Решение по дело №519/2023 на Районен съд - Сандански

Номер на акта: 307
Дата: 29 ноември 2023 г.
Съдия: Катя Сукалинска
Дело: 20231250100519
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 307
гр. Сандански, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело №
20231250100519 по описа за 2023 година
Производството по настоящото гр.д.№519/2023г. по описа на Районен съд-
Сандански е образувано по иск с правно основание чл.439 от ГПК на К. С. Д.,
ЕГН **********, с.П., общ.С., ул.“И. К.“ №**, чрез адв.Е. Ц., срещу „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София 1335, ж.к.“Люлин-6“, бул.“Панчо Владигеров“ №21,
бизнес сграда „Люлин-6“, ет.2, за признаване за установено, че ищцата К. С.
Д. не дължи на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД сумите по
Изпълнителен лист от 02.06.2015г. по гр.д.№9742/2015г. по описа на
Софийски районен съд, 44 състав.
В исковата молба се твърди, че по силата на издаден изпълнителен лист от
02.06.2015г. по гр.д.№9742/2015г. по описа на Софийски районен съд, 44
състав, ищцата К. С. Д. е осъдена да заплати на кредитора следните суми:
638.76 лв. – главница, представляваща изискуем остатък по предоставен
потребителски кредит, ведно със законна лихва за периода от 23.02.2015г. до
изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 72.30 лв. за
периода от 04.10.2013г. до 05.03.2014г., мораторна лихва в размер на 75.08 лв.
за периода от 05.11.2013г. до 11.02.2015г. и 325 лв. разноски по делото, от
които 25 лв. за държавна такса и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Сочи се, че на основание така издадения изпълнителен лист, по молба на
взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е образувано
изпълнително дело №20228440400794 по описа на ЧСИ С.Я., с рег.№*** на
КЧСИ. По изпълнителното дело било изпратено запорно съобщение с изх.
№13956/28.03.2023г. до работодателя на длъжника – „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК
********** за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата.
Твърди се, че от датата на издаване на изпълнителния лист през 2015г. до
1
датата на образуване на изпълнителното дело през 2022г. са изтекли повече
от 7 години, поради което вземанията по изпълнителния лист са погасени по
давност /5-годишна за главницата и 3-годишна за лихви и разноски/, поради
което същите са недължими, което обуславяло правния интерес от
предявяването на настоящия иск по чл.439 от ГПК.
На основание чл.131 от ГПК на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД е изпратено копие от исковата молба и приложенията, които са му
връчени на 27.06.2023г. В законоустановения едномесечен срок, на
27.07.2023г. същият е подал по куриер писмен отговор на исковата молба.
В отговора на исковата молба ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД оспорва иска като неоснователен.
Твърди се, че на 26.08.2013г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД /предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл“ АД, с
универсален правоприемник „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон
България/, в качеството на кредитор, от една страна, и К. С. Д., в качеството й
на кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит №CREX-
******. Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя да
издължи кредита, съгласно условията на договора, кредиторът „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД е пристъпил към принудителното събиране на
дължимите суми, като по негова молба на 25.02.2016г. е образувано
изпълнително дело №581/2016г. по описа на ЧСИ С. Я.. С молбата за
образуване на изпълнителното дело от 25.02.2016г. взискателят е възложил на
ЧСИ С. Я. правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. На 04.04.2016г. била изпратена
ПДИ до длъжника, а на 28.02.2018г. – запорно съобщение до „Банка ДСК“
АД. На 22.11.2018г. е подадена молба за конституиране на нов взискател
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с която молба отново са възложени
на ЧСИ правомощия по чл.18 от ЧСИ, и е поискано насрочването на опис на
движими вещи на длъжника. На 04.07.2019г. е изпратено запорно съобщение
до „ПИБ“ АД, както и съобщение до длъжника за цесията и за наложения
запор. На 27.11.2019г. взискателят е депозирал молба за справка в БНБ и
налагане на запор на банкови сметки, а в случай, че не бъде открита банкова
сметка, да се насрочи опис на движими вещи. На 16.03.2022г. е депозирана
молба за справка в НОИ на името на длъжника с искане за налагане на запор
върху получаваното трудово възнаграждение, а в случай, че не бъдат
наложени запори, е направено искане да се насрочи опис на движими вещи.
Твърди се, че ЧСИ С. Я. е прекратил изпълнително дело №581/2016г. По
молба на взискателя на 04.05.2022г. било образувано ново изпълнително дело
№794/2022г. отново по описа на ЧСИ С. Я.. С молбата за образуване,
взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискал извършването
на справки за имущественото състояние на длъжника, налагане на запори,
насрочване на опис на движими вещи, като са възложени на ЧСИ
правомощията по чл.18 от ЗЧСИ. На 26.05.2022г. е изпратено съобщение до
длъжника за образувано изпълнително дело; изпратено е запорно съобщение
до „Общинска Банка“ АД, както и запорно съобщение до работодателя „Е. Т.“
ЕООД. На 14.06.2022г. отново е изпратено съобщение за образувано
изпълнително дело до длъжника по месторабота „Е.Т.“ ЕООД. На същата дата
е изпратено и напомнително съобщение до същия работодател относно
наложения запор. На 17.03.2023г. е изходирано запорно съобщение до „С. Г.
С.. Б.“ ЕООД. На същата дата е изходирано и съобщение до длъжника по
2
месторабота в посочения последно работодател. На 28.03.2023г. е изпратено
запорно съобщение до работодателя „Ф. Б.“ ЕООД, както и съобщение до
длъжника чрез посочения работодател. На 01.06.2023г. е изпратено за
пореден път съобщение до длъжника за образуваното изпълнително дело по
месторабота във „Ф. Б.“ ЕООД.
Ответното дружество настоява, че всички гореописани действия по
изп.дело №581/2016г. и изп.дело №794/2022г. са довели до прекъсване на
погасителната давност за вземанията, предмет на издадения изпълнителен
лист.
Сочи се още, че на 14.09.2018г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД в качеството на цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД в
качеството на цесионер, е сключен Договор за цесия, по силата на който са
прехвърлени вземанията по сключения Договор за кредит №CREX-********.
Предишният кредитор е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД да уведоми длъжника за извършената цесия. БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД, е изпратил Уведомление за цесията до длъжника К. С. Д. на адрес гр.С.,
кв.Ф., ул.“Б. Н.“ №**, което се е върнало с отметка „непознат“.
По подробно изложените в отговора съображения се настоява за
отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан и присъждане
на разноските в производството. Направено е възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата К. С. Д. не се явява лично. Представлява се от
упълномощен адвокат, който поддържа иска и моли за уважаването му.
Ответната страна „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД не изпраща свой
представител в съдебно заседание. В писмена молба изразява становище по
съществото на спора.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
По молба вх.№010986/25.02.2016г. на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД като взискател, на 25.02.2016г. с Постановление е образувано
изпълнително дело №581/2016г. по описа на ЧСИ С. Я., срещу длъжника К. С.
Д., въз основа на Изпълнителен лист от 02.06.2015г. и Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК от 09.03.2015г., издадени по гр.д.№9742/2015г. по описа на
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 44 състав, с който
длъжникът е осъден да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД сумата от 638.76 лв. – главница, представляваща изискуем
остатък по предоставен потребителски заем, ведно със законна лихва за
периода от 23.02.2015г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в
размер на 72.30 лв. за периода от 04.10.2013г. до 05.03.2014г., мораторна
лихва в размер на 75.08 лв. за периода от 05.11.2013г. до 11.02.2015г. и 325
лв. разноски по делото, от които 25 лв. за държавна такса и 300 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. С молбата за образуване на изпълнителното
дело взискателят е възложил на ЧСИ извършването на всички действия по
чл.18 от ЗЧСИ.
До длъжника К. С. Д. е изпратена Покана за доброволно изпълнение изх.
№017056/04.04.2016г., която е връчена чрез залепване на уведомление на
28.07.2016г., след като са събрани данни, че на регистрирания постоянен и
3
настоящ адрес на длъжника по справка от НБД „Население“, има нов
собственик.
С Разпореждане на ЧСИ от 22.02.2018г. е разпоредено налагането на запор
върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД. Изпратено е
запорно съобщение изх.№011557/28.02.2018г. до „Банка ДСК“ ЕАД, което е
връчено на третото задължено лице на 02.03.2018г. На основание чл.508 от
ГПК банката е уведомила съдебния изпълнител, че запорът е наложен.
По силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
14.09.2018г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. като
цедент и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД като цесионер, „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е придобило вземанията на цедента спрямо К.
С. Д.. На 22.11.2018г. цесионерът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е
подал молба за конституирането му в качеството на взискател по
изпълнителното дело на основание сключения договор за цесия, като с
молбата е възложил на съдебния изпълнител извършването на действията по
чл.18 от ЗЧСИ и е поискал насрочването на опис на движими вещи на
длъжника. С Разпореждане от 16.05.2019г. на основание чл.429 от ГПК като
взискател в изпълнителното производство на мястото на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД е конституран „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД.
На 04.07.2019г. е изпратено запорно съобщение изх.№032457/04.07.2019г.
до „Първа инвестиционна банка“ АД за налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника. Запорното съобщение е връчено на третото задължено
лице на 08.07.2019г. На основание чл.508 от ГПК банката е уведомила
съдебния изпълнител, че признава вземането и че по банковата сметка на
длъжника няма наличност.
На 27.11.2019г. по делото е подадена молба от взискателя „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД за извършване на справка в БНБ и налагане на запор
върху банковите сметки на длъжника, и в условията на евентуалност, в
случай, че не бъде открита банкова сметка, е поискано насрочване на опис,
оценка и публична продан на движими вещи на длъжника.
На 16.03.2022г. по делото е подадена молба от взискателя „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД за извършване на справка в НОИ за регистрирани
трудови договори и налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, а в условията на евентуалност е направено искане за насрочване на
опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника.
С Постановление от 25.03.2022г. на ЧСИ изпълнително дело №581/2016г. е
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
По молба вх.№22775/04.05.2022г. на взискателя „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД на 26.05.2022г. с Постановление е образувано ново
изпълнително дело №794/2022г. по описа на ЧСИ С.Я., срещу длъжника К. С.
Д., въз основа на същия Изпълнителен лист от 02.06.2015г. и Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от 09.03.2015г., издадени по гр.д.№9742/2015г.
по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 44 състав.
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал
извършването на справки за имущественото състояние на длъжника, налагане
на запори, насрочване на опис на движими вещи, като на ЧСИ са възложени
правомощията по чл.18 от ЗЧСИ.
С Постановление от 26.05.2022г. ЧСИ е наложил запор върху банковите
4
сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД и върху трудовото
възнаграждение на длъжника, получавано от „Е. Т.“ ЕООД. На същата дата
са изпратени запорните съобщения, както и съобщение до длъжника за
образуваното изпълнително дело. Запорното съобщение е получено от
работодателя „Е. Т.“ ЕООД на 03.06.2022г. На основание чл.508 от ГПК
„Общинска банка“ АД е уведомила съдебния изпълнител, че признава
вземането и че по банковата сметка на длъжника няма наличност, както и че
има наложени други запори.
На 14.06.2022г. отново е изпратено съобщение за образувано изпълнително
дело до длъжника по месторабота „Е. Т.“ ЕООД. На същата дата е изпратено
и напомнително съобщение до същия работодател относно наложения запор.
На 17.03.2023г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, получавано при работодателя „С.Г. С. Б.“ ЕООД, за което е
изпратено запорно съобщение изх.№12077/17.03.2023г., получено на
22.03.2023г. Във връзка с полученото запорно съобщение, от „С. Г. С. Б.“
ЕООД са уведомили ЧСИ, че длъжникът е с прекратен трудов договор от
08.03.2023г.
С Разпореждане на ЧСИ от 28.03.2023г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника при работодателя „Ф.Б.“ ЕООД, като
изпратеното запорно съобщение, както и съобщението до длъжника за
наложения запор са надлежно връчени на 04.04.2023г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл.116, б.„в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният
изпълнител /или друг орган на принудително изпълнение – публичен
изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността/ и то прекъсва давността; но
давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от
поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено
своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния
орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от
волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е
било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на
органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с
искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно
– с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила,
ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва
последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез
отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване
на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения,
провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за
възлагане.
В Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК
на ВКС е прието, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез
5
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В настоящия случай давността за вземанията е прекъсната с влизане в сила
на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист
на 02.06.2015г., когато е започнала да тече 5 годишна давност по чл.117, ал.2
от ЗЗД /за вземания, установени със сила на пресъдено нещо/. Изискването по
чл.117, ал.2 от ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече от
прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с
влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение.
По молба на взискателя от 25.02.2016г. е образувано изп.д.№581/2016г., в
което по възлагане от взискателя по чл.18 от ЗЧСИ, на 28.02.2018г. е наложен
запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД, като
запорното съобщение е връчено на 02.03.2018г. На 04.07.2019г. е наложен
запор върху банковите сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“
АД, като запорното съобщение е връчено на 08.07.2019г. Тези действия за
принудително изпълнение са прекъснали погасителната давност за паричното
притезание, на основание чл.116, б.„в“ от ЗЗД, и с връчването на запорните
съобщения е започнала да тече нова 5-годишна давност. В съдебната практика
се приема, че за прекъсването на давността по чл.116, б.“в“ от ЗЗД е без
правно значение дали предприетите изпълнителни действия са част от
изпълнителен способ, приключил с осребряване на имущество на длъжника.
Без правно значение е дали запорите са довели да ефективно удовлетворяване
на взискателя /Определение №50229/14.11.2022г. на ВКС по т.д.№963/2022г.,
I т.о.; Решение №3/04.02.2022г. по гр.д.№1722/2021г. на ВКС, IV г.о./. Това
следва и от самата разпоредба на чл.116, б.“в“ от ЗЗД, в която законодателят
използва думата „предприемане на изпълнителни действия“, а не
„извършване“ /Определение №136/19.02.2020г. по гр.д.№3105/2019г. на ВКС,
III г.о./.
Изпълнителното производство е било прекратено на 25.03.2022г. По молба
на взискателя от 04.05.2022г. е било образувано ново изпълнително дело
№794/2022г., в рамките на което отново по възлагане по чл.18 от ЗЧСИ и по
изрично искане на взискателя, са наложени запори – на 26.05.2022г. е
наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Общинска банка“; на
същата дата е наложен запор върху трудовото възнаграждение при
работодателя „Е. Т.“ ЕООД, като запорното съобщение е получено на
03.06.2022г.; на 17.03.2023г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение при работодателя „С. Г. С. Б.“ ЕООД, като запорното
съобщение е получено на 22.03.2023г.; на 28.03.2023г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение при работодателя „Ф. Б.“ ЕООД, като запорното
съобщение е получено на 04.04.2023г. Тези действия за принудително
6
изпълнение са прекъснали погасителната давност за паричното притезание, на
основание чл.116, б.„в“ от ЗЗД, и с връчването на запорните съобщения е
започнала да тече нова 5-годишна давност.
В настоящия случай погасителната давност е била прекъсвана в
изпълнителното производство с предприемането на изпълнителни действия
по молба на взискателя или по възлагане по чл.18 от ЗЧСИ чрез налагане на
запори.
Предвид изложеното е видно, че 5-годишната давност за процесните
вземания по чл.117, ал.2 от ГПК не е изтекла, поради което предявеният иск
се явява неоснователен.
Ответната страна претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. С оглед изхода на делото,
ищцата следва да понесе отговорността за разноски в производството като
заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на
основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск с правно основание
чл.439 от ГПК на К. С. Д., ЕГН **********, с.П., общ.С., ул.“И. К.“ №**,
срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София 1335, ж.к.“Люлин-6“, бул.“Панчо Владигеров“
№21, бизнес сграда „Люлин-6“, ет.2, за признаване за установено, че ищцата
К. С. Д. не дължи на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД
следните суми по Изпълнителен лист от 02.06.2015г. по гр.д.№9742/2015г. по
описа на Софийски районен съд, 44 състав: 638.76 лв. – главница,
представляваща изискуем остатък по предоставен потребителски кредит,
ведно със законна лихва за периода от 23.02.2015г. до изплащане на
вземането, възнаградителна лихва в размер на 72.30 лв. за периода от
04.10.2013г. до 05.03.2014г., мораторна лихва в размер на 75.08 лв. за периода
от 05.11.2013г. до 11.02.2015г. и 325 лв. разноски по делото, от които 25 лв. за
държавна такса и 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА К. С. Д., ЕГН **********, с.П., общ.С., ул.“И.К.“ №**, да
заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.София 1335, ж.к.“Люлин-6“, бул.“Панчо
Владигеров“ №21, бизнес сграда „Люлин-6“, ет.2, сумата от 100 лв. /сто лева/
за разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
7