№ 322
гр. Стара Загора, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20225500500545 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.266- 268 от ГПК и във вр. с чл.45- 49 и
чл.82- 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по въззивна жалба от А. А. А. против Решение №
37/27.05.2022г. по гр.д. № 248/2021г. по описа на РС – гр.Гълъбово,
обл.Старозагорска, с което въззивникът- ответник А. А. А. от с.М., *** е бил
осъден да заплати на ищцата А. Ф. Г. от същото село сумата 9 779, 15 лв./5
000 евро/ за претърпени имуществени вреди и сумата 20 000 лв. за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях, считано от
01.03.2021г., и със законните последици от това. Излага подробни фактически
и правни аргументи в своя защита, като счита атакуваното от него Решение за
незаконосъобразно и неправилно, тъй като според него не бил установен и
доказан по основание и размер претендирания против него иск за
имуществени вреди в размер на левовата равностойност на 5 000 евро/9 779,
15 лв./, както и размер на неимуществените вреди над 3 000 лв. до общо
претендираните 20 000 лв., със законните последици. Цитира и относима
според него практика на ВКС по аналогични казуси. Моли атакуваното
първоинстанционно Решение да бъде изцяло отменено, като се постанови
ново изцяло позитивно за него, със законните последици от това. Претендира
разноските си по делото пред двете съдебни инстанции.
В законоустановения 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен Отговор на въззивната жалба вх.№ СД-0208-
2061/25.08.2022г. от ищцата А. Ф. Г. от с.М., ***, която счита оплакванията
1
на ответника- жалбоподател за необосновани и недоказани, като излага
подробно своите фактически и правни аргументи в тази насока, и счита, че
исковете й за присъждане на причинени имуществени и неимуществени вреди
били напълно обосновани и доказана, като позитивното за нея
първоинстанционно Решение било изцяло мотивирано, законосъобразно и
правилно. Претендира разноските си пред настоящата въззивна инстанция.
Съдът, след като провери събраните пред първата инстанция
доказателства и обсъди становищата на всяка от страните, намира за
установена следната фактическа и правна обстановка по делото :
Предявени са били парични облигационни искове за причинени
имуществени и неимуществени вради- всички с правно основание по чл.45 от
ЗЗД.
Видно от материалите по първоинстанционното дело и от мотивите на
атакуваното първоинстанционно Решение, по силата на одобрено и влязло в
законна сила съдебно споразумение по реда на чл.381 и сл. НПК по
приключеното НОХД № 66/2020г. по описа на РС- гр.Гълъбово,
обл.Старозагорска, въззивникът- ответник А. А. А. се е признал за виновен в
това, че в периода от м.ноември 2019г. до 13.01.2020г. в гр.С.З. е набрал
отделно лице/въззиваемата- ищца/ А. Ф. Г./и двамата от с.М., ***/,
транспортирал и я превел през границата на Република България до
Република Австрия, където я приел с цел да бъде използвана за развратни
действия, като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в
заблуждение и чрез обещаване на облаги, което представлява престъпление от
общ характер по смисъла на чл.159б, ал.2 във вр. с ал.1, пр.1, 2 и 4 и във вр. с
чл.159а, ал.2, т.2, пр.2, т.6, пр.1 и ал.1 от НК.
Районният съд, за да постанови решението е приел от фактическа страна
горната фактическа и правна обстановка, приел е обстоятелствата, установени
с одобреното съдебно споразумения/което има характера на влязла в законна
сила осъдителна присъда/, както и виновността на въззивника- ответник А. А.
А., за безспорно установени, още повече, че А. не оспорва факта на
извършеното от него престъпление от общ характер.
За изясняване на фактите и обстоятелствата РС е разпитал свидетеля
И.П.С., от чиито показания е установил, че ищцата се запознала с ответника и
се срещали няколко пъти, след което ответникът й предложил да се оженят.
