М О
Т И В
И :
Производството е по реда на глава
27 от НПК.
А.А.К.
е обвинена по чл.194 ал.1, във връзка с чл.63 ал.1 т.3 от НК, в това, че на 17.03.2011г.
в гр. Николаево, от бус м.„Ивеко”,
паркиран на паркинг в близост до завод „ЕЛПО”, като непълнолетна, но разбирайки
свойството и значението на деянието и можейки да ръководи постъпките си е
отнела чужди движими вещи- пари- сумата от 4360(четири хиляди триста и
шестдесет) лв. от владението на Г.В.Г., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
Подсъдимата
се признава за виновна, а представителя на РП гр.Казанлък поддържа обвинението
срещу нея.
От събраните
по делото доказателства, установени със следните доказателствени средства: заключението
на изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза, показанията на
свидетелите Г.Г., А. Й. и С. В., кореспондиращи изцяло помежду си, както и с
обясненията на подсъдимата, дадени на досъдебното производство и с изявлението й
в с.з., че се признава за виновна, всички преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установена по безспорен начин следната фактическа
обстановка: На 17.03.2011г. св.Г.В.Г. пътувал с буса на
негов познат м.„Ивеко” до село Плодовитово
на борсата, за да продава арпаджик. От продажбата получил сумата 7740.00 лева. Г.
описал парите по брой и номинал на банкнотите. Тръгнал си от борсата следобед
на същия ден. Около 22.00ч. стигнал до град Николаево, обл. Стара Загора, като
спрял да си почине. Паркирал буса до завод за порцелан,
където имало заведение, което св.Г. посетил, за да вечеря. В заведението той видял
две момичета от ромски произход.
След като се навечерял и употребил голямо количество алкохол, св.Г. решил да
нощува в буса, защото станало късно. Качил се в него и се заключил. След
десетина минути се почукало на вратата на буса и тогава свидетелят видял, че са
двете момичета от заведението- подсъдимата А.К. и свидетелката А. Ф. Й.. Същите
предложили на Г. да правят платен секс. Свидетелят решил да се възползва от
услугата им. Двете се качили в буса при него, като същия стоял на шофьорското
място, а те седнали на другите две седалки.
Г. бил оставил чантичка, в която били поставени парите от продажбата на
арпаджика, между неговата и съседната седалка, на която седнала подсъдимата. Тримата
разговаряли и правили секс. Първа от буса слязла А. Й. и започнала да чака подсъдимата
да слезе. Междувременно А.К., възползвайки се от ситуацията, незабелязано за
св.Г., бръкнала в чантичката му и отнела голяма сума пари, която скрила в себе
си. След като си тръгнала, в близост до ромската махала на град Николаево, тя предоставила
част от сумата на А. Й., без да брои точно колко пари е дала. Свидетелката
останала с впечатление, че с тези пари Г. е заплатил на подсъдимата за
сексуалните услуги, които бил ползвал.
Г. пренощувал в буса си и на сутринта на 18.03.2011г. установил че от
чантичката му липсват част от парите- сумата
4360 лв. Свидетелят веднага подал сигнал в У„Полиция” Гурково, за
станалото.
След разкриване на престъплението А.А.К., с протокол за доброволно
предаване, предала сумата 20 лв., а леля й- св.А.К. /двете с подсъдимата са с
еднакви имена/ предала с протокол за доброволно предаване сумата 2530 лева, които
била получила от подсъдимата с цел да ги предаде на органите на МВР, след като
разбрала че я издирват. Останалите пари, извън върнатите, били похарчени от извършителката
на кражбата още същата вечер, а част от парите похарчила св.А. Й..
В качеството си на обвиняема, в присъствието на защитник, А.К.
направила самопризнания, като единствено не е могла да конкретизира сумата, която
е откраднала, тъй като не е броила отнетите от нея пари /включително и колко е
похарчила и дала на св.А. Й./.
Към момента на извършване на деянието подсъдимата е била непълнолетна,
но видно от заключението на изготвената по делото съдебно- психиатрична
експертиза, А.А.К. не страда от психично заболяване.Същата е разбирала
свойството и значението на деянието си и е могла да ръководи постъпките си. Психичното й
състояние не бележи промени по време на инкриминиране на деянието. Видно от
заключението същата е в състояние правилно да възприема фактите, имащи значение
за делото и да дава достоверни обяснения за тях.
Предвид изложеното съдът намира,
че А.А.К.,
от обективна и от субективна страна, е осъществила престъпния състав на чл.194 ал.1, във връзка с чл.63 ал.1 т.3 от НК.
От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл, тъй като подсъдимата е
съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е
общественоопасните му последици и е искала тяхното настъпване. Горното се обективира от
съзнателните й и целенасочени действия по реализирането му.
Поради изложеното съдът намира, че следва да признае А.А.К. за виновна по
повдигнатото й обвинение и да я накаже.
При определяне на вида и размера
на наказанието на подсъдимата съдът приема за смекчаващи вината й
обстоятелства: чистото съдебно минало и връщането на част от отнетата сума, а
като отегчаващи вината й такива: високата стойност на откраднатите пари и
лошите характеристични данни. При съвкупната преценка на тези обстоятелства
съдът счита, че наказателната отговорност на тази подсъдима следва да се
реализира при баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността й
обстоятелства, при които условия следва да се определи вида на наказанието, а
именно- лишаване от свобода. При обсъждането на така установените смекчаващи и
отегчаващи отговорността на А.А.К. обстоятелства съдът приема, че наказанието-
една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване, на основание чл.69
ал.1, във връзка с чл.66 ал.1 от НК, да се отложи за срок от три години, отговаря
както на обществената опасност на деянието и на дееца, така и на нуждите на
чл.36 от НК да се въздейства поправително, превъзпитателно и възпиращо върху
подсъдимия и неустойчивите членове на обществото, поради което то беше
определено в този вид и размер.
Налице
са условията на чл.58а ал.1 от НК за намаляване на наказанието на тази
подсъдима с една трета, до размер на една година лишаване от свобода, чието изтърпяване,
на основание чл.69 ал.1, във връзка с чл.66 ал.1 от НК, следва да се отложи за
срок от три години.
Следва, на основание чл.189
ал.3, във връзка с чл.189 ал.1 от НПК, А.А.К. да заплати на Казанлъшкия
районен съд направените по делото разноски в размер на 80,00 /осемдесет/ лева.
Причината за извършване на деянието е стремежът на
подсъдимата към противоправно облагодетелстване.
Воден
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: