Р Е Ш Е Н И Е
№ 260455
гр.Пловдив, 29.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно заседание на 25.02.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
при участието на секретаря: Валентина Василева
като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 3188/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „КТ интернешънъл“ЕАД против решение № 260697/02.10.2020г. по гр.д.№ 12005/2019г. на ПдРС, ХІV гр.с., с което е признато за установено по отношение на Община- гр.Пловдив, че жалбоподателят не е собственик на ПИ с идентификатор 56784.522.* по КККР на гр.Пловдив, с площ от 195 кв.м.. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че при постановяване на същото РС не е взел предвид всички събрани доказателства и по-конкретно тези относно наличието на правоприемство между жалбоподателя и „Цигарена фабрика- Пловдив“АД, „Пловдив- БТ“АД и „Тютюнев комбинат Родопи“- Пловдив, както и наличието на достатъчно данни в устава, утвърден от МС на РБ, относно капитала на „Пловдив- БТ“АД. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на отрицателния установителен иск.
От Община- гр.Пловдив е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Изложени са подробни доводи по доказателствата относно собствеността върху процесния имот.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 12005/2019г. на ПдРС, ХІV гр.с. е образувано по искова молба от Община- гр.Пловдив против „КТ интернешънъл“ЕАД, с която е предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за това да бъде признато за установено, че ответникът- жалбоподател в настоящето производство, не собственик на ПИ № 56784.522.* по КККР на гр. Пловдив. В исковата молба се твърди, че имотът със стар пл.№ 6 и адрес ул.“Н*** бил собственост на държавата. През 1969г. Цигарена фабрика „Родопи“- Пловдив направила искане имотът да бъде предоставен на ГНС- гр.Пловдив, тъй като мероприятието, за което бил отчужден, нямало да бъде реализирано. Била назначена комисия, която приела недвижимия имот. През 1993г. 1/2 ид.ч. от имота била реституирана в полза на наследниците на М. М.. Останалата 1/2 ид.ч. продължила да бъде собственост на Държавата до приемането на ЗМСМА, съгласно § 7, ал.1, т. 3 от който, преминала в партимониума на общината. От „КТ интернешънъл“ ЕАД оспорвали правата на общината, като претендирали те да са собственици на имота.
С подадения от „КТ интернешънъл“ЕАД отговор на исковата молба отрицателният установителен иск е оспорен на първо място като недопустим, а по същество и като неоснователен.
Съгласно
чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Тъй като с обжалваното решение първоинстанционният съд се е
произнесъл по отрицателен установителен иск за право на собственост, ще следва
преди всичко да се прецени наличието на посочените в Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г.,
ОСГТК, предпоставки за допустимостта му. Съгласно т.1, изр.1 от посоченото
тълкувателно решение, правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права
е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва;
позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако
отрече правата на ответника. Относно първата хипотеза- когато ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва, в мотивите към тълкувателното решение е
пояснено, че „правният интерес при отрицателния установителен иск за
собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на
притежавано от ищеца, различно от
спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или
пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната
претенция на насрещната страна в спора“. Такива права са например правото на
ползване или правото на преминаване, които ответникът по отрицателния
установителен иск, претендирайки да е собственик на имота, отрича и
възпрепятства упражняването им.
В т.1, изр.2 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК се сочи също така, че в производството по отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът- фактите, от които произтича правото му. Основанието за претендираните от ищеца права не е основание на иска. Наличието на такива права следва обаче задължително да бъде обосновано и доказано, тъй като от това зависи наличието на правен интерес от иска и съответно допустимостта на същия. Както беше посочено по- горе, в исковата молба от Община- гр.Пловдив се твърди, че през 1969г. процесният имот бил предаден на ГНС- гр.Пловдив, в лицето на СП“Жилфонд“, като същият и към датата на влизане в сила на ЗМСМА се стопанисвал и управлявал от общината. В този смисъл като основание за правото на собственост на Община- гр.Пловдив се сочи разпоредбата на § 7, ал.1, т. 3 от ПЗР на ЗМСМА, съгласно която, с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им собственици.
Във връзка с изискването имотите да не подлежат на връщане на предишните им собственици се твърди също така, че ½ ид.ч. от дворното място е реституирана в полза на наследници на М. М. по реда на Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ и др.. По отношение на това обстоятелство не е налице спор между страните, поради което не е и налице правен интерес от това да бъде признато за установено, че жалбоподателят не е собственик на реституираната ½ ид.ч., за която той изрично не претендира. Друга отрицателна предпоставка за преминаване на правото на собствеността в полза на общината е уредена в § 7, ал.2 от ПЗР на ЗМСМА, а именно имотът да не е включен в капитала, уставния фонд или да не се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество. В този смисъл би могло да се приеме, че е налице правен интерес за общината да установи, че процесният имот не е собственост на дружеството- жалбоподател, като част от капитала му чрез преобразуването на държавния Тютюнев комбинат „Родопи“- Пловдив и по правоприемство от създаденото в резултат от преобразуването „Пловдив- БТ“АД, но само, ако са налице положителните предпоставки по § 7, ал.1, т. 3, а именно към датата на влизане в сила на ЗМСМА дворното място да е било незастроено и да е било предназначено за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия. При това следва да се има предвид, че подлежат на установяване положителните предпоставки по §7, ал.1, т.3, като условие за допустимостта на иска, а не директно на правото на собственост на ищеца- въззиваем в настоящето производство, тъй като въпросът относно принадлежността на правото на собственост е материално- правен въпрос и по него се дължи произнасяне в зависимост от наличието на правен интерес.
От гореизложеното става ясно, че в конкретния случай е налице една специфична хипотеза на отрицателен установителен иск, при която, макар да е налице пълна идентичност между правата, за които претендират страните- по вид и обем, без да се търси защита на фактическо състояние или на право на придобиване на вещни права, искът би бил допустим, ако ищецът установи положителните предпоставки за преминаване на собствеността в неговия патримониум. Установяването на тези положителни предпоставки, като условие за процесуална допустимост, дава възможност да бъдат отречени със сила на присъдено нещо претендираните от ответника права, които биха изключили правото на собственост на ищеца, дори и при наличието на въпросните положителни предпоставки. Видно от съдържанието на исковата молба по първоинстанционното дело, а и от приетите по същото писмени доказателства- така например, АДС № 2190/8197 от 24.08.1967г., съставен за дворно място от 205 кв.м. и „паянтово жилище- магазин с жб. плоча“; Заповед № ОА- 2203/08.11.1993г. на Кмета на Община- гр.Пловдив за отмяна на отчуждаването на ½ ид.ч. от бивш имот пл.№ 6, както и на целия втори етаж от двуетажната жилищна сграда в него; АЧОС № 504/01.09.2000г., съставен за ½ ид.ч. от имот пл.№ 689 и първи етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда; Заповед № РД- 02- 51/08.02.2002г. на Кмета на Район „Централен“- гр.Пловдив, с която е одобрено решение на комисия, назначена за освидетелстване на двуетажната жилищна сграда, находяща се на ул.“** и ул.“***, като е наредено премахването й; нот.акт № 182/17.12.1997г., с който наследниците на М. М.- Р. и И. М., са продали на Г. Ш. втори етаж от масивна жилищна сграда, със застроена площ от 87 кв.м., ведно със съответни прилежащи части от сградата, както и ½ ид.ч. от дворното място, в която е построена същата, съставляващо имот пл.№ 689, към датата на влизане в сила на ЗМСМА- 17.09.1991г., процесното дворно място е било застроено с двуетажна сграда, която е премахната не по- рано от привеждане в изпълнение на Заповед № РД- 02- 51/08.02.2002г. на Кмета на Район „Централен“- гр.Пловдив. Съдейки по съдържанието на горепосочения нот.акт № 182, към 1997г. тази сграда все още е била годен обект на право на собственост, а и застроената й площ съвсем не е била незначителна спрямо площта на дворното място.
По първоинстанционното дело не са налице преки и категорични доказателства относно това, какво е било предназначението на процесния имот към датата на влизане в сила на ЗМСМА. На л.22 е налице комбинирана скица, издадена по заявление от 15.06.2011г., видно от която процесният ПИ № 56784.522.* по КККР попада в УПИ І- 689,690,930, 693, кв.166 по регулационен план от 1982г. за улична и дворищна регулация, без да е посочено отреждането за УПИ. Всъщност, независимо от това доколко въобще е налице основание да се счита, че процесният имот е бил предназначен за жилищно строителство, за обществени, благоустройствени или комунални мероприятия към датата на влизане в сила на ЗМСМА, тъй като предпоставките по §7, ал.1, т.3 от ПЗР на същия закон следва да са налице комулативно, липсата на първата от тях- имотът да не е бил застроен, дава достатъчно основание да се приеме, че не е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск. Съответно- обжалваното решение се явява недопустимо и като такова ще следва да бъде обезсилено, като производството по иска бъде прекратено.
Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.4, вр. ал.8 от ГПК в полза на жалбоподателя ще следва да присъдено юрк.възнаграждение за процесуално представителство пред двете съдебни инстанции в размер от по 200 лева по чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и сумата от 62,74 лева- държавна такса за въззивната жалба.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ОБЕЗСИЛВА решение № 260697/02.10.2020г. по гр.д.№ 12005/2019г. на ПдРС, ХІV гр.с., с което е признато за установено по отношение на Община- гр.Пловдив, че жалбоподателят „КТ интернешънъл“ЕАД не е собственик на ПИ с идентификатор 56784.522.* по КККР на гр.Пловдив, с площ от 195 кв.м., като ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от общината отрицателен установителен иск за право на собственост.
ОСЪЖДА Община- гр.Пловдив, ЕИК: *********, адрес: гр.Пловдив, пл.“Стефан Стамболов“№ 1 да заплати на „КТ интернешънъл“ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“*** сумата от 200 лева- юрк.възнаграждение за процесуално представителство в първоинстанционното производство, сумата от 200 лева- юрк.възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство, както и сумата от 62,74 лева- държавна такса за въззивната жалба
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: