Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.04.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 14269 по описа за 2020г. на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са предявени от К.Д.В.,
действаща лично и със съгласието на своята майка С.И.В., и от С.И.В. *** искове
за заплащане на сумата 40 000лв. за първата ищца и 20 000лв. за втората ищца,
представляващи обезщетения за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
17.09.2020г. до изплащането.
Твърденията в исковата молба са, че на 17.09.2020г.
върху първата ищца К.В. паднало дърво, находящо се на
кръстовището на ул.Дедеагач и ул.Траянова врата в кв.Стрелбище, гр.София, от
което получила травматични увреждания-контузия на главата с оток и кръвонасядане с охлузена повърхност в дясната тилна област
на главата; навяхване на шията и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, причиняващо ограничен
обем на движенията на главата; контузия на дясното рамо с кръвонасядане,
причиняващо ограничен обем в движенията на горния десен крайник. Дървото е част
от зелената система на кв.Стрелбище и собственост на ответника, който не
осъществил поддръжка и контрол относно неговото състояние. Като последица от
падането на дървото първата ищца претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се
в болки и страдания от получените травматични увреждания. Втората ищца С.В.
претендира на собствено основание обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни психически изживявания поради случилото се с дъщеря
й.
Ответникът оспорва исковете. Сочи, че поддръжката на алейната дървесна растителност на територията на гр.София
се осъществява от Дирекция „Зелена система”, която не е установила дървото да е
било в състояние или имало признаци налагащи неговото премахване или
необходимост от манипулации. Поддържа, че процесите на гниене, причиняващи
поетапно разрушаване на дървесината, могат да се развиват с години, без да
проявят ясни външни белези, както било в случая. Счита претенциите за завишени
по размер.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
прецени доказателствата по делото, намира следното:
От фактическа страна не е спорно, че на 17.09.2020г.
след приключване на учебните занятия ищцата К.В. се движила в района на
кръстовището между ул.Дедеагач и ул.Траянови врата в ж.к.Стрелбище в гр.София,
когато внезапно върху нея паднало дърво.
Очевидец на инцидента е разпитаният по делото св.Д.П.,
който сочи в показанията си, че бил в заведение в непосредствена близост. Било
тихо и спокойно, нямало движение по улицата. Дървото било кестен и се намирало
на тротоара. В един момент чул пукот и осъзнал, че
започва да пада към него. В същото време видял, че до дървото се движи дете с
поставени слушалки на ушите. Свидетелят изкрещял много силно към нея, тя го
чула и направила една-две крачки в посока на улицата точно, когато започнало да
пада. Дървото се стоварило на земята, като ищцата била ударена от клон. След
като отишъл при нея видял, че е в седнало положение, а един от клоните е
натиснал раницата й отзад. Била зашеметена и уплашена.
Свидетелката В.Г., живуща в района, била на мястото в
момента на инцидента. Не видяла падането на дървото, тъй като била с гръб, но
чула пукота и един вик /от св.П./, след което с други
хора се скупчили около ищцата. Била ударена от клон,
много уплашена и стресирана. След подадения сигнал на мястото дошли линейка,
която откарала ищцата в болница,
служители на пожарната и гражданска защита. Дървото било нарязано на
парчета и впоследствие извозено от мястото.
И двамата свидетели сочат, че дървото било масивно и
дебело, но дънерът отвътре изгнил и кух с много малка жива част. Свидетелката Г.
знаела много време отпреди инцидента, че с това дърво има проблем, защото още
през 2014г. с просто око се виждала дупка в него, а след това клони започнали
да съхнат. През тази година улицата била асфалтирана, но работниците отказали
да го отрежат, защото нямали право на това. Затова през 2015г. до С.О. бил
подаден сигнал, но до деня на инцидента не било взето никакво отношение.
Показанията на свидетелите са последователни,
непротиворечиви и основани на лични възприятия, поради което следва да се
възприемат като достоверни и обективни. Те опровергават поддържаното от
ответника, че през м.09.2020г., а и преди това районът бил посетен от служители
на ресорната Дирекция „Зелена система“ без да е било установено необходимост от
манипулации на дървесната растителност на мястото. Представените в тази посока манипулационен
план, опис и актове за възложени и изпълнени дейности през за месеца на
инцидента /стр.24-31/ по същността си са частни удостоверителни документи,
които не се ползват с материална доказателствена сила
относно обективираните в тях обстоятелства, а и
допълнително не доказват факта, че състоянието на процесното
дърво фактически е било проверено.
Ето защо съдът приема за установено, че на посочените
в исковата молба дата и място настъпилият инцидент с първата ищца е последица от
падане на дърво.
Не е спорно дървото да е част от зелената система на С.О.
и като вещ нейна собственост.
В конкретния случай отговорността на ответника е
възникнала на основанието по чл.50 ЗЗД. Съгласно тази разпоредба за вредите,
произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето,
под чийто надзор те се намират. Надзорът над вещта се изразява в нейното
наблюдение и полагане на грижа с оглед правилното управление и употреба. Тази
отговорност е безвиновна и е налице независимо от
качествата на вещта и без да е необходимо същата да е носител на повишена опасност.
Необходимо е обаче непозволеното увреждане да бъде причинено от действието на
самата вещ, а не от управлението и служенето с нея. Причинените от вещта вреди
следва обективно да са налице, независимо, че не може да се установи кои точно
свойства и характеристики на вещта са ги породили.
При непозволено увреждане отговорността е за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането-чл.51, ал.1 ЗЗД.
В резултат от падането на дървото ищцата К.В. е
получила травматични увреждания- контузия, охлузване, кръвонасядане
на дясната тилна област на главата; навяхване на шията и разтягане на
свързващия апарат на шийните прешлени на гръбначния
стълб, ограничаващи движенията на главата;
контузия и кръвонасядане на дясното рамо с ограничение
на движенията му поради болката /представените писмени доказателства и
заключение на СМЕ/.
В деня на инцидента била откарана в болнично заведение
и след констатация за липса на фрактури поставена шийна
яка за временно обездвижване на шийните прешлени.
Според заключението на СМЕ получените увреждания съставляват разстройство на
здравето неопасно за живота. Лечебният и възстановителен период е продължил
около 2 седмици, в които е търпяла болки и страдания. Понастоящем е
възстановена и няма данни за негативни последици или последващи
усложнения за здравето. В съдебно заседание вещото лице сочи, че дълго време е имала
главоболие и световъртеж, които са характерни за черепно-мозъчна травма и могат
да се проявят и при преумора.
В показанията си св.Д.В./баща на ищцата/ сочи, че след
инцидента изпитвала страх да се разхожда сама в парка, гледала на всяко дърво
като на потенциална заплаха, поради което често била съпровождана от близките и
съученици, особено при преминаване по процесната
улица, която била в близост до училището й. За няколко дни се наложило да спре
да посещава училище, а две седмици носела яка за обездвижване на увредената
област. За около два месеца имала болки в главата, които водели и до проблеми
със съня ѝ и все още изпитвала болки във врата. В началото майка ѝ
била много напрегната и притеснена, като се будела по няколко пъти през нощта,
за да провери състоянието на дъщеря си.
Тези доказателства установяват претърпени от ищцата К.В.
неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с непозволеното увреждане,
произлязло от собствена на ответника вещ-дърво от уличното озеленяване. При определяне техния размер съдът отчита
младата възраст на ищцата към деня на произшествието-15г.; естеството и
тежестта на уврежданията, лечебния и възстановителен период около две седмици,
включващ носенето на имобилизационна яка, в който е
търпяла болки и страдания, както и известни неудобства в ежедневието при
отчитане последващо възстановяване от травмите, без
наличието на данни за усложнения или други негативни последици. Наред с това
съдът съобрази и негативното отражение върху психиката-силна уплаха от
инцидента, имала нарушения в съня поради главоболието, страхувала се да се
движи сама по улиците и паркове, което към момента е преодоляно.
