Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, ................2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, Х въззивен състав, в открито заседание на пети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУСИ АЛЕКСИЕВ
ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Таня Митова и прокурора Любомир Мирчев, като разгледа докладваното от съдия Атанасов ВНОХД № 3712/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалби от защитниците на подсъдимите Д.Г.С. и М.К.С. срещу присъда от 24.10.2017 г. по НОХД № 15957/2010 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 12 състав, с която двамата подсъдими са признати за виновни по повдигнатото им от СРП обвинение за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК и им са наложени наказания, съответно на подс. Д.С. лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от три години, а на подс. М.С. – лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване е отложено за срок от три години.
В жалбите се излагат доводи, че постановената от първата инстанция присъда не е съобразена със събраните по делото доказателства, които не установявали, че подсъдимите са извършили вмененото им деяние. Предлага се присъдата на СРС да бъде отменена и вместо нея бъде постановена нова, с която подсъдимите бъдат оправдани по повдигнатото им обвинение.
В съдебно заседание на въззивния съд
представителят на СГП счита, че първоинстанционната
присъда съответства на събраните по делото доказателства, че същата е
обоснована и правилна, поради което и подадените въззивни
жалби са неоснователни. Пледира да бъде потвърдена присъдата на районния съд.
Защитникът на подс. М.С. поддържа жалбата си
и изложените в нея съображения. Счита, че по делото не са събрани
доказателства, които да подкрепят обвинението срещу нейния подзащитен.
Моли да бъде отменена присъдата на районния съд и вместо нея да бъде постановена
нова, с която подс. М.С. бъде оправдан.
Защитникът на Д.С. също поддържа въззивната си жалба. Излага доводи, че по делото няма
доказателства, които да подкрепят повдигнатото обвинение срещу подс. С..
Поддържа, че в мотивите към обжалваната присъда първоинстанционният съд не е
изпълнил задължението си да обсъди събраните по делото доказателства и безкритично,
и дословно е възприел твърдяната в обвинителния акт фактическа обстановка. Пледира
да бъде отменена присъдата на районния съд и вместо нея да бъде постановена
нова, с която подс. Д.С. бъде оправдан.
Подс. М.С. моли да бъде оправдан.
Подс. Д.С. моли да бъде признат за невиновен
по повдигнатото му обвинение.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите
на закона и извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с
изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
Софийски районен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
На 17.08.2010 г. С.И./спрямо когото воденото наказателно производство е прекратено с одобрено от съда споразумение/ видял свид. А.Х., с когото се познавал по физиономия. На С.И.направило впечатление, че свид. А.Х. носи на врата си ланец и го попитал дали е златен, на което Х. отговорил положително.
На следващия ден – 18.08.2010 г. С.И.споделил с подсъдимите Д.С. и М.С. намеренията си да отнеме златния ланец на свидетеля А.Х. и подсъдимите се съгласили да участват. Тримата се разбрали същия ден вечерта подс. М.С. да уговори свид. А.Х. *** квартала и след като С. слезе, подс. С. и И.да вземат златния синджир на свид. Х..
Подсъдимият М.С. се свързал със свидетеля К.В.и го помолил същата вечер да го чака с колата си на първата улица около 22.00 ч., без да му съобщава защо.
Същият ден подсъдимият М.С. се срещнал със свидетеля А.Х. и го помолил да го закара до кв. Илиянци, за да се види с „някакви момчета“. Свидетелят Х. се съгласил и се уговорили да се видят около 22.00 ч..
В 22.00 ч. свид. А.Х. взел микробуса си „Форд Транзит" с ДК № ******, качил подс. М.С. и тръгнали към уговореното място, като свид. Х. показал на подсъдимия С. газов пистолет, който носил със себе си, собственост на братовчед му – свид. С.И.. Подсъдимият М.С. взел газовия пистолет, за да го разглежда, след което пистолетът останал в него.
Около 22:30 ч., когато достигнали в кв. “Илиенци“, на ул. „Балчо Нейков“, последна пряка на бул. „Рожен“, подсъдимият М.С. казал на свид. А.Х. да спре. Подсъдимият С. излязъл от колата, като взел със себе си газовия пистолет, казал на свид. Х. да го изчака и ако иска, да излезе от буса да изпуши една цигара. В това време подс. Д.С. и С.И.изчаквали в близките храсти подс. С. да се отдалечи, като сложили на главите си предварително приготвените с прорези за очите черни плетени шапки.
