О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№……….../15.09.2016г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело
№ 1148 по описа за 2016г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.389 от ГПК, образувано е по молба от ответника А.М.Б.,
ЕГН **********,*** за допускане на обезпечение на бъдещите установителен иск и
насрещен иск, които ще предяви в
настоящото производство по т.дело№1148/2016г. срещу „Юробанк
България“ АД за приемане за установено,
че не дължи вземанията, поради нищожност на клаузите на чл.3, ал.1 и 5, чл.6,
ал.3 и чл.12 от Договора за кредит за покупка и довършване на недвижим имот
№HL32317/21.12.2007г. и поради ненастъпване на предсрочната изискуемост на
кредита и за прихващане на недължимо платените суми, мораторните лихви върху
тях и разноските по делата чрез налагане на обезпечителна мярка „СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО” по
изпълнително дело №20168580400418/2016г. при ЧСИ Уляна Димоларова, рег. №858 на основание чл.389, ал.1 от ГПК, вр.
чл.397, ал.1,т.3 от ГПК.
СЪДЪТ, като прецени наведените в молбата твърдения и приложените към нея
писмени доказателства и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъде допуснато обезпечение на предявен
или бъдещ иск, следва
да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: искът да е процесуално
допустим; да е вероятно основателен; да се установи наличието на обезпечителна
нужда, т.е. интерес от исканото обезпечение, както и предложената обезпечителна
мярка да е подходяща, т.е. да съответства на обезпечителната нужда. Липсата, на
която и да е от посочените предпоставки обуславя извод за неоснователност на молбата за
обезпечаване на иска.
Настоящата съдебна инстанция намира,
че не може да се направи извод за допустимост на бъдещите „установителни“
и „насрещни искове“, които ответникът ще предяви в настоящото производство.
Липсват ясни наведени твърдения, точно за кои суми, на какво основание ще се
претендира недължимост, не е посочено, точно, за
суми, ответникът ще иска връщане. Не е формулиран и петитум.
Отделно от това трайна е практиката на ВКС, че отрицателен установителен иск за
недължимост на сумите, предмет на заповед за
изпълнение извън хипотезите на чл.424 и чл.439 от ГПК е недопустим, тъй като в
производството по чл.422 от ГПК длъжникът ще може да релевира
всички възражения срещу претендираните срещу него
вземания. От доказателствата приложени към молбата е очевидно, че сумите, за
които ще се претендира връщане, предмет на бъдещият „насрещен иск“ по
настоящото производство са и предмет на разглеждане на гр. дело №23991/2013г.
по описа на СРС и в.гр.дело №5484/2015г. Следователно бъдещият „насрещен иск“
ще се яви процесуално недопустим, поради сила на пресъдено
нещо.
Предвид, на което не е налице първата
предпоставка за допускане на исканото обезпечение.
На следващо място следва да се
отбележи, че с исканата обезпечителна мярка се цели заобикаляне на реда за
защита по чл.420 от ГПК.
В случая исковото производство е
образувано по предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, продължение
на заповедно по чл.417, т.2 от ГПК.
Нормата на чл.420 от ГПК предвижда
ред за защита на длъжника/ответник, а именно да поиска спиране на изпълнението
по изпълнителното дело, при посочените предпоставки.
На съдът му е служебно известно, че
ответникът е направил възражение по ч.гр.дело №2515/2016г. по описа на РС –
Варна по чл.420 от ГПК, което е отхвърлено. Определението за отхвърляне е
предмет на въззивен контрол по частна
жалба вх.№37546/15.07.2016г. по ч.т.дело №1301/2016г. по описа на ВОС.
Недопустимо е чрез налагане на
обезпечителна мярка по чл.397, ал.1, т.3 от ГПК да се постигне на ефекта на
чл.420 от ГПК.
По
изложените съображения молбата за допускане на обезпечение по настоящото дело
досежно бъдещи претенции на ответника следва да бъде отхвърлена.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
:
ОТХВЪРЛЯ молба от 30.08.2016г., уточнена с молба от
15.09.2016г. ответника А.М.Б., ЕГН **********,*** за допускане на обезпечение на
бъдещите установителен иск и насрещен иск, които ще предяви в настоящото производство по
т.дело№1148/2016г. срещу „Юробанк България“ АД за
приемане за установено, че не дължи вземанията,
поради нищожност на клаузите на чл.3, ал.1 и 5, чл.6, ал.3 и чл.12 от Договора
за кредит за покупка и довършване на недвижим имот №HL32317/21.12.2007г. и
поради ненастъпване на предсрочната изискуемост на кредита и за прихващане на
недължимо платените суми, мораторните лихви върху тях и разноските по делата чрез налагане на обезпечителна мярка „СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО” по
изпълнително дело №20168580400418/2016г. при ЧСИ Уляна Димоларова, рег. №858 на основание чл.389, ал.1 от ГПК, вр. чл.397, ал.1,т.3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен
съд в едноседмичен срок, който за молителя тече от датата на връчване на
съобщението за настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ДА СЕ ВРЪЧИ С ПРИЛОЖЕНИЕ №9 на молителя.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
/ДИАНА СТОЯНОВА/