При горното съдът намира за справедливо по чл. 52 ЗЗД
и съответно на претърпените болки и страдания обезщетение за неимуществени
вреди от 12 000лв., до който размер предявеният иск следва да се уважи.
Върху така определеното обезщетение следва да се
присъди законната лихва от деня на увреждането 17.09.2020г. до изплащането в
приложение на чл.84, ал.3 ЗЗД.
Ищцата С.В. претендира обезщетение за неимуществени
вреди от ответника на собствено основание, изразяващи се в негативни
изживявания като тревога и притеснения за дъщеря й от случилото се, страх от
други инциденти с възможен фатален край,
силно повлияли не само на нормалното ежедневие, но и на възможността й
пълноценно да полага труд.
Подобни негативни изживявания от родител, когато
пострада детето му са нормални и житейски оправдани. Същите се установяват по
делото и от разпита на свидетеля Д.В.. Но те не пораждат отговорността на
ответника за обезщетяването им като неимуществени вреди.
В правната теория /вж. Облигационно право, обща част, А.К./ и съдебната практика /напр. Решение №
296/05.11.2013г. по гр.д.№ 58/2013г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 193/19.01.2018г. по гр.д.№
4214/2017г. на САС/ границите на отговорността при непозволено увреждане се
простират до преките и непосредствени вреди, така както сочи разпоредбата на
чл.51, ал.1 ЗЗД. Преките вреди са тези, които се намират в причинна връзка с
поведението на делинквента /теория на
равноценността/, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица
от това поведение, устойчиви и повтарящи се при същите съпътстващи условия /теория на
адекватността/. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат. Между тях няма разлика, защото
употребеното преки и непосредствени вреди са синоними. Вредите, които не са
типичен и устойчив резултат от противоправното
поведение, са косвени /случайни/, защото при тях липсва пряка причинна връзка.
Претендираните от втората ищца неимуществени вреди
са косвени, защото не са в причинна връзка с деликта,
а породени от увреждането на дъщеря й, поради което са извън предметния обхват
на чл.51, ал.1 ЗЗД и за тях ответникът не носи отговорност. Това обуславя
неоснователност на иска с последица неговото отхвърляне.
По разноските:
Първата ищца е направила разноски от 1600лв. за
държавна такса за иска и депозит от 200лв. за вещо лице.
И двете ищци са представлявани от адвокат със
заплатено адвокатско възнаграждение от 1440лв. /50% авансов хонорар/ съгласно
представена по делото фактура. При липсата на разграничение каква част от
платеното възнаграждение е за всяка една съдът приема да е по равно-по 720лв.
Общо направените разноски от първата ищца възлизат на 2520лв., от които
ответникът следва да заплати сумата 756лв. на основание чл.78, ал.1 ГПК съобразно уважената част. С оглед изхода на делото по
иска на втората ищца направените от нея разноски за адвокат остават за нейна
сметка.
Ответникът не е направил искане за присъждане на
разноски, поради което такива в негова полза на основание чл.78, ал.3 ГПК не
следва да се присъждат.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА С.О., гр.София, ул.*******,
представлявана от кмета Й.Ф., да заплати на К.Д.В., ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на своята майка С.И.В., с адрес ***, сумата от 12 000лв.
на основание чл.50 ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие увреждане настъпило на
17.09.2020г. от падане на дърво, собственост на С.О., ведно със законната лихва
от 17.09.2020г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен
размер 40 000лв.
ОХВЪРЛЯ предявения от С.И.В., ЕГН **********,
с адрес ***, против С.О., гр.София, ул. *******, иск с правно основание чл.50 ЗЗД за сумата 20 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания поради увреждането на ѝ К.В. на
17.09.2020г. от падане на дърво, собственост на С.О., ведно със законната лихва
от 17.09.2020г. до изплащането.
ОСЪЖДА С.О., гр. София, ул. *******, да
заплати на К.Д.В., ЕГН **********, от гр. София, разноски по делото на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК от 756лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред
Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: