РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Силистра, 22.06.2020 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Георгиева – Железова
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Румяна Пенева и с участието на окръжния прокурор от Окръжна прокуратура – Силистра Теодор Желев разгледа КАНД № 25 по описа на съда за 2020 г., докладвано от съдия Раданов, и, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 210 / 30.12.2019 г. по АНД № 272 / 2019 г. Тутраканският районен съд (ТРС) е потвърдил наказателно постановление № 19-0362-000275 / 09.07.2019 г., издадено от началника на Районно управление – Тутракан при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра.
Касаторът В.Г.Т., ЕГН **********, адрес: ***, моли съда да отмени горепосоченото решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон и да реши спора по същество, като отмени потвърденото с решението наказателно постановление.
Ответникът Районно управление – Тутракан при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра не изразява становище по касационната жалба.
Окръжният прокурор дава заключение, според което жалбата е неоснователна.
Съдът прие за установено следното:
С наказателно постановление № 19-0362-000275 / 09.07.2019 г., издадено от началника на Районно управление – Тутракан при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра, касаторът, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, е санкциониран с глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Нарушението е описано в наказателното постановление, както следва: „[...] на 27.02.2019 г. в 13:25 часа в [...] обл. Силистра, с. Нова Черна, по ул. "Черно море", до бензиностанция "Аери 44", в посока Силистра – Русе, управлява л.а. "Пежо 308", с рег***, със скорост 112 км.ч. при максимално допустима 50 км.ч. за населено място, въведена с пътен знак "Д11". След приспаднат толеранс от 3 км.ч. превишава максимално разрешената скорост с 59 км.ч.“.
ТРС е потвърдил наказателното постановление, приемайки, че с издаването му не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, съставляващи основания за отмяна.
Касаторът е инвокирал в касационната си жалба оплакването, че неправилно ТРС е отхвърлил доказателствено искане, визиращо прилагане към делото на одобрен от кмета на общината генерален план за организация на движението (ГПОД) в с. Нова Черна, ведно със съответната документация, и назначаването на съдебна експертиза, която да отговори на въпроса дали процесния пътен знак "Д11" е поставен в съответствие с ГПОД. Относно гореописаното доказателствено искане, ТРС е изложил в решението си следните мотиви: „Не е предмет на настоящото производство законосъобразността както на Генералния план за организацията на движението в населените места за с. Нова Черна, така и съответствието на поставения знак "Д11" начало с. Нова Черна по посока на движение Силистра – Русе с Генералния план за организацията на движението в населените места за с. Нова Черна. Същата може да бъде предмет на друго административно дело. След като пътен знак е поставен, той следва да се спазва от водачите на ППС“.
От горецитираните мотиви става ясно, че, за да отхвърли обсъжданото доказателствено искане, ТРС се водил от презумпцията за валидност на административните актове. Погрешно е обаче да се счита, че презумпцията е необорима. Когато става дума за производства пред съд, въпросната презумция би могла да бъде оборена по реда на прекия или косвения съдебен контрол. Касаторът не разполага с възможността да се защити в рамките на административнонаказателния процес със средствата на прекия контрол, защото това би означавало той да сезира с жалба административния съд и да подаде до административнонаказателния съд искане за спиране на производството до приключване на административното дело. Уредбата на административнонаказателния процес, включваща субсидиарно приложимите правила на наказателния процес (чл. 251 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН), обаче не предвижда такова основание за спиране. И след като административнонаказателният съд не би могъл да спре производството пред себе си, за да зачете силата на пресъдено нещо от едно преюдициално производство по оспорване на административен акт, то тогава същият административнонаказателен съд трябва да осъществи косвен контрол относно административния акт, при положение че презумпцията за валидност на този акт е изрично оспорена. Това всъщност е и част от общата дейност по правоприлагането, която включва в своя обем извличане на правни последици от юридически факти; ако тези факти представляват нищожни правни актове, но въпреки това съдът извлече от тях правни последици, ще е налице незаконосъобразно правоприлагане. Ето защо ТРС е следвало да уважи обсъжданото процесуално искане, макар и не в неговия пълен обем. Не е нужно да се изисква целият ГПОД в с. Нова Черна, достатъчно е да се приложи по делото извлечение от ГПОД, касаещо процесния знак. Не нужно също така да се изисква приложената към ГПОД документация, тъй като изводът за нищожност или валидност на ГПОД зависи най-вече от това, дали ГПОД е бил одобрен от компетентен орган пи смисъла на чл. 15 от Наредба № 1 / 17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата, което трябва да бъде установено и по делото. Необходимо е обаче да се изследва въпросът дали процесният пътен знак е поставен на предвиденото от ГПОД място, защото не пътният знак, а ГПОД произвежда съответното задължение за участниците в движението. Пътният знак само известява участниците в движението за тяхното произтичащо от ГПОД задължение. Ето защо, ако пътен знак би бил поставен на неправилно място, то тогава ще се окаже, че знакът създава правна привидност, известявайки участниците в движението за задължение, което не съществува в юридическата действителност. Неспазването на подобна правна привидност обаче не би могла да бъде основание за административнонаказателна отговорност.
Гореизложените разсъждания налагат извода, че неправилно ТРС е отхвърлил изцяло доказателственото искане, насочено към оборване на презумпцията за валидност на ГПОД и за установяването на съответствието между ГПОД и процесния пътен знак. Следователно районният съд е извършил процесуално действие, представляващо съществено нарушение на процесуалните правила – касационното основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН. С цел отстраняване на това нарушение, решението трябва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на ТРС във фазата на съдебното следствие.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 210 / 30.12.2019 г. по АНД № 272 / 2019 г. на Тутракански районен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Тутракански районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.