№ 1115
гр. Варна , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500614 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по:
1. Въззивна жалба вх. № 263831//01.09.2021 г. на „СТРОЙ - М62“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****** срещу Решение
№ 3758/07.08.2020 г., поправено с Решение № 261492/01.12.2020 г. ,
постановени по гр.д. № 12768/2019 г., на ВРС, XXVI с., в частта, с която е
отхвърлен предявения иск за осъждането на „БАГРА“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Народни
будители“, № 10, да заплати разликата над присъдените 10905.40 лв. до
претендираните 17892.36 лв., представляваща дължимо възнаграждение по
Договор за извършване на СМР от 16.02.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба - 12.08.2019 г., до
окончателното изплащане, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД.
Въззивникът счита решението за постановено в нарушение на
материалния закон, при съществено нарушение на процесуални правила и
необосновано. Оспорва извода на съда, че общо дължимото възнаграждение
1
по договора възлиза на 23487.83 лв., без ДДС или 28185.54 лв., с ДДС, който
извод не бил в съответствие с кредитираното от съда заключение на СТЕ и
направените в него изчисления. Счита за неправилни изводите на ВРС, че
уговорените между страните цени следва да бъдат намалени, в случаите
когато те надхвърлят средните пазарни цени за 2019 г., посочени от вещото
лице. Сочи, че при сключване на договора страните са постигнали съгласие
относно размера на единичните цени, по които следва да бъдат
остойностявани СМР и дейности, включени в Офертата, представляваща
неразделна част от Договора и посочени в изготвения Протокол обр. 19 от
04.10.2018 г. По същия начин неоснователно били намалени единичните цени
за изпълнените видове дейности в Протокол обр. 19 от 05.10.2018 г. Оспорва
извода на съда, че дължимото възнаграждение по договора следва да бъде
намалено със стойността на недовършената работа по отстраняване на
бетонни стъпки от основата на сградата, в размер на 2460.00 лв. Сочи, че
поначало възнаграждение за подобна дейност не е било начислявано и
претендирано, тъй като не е било налице възлагането й с Договора. По
същество отправя искане за отмяна на решението в атакуваната му част.
Претендира разноски. В с.з. чрез процесуален представител поддържа
въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „БАГРА“ ЕООД не
депозира отговор по жалбата.
2. Въззивна жалба вх. № 280327/10.11.2021 г., уточнена с молба вх. №
276522/05.03.2021 г. на „БАГРА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Народни будители“, № 10 срещу Решение
№ 3758/07.08.2020 г., поправено с Решение № 261492/01.12.2020 г. ,
постановени по гр.д. № 12768/2019 г., на ВРС, XXVI с., в частта, с която е
осъдено да заплати на „СТРОЙ - М62“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ******, разликата над 5409.20 лв., с ДДС до
присъдените 10905.40 лв., представляваща дължимо възнаграждение по
Договор за извършване на СМР от 16.02.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба - 12.08.2019 г., до
окончателното изплащане, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД.
Въззивникът счита, че дължимата от него по Договора сума възлиза на
2
5409.20 лв., с ДДС. Излага коментар на заключението на СТЕ и счита за
недопустимо експертизата да установява цена на изработка, при положение
че такава е била уговорена между страните и посочена в сключения договор.
Сочи, че извършеното от съда тълкуване на разпоредбите от договора е
неправилно и не съответстват нито на твърденията на ищеца, нито с
възраженията на ответника. Твърди, че цената по договора е уговорена
нацяло и не подлежи на преизчисляване на база единични цени. Сочи, че
представените актове-обр. 19 не са подписани от него, т.е. отразените в тях
количества и цени не са установени. Излага собствено тълкуване на
разпоредбите от сключения Договор. Сочи, че свършената от ищеца работа не
е била приемана. По същество отправя искане за отмяна на решението в
атакуваната му част и отхвърляне на иска. Претендира разноски. В с.з. не се
представлява.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК , въззиваемата страна „Строй – М62“ ООД
депозира отговор, в който счита въззивната жалба за неоснователна. Излага
коментар на релевираното оплакване досежно заключението на СТЕ и в
заключение сочи, че то правилно е било кредитирано от съда при
постановяване на решението. Сочи, че ответникът е разполагал с процесуални
възможности, в случай че не е бил съгласен с даденото от експерта
заключение, от които не се е възползвал. Счита за неправилно извършеното
от въззивника тълкуване на разпоредбите на договора, касателно неговия
предмет и сочи, че видно от договора сумата 24025.80 лв., без ДДС, не е
крайно определена цена за изпълнение на възложената работа. От своя страна
счита, че тази сума е била определена на база известните към момента на
сключване на договора СМР и техните прогнозни количества. Излага
допълнителни доводи по оплакванията във въззивната жалба и възприетото в
решението на съда.
Съставът на Варненски Окръжен съд, по предмета на спора,
съобрази следното: Първоинстанционното производство е образувано по
искова молба на „СТРОЙ – М62” ООД, ЕИК *********, с която е предявен
иск за осъждането на „БАГРА” ЕООД, ЕИК *********, да заплати сумата
17892.36 лв., представляваща неплатен остатък от възнаграждение за
извършени СМР, по дължимо по Договор за извършване на СМР от
16.02.2018 г., обективирано в проформа-фактура № 119/01.11.2018 г., ведно
3
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД.
Ищецът твърди, че с ответника са страни по Договор за извършване на
СМР от 16.02.2018 г., по силата на който на ищеца, в качеството на
изпълнител, било възложено от ответника, в качеството на възложител,
извършването на СМР по разрушаване на съществуваща двуетажна сграда за
промишлени дейности и изхвърляне на строителните отпадъци от обект, с
идентификатор 10135.1506.632, УПИ II 632 за обществено обслужване, кв. 80
по плана на 7-ми микрорайон, с административен адрес гр. Варна, ул.
„Охрид“ № 1. Уговорено било възнаграждение в размер на 28830.96 лв., с
ДДС, съобразно КСС Приложение 1 – Оферта, неразделна част от договора.
Сочи, че посочените в представената оферта количества били прогнозни и
изчисляването било извършено възоснова на представен от ответника „План
за образуване на отпадъци“. Твърди, че възложените му СМР били извършени
и образувалите се отпадъци били извозени като за извършената работа били
съставени Протокол-обр. 19/04.10.2018 г. и Протокол-обр. № 19/05.10.2018 г.
Общата стойност на изпълнените по договора дейности била в размер на
35172.36 лв., с ДДС. От така дължимото възнаграждеине от страна на
ответника били извършени две авансови плащания в размер на 7200.00 лв., на
25.09.2018 г. и в размер на 10080.00 лв., на 02.10.2018 г. Така незаплатена
останала сумата 17892.36 лв., за което била издадена проформа фактура. Още
сочи, че въпреки многократните покани до ответника да приеме извършената
работа и да плати дължимото възнагарждение, последния не сторил това.
Сочи, че в размена между страните електронна кореспонденция ответникът не
е възразил по количеството и качеството на извършената работа, а е направил
предложение за намаляване и разсрочване на цената на изпълнение.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът депозирал писмен отговор, с който
оспорил иска като неоснователен. Твърди, че в сключения между страните
договор, е уговорено събарянето на цяла сграда и извозването на отпадъците,
а не отделни видове работи и количества, както и че посоченото
възнаграждение било уговорено нацяло, а не като единични цени на отделни
видове СМР. Излага, че съставянето на протоколи-обр. 19 било уговорено, че
за доказване и остойностяване на количества работа, а за установяване на
завършен етап, подлежащ на плащане, каквито били уговорките в договора.
4
Сочи, че съставените от ищеца протоколи не са били приети. Счита, че след
извършените авансови плащания общо в размер на 17280.00 лв. с ДДС,
разликата в размер на 11550.96 лв., с ДДС, би била дължима в случай, че
ищецът бе завършил цялата му възложена работа. Сочи, че ответникът не
премахнал бетонни стъпки и настилки, което наложило на друг изпълнител да
бъде заплатена сума в размер на 2460.00 лв., за това. Не било извършено
възстановяване на станите на съседните сгради, което също наложило
ангажирането на друг изпълнител срещу сумата от 1140.00 лв. Тъй като
ответникът не изградил на обекта зачакълен път с дървени траверси, били
начупени тротоарни плочки, които ищецът не възстановил, поради което
стойността за възстановяването им – 1500.17 лв., с ДДС, също следвало да
бъде приспадната от дължимото възнаграждение. Отделно, незавършването
на обекта в границите на уговорените срокове, наложило ответникът да
заплаща тротоарно право в размер на 1041.59 лв., което представлявало вреда
от ненавременното изпълнение, която сума също следвало да бъде удържана
от възнаграждението. Така, след приспадане на посочените суми от
дължимото според отвеника остатъчно възнаграждение по договора -
11550.96 лв., с ДДС, оставала сумата 5409.20 лв., с ДДС, която ответникът
счита, че дължи само след като ищецът изпълни задълженията си да
представи окончателен приемо-предавателен протокол и данъчна фактура за
сумата, последното квалифицира като възражение по чл. 90 ЗЗД.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Представен по делото е Договор за извършване на СМР от 16.02.2018 г.,
сключен между страните, по силата на който на ищеца, в качеството на
Изпълнител е възложено от ответника, в качеството на Възложител,
разрушаването и изхвърлянето на отпадъците на съществуваща двуетажна
сграда за промишлени дейности, в имот с идент. 10135.1506.632, УПИ II 632
за обществено обслужване, в кв. 80, по плана на 7-ми микрорайон, находящ
се в гр. Варна, ул. „Охрид“, № 1. Страните договорили възнаграждение в
размер на 24025.80 лв., без ДДС, съгласно приложена КСС Приложение № 1 –
Оферта и Приложение № 2 – График СМР. Отчитането следвало да се
извърши след подписване на двустранен Приемо-предавателен протокол за
5
действително извършени видове СМР, съгласно Приложение № 1.
Допълнително възложени СМР, невключени в Приложение № 1 – Оферта,
подлежали на договаряне с Анекс към договора. (чл. 1, 2 и 3 от Договора).
Страните се договорили плащането да се извършва поетапно на всеки етаж,
както следва: II етаж – 25 %, I етаж – 35 %, маза – 40 % от стойността на
договора, по банков път, в срок от три дни, след завършване и представяне от
страна на изпълнителя на подписан Акт-обр.19 и издадена данъчна фактура на
изпълнените СМР. Срокът за изпълнение на договора бил 30 дни, съобразно
Приложение № 2. (чл. 4 и 5).
Представен по делото е и Инвестиционен проект, с възложител „Багра“
ЕООД, за строеж: „Разрушаване на съществуваща двуетажна сграда за
промишлени дейности в имот с идентификатор 10135.1506.632, УПИ II 632 за
обществено обслужване, кв. 80 по плана на 7-ми микрорайон с
административен адрес гр. Варна, ул. „Охрид“, № 1“, Част: „План за
безопасност и здраве“, фаза: „Технически проект“.
Представено по делото е и Маршрут за транспортиране на отпадъци от
14.09.2018 г. за периода 11.09.2018 г. - 10.10.2018 г., издаден от изададен от
Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване на Община Варна“
неразделна част от който е и Удостоверение № 809/05.09.2018 г., за насочване
на строителни отпадъци и изкопни земни маси, издадено от Кмета на Община
Варна, по отношение на процесния обект. Видно от представените
електронни писма е, че вторият документ е изпратен на ищеца на 12.09.2018
г., а първия – на 17.09.2018 г.
Видно от представено електронно писмо от 21.12.2018 г. е, че от страна
на ответника е отправено предложение до ищеца за извършване на
допълнителни видове и количества СМР и тяхната стойност. От страна на
ищеца е изготвена оферта от 05.04.2019 г., в която са отразени единичните
цени на СМР. Така на 15.04.2019 г. между страните е сключен Анекс № 1 към
Договор за СМР от 16.02.2018 г., по силата на който на ищеца са възложени
допълнителни СМР на същия обект, по приложена схема от 12.12.2018 г.,
изготвена от Възложителя.
От страна на ищеца пред ВРС са представени 9 броя пътни листи за
автомобил МАН, рег. № В 9501 СТ, за периода 01.09.2018 г. - 21.09.2018 г.,
6
както и фактури издадени от „Семиз“ ООД с получател „Строй М-62“ от
м.09-10.2018 г., за извършени услуги с багер и транспортни услуги,
придружени с описи и фактура, издадена от „Михневи Транс“ ЕООД, за
извозване на 2 бр. контейнери.
От страна на ответника по договора са извършени две плащания,
обективирани в представени по делото фактури №№ 111/25.09.2018 г. за
сумата 7200.00 лв., с ДДС и 115/02.10.2018 г. за сумата 10080.00 лв., с ДДС.
За извършване на СМР по договора от страна на ищеца е съставен и
представен по делото Протокол № 19/04.10.2018 г., за установяване
завършването и заплащането на натурални видове СМР, в който са
отбелязани извършените СМР, тяхното количество, единична цена и обща
стойност - 26509.80 лв., без ДДС. Представен е и Протокол № 19/05.10.2018
г., на стойност от 2800.50 лв., бед ДДС. Протоколите не са подписани от
ответника.
Във връзка с окончателното разплащане между страните, от страна на
ищеца е съставена проформа фактура № 119/01.11.2018 г. на стойност
17892.36 лв. с ДДС. Видно от фактурата е, че крайната сума е получена след
приспадане на извършените две плащания.
Представена по делото е електронна кореспонденция между страните,
разменена по въпросите завършена ли е работата по сключения договор и
изправна страна по него ли е ищеца.
За установяване твърденията на ответника за извършени разходи за
довършване на работата на ищеца по сключения договор по делото са
представени: Фактура № 22440/03.06.2019 г., издадена от „Темпо Транс“
ЕООД за услуги с колесен багер и извозване на земна маса на стойност
2480.00 лв., с ДДС; Оферта от 14.10.2019 г. от „Елтес“ ЕООД за СМР -
отсраняване на повреди и закърпване на язви на съседни сгради, на стойност
1140.00 лв., с ДДС и ОФерта от 14.10.2019 г. от същото дружество за
възстановяване на тротоар, на стойност 1500.17 лв., с ДДС..
От страна на ответника са представени и квитанции за заплатени суми
за тротоарно право, издадени в периода 17.10.2018 г. - 21.10.2019 г.
7
Пред ВРС е назначена СТЕ, чието заключение, неоспорено от страните
е прито от съда. Заключението се цени и от въззивната инстанция като
компетентно и безпристрастно дадено. Видно от него е, че експертът е дал
заключение за обема и количеството на извършените по договора СМР и
действия, както и е извършило остойностяване на СМР от една страна по
единичните цени, съдържащи се в Офертата към Договора и от друга страна
по средни пазарни цени. От заключението се установява още, че съседните
стени не са пострадали при събарянето на процената сграда, а по тях са
останали шлицове или това са местата, където носещите плочи на събаряната
сграда са стъпвали върху зидовете на съседните сгради, което съобразно
изискванията на съвременното строителство е недопустимо. Експертът
посочва още, че стените на съседните сгради не се нуждаят от ремонт и
определя шлицовете като козметични дефекти, които при изграждането на
новата сграда ще останат вътре в противоземетръсната фуга, която следва да
се изгради между сградите, съобразно съвременните изисквания в
строителството. Вещото лице уточнява още, че при огледа на място не е
установило начупени и натрошени тротоарни плочи пред обекта, унищожени
от някаква техника като настилката е положена доста отдавна.
В хода на първоинстанционното производство са събрани и гласни
доказателства, чрез разпит на двама свидетели за ищеца – Диян Димитров и
Димитър Нейков и един свидетел за ответника – Златозара Янева.
Показанията на свидетелите са ценени в частите, в които са резултат на
непосредствени и лични възприятия и не противоречат на възприети за
установени факти и обстоятелства.
Въпросът за допустимостта на въззивните жалби е разрешен с
постановеното по делото Определение № 939/16.03.2021 г., поради което
същите подлежат на разглеждане по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на ВОС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението е постановено от законен състав и в границите на
правораздавателната му компетентност, а съобразно обстоятелствата,
8
посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът следва да
бъде квалифициран като такъв с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. Чл.
258 и сл. ЗЗД.
По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Предмет на въззивна проверка е осъдителната част от съдебното
решение за разликата над 5409.20 лв., с ДДС до присъдените 10905.40 лв.,
с ДДС и отхвърлителната част от решението за разликата над 10905.40
лв. до претендираните 17892.36 лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД – ако длъжникът не
изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение
заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение.
Безспорно е, че неизпълнението следва да се дължи на причина за която
длъжникът отговаря. Съгласно нормата на чл. 258 ЗЗД, с договора за
изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо,
съгласно поръчката на другата страна, а последната да заплати
възнаграждение. По правната си същност, този вид договор е двустранен,
неформален и консенсуален и се счита сключен в момента, в който съвпаднат
двете насрещни волеизявления относно предмета на договора, неговото
количество и цена.
Постановеният съдебен акт в частта, с която предявения иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД е уважен до размера на сумата
5409.20 лв., с ДДС, е влязло в сила. По тази причина със сила на присъдено
нещо са установени правопораждащите за отношенията между страните
факти, а именно: обвързаността им от валидно облигационно
правоотношение, по силата на процесния Договор за извършване на СМР от
16.02.2018 г. и при уговорените в него условия, права и задължения на
страните; че от страна на ищеца са извършени СМР по събаряне на
съществуващата сграда и изхвърляне на отпадъците; че от страна на
ответника са извършени плащания в размерите уговорени за етаж II-ри и етаж
I-ви, общо 17280.00 лв., с ДДС.
9
Безспорно е и, че поръчващият дължи на изпълнителя уговореното
възнаграждение, респ. незаплатения остатък за приетата работа, съобразно
нормата на чл. 266, ал. 1 ЗЗД, при наличие на две условия: 1) изпълнение на
поръчката и 2) приемане на работата. Приемането на извършената работа
обхваща по същината си два момента - от една страна, фактическо действие
по получаването на изработеното и от друга страна, одобряване на
изработеното, тоест признание, че то съответства на поръчаното.
В случая, от събраните в хода на производството доказателства се
установява, че от страна на ответника приемане на изпълненото от ищеца не е
налице, предвид направените от негова страна възражения по точното във
времево и количествено отношение изпълнение. Във връзка с изпълнение на
възложеното по Договора от страна на ищеца, събраните специални знания
правят възможен извода, че описаните в съставените Протоколи № 19 от
04.10.2018 г. и 05.10.2018 г. като видове СМР са изпълнени с едно
изключение – поз. 3 – изкъртване и изхвърляне на плочки и замазка
(Протокол № 19/05.10.2018 г.). По отношение на количествата, в сравнение с
действителните такива, изчислени от експерта, завишаване е налице само в
поз. 7 – извозване на земни маси и строителни отпадъци от Протокол №
19/04.10.2018 г. При изчислено от експерта количество от 319 куб.м., ищецът
е актувал – 453 куб.м.
Видно от чл. 13 от Договора е, че събарянето на сградата е следвало да
бъде извършено съгласно Инв. Проект, част: План за безопасност и здраве.
Страните се договорили, че след събарянето на сградата трябва да останат
само 4-те стени на мазата. Бетонната настилка на мазата следвало да се
изчисти до чиста пръст, както и бетонната настилка на първи етаж в участъка,
където няма маза под нея. Тази формулировка, отнесена към посочения на
стр. 6 от ПБЗ пети етап на изпълнение на демонтажните работи, в който е
предвиден механизиран демонтаж на носещи конструктивни елементи и
монолитни конструктивни елементи, при запазване на съществуващи
сутеренни стени и монолитни фундаменти до кота 0.00 м., води до единствено
възможния извод, че премахването на бетонните стъпки от основата на
сградата не е било част от възложената на ищеца работа и не е следвало да
бъде извършено от него. В тази насока, оплакванията на ищеца във
въззивната жалба са основателни, а изводът на първоинстанционния съд –
10
неправилен.
По отношение на остойностяването, следва да бъде посочено, че след
като в представената от ищеца Оферта при сключването на Договора се
съдържат единични цени на всяка от заложените позиции, то не би могло да
се възприеме за основателно възражението на ответника, че уговарянето
между страните не включвало единични цени за СМР. След като Офертата
представлява неразделна част от сключения договор, то нейното съдържание
също е неразделна част и не съществува необходимост да бъде
възпроизвеждано в Договора, каквото оплакване е релевирал ответника във
въззивната си жалба. Не може да бъде споделено и схващането, че в договора
възнаграждението на изпълнителя било нацяло и окончателно уговорено,
подобни уговорки в договора не съществуват. Отделно от това посоченото в
договора възнаграждение е формирано по представената оферта, в която
заложените количества безспорно са ориентировъчни или прогнозни. Именно
по тази причина в Договора страните са предвидили съставянето на протокол
обр. 19 да се извършва с оглед отчитането на изпълнените СМР, което
отчитане неминуемо включва, както видове на извършените СМР, така и
тяхното количество или обем, според вида, единична стойност, обща
стойност и т.н. Че заложените в офертата количества са прогнозни и това е
било известно на ответника се индицира и от текста на издаденото от Кмета
на Община Варна, Удостоверение от 05.09.2018 г. за насочване на строителни
отпадъци и изкопни земни маси. В удостоверението отпадъците и земните
маси са посочени в прогнозни количества, така както са били заявени от
ответника, в чиято полза е издадено удостоверението. В този смисъл,
оплакванията на ответника се преценяват като неоснователни. Следва да бъде
посочено, че извършената от ищеца работа по договора следва да бъде
остойностявана по уговорените между страните цени. Средните пазарни цени
биха намерили приложение в други хипотези, напр. между страните единични
цени на възложената работа не са били уговорени, или когато възлагане не е
налице и др.
Така при съобразяване на горните мотиви и заключението на експерта
досежно действително извършените СМР и техния обем, съдът намира, че
дължимата сума по съставения Протокол № 19/04.10.2018 г. възлиза на
24968.80 лв., без ДДС като при изчисляване на стойността съдът е съобразил
11
посоченото от вещото лице действително количество по поз. 7 – извозване на
земни маси и строителни отпадъци – 319 куб.м. Дължимата сума с ДДС
възлиза на 29962.56 лв.
Дължимата сума по съставения Протокол № 19/05.10.2018 г. възлиза на
1508.50 лв., без ДДС като при изчисляване на стойността не е включена поз. 3
– изкъртване и изхвърляне на плочки и замазка, доколкото вещото лице е
посочило, че подобна дейност не е извършвана. Дължимата сума с ДДС
възлиза на 1810.20 лв. Общата сума по двата съставени протокола е в размер
на 26477.30 лв., без ДДС или 31772.76 лв., с ДДС. След приспадане от
последната сума на извършените частични плащания в размер на 17280.00 лв,
с ДДС, дължимата сума възлиза на 14492.76 лв., с ДДС. До този размер
предявения иск подлежи на уважаване.
От страна на ответника са релевирани възражения за отбив от цената,
както правилно са били квалифицирани от първоинстанционния съд. Счита
се, че от дължимото възнаграждение следва да бъде приспадната сумата
2460.00 лв., която ответникът е заплатил за премахване на бетонните стъпки
от основите, които ищецът не премахнал. Съставът на въззивния съд намира,
че сумата не следва да бъде приспадана, предвид изложените по-горе мотиви,
че премахването им не е попадало в обхвата на възложената на ищеца
работа. Ответникът счита, че на приспадане подлежи сумата
1140.00 лв., с ДДС, представляваща необходима стойност за възстановяване
повреди по стени на съседни сгради, което свое задължение ищецът не
изпълнил. Това възражение се преценява като неоснователно. Твърденията за
нанесени от ищеца повреди по съседни стени при събарянето на сградата не
се подкрепиха от събраните в хода на производството специални знания,
напротив установи се, че останалите по съседните сгради шлицове не
представляват повреди нанесени от ищеца.
Не се установиха и твърденията на ответника за необходимост от
възстановяване на тротоара пред строителния обект - начупени тротоарни
плочи, заради неизпълнение на задължението на ищеца да изгради зачакълен
път с дървени траверси, за което възстановяване ответникът твърди да е
необходима сума размер на 1500.17 лв., с ДДС.
Последното възражение на ответника касае направени разходи за
12
заплащане на тротоарно право, тъй като ищецът не бил завършил възложената
му работа в границите на предоставения му 30-дневен срок. Това възражение
също е неоснователно, на първо място не се установява твърдяната забава на
ищеца. От събраните доказателства се установява, че Маршрутът за
транспортиране на отпадъци е изпратен на ищеца на 17.09.2018 г. и
неразделна част от него представлява изпратеното му на 12.09.2018 г.
Удостоверение за насочване на строителни отпадъци, следователно срокът на
договора е започнал да тече на 17.09.2018 г. и е изтекъл на 17.10.2018 г.
Видно от представените доказателства е, че заплащането на тротоарното
право е продължило и след като ищецът е напуснал обекта и през 2019 г. като
не се установява това да се е наложило поради неизпълнение на задълженията
на ищеца по договора.
От страна на ответника в отговора е направено изявление, че същият
отказва да изпълни задължението си за плащане, докато ищецът не изпълни
задължението си да състави коректен акт-обр. 19 и да представи данъчна
фактура за действително дължимата сума. Това изявление е квалифицирано
от него като такова по реда на чл. 90 ЗЗД и е поддържано и във въззивната
жалба. Възражението за неизпълнен договор регламентирано в разпоредбата
на чл. 90, ал. 1 ЗЗД и е израз на функционалната връзка между насрещните
задължения по двустранно облигационно отношение. То е общо средство за
защита срещу неизпълнение на насрещно изискуемо задължение от същото
правно отношение, способ за едновременно изпълнение и за осигуряване на
реалното изпълнение на насрещното задължение.
Предпоставките за възникване
на възражението да неизпълнен договор са следните: 1. съществуване на две
насрещни вземания, които представляват част от съдържанието на едно
двустранно правоотношение и 2. двете вземания трябва да изискуеми.
Действието на упражненото възражение е уредено в чл. 90, ал.1, изр. второ
ЗЗД - ответникът се осъжда да изпълни едновременно с длъжника (ищец),
което от материалноправна гледна точка означава, че съществуването на
правото на ищеца е обусловено от едно отлагателно потестативно условие -
изпълнението на задължението, поради което се упражнява възражението.
В контекста на изложеното, въззивният съд приема, че направеното от
13
ответвника изявление не може да бъде определено по своето правно естество
като възражение за неизпълнен договор, тъй като не съответстват на
същността на този институт. В частност, ответникът отправя искане ищецът
да бъде задължен да извърши фактически действия – съставяне на
окончателен приемо-предавателен протокол и данъчна фактура като условие
за получаване на дължимото възнаграждение като съставянето на документи
не може да бъде квалифицирано като изискуемо вземане на ответника срещу
ищеца.
Изложеното по-горе досежно основателността на иска, води до извод,
че въззивната жалба на ищеца се явява частично основателна, а въззивната
жалба на отвеника се явява неоснователна. Постановеното съдебно решение
ще следва да бъде отменено в отхвърлителната му част за разликата над
присъдената сума от 10905.40 лв., с ДДС до размера на сумата 14492.76 лв., с
ДДС, а предявения иск – уважен. На потвърждаване подлежи съдебното
решение в останалите му атакувани части - за разликата над 5409.20 лв., с
ДДС до присъдените 10905.40 лв., с ДДС и за разликата над сумата 14492.76
лв., с ДДС до претендираните 17892.36 лв.
Главното вземане следва да бъде присъдено ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 12.08.2019 г. до
окончателното плащане, на осн. чл. 214, ал. 2 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По разноските: Предвид изхода от спора на ревизиране подлежат и
присъдените за първоинстанционното производство разноски. На осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК и в съответствие с направеното искане, на ищеца се следват
разноски, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства. С
оглед уважената част от иска от общо претендираните разноски в размер на
2396.97 лв., ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата 1941.54 лв.,
в т.ч. адвокатско възнаграждение с ДДС За въззивното разглеждане на делото
и съразмерно с обжалваемия интерес по въззивната жалба на ищеца, на
последния се следват разноски. Така от общо претендирания по въззивната
жалба размер на разноските – 1154.11 лв., в т.ч. адвокатско възнаграждеине с
ДДС, ответника следва да бъде осъден да заплати сумата 592.56 лв. На ищеца
се следват разноски за процесуално представителство по въззивната жалба на
ответника, които съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и
14
доказателства възлизат на сумата 1032.00 лв., адв. Възнаграждение, с ДДС.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно отправеното искане, представен
списък по чл. 80 ГПК и доказателства, разноски се следват и на ответника за
първоинстанционното разглеждане на делото. Така от общо претендирания
размер от 1950.00 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска на присъждане
подлежи сумата 370.50 лв., която ищецът следва да бъде осъден да заплати. За
въззивна инстанция разноски на ответника не се присъждат предвид липсата
на отправено искане.
Разпределените от първоинстанционния съд между страните разноски
по реда на чл. 77 ГПК не подлежат на ревизиране, предвид липсата на частна
жалба срещу тази част на решението, имаща характер на определение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 3758/07.08.2020 г., поправено с Решение №
261492/01.12.2020 г., постановени по гр.д. № 12768/2019 г., на ВРС, XXVI с.,
в частта, с която е отхвърлен иска на „СТРОЙ - М62“ ООД, ЕИК *********
за осъждането на „БАГРА“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати разликата над
присъдените 10905.40 лв. до сумата 14492.76 лв., с ДДС, представляваща
дължимо възнаграждение по Договор за извършване на СМР от 16.02.2018 г.,
на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД, както и в частта за
разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „БАГРА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Народни будители“, № 10 ДА ЗАПЛАТИ НА
„СТРОЙ - М62“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
******, разликата над първоначално присъдените 10905.40 лв. до сумата
14492.76 лв. (четиринадесет хиляди четиристотин деветдесет и два лева и
76 ст.), с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение по Договор за
извършване на СМР от 16.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба - 12.08.2019 г., до окончателното
изплащане, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 и сл. ЗЗД.
15
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3758/07.08.2020 г., поправено с Решение
№ 261492/01.12.2020 г., постановени по гр.д. № 12768/2019 г., на ВРС, XXVI
с., в частите, с които „БАГРА“ ЕООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати
на „СТРОЙ - М62“ ООД, ЕИК *********, разликата над 5409.20 лв., с ДДС
до първоначално присъдените 10905.40 лв., представляваща дължимо
възнаграждение по Договор за извършване на СМР от 16.02.2018 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба -
12.08.2019 г., до окончателното изплащане и е отхвърлен иска за
осъждането на „БАГРА“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „СТРОЙ -
М62“ ООД, ЕИК ********* разликата над присъдените 14492.76 лв., с
ДДС до претендираните 17892.36 лв., с ДДС, представляваща дължимо
възнаграждение по Договор за извършване на СМР от 16.02.2018 г.
В необжалваната му част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „БАГРА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Народни будители“, № 10 да заплати на „СТРОЙ
- М62“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ******,
сумата 3566.10 лв. (три хиляди петстотин шестдесет и шест лева и 10 ст.),
представляваща направени разноски за първа и въззивна инстанция, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „СТРОЙ - М62“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ****** да заплати на „БАГРА“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Народни будители“, № 10
сумата 370.50 лв. (триста и седемдесет лева и 50 ст.), представляваща
разноски за първа инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е окончателно, на осн. чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16