РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. Сливница, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело №
20221890100273 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, с която против П. М. С. са предявени обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД
за установяване дължимостта на сумите, както следва: 1358,21 лв. главница за
незаплатена цена за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води за
периода от 01.05.2014 г. до 01.05.2014 г. за имот, намиращ се в гр. Б., ул. Щ.,
аб. номер 01018028, ведно със законната лихва, считано от 24.02.2022г.
(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
погасяването; 1016,51 лв. лихва за забава върху главницата за периода от
01.05.2014 г. до 02.11.2021 г.
Ищецът – „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, твърди, че е бил в
облигационно отношение с ответника, по силата на което му е предоставял
ВиК услуги в имот, намиращ се в гр. Б., ул. Щ., аб. номер 01018028. Сочи, че
ответникът не е заплатил в определения в общите условия срок стойността на
доставените му услуги за периода от 01.05.2014 г. до 01.05.2014 г., като
незаплатената част от цената възлиза на 1358,21 лв. главница, а дължимата
лихва за забава върху главницата за периода от 01.05.2014 г. до 02.11.2021 г.
възлиза на 1016,51 лв. Твърди, че ответникът дължи тези суми.
Посочва, че за посочените суми в полза на ищеца срещу ответника в
производството по ч.гр.д. № 121/2022 г. по описа на Районен съд – Сливница,
1 състав., е издадена заповед № 87 за изпълнение по чл. 410 ГПК от
25.02.2022 г., срещу която ответникът е възразил в срока по чл. 414 от ГПК.
1
Ето защо и в изпълнение на указанията на съда, ищецът предявява искове по
чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Претендира разноските по
производството.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като се е възползвал от
възможността да подаде писмен отговор, с който оспорва предявените искове.
Прави възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност.
Съдът, като обсъди твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Исковата молба е депозирана по реда на чл. 422 от ГПК, след като срещу
издадената на 25.02.2022 г. в полза на ищеца заповед № 87 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 121/2022 г. по описа на
Районен съд – Сливница е постъпило възражение от длъжника в срока по чл.
414 от ГПК. Ето защо предявените искове са допустими.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 200 ЗЗД:
Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата. Следователно за уважаване на предявения иск за
главница следва да бъдат установени следните предпоставки: 1/
съществуване на облигационно отношение между ищеца и ответника за
процесния период по силата на договор за предоставяне на ВиК услуги, в това
число, че ответникът е бил собственик или носител на вещно право на
ползване по отношение на процесния имот; 2/ за процесния период ищецът е
доставил на ответника реално ВиК услуги с цена, възлизаща на
претендираната в исковата молба стойност.
Съдът намира, че по делото не се доказва наличието на облигационно
правоотношение между ищеца и ответника с предмет доставка на ВиК услуги.
Ищецът не е ангажирал никакви доказателства ответникът да е собственик
или ползвател на недвижим имот, както и да е подавал заявление за откриване
на партида с аб. № 01018028 на негово име. Недоказването на наличие на
облигационно правоотношение като елемент от фактическия състав на иска
води до извод и за неоснователност на същия.
Отделно от изложеното, само за пълнота на мотивите следва да се
посочи, че дори при наличието на облигационно правоотношение между
страните, искът би бил неоснователен. Предоставянето на ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане се осъществява от ВиК оператори, като в
границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ. В настоящия случай
е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е
ищцовото дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
2
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са
били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ОУ, доставянето на питейна
вода и/или пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплаща въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
мрежа, отчетено чрез монтираните водомери на сградните водопроводни
отклонения, както и измерените по чл. 13, ал.1 или определени по чл. 13, ал. 2
количества от собствено източници. В разпоредбите на чл. 22, 23 и 24 от ОУ
са уредени начинът и условията, при които се отчитат изразходваните
количества питена вода. По делото не са представени абсолютно никакви
доказателства за реално потребление на определено количество вода от
водоснабдителната мрежа в процесния имот, въпреки изрично дадени
указания в тази насока с доклада по делото. Не са представени карнети за
извършени отчети на монтиран водомер, не е поискана и съответно допусната
СТЕ, която да установи количеството и стойността на доставеното количество
вода.
Отделно от изложеното претендираните вземания се явяват и погасени по
давност. С оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и
приложимите общи условия потребителите на ВиК услуги заплащат цената
на месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане месечно на
цената на ползваните ВиК услуги представлява задължение за периодично
плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени в общите условия интервали от време. В този смисъл са
задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и
ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност
съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви
по размер. Следователно и вземанията на ищеца към потребителите се
погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Тригодишният срок,
посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията се погасяват,
започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало
изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като в общите
условия е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва в 30-
дневен срок от датата на фактуриране /чл. 33, ал. 2 от ОУ/. С оглед на това и
предвид датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, от който
момент се счита, че е предявена исковата молба по чл. 422, ал. 1 от ГПК, с
подаването на която давностният срок е прекъснат – 24.02.2022 г., то в случая
задължението за главница за периода от 01.05.2014 г. до 01.05.2014 г. се явява
погасено по давност.
По изложените съображения предявеният иск за главница се явява
3
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Следователно за уважаване на иска следва да се установят следните
предпоставки: 1/ наличието на главен дълг и 2/ изпадането на ответника в
забава – изтичането на срока за плащане на задълженията по договора за
предоставяне на ВиК услуги. В случая доколкото по делото не се установи
наличието на главен дълг, то това води до неоснователност и на акцесорната
претенция за заплащане на мораторна лихва. По изложените съображения
предявеният иск за мораторна лихва следва да бъде отхвърлен.
По разноските
С оглед изхода на спора по на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът
има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете – в пълен
размер. Той е бил представляван от адвокат, за което е заплатил и 396 лева за
адвокатско възнаграждение. С оглед отхвърлената част от исковете ищецът
следва да заплати на ответника сумата от 396 лева разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес гр. София, бул. „Рожен“ № 15, съдебен адрес
г************ срещу П. М. С., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. Щ., съдебен
адрес: ****************, установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 86 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва:
1358,21 лева - главница за незаплатена цена за доставка на питейна вода и
отвеждане на отпадни води за периода от 01.05.2014 г. до 01.05.2014 г. за
имот, намиращ се в гр. Б., ул. Щ., аб. номер 01018028, ведно със законната
лихва, считано от 24.02.2022г. (датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение) до погасяването; 1016,51 лева - лихва за забава
върху главницата за периода от 01.05.2014 г. до 02.11.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение № 87 от 25.02.2022 г. по ч.гр.д. № 121 /2022 г.
по описа на Районен съд – Сливница, първи състав.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес гр. София, бул. „Рожен“ № 15, да заплати на П. М. С., ЕГН
**********, адрес гр. Б., ул. Щ., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от
396 лева – разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните на посочените
електронни адреси на основание чл. 38, ал. 3 от ГПК. В съобщението да се
посочи, че адресатите следва да потвърдят получаването, от който момент
4
съобщението ще се счита за връчено.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5