№ 5640
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221100507001 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
С Решение №3600 от 19.04.2022 год., постановено по гр.д. №8406/2021 год. по описа на
СРС, 32 С-В, по установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 411 КЗ вр. чл.86,
ал.1 ЗЗД, предявен от ЗАД „Б.В.И.Г. АД срещу ЗАД „Д.Б.:Ж.И З.“ АД е прието за
установено, че ЗАД „Д.Б.:Ж.И З.“ АД дължи на ЗАД „Б.В.И.Г. АД сумата от 1 313 лева,
представляваща регресно вземане и ликвидационни разноски по изплатено застрахователно
обезщетение за вреди от ПТП, настъпило на 28.10.2020 год. в гр. София, на кръстовището на
ул. „Самоковско шосе“ и ул.“Г. Бельов“ между автобус „Ютонг“ с рег. №*******,
управляван от водача Е.И.Т. застрахован по застраховка Автокаско при ищеца и л.а. „Ленд
Роувър“ с рег. №*******, управляван от Л.З.А., застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно със законна лихва от 08.04.2021 год.
до изплащане на вземането, като е ОТХВЪРЛЕН иска за сумата над 1 313 лева. ЗАД
„Д.Б.:Ж.И З.“ АД е осъдено да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г. АД и сумата от 565,93 лева,
представляваща направени разноски в производството.
Недоволен от решението е останал ответникът ЗАД „Д.Б.:Ж.И З.“ АД, който в
законоустановения срок по чл. 259, ал.1 ГПК е подал въззивна жалба. В същата се твърди
неправилно произнасяне по възражението за съпричиняване от страна на водача на
автобуса, застрахован при ищцовото дружество. Оспорва както необснованото
дискредитиране на свидетелските показания, дадени от страна на Л.З.А., който е водач на
лекия автомобил, застрахован при ответното дружество, така и доказателствената сила на
двустранния констативен протокол, въз основа на който е направено заключението относно
настъпилото ПТП, щетите в резултат на същото, както и отговорността за настъпването му.
Оспорва и размера на регресната претенция, така както е изчислен с първоинстанционното
решение. Поддържа и възражението относно наличие на съпричиняване, като претендира
неизчерпателност и липса на категоричен отговор на САТЕ по въпросите, касаещи предмета
на делото, тъй като вещото лице е съобразило единствено изложеното в исковата молба, а не
1
се е ръководил от цялостния материал по делото. Иска отмяна изцяло на постановенето
съдебно решение и постановяване на ново решение от въззивния съд.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна ЗАД „Б.В.И.Г. АД е
подала отговор на въззивната жалба, с която моли съда въззивната жалба да се остави без
уважение, а постановеното първоинстанционно решение да бъде потвърдено изцяло, като
правилно и законосъобразно. Претендира и направените по делото разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което подлежи и
на разглеждане по същество:
В рамките на въззивното производство с Разпореждане от 28.07.2022 год., като
непопадащи в хипотезата на чл.266 ГПК, са отхвърлени доказателствени искания, направени
от въззивника, а именно – преразпит на разпитания в първоинстанционното производство
свидетел и назначаване на САТЕ, която да отговори на конкретен въпрос.
Съобразно заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че
на 28.10.2020 г. е настъпило ПТП в град София, на кръстовището на ул. „Самоковско шосе“
и ул.“Г. Бельов“, като участници в произшествието са автобус „Ютонг“ с рег. №*******,
управляван от водача Е.И.Т. застрахован по застраховка Автокаско при ищеца и л.а. „Ленд
Роувър“ с рег. №*******, управляван от Л.З.А., застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответника. Движението в пътното платно, където е
настъпило произшествието е двупосочно, организирано в три ленти с широчина по 3 метра,
регулирано със светофарна уредба. В посока към околовръстен път дясната лента е
предназначена за завиване надясно по ул.“Инж. Георги Бельов“, средната е предназначена за
движение направо към околовръстен път, а лявата е предназначена за движение в
противоположна посока. Обсъждайки материалите по делото заключава, че при настъпване
на ПТП автобус „Ютонг“ с рег. №******* се движи по ул. „Самоковско шосе“ с посока към
околовръстен път и на кръстовището спира поради червен сигнал на светофара в средна
лента за движение направо, поради което се намира и в състояние на пълен покой и нулева
скорост. Лек автомобил „Ленд Роувър“ с рег. №******* е спрял в дясна лента за движение
надясно, от която водачът е предприел маневра за преминаване направо, т.е. за смяна на
лентите и преминаване от дясна в средна лента по посока околовръстен път. Със същата
маневра и реализира ПТП със спрелия автобус „Ютонг“ с рег. №*******, като със
странична задна лява част го удря в предна дясна част. Прави извод, че щетите по автобус
„Ютонг“ са резултат от настъпилото ПТП, като обосновава твърдението си с механизма на
ПТП, така както е отразено в двустранния констативен протокол и щетите, описани в същия.
Размерът на разходите по осъществения ремонт оценява на 1 304,82 лева, а стойността на
дължимото се обезщетение – 436,80 лева.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност,
съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Първоинстанционният съд обосновано е приел, че за уважаването на иска с правно
основание чл. 411 КЗ е необходимо доказване кумулативното наличие на няколко
предпоставки: 1. Валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и
застрахователното дружество-ищец; 2. Настъпване на застрахователно събитие в срока на
действие на договора и заплащане на застрахователно обезщетение от дружеството-ищец; 3.
Предпоставките по чл. 45 ЗЗД по отношение на причинителя на вредата – противоправно
деяние, вина, вреди и причинно-следствена връзка между деянието и причинените вреди; 4.
2
Наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
"Гражданска отговорност" към датата на ПТП с дружеството-ответник относно МПС, с
което са причинени вредите. В тежест на ищеца е да докаже тези предпоставки (с
изключение на субективната предпоставка по чл. 45 ЗЗД – вината, по отношение на която
чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява законова презумпция), както и действителната стойност на
вредите, определена по средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното
събитие – чл. 386, ал. 2 КЗ.
Безспорно е установено по делото, а и не се оспорват от страните следните факти и
обстоятелства.
На първо място, факта на настъпване на ПТП, както е описано по – горе.
На второ място, валидно сключените и съществуващи към момента на осъществяване на
ПТП застрахователни правоотношения между водача на пострадалото МПС – автобус
„Ютонг“ и застрахователното дружество – ищец, от една страна, и между лек автомобил
„Ленд Роувър“ и застрахователното дружество-ответник, от друга страна.
На трето място, плащането на застрахователното обезщетение от страна на ищеца за
отстраняване на вредите в размер на 1 304,82 лева и размерът на обичайните разноски – 25
лева. За последното обстоятелство е представено платежно нареждане от 19.11.2020 год. на
„Банка ДСК“ АД.
Спорни между страните остават следните факти и обстоятелства.
На първо място, механизмът на настъпилото ПТП.
На второ място, налице ли са основания да се приеме, че настъпилото ПТП
представлява случайно деяние.
На трето място, налице ли са основания да се приеме, че е налице съпричиняване от
страна на увреденото МПС.
На четвърто място, наличието на причинно-следствена връзка между всички вреди и
ПТП.
На пето място, стойността на вредите.
След запознаване и преценка на събрания доказателствен материал по делото,
въззивният съд приема, че писмените доказателства, включващи двустранния констативен
протокол и заключението на вещото лице, дадено с приетата по делото САТЕ и гласните
доказателства, получени от разпита на свидетеля Е.И.Т. водач на автобуса „Ютонг“ към
момента на настъпване на ПТП, достатъчно ясно описват обстоятелствата, при които се е
осъществило, а от там и за несъмнен извод относно механизма на осъществяването му.
Несъмнено, двустранния констативен протокол е частен документ и като такъв се
ползва само с формална доказателствена сила (арг. чл. 180 ГПК), но не и с материална
доказателствена сила, което прави задължително за съда преценката му да се основава на
вътрешно убеждение, съобразно всички събрани по делото доказателства. Въпреки това,
когато не е налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен
протокол, при извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото,
настоящият съдебен състав счита, че следва да приеме, че отразените в двустранния
констативен протокол факти са се осъществили. (Решение № 9566 от 6.06.2023 г. на СРС по
гр. д. № 62482/2022 г.; Решение от 13.09.2013 г. на СРС по гр. д. № 10985/2012 г. и др.).
До колкото от страна на ответното дружество не са представени нови доказателства и не
са направени нови доказателствени искания, които да са от естество да разколебаят
заключението на вещото лице, респ. извода за механизма на настъпване на МПС, следва да
се приеме, че произнасянето на първоинстанционния съд относно механизма на ПТП е
правилен и законосъобразен. Нещо повече, в съдебно заседание водачът на лекия автомобил
Л.З.А. не отрича положеният в двустранния констативен протокол подпис да е неговия, а
напротив – потвърждава същият да е поставен от него. Съгласно разпоредбата на чл.123,
ал.1, т.3, б.“б“ от ЗдвП за участниците в движението не съществува задължение да подпишат
такъв протокол, а имат тази възможност единствено при наличие на предпоставките,
3
предвидени в същата, а именно – да са налице само имуществени вреди и между тях да е
постигнато съгласие. Допълнителен аргумент е следващата буква „в“ на цитираната
разпоредба, която урежда процедурата в случаите, когато такова съгласие не е постигнато.
При така установеното, представеният двустранен протокол от датата на ПТП, който е
подписан от участниците в него, е годен да установи механизма на ПТП, а от там и относно
нанесените щети и причинно-следствената връзка между ПТП и щетите, тъй като
документът съдържа необходимите реквизити за време, място и обстоятелствата, при които
е настъпило застрахователното събитие. Следователно, тези елементи от фактическия състав
за ангажиране отговорността на застрахователя следва да се приемат за установени.
Вината на причинителя на вредата – водачът на лекия автомобил Л.З.А., по силата на
установената законова презумпция чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага, респ. за ищеца не
съществува задължение да доказва, че същият виновно е причинил вредите. В тежест на
ответника е при условията на непълно и обратно доказване е да установи, че причинените
щети не се дължат на негови виновни действия. Ответникът по делото опитва да оспори
установеното по – горе, респ. вината на водача на застрахования при дружеството лек
автомобил за настъпване на ПТП чрез свидетелските показания на Л.З.А.. Правилно, обаче,
първоинстанционния съд дискредитира достоверността им, тъй като те са вътрешно
противоречиви и не съответстват на останалия доказателствен материал по делото.
В съответствие със събраните доказателства СРС е приел, че водачът на лекия
автомобил Л.З.А., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ е отговорен за настъпването на ПТП, като при управлението на
автомобила е предприел действия в нарушение на разпоредбите на чл.25, ал.1 и ал.2 от
ЗдвП. И приема за неустановено наличието на съпричиняване от страна на водача на
автобуса „Ютонг“, застрахован при ищцовото дружество, както и наличието на случайно
деяние.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да
променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В
тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново
събраните в първата съдебна инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
С оглед изложеното и като препраща и към мотивите на първоинстанционния съд на
основание чл. 272 ГПК, настоящият съд намира, че следва да потвърди обжалваното
решение като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора въззиваемата страна има право на направените от нея
разноски в размер на 100 лв. съобразно правилата на Наредбата за заплащане на правната
помощ и чл. 78, ал.8 ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №3600 от 19.04.2020 год., постановено по гр.д.
№8406/2021 год. по описа на СРС, 32 С-В.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.:Ж.И З.“ АД да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г. АД сумата от 565,93 лева
– разноски в заповедното и първоинстанционното производство съобразно с уважената част
от исковете.
4
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА да заплати на ЗД „Л.И.“ АД
сумата от 300 лв. разноски за въззивното производство на основание чл. 78, ал.3 вр. ал.8
ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5