Докато подсъдимият М.С. разговарял с пристигналия на място свид. К.В., свид. А.Х. също излязъл от микробуса. В това време подс. Д.С. и С.И.изскочили срещу свид. Х. и му казали: „Стой, не мърдай!“. Свид. А.Х. се изплашил и ги послушал.
Подс. Д.С. и С.И.започнали да ритат и удрят с юмруци и ритници по тялото и главата свид. А.Х., след което И.седнал върху пострадалия Х. и издърпал синджира от врата му, като в това време подсъдимият С. продължавал да го рита. Златният синджир на свид. Х. се скъсал от дърпането и останал в ръцете на С.И., след което той и подс. Д.С. се оттеглили.
За да прикрие своето участие, подсъдимият М.С. казал на свидетеля К.В.да го удари, което той сторил. Освен това подсъдимият М.С. незабелязано дал на С.И.взетия от свид. А.Х. газов пистолет.
Свид. К.В.видял нанесения на свидетеля Х. побой. Малко по-късно същата вечер С.И.дал газовия пистолет на свидетеля К.В.маската си, направена от плетената черна шапка и гаечен ключ, като го помолил да ги скрие. Свид. В. изхвърлил тези вещи в реката.
По-късно същата вечер - около 23.00 ч., С.И.отишъл в кафе „Шурда" в кв. „Илиянци“, където се видял със свид. Ж.Г., родителите на когото притежавали златарско ателие. И.показал на Г. отнетия златен синджир, собственост на свид. А.Х., и му предложил да му го продаде. Свид. Г. му казал, че ще разговаря с родителите си и го взел, за да им го покаже.
Свидетелят Ж.Г. предал с протокол за доброволно предаване от 19.08.2010 г. инкриминираната вещ- златен синджир, скъсан на две части /л. 69 от досъдебното производство/.
Изхвърлените в реката газов пистолет, марка „Ekol Jakol dual", маската, направена от плетената черна шапка, и гаечен ключ, били намерени, иззети и приобщени по делото като веществени доказателства с протокол за оглед на местопроизшествие от 19.08.2010 г.
Районният съд се е позовал на заключението на съдебно-оценителната експертиза, съгласно което стойността на инкриминирания златен синджир 14 карата, с нето тегло 31.10 гр., към датата на извършване на престъплението е 40.00 лв. за грам, като общата стойност на вещта е 1 244 лв.
За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд се е позовал на събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите А.Х., К.В., Ж.Е., Р. Е., С.И.; от заключенията на назначените в хода на наказателното производство: съдебно-медицинска експертиза, съдебно-оценителна експертиза, балистичната експертиза; протоколите за извършени процесуални действия и писмените доказателства, приложени по делото.
Въззивният съд счита, че първата инстанция не е ограничила правата на страните да правят относими към предмета на делото доказателствени искания и е събрала необходимите за изясняването на истината доказателства.
Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при обсъждането на доказателствата по делото, като е формирал обосновани фактически изводи, които настоящият въззивен съдебен състав напълно споделя.
Настоящият въззивен съдебен състав счита, че обосновано първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свид. А.Х., като е приел, че освен логични и последователни, същите се допълват и съответстват на показанията на показанията на свидетелите К.В., Ж.Г., Р.Г.и С.И.. Както е посочил първоинстанционният съд, освен от посочената група гласни доказателства, показанията на свид. А.Х. напълно кореспондират и от установените обективно обстоятелства при извършените процесуални действия.
Първоинстанционният съд е обсъдил детайлно и подробно всички доказателствени източници, особено показанията на разпитаните по делото свидетели, като е посочил в кои части те си съответстват, поради което и се явяват напълно неоснователни поддържаните във въззивното производство доводи от защитниците на подсъдимите за липса на мотиви към обжалваната присъда и необоснованост на възприетата фактическа обстановка.
Показанията на свид. А.Х. за развитието на събитията на инкриминираната дата, започнали с молбата на подсъдимия М.С. да го придружи до кв. “Илиенци“ да свърши някаква работа, пътуването на двамата с буса, при което свидетелят е показал на подс. С. газовия пистолет, който после е останал у същия подсъдим, пристигането на посоченото от подс. С. място и отдалечаването на същия, извършеното непосредствено след това нападение върху Х. от двете маскирани лица, едното от които пострадалият познал по гласа, нанесените удари от същите две лица по главата и тялото на същия пострадал и отнемането на златния ланец от врата му чрез издърпване и скъсване.
Районният съд е посочил кои конкретно обстоятелства се установяват от показанията на пострадалия свид. А.Х. и кои от останалите по делото доказателства установяват съпричастността на подсъдимите М.С. и Д.С. към инкриминираното деяние. И настоящият съдебен състав намира, че решаващо значение в това отношение имат показанията на свид. К.В., който, както е посочил първоинстанционният съд, е бил както очевидец на нанесения побой на свид. А.Х. и отнемане на златния му ланец, но и на последвалите действия на единия от участниците в деянието - С.И.и на двамата подсъдими.
Първоинстанционният съд е обсъдил и показанията на свид. Р.Г., които допълват показанията на свидетелите Х. и В. относно съпричастността на С.И.към деянието, извършено заедно с подсъдимите М.С. и Д.С..
Обсъдени в съвкупност, наличните по делото доказателства, обосновават категоричен извод, че и двамата подсъдимия са били съпричастни към извършването на деянието – подс. Д.С. като участник, заедно със С.И.в извършването на побоя и отнемането на ланеца от пострадалия А.Х., а подс. М.С. – чрез отвеждането на пострадалия Х. на мястото, където са го чакали извършителите на побоя.
При така установените и от въззивния съд фактически обстоятелства, правилни се явяват и правните изводи на районния съд, че подсъдимият Д.С. е извършил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което е обвинен, а подсъдимият М.С. е осъществил престъпление по чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, като на инкриминираната дата в съучастие помежду си и със С.И., подс. С. като съизвършител с И., а подс. С., като помагач на двамата, са допринесли за извършване на грабежа над пострадалия А.Х., при който е била отнета инкриминираната вещ на стойност 1 244 лева.
При определяне на наказанието на подс. Д.С. обосновано като смекчаващо обстоятелство първата инстанция е отчела чистото му съдебно минало и изминалият продължителен период от време от деянието, а като отегчаващи високата стойност на отнетата вещ и причинените наранявания на пострадалия А.Х.. Въззивният съдебен състав отчита като отегчаващо обстоятелство и задружната престъпна дейност, при която е извършено деянието. При липсата на съответен протест и жалба от частния обвинител настоящата инстанция не може да ревизира приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК с първоинстанционната присъда, нито да завиши размера на определеното по този ред наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, което в никакъв случай не се явява несъразмерно тежко.
При определяне на наказанието на подс. М.С. обосновано като смекчаващо обстоятелство първата инстанция е отчела чистото му съдебно минало и изминалият продължителен период от време от деянието, както и формата и степента на съучастие на същия подсъдим в извършването на престъплението, а като отегчаващи високата стойност на отнетата вещ. Въззивният съдебен състав отчита като отегчаващо обстоятелство и задружната престъпна дейност, при която е извършено деянието. При липсата на съответен протест и жалба от частния обвинител настоящата инстанция не може да ревизира приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК с първоинстанционната присъда, нито да завиши размера на определеното по този ред наказание от една година лишаване от свобода, което в никакъв случай не се явява несъразмерно тежко.
При липсата на съответен протест и жалба на частния обвинител настоящата инстанция не може да ревизира и приложението на чл. 66 от НК и отлагането на изтърпяването на наложените на подсъдимите наказания за минимално установения в закона изпитателен срок от три години
При цялостната въззивна проверка на обжалваната
присъда настоящата инстанция не установи при постановяването й да са допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, които да са основания за нейната
отмяна, поради което присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, Х въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 24.10.2017 г. по НОХД № 15957/2010
г. по описа на СРС, НО, 12-ти състав.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.