Определение по дело №129/2020 на Окръжен съд - Габрово

                    _{ОПРЕДЕЛЕНИЕ}

 

гр. Габрово,18.05.2020г.

 

В ИМЕТО НА   НАРОДА

 

Габровски окръжен съд в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ГЕНЖОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: Г. КОСЕВА

                                                                                   М. ДЪЛГИЧЕВА- мл.с.

при секретаря........... , като разгледа докладваното от съдията Косева В.ч.гр.д.№129 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 407  ал.1 ГПК вр. чл. 274 ГПК.

          Обжалвано е разпореждане  № 434 от 15.04.2020г. по гр.д.№94/2020г. на РС- Севлиево, с което е издаден изпълнителен лист на К.И. *** за постановените привременни мерки на осн. чл. 323 ГПК относно личните отношения /режима на лични контакти/ между него и малолетното му дете М.И., до приключване на бракоразводният процес между И.И. и К.И. по цитираното исково гражданско производство.

          В частната жалба  от 16.04.2020г. се поддържа, че обжалваното разпореждане било незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се подробни съображения срещу постановените привременни мерки относно определеният режим на лични отношения- че майката не била уведомена за постъпилата молба за привременни мерки преди датата на съдебното заседание, което било нарушение на правото й на защита и водело до нищожност на извършените действия и постановеният съдебен акт. С допълнение към частната жалба от 21.04.2020г.  се излага становище по отношение  родителският капацитет на бащата и конкретно определеният режим на лични контакти с детето му. С молба от 13.05.2020г. се прави ново допълнение към частните жалби, като се претендира да се изиска бракоразводното дело за прилагане по настоящото частно такова и отново се излагат  съображения по съществото на същото, което е в процес на производство.

          Ответникът по частната жалба, чрез процесуалният си представител, е подал писмен отговор, в който е изразено  мотивирано становище за неоснователност на същата.

          Въззивната инстанция намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК срещу валидно разпореждане на първоинстанционен съд, което подлежи на обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

          Пред РС- Севлиево е образувано бракоразводно исково производство по чл. 49 ал.1 СК,  по което след насрочването му в открито съдебно заседание е постъпила молба от ответника с искане за постановяване привременни мерки до влизане в сила на решение по същото- да се определи месечна издръжка за детето в размер на 180 лева, която той да заплаща, грижите за детето да се полагат от майката, а бащата да има право на лични отношения с дъщеря си  като я взема всяка събота или неделя от 10 часа до 15 часа.

          Съобразно разпоредбата на чл. 323 ГПК районният съд се е произнесъл по тази молба и е определил привременните мерки.

          Съгласно чл. 323 ал.3 ГПК определението по привременните мерки не подлежи на обжалване и след направено искане за издаване на изпълнителен лист за изпълнение на привременните мерки по отношение на личните контакти на бащата с детето му, с разпореждане от 15.04.2020г. съдът го е уважил и е издал такъв. Видно от извършеното отбелязване  след постановеното определение за привременни мерки, изпълнителният лист е издаден на 15.04.2020г.  и е получен от бащата на 16.04.2020г.

          Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1, предл. първо ГПК на принудително изпълнение подлежат  влезлите в сила определения на съдилищата, каквото в случая е налице- определението по постановените до приключване на бракоразводното производство привременни мерки. Тези определения се ползват с изпълнителна сила. Съдебните определения, постановени в производства по съдебна администрация, каквито са мерките относно упражняването на режим на лични отношения на родител с дете, са годно изпълнително основание, независимо, че не са формулирани като осъдителни диспозитиви.

          При посочените данни оплакването на частния жалбоподател за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане е неоснователно. Предвид обстоятелството, че се касае за влязло в сила определение на съд, правилно е преценено, че са налице предпоставките на чл. 404, т. 1, пр. 1 ГПК за издаване на изпълнителен лист в полза на бащата за режима на лични отношения с детето му. Действително, липсват  изложени конкретни мотиви за уважаване на искането, но същите се съдържат и основават на посочената законова правна норма, поради което не може да се обоснове извод за неправилност на постановения акт. Разпоредбата на чл. 406, ал. 1 ГПК задължава съда, сезиран с искане за издаване на изпълнителен лист, да провери единствено дали актът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, каквато проверка в случая е извършена.

          Що се отнася до доводите на частния жалбоподател, свързани с бракоразводният процес и хода по същия,  отношенията между съпрузите и  родителският им капацитет,  същите са неотносими към правилността на атакуваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист. По реда на чл. 407 ГПК - обжалване разпореждането за издаване на изпълнителен лист не може да се ревизира по същество съдебен акт, който не подлежи на обжалване и е влязъл в сила.  Възраженията на ищцата касаят не разпореждането по чл. 407 ГПК, а самото определяне на привременните мерки, тяхната целесъобразност и правилност, което, както е посочено по- горе, не подлежи на обжалване- чл. 323  ал.3 ГПК. В производство по чл. 407 ГПК се разглеждат и преценяват други законови предпоставки, които са визирани в чл. 404 ГПК- 407 ГПК.  С оглед това не подлежат на  разглеждане нито заявените в частната жалба възражения, касаещи определените привременни мерки по същество, нито исканията и възраженията по процедури и развитие на висящото пред първата инстанция бракоразводно дело.

            На основание гореизложеното обжалваното разпореждане, с което е постановено издаването на изпълнителен лист на основание чл. 404, т. 1 ГПК въз основа на определението на РС- Севлиево за привременни мерки по реда на чл. 323 ГПК, е правилно и следва да се потвърди, поради което съдът

          О П Р Е Д Е Л И :

          Потвърждава разпореждане № 434/15.04.2020г., постановено по гр. дело № 94/2020г. на РС- Севлиево.

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: