Решение по дело №331/2018 на Районен съд - Пирдоп

Номер на акта: 140
Дата: 12 ноември 2018 г.
Съдия: Донка Иванова Паралеева
Дело: 20181860100331
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 май 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

140

гр.Пирдоп, 12.11.2018 г.

                                                                                              

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти състав, в публично съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА ПАРАЛЕЕВА                                                                                                                                                                                                     

при секретаря Петя Александрова, като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д. № 331 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по допускане на съдебна делба по реда на чл.341 и сл. ГПК.

Производството е образувано по предявен от Ц.Д.А. иск за делба на недвижим имот, представляващ УПИ  IV-1138 в кв. 119 на гр. Пирдоп по кадастралния план на гр.Пирдоп, на адрес: ул. „Стефан Стамболов“ №3, с площ 334 кв.м., при съседи по актуална скица: улица, УПИ V-1137, УПИ III-1139, заедно със застроената в него масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 62 кв.м., срещу И.Д.И., Т.Д.И. и М.Д.И., при квоти, описани в исковата молба, а именно: 7/10 ид.части за Ц.А. и по 1/7 ид.част за всеки от тримата ответници.

Ищцата Ц.Д.А. твърди, че тя и ответниците са наследници на баща им Димитър И. ***, починал на 23.08.2015г. Сочи се, че приживе бащата на Димитър Атанасов и дядо на страните- И. Атанасов Иванов е прехвърлил на сина си с нотариален акт 68, том №I, дело 133/1982г. собствеността на недвижим имот, а именно: дворно място, заедно с намиращата се върху него масивна жилищна сграда, съставляваща парцел IV- 893 в квартал 119 по плана на гр.Средногорие, кв. Пирдоп, със застроено и незастроено място от 334 кв.м., при съседи: улица, Панчо Стоянов Шентов и Люба Кузманова срещу задължението на получателя за гледане и издръжка, като прехвърлителя е запазил за него и съпругата му ползването и обитаването на първия етаж от къщата. След смъртта на Димитър И. Атанасов, с нотариален акт за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане 95, том II, рег.2853, дело 277/2017г. съпругата му Сийка Асенова А.- майка на ищцата, е прехвърлила на дъщеря си Ц.Д.А., притежаваните от нея 6/10 ид.ч. от следния недвижим имот, придобит по наследство от Димитър И. Атанасов, а именно: урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.Пирдоп, ул. „Стефан Стамболов“ 3, община Пирдоп, Софийска област, целият с площ 334 кв.м., който по действащия регулационен план на града съставлява парцел IV-1138 в квартал 119, при съседи по актуална скица: улица, УПИ V-1137 и УПИ III-1139, заедно с построената върху него двуетажна, масивна жилищна сграда, цялата със застроена площ от 62 кв.м., както и всички останали подобрения. От изложеното следвало, че описаният имот е съсобствен между Ц.Д.А. и ответниците, като ищцата притежава 7/10 ид.ч., а всеки от тримата ответници- по 1/7 ид.ч.

В срока по чл. 131 ал.1 ГПК, ответниците И.Д.И., М.Д.И. и Т.Д.И. /последната чрез настойника Веска Асенова/ чрез пълномощника си адв. В.К. *** са подали писмен отговор, в който заявяват, че искът е допустим. Оспорват обаче квотите в съсобствеността, броя и вида на сградите в имота и техните размери. Сочат, че първоначално процесният имот е придобит от покойния И. Атанасов Юсеинов(Иванов), който е дядо на ответниците чрез покупко-продажба, извършена с нотариален акт 50/26.12.1950г., към който момент имотът е представлявал дворно място с площ от 580 кв.м. и сигнатура парцел XI-217, кв.16 по плана на гр.Пирдоп. Приживе дядото бил построил върху собственото място съществуващата в момента двуетажна масивна жилищна сграда. Ответниците потвърждават твърдението в исковата молба, че с н.а. 68, том I, дело 133/1982г. И. Иванов е прехвърлил процесния имот на Димитър И. Атанасов- покойния баща на страните. Твърди се обаче, че към този момент Димитър И. е бил разведен с предишната си съпруга Веска Асенова и не е имал сключен друг брак, поради което е придобил имота в своя изключителна собственост. На 18.03.1985г. Димитър Атанасов сключил граждански брак със Сийка Асенова А., а на 23.08.2015г. починал, като оставил за наследници ответниците И., М. и Т. Илиеви (деца от първия му брак), Ц.Д.А. (дъщеря от втория брак) и преживялата го втора съпруга- Сийка А.. Сочи се, че съгласно чл.9 ЗН правата на наследодателя Димитър И. Атанасов са наследени от децата и преживялата съпруга по равно- по 1/5 ид.част за всеки. При това положение ответниците приемат, че със сключването на договора за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане между Сийка А. и Ц.А. през 2017г., Сийка А. е прехвърлила правата си върху имота и не следва да участва в делбата, като обаче при тази сделка тя не е могла да прехвърли 6/10 ид.части (както е записано в нотариалния акт), а 1/5 ид.ч., колкото действително е притежавала по наследство и тъй като никой не може да прехвърли повече права отколкото има, приобретателката Ц.А. е могла да придобие 1/5 ид.ч., която, прибавена към нейната наследствена част, към датата на исковата молба я легитимира с права в размер на 2/5 ид.ч. от процесния имот. Следователно, според ответниците, частите в съсобствеността са както следва: 2/5 ид.части за Ц.А.  и по 1/5 ид.част за И., М. и Т. Илиеви. Относно размерите на процесния недвижим имот и доколкото ответниците считат, че размерът е характеристика на недвижимия имот, молят съда да вземе предвид, че площта на УПИ IV-1138 не е 334 кв.м., а 473 кв.м., както е по приложената скица и 580 кв.м., както поначало е бил придобит през 1950г. Построената в имота двуетажна жилищна сграда пък не била на площ 62 кв.м., а на площ над 90 кв.м. Освен това, имотът следвало да се допусне до делба ведно със съществуващите в него сгради на допълващо застрояване: две паянтови сгради и навес, които са заснети по плана и показани на скицата като долепени на имотната граница с УПИ V-1137. В отговора на исковата молба е отправено искане до съда с решението по допускане на делбата да определи привременно реално ползване общо за тримата ответници на втория етаж от къщата, както и общо ползване на част от дворното място, съответстваща на 3/5 ид.ч. от правото на собственост.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява от упълномощения от нея адв.Д.Н. от ВрАК, която поддържа предявения иск, като заявява, че не оспорва отговора на исковата молба по отношение размера на квотите и признава, че според ЗН квотите са такива, каквито ответниците ги сочат. Адв.Н. оспорва искането на ответниците да им се определи привременно ползване на единия етаж от жилищната сграда в процесния имот, посочвайки, че това е предмет на друго производство, няма събирани доказателства във връзка с искането, а нейната доверителка не се е противопоставяла ответниците да ползват имота. В хода по същество на делото адв.Н. иска от съда да постанови решение, с което да допусне до делба процесния имот, при квоти, съобразени със ЗН.

В съдебно заседание ответниците И.И. и М.И. се явяват. Тримата ответници се представляват от пълномощника си адв.В.К. от АКПк. Същият не оспорва иска за делба и поддържа искането за произнасяне по привременните мерки. По същество заявява, че няма спор какво ще се дели, между кого и при какви квоти, като единствено акцентира, че до делба следва да се допуснат и сградите на допълващо застрояване и че квотите са: 2/5 ид.ч. за ищцата и по 1/5 ид.ч. за всеки от ответниците. Счита, че законосъобразно е до делба да се допусне не УПИ-то, а Поземления имот, за което се мотивира.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:

 

Видно от представения нотариален акт № 50, т. II, д. № 435/1950 г. на Пирдопски околийски съдия, на 26.12.1950 г. е сключен договор за продажба на недвижим имот, по силата на който И. Атанасов Юсеинов е придобил чрез покупко-продажба недвижим имот- дворно място в гр.Пирдоп, манджерин махала, със застроено и незастроено пространство от 580 кв.м, представляващ парцел XI-217 по плана на града.

Видно от нотариален акт № 68, т. I, д. № 133/1982 г. на Районен съдия в гр.Средногорие, на 17.05.1982 г. И. Атанасов Иванов е прехвърлил /със съгласието на съпругата си Т. Иванова/ срещу задължение за издръжка и гледане на сина си Димитър И. Атанасов следния недвижим имот: дворно място, заедно с построената върху него масивна жилищна сграда, съставляващо парцел IV-893 в квартал 119 по плана на гр.Средногорие, квартал Пирдоп, със застроено и незастроено пространство от 334 кв.м. при съседи: улица, Панчо Стоянов Шентов и Люба Кузманова.

Видно от удостоверение за сключен граждански брак от 25.07.2018г., издадено от дл.лице при община Златица, Димитър И. Атанасов и Сийка Асенова А. са сключили граждански брак на 18.03.1985 г.

Според представено удостоверение за наследници изх.№ 141/21.05.2018г., издадено от длъжностно лице при община Пирдоп, Димитър И. Атанасов е починал на 23.08.2015 г. и след смъртта си е оставил като законни наследници съпругата си Сийка Асенова А. и четирите си деца (страни в настоящия процес) – И.Д.И., Т.Д.И., М.Д.И. и Ц.Д.А..

С нотариален акт № 95, т. II, рег. 2853,  д. № 277/2017 г. на нотариус Евгения Павлова, на 27.07.2017г. Сийка Асенова А. е прехвърлила чрез договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка на дъщеря си Ц.Д.А. 6/10 ид. части от Урегулиран поземлен имот, находящ се в гр.Пирдоп, на ул. „Стефан Стамболов“3, целият с площ от 334 кв.м., който по действащия регулационен план на града съставлява парцел IV-1138 в квартал 119, при съседи по актуална скица: улица, УПИ V-1137 и УПИ III-1139, заедно с построената върху него двуетажна масивна жилищна сграда, цялата със застроена площ от 62.00 кв.м., както и всички останали подобрения в имота.

Според удостоверение АБУ-66/23.05.2018 г., издадено от кмета на община Пирдоп, в урегулиран поземлен имот IV-1138, с административен адрес ул. „Стефан Стамболов“ 3, са построени следните сгради: 1. Двуетажна, еднофамилна, масивна жилищна сграда със застроена площ 62,00 кв.м., състояща се от първи етаж-мазе, две стаи, коридор и втори етаж- външно стълбище, кухня, две стаи, коридор; 2.Едноетажна, паянтова стопанска сграда със застроена площ- 26,00 кв.м.; 3.Паянтова сграда със застроена площ 8,00 кв.м. и 4. Навес със застроена площ от 24 кв.м. Представено е още едно удостоверение АБУ-67/23.05.2018 г., издадено от кмета на община Пирдоп за идентичност на имоти, в което обаче очевидно е допусната грешка, тъй като е записано, че парцел IV-893 в кв.119, гр.Средногорие, кв.Пирдоп, описан в НА от 1982г. е идентичен с УПИ I-1121, в кв.161 по кадастралния, застроителния и регулационен план на гр.Пирдоп, а в следващия абзац са описани административния адрес и границите на имот IV-1138, в кв.119, гр.Пирдоп, но вземайки предвид начина на формулиране на удостоверението и СТЕ на вещото лице Н.Н., става ясно, че идентичността на имота, описан в нотариалния акт от 1982г. е именно с имот IV-1138, в кв.119, гр.Пирдоп, с административен адрес: ул. „Стефан Стамболов“ 3 и граници: от изток-УПИ V-1137 на Панчо Шентов; от запад-улица и УПИ-1139 на Лула Мечева и Илийчо Мечев; от север-улица; от юг- УПИ III-1139 на Лула Мечева и Илийчо Мечев.

От представената скица от 16.04.2018 г., издадена от община Пирдоп се установява, че процесният урегулиран поземлен имот се намира в парцел IV-1138, в кв.119 по плана на гр.Пирдоп и е с площ от 473 кв.м.

Според удостоверение за данъчна оценка **********/10.04.2018 г., издадено от община Пирдоп, данъчната оценка на процесния имот (и по-конкретно земята и жилищната сграда) е 9297.30 лв.

Според заключението на Съдебно-техническата експертиза действителната площ и актуалния статут на процесния недвижим имот /УПИ IV-1138/ се определя от действащия към момента регулационен план, одобрен на 03.02.1984г. Действителната площ според експертизата е 473 кв.м., като вещото лице разясни, че това е и площта, която е заснета по одобрената кадастрална карта, която е в процес на приемане и че тази площ съответства и на измерването, което експертът е направил. Заключението сочи, че процесният УПИ IV-1138 е идентичен с имотите, предмет на сделки, осъществени с приложените по делото нотариални актове за прехвърляне на собственост, тъй като се намират в идентични квартали, имат идентични граници и основното застрояване е идентично. Вещото лице е направило измерване на площта на основното застрояване- масивна двуетажна жилищна сграда и я е установила на 62 кв.м. Посочено е, че към момента на огледа в процесния имот са застроени като допълващо застрояване: полумасивна едноетажна сграда от 20 кв.м. и двуетажна паянтова стопанска сграда от 26 кв.м.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

 Искът е с правно основание чл. 34 ЗС.

Искът е основателен, при квотите, поискани от ответниците, доколкото съдът счита за доказани предпоставките за допускане на делба, както следва:

Страните са съсобственици на посочения недвижим имот, която съсобственост произтича от качеството на всички тях на наследници на собственика на имота - Димитър И. Атанасов. Димитър И. Атанасов бе установено, че е придобил делбения имот през 1982 г. от баща си И. Атанасов Иванов /който пък го е закупил през 1950г./ чрез осъществена прехвърлителна сделка – договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт. Събраха се доказателства, че Димитър И. Атанасов се е оженил за Сийка Асенова А. през 1985г., т.е. след реализиране на сделката през 1982г., следователно и доколкото няма доказателства към този момент наследодателят да е бил в предходна брачна връзка, имотът е станал негова еднолична собственост, заедно с построената в имота масивна жилищна сграда. Димитър И. Атанасов е починал на 23.08.2015 г., при което собствеността върху процесния имот по силата на наследствените правоотношения е преминала при равни дялове (по 1/5 ид.ч.) към петимата му наследници- преживявалата съпруга- Сийка Асенова А. и четирите му деца- Ц.Д.А., И.Д.И., Т.Д.И. и М.Д.И.. Това е така, тъй като преживелият съпруг, на осн. чл.9, ал.1 СК, наследява част равна на частта на всяко дете, а децата, по правилото на чл.5, ал.1 ЗН, наследяват при равни части починалия свой наследодател. На 27.07.2017г. преживялата съпруга Сийка А. е прехвърлила чрез договор за издръжка и гледане своята част от собствеността върху имота, която е придобила по наследство от съпруга си. Нотариусът очевидно не е отчел факта, че имотът не е бил съпружеска имуществена общност и е осъществил сделката между Сийка А. и дъщеря и Ц.А., допускайки прехвърляне на повече идеални част от реално притежаваните от прехвърлителката такива. При наследствени квоти от по 1/5 ид.ч. за всеки от наследниците, през 2017г. е следвало Сийка А. да прехвърли на дъщеря си, при сключване на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, реално притежавания от нея дял от наследствения имот (1/5 ид.ч.), вместо което договорът е сключен за 6/10 ид.ч. Доколкото принцип в правото е, че никой не може да се разпореди с повече права, отколкото в действителност сам притежава, то съдът приема, че транслативната сделка между Сийка А. и Ц.А. е осъществена за идеалната част, с която прехвърлителката действително е разполагала, т.е. 1/5 ид.ч., която е станала собственост на съделителката Ц.А. и заедно с вече притежаваната от нея 1/5 ид.ч. от наследството на баща и, са формирали нейния дял от делбения имот, а именно: 2/5 ид.части от него. По този начин наследника Сийка А. се е разпоредила с притежаваната от нея част от делбения имот преди завеждане на делото, поради която причина и тя не участва в делбата. Останалите трима съделители- ответниците по делото, са продължили да притежават по 1/5 ид.ч. от делбения имот по наследство от баща си и именно това са квотите, при които делбата следва да бъде допусната.

Доказано бе в хода на процеса чрез писмените и експертни доказателства, че имотът, закупен от И. Атанасов Иванов през 1950 г., е идентичен с имота, прехвърлен от него на сина му Димитър И. Атанасов през 1982г., както и че последният пък е идентичен с процесния имот /УПИ  IV-1138 в кв. 119 на гр. Пирдоп по кадастралния план на гр.Пирдоп, на адрес: ул. „Стефан Стамболов“ №3/, идеална част, от който е прехвърлена през 2015г. на съделителката Ц.А. от друг наследник. Установи се посредством изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза, че делбеният имот е с реална площ от 473 кв.м., а разликата в площите през годините се дължи на прилагането на регулационните планове и уреждане на сметки по регулация. Това е и площта на процесния имот, за която съдът следва да допусне делбата. Тук следва да се отбележи, с оглед заявеното от процесуалния представител на ответниците /който счита, че до делба следва да се допусне не УПИ, а ПИ/, че в настоящия случай не е изследвано приложен ли е или не и кой регулационен план е бил приложен. Съдът счита имота за урегулиран, доколкото като такъв той е отразен в издадените от община Пирдоп, документи. За съда е безспорно, че имотът е УПИ по смисъла на пар.5, т.11 от ДР на ЗУТ, тъй като за този поземлен имот с подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица и предназначение, независимо коя точно регулация е действаща и приложена.

Макар в актовете, приложени по делото и удостоверяващи собственост, да не е отразено, че в делбения имот има сгради на допълващо застрояване, този факт е установен по безспорен начин от експертизата. Съществува известно разминаване между посочените в удостоверението от общината като застроени сгради в имота и установените от експертизата при огледа на място. Съдът кредитира заключението, доколкото експертът е придобил непосредствено впечатление и е установил на място вида на застрояването. Делбата следва да бъде допусната при индивидуализация на имота съгласно действащия регулационен план на гр. Пирдоп (съгласно който е индивидуализиран имотът в исковата молба), за което населено място все още не съществува влязла в сила кадастрална карта и кадастрален регистър. Сградите в имота (жилищна и 2 сгради на допълващо застрояване) също следва да бъдат допуснати до делба, доколкото заедно с дворното място са станали част от наследствената маса при смъртта на собственика, а дори и сградите на допълващо застрояване да са построени по-късно те са приращение към земята, която е съсобствена между съделителите. Всички сгради следва да се допуснат до делба между страните при същите квоти, каквито бяха определени за поземления имот. Съдът формира изводите си за дяловете на страните в съсобствеността върху всички обекти- УПИ и сгради.

Основателността на предявения иск за делба произтича от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Закона за собствеността, съгласно който всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ.

Ето защо съдът намира, че процесният поземлен имот и построените в него сгради следва да бъдат допуснати до делба между страните по делото при дялове, както следва: 2/5 ид.ч.за Ц. Д. А. и по 1/5 ид.ч. за И. Д. И., Т. Д. И. и М. Д. И..

Искането на ответниците за постановяване от съда на привременни мерки по смисъла на чл.344, ал.2 ГПК се явява формално допустимо, но неоснователно. Ответниците са заявили искане съдът да определи привременно реално ползване на втория етаж от жилищната сграда, находяща се в деления имот, което не е предвидено като вариант на привременна мярка и само по себе си би представлявало разпределение на ползването на единствения имот между съделителите, за който не е ясно дали е делим или неделим, при условие че целта на делбената процедура е да се избегне именно общото ползване на един имот, който все още не е разделен на повече самостоятелни единици. Ответниците не са поискали да им бъде предоставен за ползване целият имот, а на съделителят-ищец да предложат заплащане на суми срещу ползването, като поради липсата на такова искане, не са събирани и доказателства за евентуалната наемна цена, която би следвало да се заплаща на неползващите съделители. Не са събирани и доказателства дали процесният имот е неделим или е делим и имат ли етажите характеристиките на самостоятелни жилищни обекти, като само в случай, че те имат такъв характер, би могло да се разсъждава върху привременна мярка, определяща кой съделител кой от етажите да ползва. Съдът не е в състояние да определи привременна мярка, за привеждането в действие на която са били необходими определени доказателства, които не са ангажирани. В този смисъл, искането по чл.344, ал.2 ГПК следва да бъде оставено без уважение.

            Воден от горното,  съдът

     Р Е Ш И:

ДОПУСКА ДЕЛБА между: Ц.Д.А., ЕГН: **********, И.Д.И., ЕГН: **********, Т.Д.И., ЕГН: ********** и М.Д.И., ЕГН: **********

НА НЕДВИЖИМ  ИМОТ:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в гр.Пирдоп, община Пирдоп, Софийска област, с административен адрес: гр. Пирдоп, ул. „Стефан Стамболов“ №3, представляващ УПИ IV-1138 в кв. 119 на гр.Пирдоп, с площ от 473 кв.м., при съседи: от изток- УПИ V-1137 на Панчо Кръстев Шентов, от запад- улица и УПИ III-1139 на Лула И. Мечева и Илийчо Маринов Мечев; от север- улица, от юг- УПИ III-1139 на Лула И. Мечева и Илийчо Маринов Мечев, ведно с построените върху терена сгради: масивна двуетажна жилищна сграда, със застроена площ 62 кв.м.; двуетажна паянтова стопанска сграда със застроена площ 26 кв.м. и полумасивна едноетажна сграда със застроена площ от 20 кв.м.

ПРИ ДЯЛОВЕ, КАКТО СЛЕДВА:

- За Ц.Д.А., ЕГН: **********, дял от 2/5 идеални части от правото на собственост над имотa и сградите;

- За И.Д.И., ЕГН: **********, дял от 1/5 идеална част от правото на собственост над имота и сградите;

- За Т.Д.И., ЕГН: **********, дял от 1/5 идеална част от правото на собственост над имота и сградите;

- За М.Д.И., ЕГН: **********, дял от 1/5 идеална част от правото на собственост над имота и сградите;

 

ОТХВЪРЛЯ предявеното от ответниците И.Д.И., Т.Д.И. и М.Д.И. искане с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК съдът да разпореди да ползват общо втория етаж от масивната двуетажна жилищна сграда, находяща се в делбения имот, до извършването на делбата, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

 

РЕШЕНИЕТО в частта му по допускане на делбата може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис, а в частта му с характер на определение по искането по чл. 344, ал. 2 ГПК решението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски окръжен съд в едноседмичен срок от връчване на препис.

 

 Препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: