Р Е Ш Е Н И Е
№
От
публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел, 30.10.2019 година
Решение от книга за открити
заседания №…… от 30.10.2019 година
В името на народа
Тервелски районен съд в
открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и четвърти октомври, през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Районен съдия : Росен Балкански
При участието на секретаря Ж.Ж.и участието на
прокурора................................................ като сложи на
разглеждане докладваното от районния
съдия гр.дело No171 по описа на Тервелски районен
съд за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск с правно
основание чл.124 от ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК и чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 240,ал.1 от ЗЗД и чл. 99 , ал.1 от ЗЗД.
Производството по гр.д. № 171/2019 година по описа на Тервелски
районен съд е образувано по искова молба
от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ„ ЕАД град
София, с която срещу С.Н.С. с ЕГН
********** с настоящ адрес *** е предявен иск по реда
на чл. 415, ал.4 от ГПК за установяване
на вземане по издадена заповед
за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр.д.
№ 40/2019 година
по описа на Тервелски
райнонен съд .
Предявен е положителен установителен иск, с който в
цялост са заявени 3 /три / иска, като по същия
се претендира да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че към момента на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК по което е образувано ч. гр. Дело №40/2019 година по описа
на Тервелски районен съд -01.02.2019 година, в полза
на ищцовото дружество съществува парично вземане против ответника- в размер, така както е посочен по исковата молба: 1162,49 / хиляда сто
шестдесет и два лева и 49 ст. / лева представляващи главница по 12
броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 05.09.2017 година до 12.08.2018, договорна лихва в размер на
256,93 /двеста петдесет и шест лева
и 93 ст. / лева за периода от 05.09.2017 година / падеж на първа
неплатена вноска /до 12.08.2018 година / падеж на последна погасителна
вноска /, обезщетение за забава в размер на 196,78 / сто деветдесет и шест лева и
78 ст. / лева за периода от 05.09.2017 година до дата на подаване на заявлението при съда, ведно със законната лихва върху сумите считано от дата на депозиране на
заявлението при съда – 01.02.2019 година - дата на депозиране на заявлението при съда, до
окончателното изплащане на задължението.
Претендира се и присъждането на направените съдебно деловодни разноски по
делото в размер на 32,32/ тридесет и два лева и
32 ст. / лева – явяваща се държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение – в размер на 50,00 / петдесет/ лева на основание чл. 37 от Закона за правната помощ / в сила от 01.01.2006 година/ и чл.26 от
НАРЕДБА ЗА ЗАПЛАЩАНЕТО НА ПРАВНАТА ПОМОЩ в сила от 01.01.2006 г.Приета с ПМС №
4 от 06.01.2006 г.Обн. ДВ. бр.5 от 17 Януари 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 28 Юли
2009г., изм. ДВ. бр.31 от 15 Април 2011г., изм. ДВ. бр.57 от 28 Юли 2015г.,
изм. и доп. ДВ. бр.98 от 15 Декември 2015г.
Претендират
се и разноски по
настоящото дело .
С
Разпореждане № 376 от 29.05.2019
година, съдът ИЗИСКА И ПРИЛОЖИ към настоящото дело ч. гр.
Дело №40 /2019 година по описа на ТРС.
ПРЕПИС от исковата молба и от приложенията
към нея съдът изпрати на ответницата по гр.
дело №171/ 2019 година по описа на
Тервелски районен съд- С.Н.С. с
ЕГН ********** с настоящ адрес ***.
С Определение
№ 187 от
08.08.2019 година, съдът
предвид установеното, че ответницата
С.Н.С.
с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** , към настоящия
момент е с неизвестен
за ищцовата страна адрес допусна назначаване на
особен представител на ответницата, като
след направеното искане Адвокатска колегия гр.Добрич е
определила адвокат М.И.Д., със съдебен адрес *** за особен представител на ответницата.
С Разпореждане № 549
от 09.087.2019 година съдът на
основание чл. 131 от ГПК връчи съдебните книжа на
назначения на ответницата
особен представител.
Книжата са връчени на особения
представител на ответника на
12.08.2019 година, като в дадения едномесечен срок от особения
представител на ответницата – адвокат М.И.Д.,
със съдебен адрес *** е постъпил писмен отговор – вх. № 2060 от 05.09.2019
година. С дадения писмен
отговор особения представител на ответника приема иска за допустим и основателен.
В съдебно заседание ищцовата
дружество не се представлява . С молба
вх. № 2455 от 22.10.2019
година ищцовото дружество чрез процесуалния си представител- юрисконсулт И. Н. Н.
моли да се даде ход на делото, при отсъствие на
процесуален представител на ищеца, както и е заявил
претенции съдът да се произнесе
по реда
на чл. 237 от ГПК , като приема ,
че следва да се постанови решение при
признаване на иска .
С дадения
писмен отговор процесуалния
представител на ответника приема
иска за допустим и
вероятно основателен, но според анализа на съда от това не следва да се направи еднозначен
извод, че именно особения представител на ответника
прави признание на иска . Съдът
счита, че дадения писмен отговор от особения представител на ответника не следва да се приема
като „признание на иска“, поради следните съображения: особеният
представител на ответника по делото не разполага с правото да признава иска,
тъй като, за да има подобно правомощие, следва изрично да бъде упълномощен от
лицето, респ. от негов представител. Обемът на представителната власт на
особения представител е доста по-тесен от този на упълномощения представител по
делото – особеният представител не може да признава иска, нито може да сключва
спогодба по делото, както и не може да се съгласява с оттеглянето на иска.
Такива правомощия може да има само лице, което изрично е упълномощено за това. Ето
защо, анализирайки дадения писмен отговор
съдът приема становище различно от застъпеното от процесуалния представител на ищеца, като
приема, че писмения
отговор не следва да се квалифицира като „признание
на иска“.
Особения представител на ответника
редовно призован се явява по
делото .Особения представител на ответника
подържа становище, че иска се явява
допустим и вероятно остнователен
.
От събраните по делото писмени
доказателства от становищата на страните, дадени по делото от процесуалните им представители, които съдът обсъди в
тяхната цялост приема за
установено следното от фактическа
страна:
По делото
ищеца излага следните обстоятелства
,които не се оспориха от страна
на особения предтавител на ищцата:
Паричното задължение е възникнало на основание сключен между
страните-„Банка ДСК“ ЕАД, като Кредитор и С.
/в качеството на кредитополучател / договор за стоков кредит. Между „Банка ДСК“ ЕАД, като
Кредитор и С. /в качеството на кредитополучател / е
сключен договор за стоков кредит кредит
№283804 от 12.08.2017 година.
В случая сумата по кредита е преведена от кредитодателя на търговеца, от
който кредитополучателя закупува определена стока, като кредита се счита усвоен
от потребителя от дата на
заверяването на сметката на съответния търговец със сумата на отпуснатия кредит.
Съгласно сключения
договор страните са постигнали съгласие, че главницата или общия размер на кредита е 1162,49 лева, който е следвало да бъде върнат от кредитополучателя ведно с лихва в размер на
256,93 лева, като общата стойност на плащанията по кредита е договорена в
размер на 1419,42 лева, платима на 12 броя месечни вноски / погасителни /,
съгласно погасителен план, като първите 11 броя вноски са в размер на 119,31
лева всяка а последната погасителна вноска е в размер на
107,01 лева .
Срокът на договора е изтекъл на
12.08.2018 година с последната погасителна вноска и не е обявяван за
предсрочно изискуем.
Длъжника не е извършвал плащания по договора.
На 24.04.2018 година е подписано Приложение № 1 към Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 1.04.2018 година, между „Банка
ДСК“ ЕАД и „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с ЕИК ********* по силата
на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД с ЕИК ********* изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.
По делото от прпавна страна :
Искът е допустим като
предявен в срок след дадени указания от
съда поради връчване на заповедта за
изпълнение по ч.гр.д. № 40/ 2019 година
по описа на Тервелски районен съд
на длъжника по реда на чл. 47,
ал.5 от ГПК .
Установява се от
представените по делото доказателства сключването на договор за стоков кредит
№283804 от
12.08.2017 година, сключен между „Банка ДСК „ ЕАД в качеството на кредитор и ответницата С.Н.С. в качеството на
кредитополучател за сума в размер посочен по
исковата молба - 1162,49 лева .
С
подписането на договора кредитора се е задължил
да отпусне на
кредитополучателя стоков кредит за
закупуване на стоки - описани
по договора за кредит, като с
извършването на плащането по
посочения по договора начин кредитора
е изпълнил задължението си по договора
. От друга страна
кредипотолучателя се е съгласил с подписането на договора
предоставения му кредит да бъде усвоен
еднократно, чрез превод на сумата
по банкова сметка *** .
Погасителните вноски,
които кредитополучателя се е задължил да изплаща на кредитодателя съставляват
изплащане на главницата по
кредита, ведно с годишен процент на
разходите, който годишен процент е посочен в погасителен
план - неразделна част от
договора за кредит и включва лихви и
такси , които
кредитополучателя дължи на
кредитора. Страните са постигнали съгласие по
договорната лихва – в размер на
256,93 лева, като общата стойност на плащанията по
кредита е договорена от страните в размер на 1419,42
лева. Кредитополучателя се е задължил да върне сумата по кредита
на 12 броя месечни погасителни вноски , до
12.08.2018 година, като
първите 11 броя вноски са в размер
на 119,31 лева
вкята а опоследната в размер на 107,01
лева. Срока на договора е изтекъл на
12.08.2018 година и не е обявяван за предсрочно изискуем .
Длъжника не е извършвал плащания по договора, като в съответнствие
с общите
условия към договора на
кредитополечателя е начислена лихва за
забава за периода от 05.09.2017 година до дата на подаване на заявлението пед съда – в размер на 196,78
лева .
Не се
спори между страните за това
че кредиторът „Банка ДСК „
ЕАД в качеството на цедент прехвърля на
ищеца по делото „Агенция за събиране на взеаминя „ ЕАД в качеството на цесионер процесното вземане
към ответницата по договор за стоков кредит №283804 от
12.08.2017 година.
Упражнявайки правата си
по договора за цесия
настоящия ищец е
депозирал заявление по което и
е било образувано ч. гр.
Дело №
40 / 2019 година. С Разпореждане
№ 89 от 04.02.2019
година съдът е уважил заявлението като е издадена
и Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 22 от 04.02.2019 година. Именно хипотезата на чл. 47 ал. 5
от ГПК е мотивирала ищеца да води и
настоящитот производство.
Ответникът чрез
назначения му от съда особен представител
заявява,че не оспорва претенцията .
С оглед изложеното
исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена в цялост.
Относно отговорността
за разноски :
На основание чл.
78,ал.1 от ГПК и направеното от ищеца искане ,ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените в
производството по гр.д. № 171/2019 г. по описа на Добрички районен съд разноски за заплатена държавна такса- в
размер на 125,00, депозит за особен
представтел в размер на 300,00 лева и
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 78,ал.8 от ГПК в полза на
юридическите лица се присъжда и
възнаграждение в размер,определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт , като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
минималния такъв за съответния вид дело , определено по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Отчитайки,че в
настоящото производство ищецът е бил защитаван от юрисконсулт, вида и обема на
извършените процесуални действия и в съответствие с чл. 25, ал.1 от Наредбата
за правната помощ, съдът намира, че следва да бъде определено възнаграждение в
размер на 100.00 лева .
Следвателно
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в производството по настоящото
дело ,както следва -124,00 лева държавна
такса , 300,00лева възнаграждение за особен представител и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение .
Съгласно т. 12 на ТР № 4/13 съдът следва да
се произнесе по разноските в заповедното производство . След разпределение на отговорността за разноските , ответникът по установителния иск съобразно изхода на спора следва
да заплати на ищеца разноски
в заповедното производство в размер на 32,32 лева-
платена държавна такса и сумата от
50,00 лева- юрисконсултско
възнаграждение .
Водим от гореизлъжените съображения,
Тервелеески районен съд ,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск
с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК и чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 240,ал.1 от ЗЗД и чл. 99 , ал.1 от ЗЗД в отношенията между страните
- „Агенция за събиране на вземания„ ЕАД град София ЕИК ********* и С.Н.С. с ЕГН
********** с настоящ адрес ***, че ответницата
С.Н.С. с ЕГН **********
дължи на ищцовата страна „Агенция за събиране на
вземания„ ЕАД град София ЕИК *********
следните суми: 1162,49
/хиляда сто шестдесет и два лева и
49 ст. / лева представляващи главница по 12 броя неплатени погасителни месечни вноски за
периода от 05.09.2017 година до 12.08.2018, договорна лихва в размер на
256,93 / двеста петдесет и шест лева
и 93 ст. / лева за периода от 05.09.2017 година / падеж ва първа
неплатена вноска /до 12.08.2018 година / падеж на последва погасителна
вноска/, обезщетение за забава в размер на 196,78 / сто деветдесет и шест лева и
78 ст. / лева за периода от 05.09.2017 година до дата на подаване на заявлението при съда, ведно със законната лихва върху сумите считано от дата на депозиране на
заявлението при съда – 01.02.2019 година - дата на депозиране на заявлението при съда, до
окончателното изплащане на задължението, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК -№22 от 04.02.2019 година по ч. гр. Дело №40 / 2019 година по описа на РС Тервел .
ОСЪЖДА ответника С.Н.С. с ЕГН ********** с настоящ
адрес *** да заплати на
ищеца „Агенция
за събиране на вземания„ ЕАД град София ЕИК
********* сторените от страната съдебно
деловодни разноски -разноски по заповедното
производство по ч . гр. Дело
№ 40 / 2019 година -внесена
държавна такса в размер на 32,32 лева- платена държавна такса и сумата от
50,00 лева- юрисконсултско
възнаграждение, както и разноски по настоящото исковото производство
в размер, както следва: сумата от 124,00 лева - представляваща довнесена държавна такса, 300,00
лева – внесено възнаграждение за особен представител на ответницата и 100.00 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство .
След влизане на решението в законна сила препис от него ведно с
приложеното ч. гр. Дело № 40/2019
година по описа на Тервелски районен съд да се върне в деловодството на съда.
Решението подлежи на обжалване пред
Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението му до страните.
Районен съдия :