Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                          № 40/30.01.2019г.

                                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

                      

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  -  МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО съдебно заседание на двадесет и осми януари  ,  през две хиляди и деветнадесета  година в състав :

                                                                                   

 

                                                     Административен съдия : БИСЕРКА БОЙЧЕВА

 

при секретаря Димитрана Димитрова ,като разгледа докладваното от съдия БОЙЧЕВА , административно дело№602/2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдебното производство е по чл.171,т.2,б.“н“ от ЗДвП във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

 Делото е образувано по жалба на Г.Т.З. *** ,чрез адв.И.М.-САК със съдебен адрес: ***,офис 602 против Заповед за прилагане на ПАМ№18-0370-000128 от 01.10.2018г. на началник на РУ-Вършец към ОД на МВР-Монтана ,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ  по чл.171,т.2,б“н“ от ЗДвП- „временно спиране от движение на МПС“ за срок от три месеца. В жалбата си иска отмяна на заповедта,с която е наложена ПАМ ,поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените  правила и материалния закон . В съдебно заседание ,чрез процесуалния си представител адв.М. поддържа жалбата и иска отмяна на заповедта за ПАМ ,като незаконосъобразна.Претендира и разноски,съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по жалбата – Началник на РУ-Вършец   към ОД на МВР-Монтана,не се явява и не изпраща представител,не взема становище.

 Административният съд,след преценка на оспорената заповед,доводите на страните и представените писмени доказателства,установи следното:

 Жалбата е допустима ,като подадена от легитимирано лице и в срока по чл.149,ал.1 от АПК.Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 20.11.2018г./л.6/  ,а жалбата срещу заповедта е депозирана директно до съда на 23.11.2018г./л.3/,тоест в срок, което я прави  допустима за разглеждане. Разгледана по същество се явява и основателна.Доводите на съда в този смисъл са следните:

 От данните по делото се установява,че на Б*** П*** Б*** е съставен акт за установяване на административно нарушение №896461 от 01.10.2018г./л.21/за това,че на път ІІІ-162,км.35+000 с посока на движение гр.Монтана същият управлява влекач „Д*** “ХФ 480 ФТ с рег.№С*** –собственост на „Т*** Х*** Р*** “ЕООДгр.София  с максимално допустима маса 18000кг.,категория  N3 и прикачено полуремарке „LASSIGE ECGER“ с рег.№QAAХ087, като навлиза след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над 10тона ,въведена с пътен знак В-18 ,в изпълнение на заповед№РД-11-594/27.06.2018г. на АПИ.Въз основа на акта е издадена оспорената в настоящето производство Заповед за прилагане на ПАМ№18-0370-000128 от 01.10.2018г. на началник на РУ-Вършец към ОД на МВР-Монтана ,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ  по чл.171,т.2,б“н“ от ЗДвП- „временно спиране от движение на МПС“ за срок от три месеца и тази заповед се обжалва от него и е предмет на настоящето съдебно административно производство.

Като доказателства са представени и приети от съда: договор за оперативен лизинг от 13.02.2017г.между „Т*** Х*** Р*** “ЕООД ,представлявано от Г.Т.З. и „Т*** “ООД,представлявано от Д*** Л*** -М В*** /л.8/,приемо-предавателен протокол към него/л.9/и трудов договор,сключен между и „Т*** “ООД и Б*** П*** Б*** /л.10/.,заповед№РД-11-594/27.06.2018г. на АПИ/л.37/.С АУАН и заповедта е иззето и СРМПС №*********.При тази фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Предмет на съдебно оспорване е Заповед за прилагане на ПАМ№18-0370-000128 от 01.10.2018г. на началник на РУ-Вършец към ОД на МВР-Монтана ,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ  по чл.171,т.2,б“н“ от ЗДвП- „временно спиране от движение на МПС“ за срок от три месеца  и нейната законосъобразност.

             При служебна проверка за законосъобразността на оспорената заповед при условията на чл.168 от АПК на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира следното.Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. На основание чл.172,ал.1 от ЗДвП заповедта е издадена от компетентен орган-Началника на РУ-Вършец  към ОД на МВР-Монтана,комуто са делегирани правомощия по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП,на основание заповед на министъра на вътрешните работи№8121з-1524/09.12.2016г./л.32/ ,издадена „за министъра“на вътрешните работи Р*** Бъчварова  от зам.-министъра Ф*** Гунев,и подписана от него ,на основание заповед за заместване №8121з-1496/06.12.2016г.на министъра на вътрешните работи/л.38/ и издадена на основание тези заповеди, последваща заповед на директора на ОД на МВР-Монтана№301з-1411/07.06.2017г./л.24/.Представена е и заповед№812174-4484/03.05.2017. за преназначение на Д*** Мишонов от началник група „Криминална полиция“ в началник на РУ-Върщец към ОД на МВР-Монтана,от което следва ,че заповедта е издадена от компетентен орган при наличие на законови правомощия за това.Целта на приложената принудителна административна мярка има превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание (арг. от чл. 12 и чл. 13 от ЗАНН). Именно затова тя се прилага за определен срок-за срок от 3 месеца.Следва да се има в предвид,че целта на принудителните административни мерки е предотвратяването, преустановяването на административни нарушения или премахването на вредните последици от тях,съгласно чл.22 от ЗАНН. Съгласно чл. 171, т. 2 ,б“н“ от ЗДвП,в приложимата редакция/ДВ,бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: „временно спиране от движение на пътно превозно средство :на собственик, който управлява или допуска управлението на моторно превозно средство от водач в участък от пътната мрежа с въведена временна забрана за движение извън населените места – за срок три месеца“.

 В конкретния случай собственик на товарното МПС е юридическо лице-„Т*** Х*** Р*** “ЕООД ,представлявано от Г.Т.З., съгласно свидетелство за регистрация/л.7/,като мярката е наложена на представляващия дружеството Г.Т.З. ,при спазване разпоредбата на чл. 188,ал.2 ЗДвП ,съгласно която „Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство“.От доказателствата по делото е видно ,че по силата на договор за оперативен лизинг от 13.02.2017г. и приемо-предавателен протокол към него от същата дата /л.8 и л.9/„вещта“-автомобила е предоставен от „Т*** Х*** Р*** “ЕООД ,представлявано от Г.Т.З. на друго дружество-„Т*** “ООД,представлявано от Д*** Л*** –М В*** ,тоест фактическата власт върху вещта принадлежи на „Т*** “ООД,представлявано от Д*** Л*** –М В*** към момента на издаване на АУАН.Същият обаче не е представен на контролните органи своевременно при съставяне на АУАН ,като доказателствата се представят едва на фаза съдебно производство.В случая на основание чл.188,ал.1 ЗДП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство“.Съгласно ал.2 на посочената разпоредба „ Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство“.За да вменим във вина на собственика ,респективно на неговия законен представител обаче непредставянето на доказателствата ,че към съставяне на АУАН и заповедта за ПАМ не притежава фактическата власт върху вещта  ,същият следва да е бил уведомен за образуването на административното производство по издаване на оспорената заповед за ПАМ, съгласно чл.26 от АПК.Няма представени доказателства в тази насока от административния орган в административната преписка.В този смисъл същият е издал заповедта за ПАМ без да изясни фактите и обстоятелствата по случая ,в нарушение на чл.35 от АПК.Неспазването на изискванията на чл.26 от АПК и чл.35 от АПК е винаги съществено процесуално нарушение ,доколкото нарушава правото на защита на нарушителя, който не знае какво нарушение е извършил ,съответно как да се защити, което нарушава правото му на защита.Както правилно се твърди и от процесуалния представител на жалбоподателя ,адв. М. в жалбата и в съдебно заседание ,заповедта за ПАМ е немотивирана, като не е ясно как на практика собственика на автомобила –дружеството „Т*** Х*** Р*** “ЕООД ,представлявано от неговия законен представител Г.Т.З. е „допуснал“ извършеното от Б*** П*** Б*** нарушение ,като фактическо основание за налагане на мярката по чл.171,т.2,б“н“ от ЗДвП.Ясно е ,че последният е шофьор във фирма „Т*** “ООД ,за което е представен трудов договор№352 /23.01.2018г./л.10/.,но същият е в трудово-правни отношения с работодателя си „Т*** “ООД ,на когото МПС е предоставено по силата на договора за оперативен лизинг ,при което няма как на практика лизингодателя по договора -„Т*** Х*** Р*** “ЕООД ,представлявано от  Г.Т.З. да е „допуснал“ извършеното нарушение от трето лице-шофьор във фирма „Т*** “ООД ,което дори не познава.Най-малкото следва да има пряка връзка между собственика на МПС,а в случай ,че е юридическо лице- неговия представител ,и лицето извършило нарушението,което в настоящия случай не се наблюдава.Липсата на фактически основания в заповедта е винаги съществено процесуално нарушение и води до отмяна на същата,на основание чл.146,т.2 АПК/в т.см .ТР №4/2004г. на ОС на съдиите от ВАС/.Неспазването на изискванията на чл.26 АПК и чл.35 АПК води до неизяснена фактическа обстановка ,което представлява съществено нарушение процесуалните правила при нейното издаване-основание за отмяна по чл.146,т.3 АПК.

 За да наложи административния орган мярката по чл.171,т.2,б.“н“ от ЗДвП  , законът изисква да са налице две материално-правни предпоставки:1. собственик, който управлява или 2.допуска управлението на моторно превозно средство от водач в участък от пътната мрежа с въведена временна забрана за движение извън населените места.В конкретния случай обаче „допускането“ не е осъществено по причини изложени от съда по-горе, при което наложената мярка е наложена в противоречие и с приложимия  материалния закон и с целта на закона. Не е установено по категоричен начин наличието на втората предпоставка,при което същата е незаконосъобразно наложена ,при липса на мотиви-фактически основания на основание чл.59,ал.2,т.4 АПК.Наложената със заповедта за ПАМ мярка не съответства и на целта на закона- контролните органи да налагат предвидените в закона ПАМ ,при наличие на законовите материално-правни предпоставки с цел постигане на целите по чл.22 от ЗАНН ,което с наложената мярка не е постигнато.В този смисъл мярката не отговаря и на целта на закона-основание за отмяна по чл.146,т.5 АПК. Предвид изтичането на срока на наложената ПАМ-3 месеца от датата на налагането й-01.10.2018г. до 01.01.2019г.,към настоящия момент,в предвид отмяната й ,за претърпените вреди заинтересованите лица могат за реализират правата си в отделно исково производство.

Предвид гореизложеното  съдът намира,че заповедта ,макари постановена от компетентен орган  ,е постановена  при неспазване на установената форма на акта, съществено нарушение на  административно-производствените правила и материалния закон и  целта на закона, при което се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.Жалбата ,като основателна,следва да се уважи.

При претендиране на разноски от жалбоподателя ,с оглед изхода на спора ,същите му се следват,на основание чл.143,ал.1 от АПК,съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Водим от гореизложеното административния съд

                                  

                                                     Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Г.Т.З. *** ,чрез адв.И.М.-***,офис 602 ,Заповед за прилагане на ПАМ№18-0370-000128 от 01.10.2018г. на началник на РУ-Вършец към ОД на МВР-Монтана ,с която на жалбоподателя е наложена ПАМ  по чл.171,т.2,б“н“ от ЗДвП- „временно спиране от движение на МПС“ за срок от три месеца,КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Монтана да заплати на Г.Т.З. *** сумата от 590/петстотин и деветдесет/лв. ,от които 580/петстотин и осемдесет/лв. адвокатски хонорар и 10 /десет/лв. държавна такса за образуване на делото.

 РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,на основание чл.172,ал.5 от ЗДвП.

 Препис от решението да се изпрати на страните.

                                                                 

  

                                                  Административен съдия: