№ 92
гр. София, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:В. Б. Чаушев
Членове:Емилия Ат. Колева
Слави Г. Славов
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
в присъствието на прокурора Р. Н. Т.
като разгледа докладваното от Слави Г. Славов Въззивно административно
наказателно дело № 20241100607526 по описа за 2024 година
при участието на секретаря Анна Тодорова и в присъствието на прокурора Р.
Тошева като разгледа докладваното от съдия Славов въззивно
административно – наказателен характер дело № 7526 по описа за 2024 година
на СГС, НО, 15-ти въззивен състав, установи:
Производството е по реда на глава XXI, във връзка с член 378, ал. 5 от
НПК.
С Решение от 26.09.2024г. на Софийски районен съд, НО, 112 състав, по
НАХД № 14323/2023г. по описа за 2023 година, е признал обвиняемия В. Ю.
С. с ЕГН: **********, роден на 28.078.1987г, български гражданин, със
средно образование, неосъждан, неженен, за ВИНОВЕН в това, че на
15.09.2022г, около 20:00 часа, в град София, е осъществил състав на
престъпление по член 343, ал.1, буква „ б “, предложение второ, във връзка с
член 342, ал. първа, предложение трето от НК, а именно : при управление на
моторно превозно средство – мотоциклет, марка „ Дукати“, модел „ Панигале
В 4 “ с регистрационен номер СА **** Х, по булевард „ Сливница “ с посока
на движение от ул. „ Опълченска“ към площад „ Лъвов мост“, на около 38
метра след кръстовището с булевард „ Христо Ботев “, нарушил правилата за
движение по пътищата, по – конкретно следните разпоредби от ЗДВП:
Член 116 от ЗДВП, „ Водачът на МПС е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците. “
Член 3 от ЗДВП, във връзка с член 63, ал.2, точка първа от Правилника за
приложението му ; „ За организиране на движението по пътищата се
1
използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху
платното за движение “… „ Единична непрекъсната линия – М1, на
пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат. С
единична непрекъсната линия се очертава и пътна лента, предназначена
за движение на превозни средства от редовните линии за обществен
превоз на пътници, „ BUS “ лента. Символът „ BUS “ се изписва в
началото на лентата и след всяко кръстовище.“
Член 20, ал.2, изречение второ от ЗДВП, „ Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.“, изразяващо се в реализиране на ПТП при движение по
пътна лента, предназначена за движение на превозни средства от
редовните линии за обществен превоз на пътници, с пресичащата
пътното платно на бул. „ Сливница“ пешеходка А.Г.С., като
мотоциклетът, управляван от С. ударил с предна лява страна пешеходката
и по непредпазливост й била причинена средна телесна повреда по
смисъла на член 129, ал. 2 от НК, изразяваща се в следните травматични
увреждания:
1. Счупване на голямопищялна кост на лява подбедрица, довело до трайно
затруднение на движение на долен ляв крайник за повече от тридесет
дни.
2. Счупване на лява бедрена кост довело до трайно затруднение на
движение на долен ляв крайник за повече от тридесет дни.
3. Счупване на лява седалищна кост, довело до трайно затруднение на
движение на долен ляв крайник за повече от тридесет дни.
Въз основа на диференцирана процедура, уредена в член 78а, ал. 1 и ал.
4 от НК, на обвиняемото лице е наложено административно наказание „
глоба“ в минимален размер от хиляда лева, както и наказание „ лишаване от
правоуправление на МПС“ за срок от шест месеца.
С първоинстанционния съдебен акт, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
В. С. е осъден и да заплати разноските, сторени от съда и от органите на
досъдебното производство, респективно за сумите от 2958, 95 лв за съдебната
фаза и 940, 50 лв за досъдебната, извършени за разнородни експертизи.
Срещу Решението на СРС, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е постъпила
въззивна жалба от обвинямия В. С., подадена чрез упълномощените му
защитници адв. Г. Н. и адв. К. Д. при САК, в която се твърди, че не им е
предоставен протоколът от последното открито съдебно заседание пред СРС,
като се навеждат критики и към събраната доказателствена съвкупност от
първостепенния съд. Отбелязано е, че не са приобщени записи от видеокамери
от процесното пътнотранспортно произшествие, а вещите лица по
автотехническите експертизи не са аргументирали професионално
заключенията си, което ги прави негоден способ за събиране и проверка на
доказателства и доказателствени средства за целите на наказателния процес.
Претендира се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с изцяло
2
оправдателен диспозитив.
След изготвяне и връчване на мотивите към решението, е постъпило
допълнение към въззивната жалба от защитниците на обвиняемия. В него се
подкрепят и конкретизира изложеното в първоначалната такава, като се
добавя, че в мотивите на СРС не са преодолени противоречията в показанията
на пострадалата А.С.. Оправена е и критика досежно предубеденост на
първостепенния съдебен състав. С допълнението е направено доказателствено
искане за назначаване на допълнителна комплексна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза с конкретни задачи.
В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание
въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не следва да се
провежда въззивно съдебно следствие и е отказал назначаването на
допълнителна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза.
В открито съдебно заседание от 08.01.2025г. пред въззивния съд
обвиняемото лице С., редовно призован, не се явява, а се представлява от
защитниците по пълномощие адв. Н. и адв. Д..
Защитата отправя множество критики към акта на първостепенния съд
като навежда твърдения, че мотивите към решението са противоречиви,
взаимоизключващи се и не са в корелация с установената от него фактическа
обстановка. Конкретно, сочи се, че приетият от проверяваната инстанция
факт, че обвиняемият е бил „ първа кола“ при светофарната уредба на
кръстовището на бул. „ Сливница“ и улица „ Опълченска“, откъдето е
извършена маневра „ десен завой“, не е доказан и остава неясно откъде съдът
го приема за наличен. Оспорва се също така приетото от СРС възприемане на
пешеходката и пострадала по делото А.С. от С. „ още докато обвиняемият се
намирал в лентата, предназначена за обществен транспорт“ като защитата
индикира, че назначените и приети по делото експертизи не водят до такъв
извод. Критика е отправена към осъдителното решение на
първоинстанционния съд и по отношение на приетата скорост на обвиняемия
от 38 км/ч към момента на ПТП, при която ударът е бил непредотвратим от
техническа гледна точка, така щото приложим и отговарящ на казуса е член 15
от НК.
Не на последно място, възражение е отправено и по отношение на
назначаването в хода на съдебното следствие пред проверявания съд на двойна
съдебна комплексна автотехническа експертиза, по негов почин, за искането
на която правно основание и необходимост не са били налице, а е следвало да
се кредитират приобщените в рамките на наказателното производство до
момента. Тъй като тя е кредитирана изцяло при постановяване на крайния акт,
защитата оспорва категоричността на заключението по нея в частта,
дефинираща мястото на удара между МПС и пешеходката, както и зоната за
навлизане на А.С. на пътното платно. Аргументира се с незадълбоченост и
липса на категоричност в отговорите на вещите лица по поставените задачи,
които са използвали изрази като „ най – вероятно “, което разколебава
заключението им.
Допълва се, че процесният мотоциклет е бил с включени лед светлини,
които са със значително по – ярък светлинен заряд от обикновените
халогенни, ведно с кубатурата / размерът / на двигателя му, респективно
шумът, който издава при работа, са достатъчно силни за да е могла
пострадалата да възприеме приближаващото я превозно средство и да не
предприема пресичане на пътното платно, а тези обстоятелства не са предмет
3
на обсъждане в комплексната авто – техническа експертиза.
Упрек към решението на СРС е отправен и по отношение на приетата
от съда скорост на движение на А.С. – съгласно многократно цитираната по -
горе експертиза същата „ се е движела на бърз ход“, а в показанията на
единствения свидетел, присъствал на местопроизшествието непосредствено
след осъществяването му, пострадалата е „ бързала да пресече булеварда /
касае се за бул. „ Сливница “ /, което според защитника би могло да води до
извод за тичане, притичване от нейна страна вместо до по – забързан ход.
Допълнителен аргумент по приложението на член 15 от НК е издигнат
по отношение на изградената от контролираната съдебна инстанция
фактическа обстановка, по – конкретно в частта, в която е прието, че
обвиняемият като водач на МПС, с цел да избегне сблъсъка с пострадалата се
е опитал да я заобиколи.
В заключение, петитумът на искането от защитниците до въззивния
съдебен състав е оправдаване на В. С., а в условията на алтернативност –
отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото на СРС
поради висока степен на съпричиняване от страна на С..
Пред въззивната инстанция в пледоарията си представителят на
държавното обвинение счита, че първоинстанционният съдебен акт е
правилен, справедлив, задълбочено мотивиран, а за постановяването му СРС
е провел задълбочено и обективно съдебно следствие по реда на глава ХХVIII
от НПК, в което е събрал, а по – късно и обсъдил всички годни доказателства
по казуса, както в тяхната цялост, така и поотделно. Пледира за решение,
потвърждаващо това на първостепенния съд като добавя, че размерът на
административното наказание „ глоба “ корелира с целите на наказанието по
член 36 от НК. Мнение по отношение на наказанието „ лишаване от
правоуправление на МПС“ за срок от шест месеца, не е изразено.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от
страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на
решението съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира за установено
следното.
Въззивната жалба и допълнението към нея са подадени в
законоустановения срок, от надлежно активно процесуално легитимирана
страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, който подлежи на
въззивен съдебен контрол, поради което са ДОПУСТИМИ. Разгледани по
същество, СГС ги намира за частично основателни, мотиви за което се
намират по - долу.
Относно фактическата обстановка:
Въззивният съд, при спазване на императивните изисквания на НПК да
изгради сам фактическата обстановка по делото, и имайки предвид
ограничението, визирано в член 378, ал. 3 от НПК за забрана на установяване
на нови фактически положения извън тези, изложени в постановлението на
прокурора с предложение на основание приложението на член 78а от НК, в
изпълнение на тези изисквания намира, че възприетата от него се различава в
някои части съществено от тази, изградена от първостепенния съд.
Диференциацията има и по отношение на съществените въпроси, описани в
член 102 от НПК, което води до нужда от изменение на решението на
контролирания съд. В този смисъл, въззивният състав установи
4
доказателствена необезпеченост на определени приети от СРС факти, които
излизат съществено извън границите на въздигнатите от страна на
обвинението, респективно налагат оправдаване на обвиняемия по част от
обвинителната теза, поради което първоинстанционния съдебен акт следва да
бъде изменен от въззивната инстанция. В изпълнение на задължението на
въззивата инстанция да бъде т.нар. „ първа – втора“, а именно да е втора
такава и по фактите, и по правото, СГС установи следната фактическа
обстановка:
Обвиняемият В. Ю. С. е роден на ****г. в град София. Той е български
гражданин, неосъждан / в това число неосвобождаван по реда на член 78а от
НК от наказателна отговорност/, със средно образование, неженен, работещ
като управител на ЕООД, живущ в град София на адрес ж.к.
„ Младост “ № 3, ****, вход втори, етаж **** и неговият ЕГН № е
**********.
Обвиняемото лице през 2022г. било собственик на моторно превозно
средство – мотоциклет, марка „ Дукати “, модел „ Панигале В 4“, с номер на
рама № ZDM1D00AAMB001824, което надлежно бил регистрирал в КАТ.
На 15.09.2022г, в град София, малко преди 20:00 часа, С. управлявал
мотоциклета си по булевард „ Христо Ботев“, и бил спрян от червената
светлина на светофарната уредба на кръстовището с булевард „ Сливница“.
Намирал се в най - дясната лента, тъй като имал намерение да извърши
маневра „ десен завой“ и да продължи пътя си по бул. „ Сливница“.
В този момент по продължението на бул. „ Сливница“, на десния
тротоар по посока на движение от улица „ Опълченска“ към площад „ Лъвов
мост“, се намирала свидетелят А.Г.С., която тъкмо била слязла от автобус на
градския транспорт. Тъй като имала лични ангажименти и преценила, че
светофарната уредба, на която се намирал обвиняемият, а именно тази, която
следвало да пусне автомобилите по бул. „ Сливница“ в нейна посока, е с
червен сигнал, пострадалата започнала да пресича диагонално, от дясно на
ляво по посоката на движение, булевард „ Сливница“ на непозволено за това
място, въпреки че пътните ленти на него били четири на брой, с обща
широчина от 15, 8 метра и при липса на тротоар от отсрещната страна, а
мантинела и река. С. стъпила на „ BUS” лентата, първата лента по ред след
тротоара, и продължила да я пресича. Конкретно, локацията, на която С.
предприела неправомерното пресичане, било на около 36 метра от
кръстовището, на което се намирал обвиняемият, в посока към пл. „ Лъвов
мост“ от улица „ Опълченска“.
В този момент метеорологичните условия за шофиране в този район на
град София били добри: валеж липсвал, земната и в частност асфалтовата
повърхност били сухи, не бил налице вятър, видимостта била добра, въпреки
залеза на слънцето.
В. С., докато чакал зелен сигнал на светофара, имал видимост, имал
възможност да възприеме навлизащата по първата лента за движение в посока
към пл. „ Лъвов“ мост от ул. „ Опълченска“ А.С., която първа лента била „
BUS “ лента. В този момент той се намирал на не по – малко от 34 метра от
мястото, на което траекториите им на движение щели да се засекат.
Обвиняемият още не бил възприел пресичащата пешеходка, и след като
извършил маневра „ десен завой“ по бул. „ Сливница“, навлязъл в най –
близката лента, позволена за движение, а именно тази, вляво от „ BUS”
лентата, на която се намирала и пострадалата. Той увеличил скоростта си на
движение до 38 км/ч, а през това време възприел пресичащия пешеходец, но
не намалил скоростта си, а решил да я заобиколи отдясно. С. продължила
5
бързия си ход със скорост от около 6.1 км/ час, а обвиняемият не намалил
скоростта си като вместо това опитал с финална маневра вдясно да я
заобиколи, неуспешно, което довело до сблъсък между нея и предната лява
част на превозното средство. Точното място на удара било на бул. „Сливница“,
в района след кръстовището с бул. „Христо Ботев“, по широчина на платното
за движение – на 5.5 до 6.5 метра вдясно от ориентира, който ориентир е
външната страна на тротоара на бул. Христо Ботев, която пресича бул.
„Сливница“, считано в посока от ул. „Опълченска“ към пл. „Лъвов мост“ и по
дължина на платното за движение – на 31.5 до 32.5 метра след ориентира,
считано в същата посока. Вследствие на удара с мотоциклета тялото на С.
отхвръкнало на около 6.04 метра от мястото на удара, на около 38, 5 метра
след гореописания ориентир, а при контакта му със земната повърхност
останало кърваво петно вследствие на отворени от съприкосновението рани.
След настъпването на ПТП, пострадалата започнала да вика, което
привлякло вниманието на свидетеля В.Г.Н., пресичащ пешком кръстовището
на булеварди „ Христо Ботев“ и бул. „ Сливница“. Той веднага се отзовал,
приближил се тичешком и намерил С. на земята, в пътната лента на бул. „
Сливница“ в ляво от лентата, предназначена за автомобили на градския
транспорт. Направило му впечатление, че тя е с кръв по главата и голяма рана
на левия си долен крайник в областта на коляното. Възприел и обвиняемия с
мотоциклета, отбил вдясно по посоката на движение до тротоара. Н.
сигнализирал за инцидента на спешен телефон 112, а двамата със С.
преместили С. до тротоара. В разговор между свидетеля и пострадалата тя се
укорила, че предприела пресичане на булевард „ Сливница“ на непозволено за
това място. Обвиняемият, от своя страна, споделил, че двамата се възприели
взаимно, и докато се чудел по какъв начин да я заобиколи, се стигнало до
съприкосновението. В.Н., преди сблъсъка, не възприел звук от наблизо
движещ се мотор, нито звук от спирачки, както и светлини.
На сигнала до правоохранителните органи се отзовал свидетелят
В.В.Й., служител към обслужващото района 03 РУ – МВР. При пристигане
установил пострадалата, забелязал нараняванията в областта на крака й, както
и обвиняемото лице. След това пристигнал медицински автомобил, който
отвел С. до болнично заведение УМБАЛ „ Света Анна „ АД.
Досъдебното производство било образувано същия ден, 15.09.2022г, по
реда на член 212, ал. 2 от НПК, с първото действие по разследване – оглед. В
неговия ход била назначена съдебно – медицинска експертиза, от
заключението на която е видно, че телесните увреждания на С., причинени от
ПТП, са следните:
1. Счупване на голямопищялна кост на лява подбедрица, довело до трайно
затруднение на движение на долен ляв крайник за повече от тридесет
дни.
2. Счупване на лява бедрена кост довело до трайно затруднение на
движение на долен ляв крайник за повече от тридесет дни.
3. Счупване на лява седалищна кост, довело до трайно затруднение на
движение на долен ляв крайник за повече от тридесет дни.
По доказателствата:
6
Първостепенния съд е провел първоинстанционно съдебно следствие по
глава двадесет и осма от НПК като е провел разпити на разпитаните в хода на
разследване свидетели А.С., В.Н. и В.Й., както и по свой почин е назначил,
приобщил и кредитирал изцяло заключението по комплексна двойна съдебна
автотехническа експертиза.
СГС намира, че за да постанови решението си, първоинстанционният
съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства чрез
гласни доказателствени средства, писмени доказателства и
доказателствени средства , веществени доказателствени средства и чрез
способи за доказване вид „ експертиза“ както следва:
гласни:показанията на свидетелите А.С. / разпитана в хода на ДП на
12.01.2023г, потвърдила и допълнила показанията си пред СРС в
заседание на 15.02.2024г./; В.Й. / разпитан в хода на ДП на 17.01.2023г,
четени частично показания пред СРС в заседанието от 15.02.2024г. за
дата и час на отзоваване на сигнала/; В.Н. / разпит в ДП от 06.10.2022г,
показания четени пред СРС в цитираното о.с.з. за разговора му с
пострадалата/.
писмените доказателства и доказателствени средства: констативен
протокол за ПТП от 15.09.2022г. ведно с отрицателна проба за алкохол и
наркотици на водача В. Ю. С. / л. 18 от ДП/; протокол за оглед на
местопроизшествие ведно със скица и фотоалбум от същата дата / л. 22
от ДП/ ; характеристики за С. от П.Л. и от Д.Г. / собственик на магазин за
мотори и колега на обвиняемия, л. 60 от съд. дело, приобщени в о.с.з. на
СРС/; писмо от 12.04.2024г. от СДВР с информация, че записи от
камерите в инкриминирания район липсват поради изтекъл срок за
съхранение / л. 64 от съд. дело, прието в о.с.з. на СРС/; писмо от
Национален институт по метеорология и хидрология / л. 67 от съд. дело,
прието в о.с.з. на СРС/; справка за съдимост на В. Ю. С..
веществени доказателствени средства: оптичен носител / диск/ с
надпис „15.09.2022г. “ съдържащ разговор на свидетел до спешен
телефон 112 (л. 69 от д.п.)
способи за събиране и проверка на доказателства и доказателствени
средства: съдебно – медицинска експертиза от 18.09.2022г, касаеща
телесните увреждания на С. от ПТП / л. 39 от ДП, приета в о.с.з. от
15.09.2022г./ ; комплексна двойна автотехническа експертиза, назначена
от СРС и приета с изслушване на вещите лица в о.с.з. от 26.15.2024г.
По отношение на двете на брой съдебно – автотехнически експертизи,
назначени в хода на разследване, то същите не са приети в хода на съдебното
следствие от СРС, а също така не са кредитирани, както изрично е посочил в
мотивите си първостепенния съд. Съгласно член 378, ал. 2 от НПК, липсата на
изслушване на вещите лица при диференцираната процедура, уредена в глава
двадесет и осма от НПК, не е пречка за ползване на заключенията от
досъдебната фаза на наказателното производство. В процесния случай, все
пак, първостепенният съд в мотивите си изрично е изключил цитираните
експертизи от доказателствената маса по делото и изрично е уточнил, че
кредитира единствено тази от съдебната фаза, назначена служебно и по която
за изслушани на вещите лица.
Районния съд е приел, че В. С. е извършил нарушение на член 3 от
ЗДВП, във връзка с член 63, ал.2, точка първа от Правилника за приложението
му ; „ За организиране на движението по пътищата се използват светлинни
сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение “… „
7
Единична непрекъсната линия – М1, на пътните превозни средства е
забранено да я застъпват и пресичат. С единична непрекъсната линия се
очертава и пътна лента, предназначена за движение на превозни средства от
редовните линии за обществен превоз на пътници, „ BUS “ лента. Символът „
BUS “ се изписва в началото на лентата и след всяко кръстовище.“ и го е
осъдил за това, както всъщност е приела и СРП в постановлението с
предложение за приложение на член 78а от НК. За извършването на това
нарушение на ЗДВП доказателства извън автотехническите експертизи от
фазата на досъдебното производство, които не са кредитирани от СРС,
липсват. Такива не се намират нито в свидетелски показания, нито в изцяло
кредитираната от контролирания съд комплексна двойна автотехническа
експертиза. В нея ясно и категорично, съгласно и приложената по поръчение
на СРС скица, е видно, че водачът С. навлиза в пътната лента за движение,
намираща се в ляво от „ БУС “ лентата, в която е и осъществен сблъсъкът
между него и пешеходката С.. Въззивната инстанция намира, че, в тази му
част решението на СРС не е обосновано и е неправилно. Този порок може да
бъде поправен от СГС чрез изменение на акта на СРС като обвиняемото лице
бъде оправдано в тази част от обвинението му- за извършване и на
нарушението по член 3 от ЗДВП, във връзка с член 63, ал.2, точка първа от
Правилника за приложението му.
По отношение на възраженията на защитата за необоснованост на част
от фактите, приети за установени от СРС, то СГС намира тази критика за
основателна. Действително, доказателства за това, че в инкриминирания
период, С. е бил „ първа кола“ на процесното кръстовище, липсват, а такива
липсват и по отношение на приетото от първостепенния съд обстоятелство, че
е „ възприел пешеходката С.“, когато тя се намирала на около десет метра от
него. За пунктуалност, такива данни се намират единствено в снетото
сведение от С., когато същият не е бил привлечен към наказателна
отговорност, поради което те нямат никаква процесуална стойност.
Обвиняемият се е възползвал от правото да не дава обяснения. Тези
обстоятелства не са отразяват на обосноваността и правилността на крайния
извод ,както на първата, така и на настоящата съдебна инстанция.
Досежно друго възражението на защитата, че не е следвало да бъде
назначавана, а и кредитирана съдебно – автотехническата експертиза от
съдебната фаза на производството, СГС счита, че изискването и
приобщаването й е законосъобразно, имайки предвид, че нови факти,
различни от тези, възведени от държавното обвинение, не са установени. При
наличието на спор за скоростта на пешеходката С. в инкриминирания момент,
опасната зона за спиране на С., механизма на осъществяване на ПТП,
моментът, в който последният я е възприел, СГС счита, че двойната
експертиза е била не просто допустима, а необходима. Правилно същата е
кредитирана в цялост, а въззивната инстанция изцяло се солидализира с
причините, посочени от СРС да кредитира тази експертиза: на първо място, е
изготвена от две вещи лица, а не само от едно, както тези от досъдебната фаза,
на второ изготвена е / отново за разлика от предишните / след посещение на
мястото на настъпване на ПТП и извършени там замервания лично от вещите
лица. Отделно, вещите лица обстойно са защитили изводите си в открито
съдебно заседание с участие на страните и са отговорили на всички техни
питания аргументирано.
По отношение на оспорен факт, възприет от контролираната инстанция
на база на многократно цитираната по горе експертиза, а именно, че „
кървавото петно“, маркирано на скицата и при замерванията на вещите лица,
не е доказано чрез нарочна ДНК експертиза да е оставено от А.С.. Това в
8
действителност е така, но кървавото петно на това местоположение се
установява, както от показанията на всички свидетели по делото, които са
възприели кръвозагуба у С., така и от протокола за оглед, изготвен по реда и
правилата на НПК, където петното е маркирано в т. 6 от изготвената към
протокола скица, както и е фотографирано, а снимката се намира на л. 26 в
албума към протокола за оглед. На база изложеното, СГС счита специалните
знания на вещите лица са достатъчно задълбочени, аргументирани и
професионални, за да могат те да приемат не само къде и как се е осъществил
ударът между МПС и пострадалата, но и последиците от него, в това число
кръвозагубата и отбелязването й върху пътната настилка. В тази връзка,
използването на израз при отговор на защитата в о.с.з. пред СРС „ най –
вероятно “ вместо такива като „ категорично “ и „ със сигурност“, според
настоящия състав не намаляват кредибилността на заключението.
Отново във връзка с възражение на защитата за липса на изводи от
вещите лица по автотехническата експертиза от съдебната фаза на процеса
досежно лед светлините и шумът на мотоциклета, управляван от С., то
въпреки че вещите лица не са дали отговори на тези въпроси, то те се намират
в друг доказателствен източник – свидетелски показания. В разпита си от
досъдебната фаза, потвърден в съдебната, В.Г.Н., който е пресичал булевард „
Сливница“ в непосредствена близост, е категоричен, че не е чул нито шум от
движещ се мотор, нито светлини, нито пък звук от спирачки. Н. е равно
отдалечен от страните, случаен минувач по отношение на ПТП, няма
основания за поставяне под съмнение на показанията му, още повече, че те
съвпадат с останалите доказателства, с изключение една част от показанията
на пострадалата С.. Правилно, законосъобразно и мотивирано
първостепенният съд е кредитирал частично показанията на пешеходката по
отношение на датата, часа и местонахождението на ПТП. СГС е съгласен, че
те са недостоверни досежно това, че е пресякла на светофара за пешеходци
при зелена светлина. Това твърдение се оборва както от показанията на Н., тъй
като в разговор с него при притичване за помощ самата пострадалата се е
укорила, че не е пресякла на светофара, така и от комплексната
автотехническа експертиза, съгласно заключението на която мястото на удара,
на пресичане на пешеходката и линията й на вървене не съвпадат с
местонахождението на светофарната уредба. Както СРС, така и СГС считат,
че тази нейна теза е защитна версия, която да освободи С. от отговорност и
евентуално съпричиняване на ПТП.
Още една полемика, въздигната от защитниците пред СГС следва да
бъде преодоляна – евентуално наличие на „ тичане“, а не на „ бърз ход“ или
забързана крачка от страна на С.. Кредитираното и многократно цитирано
заключение на автотехническа експертиза е категорично в скоростта на
вървене на пешеходката – около 6.1 км/ч, а при изслушването вещите лица без
противоречие са аргументирали, че същата „ не е бягала“.
По отношение на изтъкнатата от защитниците на С. „ липса на
видеозаписи от камерите“ в района на произшествието, то неоправдано тази
критика е отправена към първостепенния съд. Видно от постъпилото писмо от
СДВР от 12.04.2024г. по нарочно искане на съда, то тези кадри са поискани
и са били налични, но поради отдалечеността на времето от настъпване на
ПТП не са били запазени.
На последно място, теза на защитата на обвиняемия е, че процесния
случай припокрива института на член 15 от НК – „ случайно деяние“. СГС,
идентично със СРС, го намира за неприложим. Това е така, тъй като съгласно
заключението на двете вещи лица по експертизата от съдебната фаза на
делото, ударът за В. С. не е бил непредотвратим - напротив, той би бил лесно
9
избегнат при предприемане на маневра „ аварийно спиране“ в пътната лента, в
която се е движил, и то без това да създаде опасност за него и/или за
останалите участници в движението.
Датата, часът и инкриминираната локация безпротиворечиво се
установяват както от писмените доказателства и доказателствени средства –
протокол за оглед на местопроизшествие, изготвен по реда на НПК,
констативен протокол за ПТП, така и от гласните – свидетелите С., Н. и Й. са
единодушни за тези обстоятелства.
Механизмът на ПТП, зоната на пресичане на С., мястото на сблъсъка,
опасната зона за спиране, разстоянието, от което С. е могъл да възприеме
пешеходката, се установяват от заключението на вещите лица по КСАТЕ.
Възприетите метеорологичните условия в инкриминираните период и
локация правилно са установени от първостепенния съд, кредитирайки
поисканата справка от Националния център по метеорология.
Въззивният съдебен състав намира, че правилно и законосъобразно е
кредитирана съдебно – медицинската експертиза, според която установените
травматични увреждания на С. вследствие на ПТП са :
1. Счупване на голямопищялна кост на лява подбедрица, довело до трайно
затруднение на движение на долен ляв крайник за повече от тридесет
дни.
2. Счупване на лява бедрена кост довело до трайно затруднение на
движение на долен ляв крайник за повече от тридесет дни.
3. Счупване на лява седалищна кост, довело до трайно затруднение на
движение на долен ляв крайник за повече от тридесет дни.
Вещите лица сочат, че травмите са резултат от съприкосновението
между мотоциклета и пешеходката, още повече, заключението им съвпада
както с нейните показания – „ … имах дупка на крака, много ме болеше,
откараха ме в Окръжна болница / УМБАЛ „ Света Анна “, там лежах седем
дена, оперираха ме…. /, така и с тези на свидетелите Н. и Й. - „ … тя имаше
голяма рана на левия крак под коляното….“, „…. Пострадалата беше с
наранявания на единия крак и кръвотечение..“. Експертизата е
професионална изготвена, подробна и пълна, приета в открито съдебно
заседание без въпроси и възражения, поради което СГС я намира за правилно
кредитирана.
По отношение на приобщените и приложени по делото характеристики
за моралните, етични и професионални качества на В. Ю. С., то СГС ги
кредитира, тъй като предоставят информация, характеризираща личността на
обвиняемото лице в положителна насока.
Видно от приложената справка за съдимост на С., същият е неосъждан и
неосвобождаван от наказателна отговорност с приложение на института,
уреден в член 78а от НК.
При обсъждане на доказателствата се отличава заключението по
КДСАТЕ. Видно от него, от позицията, на която се е намирал на светофара,
чакайки на червена светлина, В. С., преди да предприеме маневра „ завой
надясно“, е имал възможност да възприеме С. на около 34 метри преди удара,
а след като е осъществил маневрата, разстоянието до мястото на удара е 31 -
10
32 метра. Намаляне на скоростта към момента на съприкосновението от около
38 км/ч от страна на С. не е имало, опит за спиране – също. Опасната зона за
спиране на мотоциклета при тази скорост е 17 метра, съответно обвиняемият е
могъл безпроблемно да предприеме аварийно спиране и да предотврати ПТП,
и то без да създаде опасност за останалите участници в движението. Вместо
това, същият се е опитал да заобиколи пешеходката С. отдясно, при което я е
ударил с лявата предна част на управляваното от него превозно средство.
Вещите лица изрично и точно са посочили причините за настъпване на
ПТП – както субективното поведение на обвиняемия, който не е намалил
скоростта и не е пропуснал пешеходката, така и субективното поведение на
пострадалата. Тя е предприела пресичане на оживен столичен булевард, с
няколко ленти за движение в една посока, на непозволено за това място, при
наличие на светофарна уредба наблизо.
Въз основа на направения до тук доказателствен анализ и установената
чрез него фактическа обстановка настоящата инстанция не споделя и
правните изводи на първостепенния съд в тяхната цялост. Верни са крайните
правни изводи на първостепенния съд, че с гореописаното деяние
подсъдимият В. Ю. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по член 343, ал.1, буква „ б “, предложение второ, във
връзка с член 342, ал. първа, предложение трето от НК.
По правото:
В съответствие с материалния закон, първата инстанция правилно е
извела, че от обективна страна, обвиняемият В. Ю. С., на 15.09.2022г, около
20:00 часа, в град София, е осъществил състав на престъпление по член 343,
ал.1, буква „ б “, предложение второ, във връзка с член 342, ал. първа,
предложение трето от НК, а именно : при управление на моторно превозно
средство – мотоциклет, марка „ Дукати“, модел „ Панигале В 4 “ с
регистрационен номер СА **** Х, по булевард „ Сливница “ с посока на
движение от ул. „ Опълченска“ към площад „ Лъвов мост“, на около 38 метра
след кръстовището с булевард „ Христо Ботев “, нарушил правилата за
движение по пътищата, по – конкретно следните разпоредби от ЗДВП:
Член 116 от ЗДВП, „ Водачът на МПС е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците. “
Член 20, ал.2, изречение второ от ЗДВП, „ Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.“ като водачът С., докато се движел в пътната лента,
преназначена за МПС, намираща се в ляво от тази, предназначена за
средствата за масов градски транспорт / БУС лента /, реализирал
пътнотранспортно произшествие с пресичащата пътното платно на бул. „
Сливница“ пешеходка А.Г.С., като мотоциклетът, управляван от С.
ударил с предна лява страна пешеходката и по непредпазливост й била
причинена средна телесна повреда по смисъла на член 129, ал. 2 от НК,
изразяваща се в следните травматични увреждания:
Счупване на голямопищялна кост на лява подбедрица, довело до трайно
затруднение на движение на долен ляв крайник за повече от тридесет
дни.
Счупване на лява бедрена кост довело до трайно затруднение на
11
движение на долен ляв крайник за повече от тридесет дни.
Счупване на лява седалищна кост, довело до трайно затруднение на
движение на долен ляв крайник за повече от тридесет дни.
Въззивният съд не споделя единствено извода на първата инстанция
относно всички нарушени разпоредби на бланкетния Закон за движение по
пътищата, които са въведени в обвинението с прокурорското постановление,
по конкретно в частта, че обвиняемият се е движил в лентата, предназначена за
средствата за масов градски транспорт, наименувана „ БУС “ лента. СГС
счита, че нарушение по член 3 от ЗДВП, във връзка с член 63, ал.2, точка първа
от Правилника за приложението му ; „ За организиране на движението по
пътищата се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка
върху платното за движение “… „ Единична непрекъсната линия – М1, на
пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат. С единична
непрекъсната линия се очертава и пътна лента, предназначена за движение на
превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, „
BUS “ лента. Символът „ BUS “ се изписва в началото на лентата и след всяко
кръстовище.“, не е било извършено от обвиняемия. Поради това В. С. следва
да бъде оправдан в тази част от поддържаното срещу него обвинение.
Досежно субективната съставомерност на деянието на подсъдимия,
въззивният съд намира за правилни изводите на районния съд, поради което
не констатира основание за тяхната корекция или допълнение. Съгласно НК
формата на вина за това престъпление е непредпазливост, в подвида й „
небрежност“, която е уредена в член чл. 11, ал. 3, предложение първо от НК
като обвиняемият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици и не е желал тяхното настъпване, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди. С. не е целял настъпване на ПТП с причиняване на процесните
травматични увреждания на С., но е могъл да предвиди такъв резултат и е бил
длъжен да го направи. Още повече, имал е реална възможност да го
предотврати чрез аварийно спиране.
Въззивният съд също намира ,че в конкретния случай е налице
съпричиняване от страна на С., тъй като нейното поведение е допринесло за
настъпване на престъпния резултат, като тя е предприела неправомерно
пресичане на непредвидено за това място, на многолентов път в една посока,
допринасяйки за настъпване на ПТП.
Относно наказателната отговорност:
На следващо място въззивният съд провери
индивидуализацията на наказателна отговорност на обвиняемия и вида и
размера на наложеното наказание.
Първоинстанционният съд законосъобразно и правилно е приложил
член 78а от НК и е освободил от наказателна отговорност В. С. като му е
наложил административно наказание в размер на хиляда лева. За целта,
законосъобразно е установил липса на негативните предпоставки – за
процесното престъпление, извършено с форма на вина непредпазливост се
предвижда наказание „ лишаване от свобода“ до три години, деецът не е
осъждан или освобождаван от наказателна отговорност по същия ред, а
съставомерни имуществени вреди липсват. Не са налице и ограниченията,
уредени в член 78а, ал. 7 от НК. В този случай СРС е бил длъжен да изпълни
12
диференцираната процедура, уредена в член 78а от НК, което е и сторено.
Въззивният съд намира за законосъобразно индивидуализиран размера
на административното наказание глоба, наложена на С., в размер от 1000,00
(хиляда) лева. В условията на член 54 от НК, както контролираният, така и
контролиращият съд не намират отегчаващи отговорността обстоятелства.
Правилно СРС е намерил за смекчаващи отговорността обстоятелства при
индивидуализацията на размера на глобата добрите характеристични данни на
обвиняемия,оказаната помощ на пострадалата след настъпване на ПТП и
съпричиняването от нейна страна. Минималният размер от хиляда лева
отговаря и на имущественото състояние на С..
За да бъдат изпълнени целите на наказанието по член 36 от НК, а
именно както личната, така и генералната превенция, правилно СРС е
наложил по реда на член 78а, ал. 6, изречение второ от НК и административно
наказание „ лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от шест месеца, в
минимален размер. Правилно ,съобразявайки превеса на смекчаващите
отговорността на обвиняемия обстоятелства, първостепенният съд е
преценил, че и двете кумулативно наложени му наказания следва да бъдат
определени в минимален размер, като проява на по – голяма снизходителност
би била необоснована.
Наложеното наказание, без да е прекомерно, е достатъчно, за да
въздейства поправително, превъзпитателно и предупредително върху В. С.,
като го мотивира да изгради устойчив волеви самоконтрол и да не извършва в
бъдеще правонарушения, доколкото в случай на следващо деяние няма да са
налице основания за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание. Наред с това наложеното наказание представлява
ясен предупредителен знак и спрямо останалите членове на обществото.
По разноските:
Отчитайки изхода на делото, районният съд правилно е решил и
съпътстващите наказателноправното осъждане въпроси, свързани с
присъждането на разноските в тежест на признатия за виновен обвиняем. В
досъдебната фаза направените разноски са коректно пресметнати и възложени
на С.. Същото не може да бъде казано за съдебната – първостепенния съд е
извършил и изплатил разноски за производството в размер на 2936. 95 лева за
комплексната двойна автотехническа експертиза на вещите лица Карапетков и
Пенев, а е осъдил В. С. за тази фаза да заплати сумата от 2958, 95 лева. В тази
част решението на СРС следва да бъде изменено като признатият за виновен
следва да изплати реално извършените разноски за съдебната част на делото в
размер от 2936.95 лева.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на
основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на обжалваното
решение, въззивната инстанция констатира основания, налагащи неговото
изменение, поради което и на основание чл. 334, т. 3, вр. чл. 337 от НПК,
Софийският градски съд:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение от 26.09.2024г. на СРС, НО, 112 състав по НАХД№
14323/2023г, като го ОТМЕНЯ в частта, с която обвиняемият В. Ю. С. с ЕГН:
********** е бил осъден за това, че при деянието по чл.343, ал.1, б.„ б “,
пр.2,вр. чл.342, ал.1,пр.3 от НК е извършил и нарушение на член 3 от ЗДВП,
13
във връзка с член 63, ал.2, точка първа от Правилника за приложението му ; „
За организиране на движението по пътищата се използват светлинни сигнали,
пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение “… „ Единична
непрекъсната линия – М1, на пътните превозни средства е забранено да я
застъпват и пресичат. С единична непрекъсната линия се очертава и пътна
лента, предназначена за движение на превозни средства от редовните линии за
обществен превоз на пътници, „ BUS “ лента. Символът „ BUS “ се изписва в
началото на лентата и след всяко кръстовище.“, както и за това да е причинил
пътно транспортно произшествие с пресичащата пътното платно на булевард „
Сливница“ пешеходка А.Г.С., като се е движил по пътна лента, предназначена
за движение на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на
пътници, а именно „ BUS “ лента,
като вместо това:
ОПРАВДАВА В. Ю. С. с ЕГН: ********** за това при деянието по
чл.343, ал.1, б.„ б “, пр.2,вр. чл.342, ал.1,пр.3 от НК да е извършил и
нарушение на член 3 от ЗДВП, във връзка с член 63, ал.2, точка първа от
Правилника за приложението му ; „ За организиране на движението по
пътищата се използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка
върху платното за движение “… „ Единична непрекъсната линия – М1, на
пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат. С единична
непрекъсната линия се очертава и пътна лента, предназначена за движение на
превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, „
BUS “ лента. Символът „ BUS “ се изписва в началото на лентата и след всяко
кръстовище.“, както и за това да е причинил пътно транспортно произшествие
с пресичащата пътното платно на булевард „ Сливница“ пешеходка А.Г.С.,
като се е движил по пътна лента, предназначена за движение на превозни
средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, а именно „ BUS
“ лента,
както и:
ИЗМЕНЯ Решение от 26.09.2024г. на СРС, НО, 112 състав по НАХД№
14323/2023г. като го ОТМЕНЯ в частта, с която В. Ю. С. е осъден да заплати
по сметка на СРС сумата от 2958,95 лева, представляваща разноски за
съдебната фаза на наказателното производство , като вместо това го
ОСЪЖДА да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 2936.95
лева, представляваща разноски за съдебната фаза на наказателното
производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останала част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Да се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
14
2._______________________
15