№ 397
гр. Бургас , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120202690 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Диляна Бодурова, като разгледа НАХД № 2690 по
описа на БРС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
повод жалбата на ЕТ "***" ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас
8000, ****, чрез адв. А.Б.- АК- Русе със съдебен адрес: гр. Бургас, ***, против
Наказателно постановление № 571148-F599207/23.04.2021 г., издадено от началник
отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 3,
ал.15 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, на основание
чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал.1 ЗДДС, на търговеца е наложена „имуществена
санкция” в размер на 500 лева.
С жалбата се посочва, че НП е материално незаконосъобразно, тъй като е налице
хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото е изпълнена целта на закона.
В открито съдебно заседание за дружеството-жалбоподател се явява адв. Б., която
поддържа жалбата по изложените в нея доводи и моли за присъждане на разноски.
Наказващият орган, се представлява от пълномощник – юрисконсулт Ч., която
намира жалбата за неоснователна и моли постановлението да бъде потвърдено, както и
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като НП е било връчено на 19.05.2021 г., а
жалбата е входирана на 25.05.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата
се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като
1
съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 03.03.2021 г., в 16.50 часа, била извършена проверка от страна на служители на
НАП, сред които и св. Н.С. на обект- аптека, находящ се в гр. Бургас, ***. Установило
се, че дружеството в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не е
спазило изискванията на чл.3, ал.15 от цитираната Наредба, като продажбите на
лекарства в аптеката, които се заплащат от НЗОК, се отразяват в група „С карта", а не
се приключват с вид плащане „Резерв 1" - „НЗОК", а при частично плащане от НЗОК
продажбата не се приключва по надлежния ред чрез смесено плащане. В хода на
проверката се установило, че в обекта има налично фискално устройство модел Tremol
ZM KL V2 с ИН: ZK106666 и ФП 50191342, потвърждение №4378927 от 11.01.2020г.,
от което е изведен дневен финансов отчет без нулиране на фискалната памет с номер
037537/03.03.2021г., от който е видно, че в него са отразени продажби в размер на
1373,96лв., в това число „С карта" с общ размер 323,32лв.
За извършената проверка и констатациите от него Н.С. съставил Протокол за
извършена проверка бланков № 0053075 от 03.03.2020 г. На 10.03.2021 г. управителят
се явил в ТД на НАП-Бургас и бил съставен АУАН с № F599207. Актосъставителят
описал в акта констатираното при проверката на 03.03.2021 г. деяние, което
квалифицирал като нарушение на чл. 3, ал.15 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр.
с чл. 118, ал.4 ЗДДС, като предявил и връчил екземпляр от акта на управителя при
съставянето му срещу подпис. Управителят на дружеството вписал, че ще направи
възражения.
Впоследствие, на 23.04.2021 г. въз основа на акта за установяване на нарушението
било издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на
нарушението. На основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал.1 ЗДДС дружеството
било санкционирано с имуществена санкция в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство, като на практика липсва спор между страните относно
фактическата обстановка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи
следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган съобразно
представената по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор
на НАП. НП е издадено в срока по чл. 34 от ЗАНН. АУАН също е издаден от
компетентен орган. НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
2
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми.
От фактическа страна по делото е безспорно установено, че при проверката в
стопанисвания от ответника търговски, е констатирано, че продажбите на лекарствени
средства, които НЗОК заплаща по реда на Наредба № 10 от 2009 г. за условията и реда
за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 и т. 2 от Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични
храни за специални медицински цели, както и на лекарствени продукти за здравни
дейности по чл.82, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето, не се приключват с вид плащане
"резерв 1" - "НЗОК", а при частично плащане - чрез "смесено плащане", с което
търговецът не е спазил реда и начина за издаване на документ за продажба.
При така установените факти и обстоятелства АНО е направил извод от правна
страна, че с описаното деяние санкционираното лице е осъществило вмененото му
нарушение по чл. 185, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 3, ал. 15 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
Настоящата инстанция обаче приема, че към процесното нарушение е приложима
хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като от установените по делото обстоятелства може
да се направи извод, че нарушението попада в категорията на маловажните нарушения.
Съгласно чл. 28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Относно понятието маловажен случай, приложима е
легалната дефиниция съгласно чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс - "маловажен
случай" е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В случая не се спори, че за
извършените продажби са били издадени ФКБ. От визуалния преглед на приложения
на л. 25 бон за сумата от 114,16 лв., чийто час предхожда проверката, е видно, че за
продажбата на лекарствени средства, отпуснати по рецептурни бланки на НЗОК, се
съдържа надпис "НЗОК" под всеки медикамент с посочена съответна сума. От
съдържанието на касовия бон е пределно ясно за какво е плащането и каква част от
стойността /изцяло или част от сумата/ на лекарственото средство се заплаща от НЗОК.
В този смисъл изцяло е съобразена целта на закона, като разликата в изписването на
плащанията по никакъв начин не влияе на декларирането на извършените продажби.
От нарушението не са настъпили каквито и да било неблагоприятни последици, като не
са причинени вреди на фиска. Предвид на това и предвид липсата на други влезли в
сила постановления по отношение на дружеството, съдът намира, че следва да бъде
приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В този смисъл е и Решение от 05.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 449 / 2020 г. на VIII
състав на Административен съд – Русе, постановено по сходен казус.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че като не е приложил разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН АНО е издал незаконосъобразно наказателно постановление, което
следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в
3
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното
следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски
за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита, в които е отразено,
че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. По делото не е
направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от
2019 г., ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за
адвокатурата. Така или иначе, уговореният и заплатен размер на възнаграждението
съответства на предвиденото в наредбата, поради което следва да се присъди изцяло.
Съгласно чл. 205 от АПК за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване
на наказателни постановления, издадени от органите на НАП, следва да отговаря
агенцията, а не териториалното й поделение (доколкото само агенцията е юридическо
лице съгласно ЗНАП), поради което съдът намира, че следва да осъди именно НАП да
заплати сторените в настоящото производство разноски.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 571148-F599207/23.04.2021 г., издадено
от началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение
на чл. 3, ал.15 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС, на
основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 185, ал.1 ЗДДС, на ЕТ "***" ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ****, е наложена „имуществена
санкция” в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите- София, да заплати на ЕТ "***" ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ****, сумата от 200 (двеста)
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото
адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4