№ 493/18.08.2020г.,
гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
Секретар:
Ивелина Въжарска
Прокурор:
Николай Гугушев
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №158 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН
във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ с фирма ГРАНД КОМЕРСИАЛ – П. Н.-гр.Г., ЕИК ***, против
Решение № 218/20.12.2019г., постановено по анд №426/2019г. по описа на РС
Харманли. Твърди се, че така постановеното решение е незаконосъобразно и
неправилно. Работата на строителен работник можела да бъде квалифицирана като
услуга, свързана с еднократна сезонна работа на обект на открито. Така можела
да бъде възложена с граждански договор, а не само с трудов договор. Освен това
отношенията по трудов договор не можело да бъдат установени само въз основа на
декларация на наетото лице, а посочените в декларацията обстоятелства –
длъжност и работни време, можели да са са предмет и на двата договора – трудов
или граждански. Актът за установяване на административно нарушение бил
издаден при недоказан фактически състав
на чл.61, ал.1 от КТ. За лицето имало сключен валиден и действителен граждански
договор, регистриран в ТП на НАП и по него лицето получавало осигуровките си.
Като направил изводи за наличието на трудов договор, а и тъй като не се
произнесъл по всички обстоятелества, наведин пред него, относно
незаконосъобразност на наказателното постановление, РС Харманли постановил
съдебно решение, което било незаконосъобразно. Иска да бъде отменено Решение № 218/20.12.2019г.,
постановено по анд №426/2019г. по описа на РС Харманли, като бъде постановено
решение, с което да се отмени изцяло Наказателно постановление
№26-000877/27.09.2019г. на Директор Дирекция Инспекция по труда – Хасково.
Ответната страна по касационната жалба - Дирекция
Инспекция по труда – Хасково, считат, че съдът правилно е приел констатираното
нарушение за безспорно доказано и искат да бъде потвърдено първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно.
Окръжна Прокуратура - Хасково предлага решението на РС
Харманли да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Харманли е потвърдил
Наказателно постановление №26-000877 от 27.09.2019г. на Директор Дирекция
Инспекция по труда-Хасково, с което на ЕТ Гранд Комерсиал–П. Н. - Гълъбово, на
основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. с чл.414, ал.3 от КТ е наложено
административно наказание Имуществена санкция в размер на 2000,00 лева за административно
нарушение на чл.61, ал.1 от КТ. За да постанови обжалваното решение, съдът е
приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи, като е спазена изцяло
административнонаказателната процедура по съставяне на акта и издаване на
обжалваното наказателното постановление и не са допуснати съществени
процесуални нарушения при съставянето и връчването им. От фактическа страна
съдът е приел за безспорно установено, че едноличният търговец – жалбоподател,
е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл.61, ал.1
от КТ. Посочено е, че представеният по делото Договор за възлагане №25/01.04.2019г.,
сключен между едноличния търговец и Х. А. за периода от 01.04.2019г. до 31.12.2019г.,
не може да бъде приет за договор за изработка по смисъла на чл.258 от ЗЗД, тъй
като всеки граждански договор се характеризира със самостоятелност на
изработващия по отношение на време и място, като се дължи фактически резултат,
а изпълнителят не е ангажиран с осъществяване на трудов процес. В случая
естеството на полагания труд изисквало явно наличие на трудов договор, а не
граждански. Прави се извод, че правилно е била ангажирана отговорността на едноличния
търговец - в качеството му на работодател, чрез налагане на административно
наказание Имуществена санкция, като процесното нарушение е правилно
квалифицирано. Посочено е, че не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът е приел, че наложеното наказание
е правилно определено, а обжалваното наказателно постановление като
законосъобразно е било потвърдено.
Така
постановеното решение е правилно.
При провеждане на
административнонаказателната процедура не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП, са
издадени от компетентни органи и съдържат всички необходими реквизити, визирани
в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Датата и мястото на нарушението са посочени, както и е
посочено в какво се изразява нарушението, нарушените разпоредби и
обстоятелствата по извършването му. Компетентността на административните органи
във връзка с издаването на акта за установяване на административно нарушение и
на наказателното постановление се установява от представените по делото
заповеди и длъжностна характеристика.
Според настоящия състав на съда, а както и районният
съд е приел, описаното в АУАН и НП административно нарушение е безспорно
доказано. По безспорен начин е установено, че посоченото в АУАН и НП лице – Х.
М. А., в момента на проверката е работел, изпълнявайки възложената му работа на
строителен работник - извършвал зидаромазачески дейности, измазвал вътрешните стени на обект,
представляващ Предприятие за производство на ябълково вино,
т.е на конкретно определено работно място, за определено работно
време - от 08.00 часа до 17.00 часа и при определени почивни дни – събота и неделя, и почивки в работния
ден - 1 час, и 2 х 15 минути, срещу уговорено месечно
трудово възнаграждение - 560,00 лева, изплащано в брой. Няма спор, че между изпълняващия и едноличния търговец не е имало сключен в писмена форма трудов договор. Районният
съд правилно е определил основния спорен елемент, а
именно: дали въпреки сключения договор за възлагане от 01.04.2019г., то отношенията между жалбоподателя и работника са били
трудовоправни, респ. дали е следвало да бъде подписван трудов договор. Настоящата
касационна инстанция напълно споделя изводите на районния съд относно законовите изисквания за сключване на трудовия договор и необходимите и задължителни елементи в него - място на работа, наименование на длъжност и характер на работа, дата на
сключване и начало на изпълнение, времетраене, основно и допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер, както и периодичност на тяхното изплащане,
продължителност на работния ден или седмица. Подробно и аргументирано районният съд изяснява и разликата между трудов договор и граждански
договор, състояща се в техния предмет - с
трудовия договор се уговаря осъществяването на трудова функция, а с гражданския
договор се уговаря определен резултат, като
тези изводи също са напълно споделени от настоящия състав. Поради
изложеното напълно защитен е направеният извод, че към датата на нарушението - 24.07.2019г. няма
сключен валиден договор между жалбоподателя и Х.
А., а обсъдения договор за възлагане от 01.04.2019г. не може да промени правоотношението от трудово в гражданско, тъй като естеството на
полагания труд определя вида на договора, а не обратното. Извършваната дейност
по измазване на вътрешните стени на проверявания обект е била с определено работно време, срещу
уговорено месечно възнаграждение и с определени почивни
дни и почивки в работния ден, като така представлява престиране
на работна сила, а не изработване по смисъла на чл. 258 от ЗЗД. Неоснователни са наведените с
касационната жалба оплаквания, че се касаело по своя характер работата на
строителен работник можела да бъде и еднократна сезонна работа на открито,
поради което можела да бъде възложена с граждански договор. В случая са налице
всички елементи на трудово правоотношение, и дори и да се приеме възможност за сключване
на граждански договор относно някой вид строителна дейност, то в конкретния
случай с оглед доказателствата по делото и установената фактическа обстановка
се прикрива съществуването на трудово правоотношение и не е налице
гражданскоправно. От събраните доказателства се установява по категоричен
начин, че посоченото лице е полагало труд, осъществявайки една и съща трудова
функция, при условията на системност и повторяемост на осъществяваната трудова
дейност, с определено работно време при уговорено трудово възнаграждение,
работно време и почивни дни, като така са налице характерните елементи на трудовото
правоотношение, при което се предоставя работна сила. Именно поради това
отношението е следвало задължително да се уреди като трудово със сключването на
писмен трудов договор, а не с граждански договор.
Правилни и законосъобразни са изводите на районния
съд, че процесното нарушение, с оглед неговата правна квалификация, попада в
кръга от деяния, които по силата на закона не могат да бъдат маловажни.
Съгласно разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ не са маловажни нарушенията на чл.61,
ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 от КТ. Обосновани са изводите на
районния съд, че наложената в случая имуществена санкция е правилно определена,
като ориентирана към минимален размер.
Поради изложеното, касационният състав счита, че
касационната жалба е неоснователна, а изводите на районния съд са правилни,
обосновани и съобразени със събраните по делото доказателства, като районният
съд е обсъдил и анализирал всички събрани по делото доказателства и въз основа
на тях е направил обоснован и правилен извод.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал.2, пр.първо
от АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №218/20.12.2019г., постановено по АНД №426 по описа на Районен съд
Харманли за 2019г.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.