Решили да отидат в чужбина да работят, заминали в кроя на 2019г. заедно за
гр.Виена, Република Австрия, като ищцата била с убеждението, че ще се
женят. През м.ноември 2019г. и свидетелят заминал за гр.Виена, заедно със
страните, тъй като ответникът му предложил работа - козметични ремонти в
някакъв бар, и страните живеели на квартира, като свидетелят и неговата
партньорка също живеели в близост и свидетелят имал ключ за квартирата на
страните. В началото като пристигнали ищцата около 10-15 дни не е работила,
тъй като барът се ремонтирал. Освен това ответникът трябвало да й уреди
изследвания, за да може да работи легално. Ответникът биел ищцата и я карал
да проституира в бара, в който работел и свидетелят. Това се случвало всеки
2
ден от средата на месец ноември 2019г. до 13.01.2020г., когато успели да
избягат. Ответникът биел ищцата без причина, като свидетелят много пъти се
застъпвал за нея и питал ответника защо я бие, на което той отговарял, че за
да има страх от него и да не се задържа много при клиентите. Тя работела
всяка нощ като проститутка, в бара имало две стаи, в които се осъществявали
сексуалните контакти с клиентите, имало твърда цена от 50 евро за половин
час и 100 евро за един час, и на вечер ищцата имала по 4- 5 клиенти. Всяка
вечер ответникът й вземал парите, като понякога вземал всичките й пари, а
друг път й оставял пари за цигари, като всяка вечер ответникът е вземал от
ищцата не по-малко от 100 евро. През цялото това време ищцата стояла
заключена в квартирата, като имала право да излиза само, за да работи вечер
в бара. Ответникът така я биел, че се налагало да я поливат с вода, да я
свестяват, била цялата в кръв, като умишлено я биел по тялото, за да не й
личи по лицето., биел я с юмруци и понякога я удрял със стол. Ищцата била
много отчаяна, защото не е искала да работи като проститутка, даже искала да
се хвърля през прозореца, много се страхувала от ответника и не смеела да му
се противопостави, и дори свидетелят бил много уплашен, като виждал колко
жесток е ответникът. Свидетелят подал сигнал на свой познат полицай от
гр.С.З. за това, което се случва с ищцата и му предложили съдействие от
полицията в гр.Виена, но свидетелят отказал, защото не знаели езика. Затова
през м.януари 2020г. свидетелят помогнал на ищцата да избяга, тъй като имал
ключ за квартирата й, след като се прибрала от работа и ответникът го
нямало, свидетелят отключил и с личния си автомобил превозил ищцата до
Република България. Ищцата толкова се страхувала, че плачела поС.но и се
криела на задната седалка на автомобила, свидетелят закарал ищцата в
полицията да подадат жалба и занесъл и окървавените й дрехи. Преди да
замине за гр.Виена- Австрия ищцата била много приказлива, общителна, а
като се върнала, била много уплашена, не излизала никъде. Тя останала при
сестра си за известно време и след това заминала за гр.В. и не се върнала, тъй
като този случай се разчул сред хората в квартала и ищцата много се
срамувала.
От показанията на свидетелката К. Ф. Г./сестра на ищцата/ РС-
Гълъбово е установил, че двете с ищцата били много близки, пострадалата
преди имала партньор и имала две деца от него. Известно време са живели
двете в гр.С.З., като преди около 2 г. ищцата срещнала ответника, излизала
няколко пъти с него и казвала, че много го обича и ще се женят, като дотогава
свидетелката не го познавала. Ищцата твърдяла, че ответникът се грижи
добре за нея, заминали за чужбина и около е месеца изобщо не се била
обадила на свидетелката- нейна сестра. Като се върнала, била цялата в
синини, имала синини и рани по цялото тяло, дрехите й били целите в кръв.
Върнала се с едно момче, което й помогнало да избяга, защото ответникът
пускал ищцата за проститутка за пари. Ищцата не е знаела, че заминават, за
да става проститутка и не била искала да работи като такава. Пред
заминаването тя била много смело и весело момиче, а като се върнала, била
3
много уплашена, много била бита и много се страхувала от ответника. Като
се върнала от чужбина ищцата живяла около 1 г. със свидетелката и през
цялото време много се страхувала ответникът да не я намери и да не я бие
пак, често плачела, треперела и се страхувала да излиза, станала друг човек и
много се променила.
Първоинстанционният съд, след преценка на показанията на двамата
свидетели по реда на чл.172 от ГПК, кредитирал изцяло същите. Свидетелите
споделили свои непосредствени впечатления от случилото се, като свидетелят
И.П.С. бил очевидец на всички събития, от които е пострадала ищцата, както
и непосредствено й е помогнал да избяга от гр.Виена- Австрия до България, и
да сигнализира органите на българската полицията за извършеното срещу нея
престъпление от общ характер. Самият св.С. дава показания въпреки
непосредствената заплаха и за неговата личност, за която е сигнализирал
органите на полицията и прокуратурата, видно от приложеното приключено
НОХД. Свидетелката К. Ф. Г. пък има непосредствени впечатления от начина
на живот на ищцата преди заминаването й от България и след извършеното
спрямо нея престъпление в Австрия, и за промяната, настъпила в
психическото й състояние вследствие на престъплението.
Предвид безспорно установеното от РС, той е направил обоснованите,
доказани и законосъобразни фактически и правни изводи, че съгласно
императивната норма на чл.300 от ГПК, влязлата в законна сила осъдителна
присъда/одобреното от съда споразумение/ на наказателния съд е абсолютно
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданско- правните
последици от престъпното деяние, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Относно обстоятелствата,
посочени в чл.300 от ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено
нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на
престъпния състав, и е задължителна за страните по нея и за настоящия
граждански съд. В случая ответникът е осъден след одобрено споразумение
между защитника му и прокуратурата, което също има силата присъда.
Предвид горното, съдът приема обстоятелствата, установени с присъдата,
както и виновността на въззивника- ответник А. А. А., за безспорно
установени и доказани по несъмнен начин. Още повече, че и той самия не
оспорва факта на извършеното от него престъпление от общ характер, за
което е бил осъден.
В конкретния случай съгласно одобрено съдебно споразумение по реда
на чл.381 и сл. НПК по приключеното НОХД № 66/2020г. по описа на РС-
Гълъбово ответникът А. А. А., е бил признат за виновен в това, че в периода
от м.ноември 2019г. до 13.01.2020г. в гр.С.З. е бил набрал отделно
лице/пострадалата А. Ф. Г./, транспортирал и я превел през границата на
Република България до Република Австрия, където е приел с цел да бъде
използвана за развратни действия, като деянието е извършено чрез въвеждане
на лицето в заблуждение и чрез обещаване на облаги, което представлява
престъпление от общ характер по смисъла на чл.159б, ал.2, вр. ал.1, пр.1, 2 и 4
4
във вр. с чл.159а, ал.2, т.2, пр.2 и т.6, пр.1 във вр. с ал.1 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат
надлежно и адекватно обезщетени, като понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според задължителното за съда и неизгубило актуалност ПП на
ВС на РБ № 4/23.12.1968г. то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от
съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата, при които е станало, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, белези и
загрозявания и др. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, която не е абстрактно понятие, след
преценка на конкретните обективно установени факти и обстоятелства -
характер и степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено,
продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
перспективата и трайните последици, възраст на увреденото лице и
възможност за пълно възстановяване и социализиране, обществено и
социално положение, икономическа конюнктура и др. Принципът за
справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на
увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания,
настъпили в резултат от инцидента.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установиха
причинените на пострадалата увреждания- редица физически и психически
страдания, изразяващи се в болки, стрес, страх, унижение, накърняване на
телесната и половата неприкосновеност и достойнство, отрицателни емоции,
страхувала се да излиза, затворила се в себе си, станала друг човек. Като
престъпното деяние безспорно оставило негативен отпечатък върху
съзнанието и поведението й, променило се отношението на ищцата към
околните, изпитвала е недоверие към тях, загубила е желание да контактува,
да излиза, и преживяната травма се отразила изключително негативно на
емоционалното и психическо състояние - тя се срамувала, защото хората
говорели, заминала за друго населено място, далеч от близките си и не се
връщала в града и района на предишното си местоживеене.
Не се установиха и доказаха в хода на въззивното производство по
делото, нито от писмените и/или гласните доказателства, събрани пред РС
въззивните оплаквания.Неоснователно се явява оплакването на осъдения
ответник относно размера на определеното от първоинстанционния съд по
справедливост парично обезщетение за неимуществени вреди, тъй като РС е
постановил съдебния си акт, като е обсъдил всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства- поотделно и в тяхната взаимна връзка.
Първоинстанционният съд е приложил всички общи и индивидуални
критерии и е формирал вътрешното си убеждение при пълен анализ на
5
доказателствата по делото, както и на исканията и възраженията на всяка една
от страните. Неоснователно е и оплакването за неправилност на съдебния акт
в частта му, с която съдът е присъдил обезщетение за имуществени вреди, тъй
като РС- Гълъбово е обсъдил всички аргументи и доводи на всяка от страните
по делото. Неоснователно се явява и въззивното оплакване, че било налице
процесуално нарушение, касаещо доклада на РС по делото, тъй като в
първоинстанционното производство ответникът не е направил каквито и да
било възражения по доклада и правото му да ги заявява на този втори етап от
процеса се явява вече окончателно преклудирано. Ката това се отнася, както
за оплакването, че с доклада не била дадена правна квалификация, така и за
оплакването, че не била разпределена доказателствената тежест между
страните по делото, и по същество не са налице реални твърдените от страна
на въззивника, за някакви конкретни процесуални нарушения от страна на РС
във връзка с доклада му по първоинстанционното дело. Също така
неоснователно и недоказано се явява и въззивното оплакване, че РС не бил
ценил свидетелските показания съобразно действителната им доказателствена
стойност, а очевидно е налице точно обратното- РС е обсъдил и ценил
свидетелските показания в съответствие с изискванията на процесуалния
закон/ГПК/.
С оглед неоспорените и изцяло кредитирани показания на св.И.П.С.
дори и след първоначално бездействие от няколко дни до приключване
ремонта на бара във Виена, в периода примерно от 20.11.2019г. до
13.01.2020г./безспорно установено и доказано от одобреното от наказателния
съд съдебно споразумение/- тоест за повече от 50 календарни дни, при
изкаран доход от чисти поне 100 евро на ден от извършване на проституция
от страна на пострадалата Г. в гр.Виена, Република Австрия, и при частично
приспадане на някакви минимални суми за купуване на цигари на
пострадалата, извършителят/въззивник/ А. безспорно й е отнел цялата
процесна сума от поне 5 000 евро/с левова равностойност по официалния курс
на БНБ 9 779, 15 лв./. Поради което в тази му част атакуваното осъдително
първоинстанционно Решиение се явява мотивирано, законосъобразно и
правилно, и следва да се потвърди, със законните последици от това.
Безспорно неимуществените/морални/ вреди за парично обезщетяване
на претърпени болки и страдания се определят от съда по справедливост, в
рамките на преживяните и претърпените такива, установени и доказани пред
РС. Тези вреди са мотивирани и определени в атакуваната част на
постановеното осъдително първоинстанционно Решение на РС в пълно
съответствие с императивната разпоредба на чл.52 от ЗЗД, в съответствие с
мотивите и диспозитива на т.11 от все още актуалното ППВС № 4/68г., във
вр. с чл.290 от ГПК. Приетото в тази част от мотивите на атакуваното
първоинстанционно Решение и в диспозитива му напълно правилно РС е
приел напълно задължителното за РС и за настоящия въззивен съд съгласно
императивните норми на чл.296, т.1 във вр. с чл.300 от ГПК, че
инкриминирания период от време е установения и постановен от
6
наказателния съд от 15.11.2019г. до 13.01.2020г., и не може да бъде
пререшаван в настоящия последващ граждански процес, както пред първата,
така и пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Поради което и предвид
продължителността от почти 2 месеца/60 календарни дни/, приблизително по
333 лв./ден, общото парично обезщетение за безспорно доказаните причинени
неимуществени вреди от извършителя А. към пострадалата Г. се равнява на
претендираната и присъдена сума от общо 20 000 лв., със законните
последици от това.
В случая пред настоящия граждански съд, последващ вече окончателно
приключеното наказателно производство против извършителя- въззивника А.,
не може с поисканите Справки от МВР за задграничните пътувания на
страните по делото през процесния период от време да се оборва одобрената
наказателна спогодба между дееца А. и държавното обвинение/РП-
Гълъбово/, която има силата на влязла веднага в законна сила осъдителна
наказателна присъда- както относно датите, така и относно направленията,
местопребиваването на страните, периода на твърдения ремонт на бара във
Виена и неработеното тогава на пострадалата, като проститутка, както и
относно останалите твърдения и защитни тези на въззивника- ответник.
Такива искания не са били направени от него в рамките на законния 1-
месечен срок по чл.131- 133 от ГПК пред РС- Гълъбово, и няма негови
документирани възражения във връзка с доклада на РС, събирането на
писмени и гласни доказателства, оспорвания на свидетелски показания и на
писмени доказателства, и други такива.
В рамките на настоящия граждански процес по ГПК тези процесни
придобитите от развратните действия доходи на въззивника-
ответник/имуществените вреди на пострадалата въззиваема/, няма
процесуална възможност да се отнемат в полза на Държавата по реда на
отдавна окончателното приключеното наказателно производство по сочения
ред на чл.53, ал.2, б.„б" от НК.
След приключване на първото по делото о.с.з. пред РС на 28.09.2021г.
не е възможно настоящата въззивна съдебна инстанция да изследва
въззивното оплакване, че в доклада на РС била липсвала посочена правна
квалификация и разпределение на доказателствената тежест за страните,
поради което доклада на РС не бил отговаря на изискванията на чл.146,
ал.1,т.1- т.5 във вр. с ал.2 от ГПК.
Във вр. с непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, напълно
законосъобразно и правилно ответникът- въззивник/извършителя/ е бил
осъден по реда на чл.82- 86 от ЗЗД да заплати на ищцата-
въззиваема/пострадалата/ и законна лихва върху главниците от имуществени
вреди в размер на 9 779, 15 лв. и от неимуществени вреди в размер на 20 000
лв., ведно със законната лихва от датата на предяваване на иска първоначално
в РС- гр.Девин, обл.Смолянска/01.03.2021г./ до окончателното изплащане на
сумите, със законните последици от това.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че в атакуваната му
7
осъдителна част постановеното първоинстанционно Решение на РС- Гълъбово
е напълно мотивирано, правилно и законосъобразно, като следва да бъде
изцяло потвърдено, а въззивната жалба против него, като напълно
неоснователна и недоказана, следва да се остави без уважение, със законните
последици от това.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, предвид размера на
облигационните искове за претърпени имуществени и неимуществени вреди
по чл.45 от ЗЗД, това въззивно Решение може да се обжалва в законния 1-
месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез въззивния ОС-
Ст.Загора пред ВКС- София.
Ето защо водим от горните мотиви и на осн. чл.272- 273 от ГПК във вр.
с чл.45 и сл. и чл.82- 86 от ЗЗД, въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 37/27.05.2022г. по гр.д.№
248/2021г. по описа на РС- гр.Гълъбово, обл.Старозагорска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 1- месечен срок от връчването му
на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8