Р E Ш Е Н И Е
№ 651
гр.Плевен, 14.11.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай
Господинов
ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Йорданка Антонова като
разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно
дело № 851 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С решение № 470/01.07.2019 г.,
постановено по НАХД № 1043 по описа за 2019 г., Районен съд- Плевен е потвърдил Наказателно постановление №
19-0938-000190 от 21.01.2019 година на Началник сектор към ОДМВР - Плевен,
сектор ПП - Плевен, с което на основание
чл. 177, ал. ІІІ, т.1-во от ЗДвП и чл.
185 ЗДП на Р.А.С. ***, ЕГН ********** са наложени две административни наказания
съответно глоба в размер на на 500 лева за извършено нарушение по чл. 139, ал.
І, т.2 от ЗДвП и глоба в размер на 20 лева за извършено нарушение по 190 ал. 3
ЗДП.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Р.А.С. ***,
чрез адв. Г.Г. ***, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен и
незаконосъобразен, поради което е направено искане за отмяна на въззивното
решение. Твърди се, че е допуснато нарушение при съставяне на АУАН, тъй като
актосъставителят се е позовал на разпоредбата на чл.6 от Наредба № 11 на МРРБ
от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, която регламентира допустимата маса на ППС, а фактическите му
констатации касаят габаритите на управляваното от нарушителя ППС. Предвид
горното се изразява становище, че нарушението не е индивидуализирано. Сочи се,
че в оспореното НП е посочена като нарушена законовата разпоредба на чл.139,
ал.1, т.2 от ЗДвП, но не е конкретизирано кое от предложенията на тази норма е
нарушено и не е налице препращане към съответстващата правна норма от Наредба №
11 на МРРБ от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства. Излагат се и оплаквания, че в оспореното НП липсва
конкретизация на основанието, на което е наложено административното наказание
глоба от 500 лв., тъй като е посочена разпоредбата на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, но не е конкретизирано конкретното предложение от същата.В заключение се
твърди, че съставените АУАН и НП не са в съответствие с изискванията на чл.42,
т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Горното е довело до накърняване правото на
защита на касатора, поради което се иска отмяна на въззивното решение, както и
да бъде отменено оспореното НП.
В
съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът също не изпраща
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно, а касационната жалба
против него е неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт, поради което е
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК,
настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на
решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Със съставеното НП касаторът е санкциониран за
нарушения на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.190, ал.3 от ЗДвП. С оглед
изложеното в жалбата настоящият съдебен състав счита, че е сезиран с оплакване
единствено досежно законосъобразността на въззивното решение в частта му,
касаеща нарушението по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП.
По делото между страните не е налице спор, че на 10.01.2019
година касаторът Р.А.С. е управлявал колесен трактор „Джон Диър“ с ***,
собственост на ***чиято ширината е 4,50 метра, както и че горното е осъществено
на път, който е отворен за обществено ползване. От приложеното на л.4 копие от
Разрешително за движение на извънгабаритно или тежко пътно превозно средство е
видно, че същото е издадено за конкретния колесен трактор, но на 22.01.2019г. От същото са видни и габаритите на ППС, които
съвпадат с отразените в АУАН. По делото няма представено валидно към датата на
установяване на нарушението разрешително за движение на процесното ППС по
пътища отворени за обществено ползване.
Действително в АУАН актосъставителят се е позовал на
разпоредбата на чл.6, а не на чл.5 от Наредба № 11/03.07.2011г. на МРРБ, но
словесно е посочил изискванията на чл.5 от същата наредба, които касаят
габаритите на управляваното от нарушителя ППС, а не неговата маса, поради което
и по аргумент от разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН съдът намира, че горното
не съставлява съществено нарушение. Неоснователни са и доводите, че АУАН не
отговаря на изискванията на чл.42, т.5 от ЗАНН. От приложения в делото акт е
видно, че е посочена като нарушена разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП,
както и тази на чл.190, ал.3 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав не споделя и доводите на
касатора, касаещи законосъобразността на обжалваното НП. Същото отговаря на
изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН и в него също са посочени законовите
разпоредби, които са нарушени виновно, а именно чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.190,
ал.3 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 139 ал. 1 т. 2 ЗДП установява правилото движещите се по пътя
пътни превозни средства да са с размери, маса и натоварване на ос, които не
надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в
движението. Както бе посочено по- горе в настоящето решение, касаторът не
твърди, че процесното ППС е с габарити, различни от описаните в АУАН, а и по
делото е установено по безспорен начин, че към датата на нарушението не е имало
валидно издадено разрешително за движение на извънгабаритно или тежко пътно
превозно средство по пътищата отворени за обществено ползване. Неоснователно е
и оплакването, че в НП липсва конкретизация на основанието, на което е наложено
административното наказание глоба от 500 лв. За нарушението по чл.139, ал.1,
т.2 от ЗДвП /в която част единствено се оспорва въззивното решение е посочена
разпоредбата на чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП. За административнонаказващият орган
не е налице задължение да конкретизира „предложението“, във връзка с което е
наложена санкцията. Терминът „предложение“ не е легален. Съобразно чл.26
от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, всеки нормативен
акт се състои от членове. Допълнителните, преходните и заключителните
разпоредби се означават с параграфи. Членът може да се състои от алинеи,
алинеята - от точки, а точката - от букви.
С оглед изложеното настоящият съд намира, че РС-
Плевен е постановил валидно, допустимо и съответно на материалния закон
решение.
Воден от
горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2,
пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
470/01.07.2019 г., постановено по НАХД № 1043 по описа за 2019 г.на Районен съд- Плевен.
Решението не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.