Р Е Ш Е Н И Е № 265
В ИМЕТО НА НАРОДА
град
Шумен, 29.11.2019г.
Шуменски
окръжен съд в открито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова 2. мл.с. Соня Стефанова
Като
разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 295 по описа за
2019 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 423/ 08.05.2019 год. по гр. дело № 3393/ 2017 год. по описа на Шуменски
районен съд, постановено във втората фаза на съдебна делба, съдът е разпределил
делбените имоти между съделителите като в дял на М.М.М. е възложил къща с
дворно място от 2230 кв.м. за което е отреден парцел ІІ-245 от кв.2 по плана на
с. В., общ. Ш., който недвижим имот представлява ПИ с идентификатор
10923.501.25, ведно с находящите се в поземления имот сграда с идентификатор 10923.501.25.1
със застроена площ от 47 кв.м. с предназначение – хангар, гараж и сграда с
идентификатор 10923.501.25.2 със застроена площ от 106 кв.м. на 1/един/ етаж, с
предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, а в дял на Е.А.И. е
възложил апартамент ... по плана на гр.
Ш., представляващ самостоятелен обект с идентификатор 83510.668.65.4.23,
находящ се в сграда с идентификатор 83510.668.65.4, разположена в поземлен имот
с идентификатор 83510.668.65. Прието е, че за уравнение на дяловете Е.И. следва
да заплати на М.М.М. сумата от 18750 лв. Със същото решение въззивникът е
осъден на осн. чл. 30, ал. 3 от ЗС да заплати на Е.И. сумата от 1792, 50 лева,
представляваща половината от стойността на направените подобрения във
възложения в дял на последната недвижим имот, както и половината от сторените в
същия имот необходими разноски за изграждане на канализационна система за
отвеждане на отпадни води, както и сумата от 420 лева – съдебно-деловодни
разноски, извършени във връзка с претенцията по чл. 346 от ГПК.
Недоволен
от решението останал съделителят М.М.М., който го обжалва в частта, в която на
осн. чл. 353 от ГПК са разпределени допуснатите до делба недвижими имоти, като
в дял на въззивника е възложена къща с дворно място, представляваща ПИ с
идентификатор 10923.501.25, находяща се в с. В., общ. Ш., а в дял на Е.А.И. –
въззиваема, е възложен апартамент №23, вх. 2, ет. 2, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 83510.668.65.4.23, находящ се в гр. Ш....
Прави искане за неговата отмяна, като се постанови ново решение по съществото
на спора, с което двата допуснати до делба недвижими имота бъдат изнесени на
публична продан по реда на чл. 348 от ГПК. Евентуално, ако съдът намери, че в
настоящия случай разпоредбата на чл. 348 от ГПК е неприложима, но счете, че
предпоставките на чл. 352 от ГПК са налице, въззивникът моли делбата на
процесните имоти да бъде извършена посредством теглене на жребий.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция въззивникът, редовно призован не се явява. За него се явява
процесуалният му представител, който поддържа
въззивната жалба и не сочи доказателства.
Въззиваемата страна Е.А.И.,
действаща чрез процесуалния й представител, изтъква доводи, съобразно които
счита решението за правилно и законосъобразно, а въззивната жалба за
неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да й бъдат
присъдени сторените в настоящото производство съдебно деловодни разноски.
В съдебно заседание, въззиваемата страна
редовно призована не се явява. За нея се явява процесуалният й представител,
който поддържа отговора на въззивната
жалба, не прави доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, имащо правен
интерес да обжалва първоинстанционното решение, поради което същата се явява процесуално
допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа
като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика
на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г.,
II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II
г. о., ГК.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Решението не е обжалвано в
частта, с която Шуменски районен съд е осъдил въззивника на осн. чл. 30, ал. 3
от ЗС да заплати на Е.И. сумата от 1792, 50 лева, представляваща половината от
стойността на направените подобрения във възложения в дял на последната
недвижим имот, както и половината от сторените в същия имот необходими разноски
за изграждане на канализационна система за отвеждане на отпадни води, поради
което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
Предвид изложеното предмет на
настоящото въззивно производство е решението само в частта, с която на осн. чл.
353 от ГПК са разпределени допуснатите до делба недвижими имоти между
съделителите.
За да се
произнесе настоящият състав взе предвид следното:
Производството е за съдебна делба
във фазата на извършването й.
С влязло в сила Решение № 223/
16.03.2018 год. по гр. дело № 3393/ 2017 год. по описа на Шуменски районен съд е
допусната делба на следните недвижими имоти:
- КЪЩА с ДВОРНО МЯСТО от 2230
кв.м. за което е отреден парцел ІІ-245 от кв.2 по плана на с. В., общ. Ш.,
който недвижим имот съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на с. В., общ. Ш.
представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 10923.501.25, с административен
адрес с. В., ул. ..., с площ 2302 кв.м.,
трайно предназначение на територията – урбанизирана, при съседи ПИ с идентификатори – 10923.501.28, 10923.501.27,
10923.501.27, 10923.501.26, 10923.501.23 и 10923.501.24, ведно с находящите се
в поземления имот СГРАДА с идентификатор 10923.501.25.1 със застроена площ от
47 кв.м. с предназначение – хангар, гараж и СГРАДА с идентификатор
10923.501.25.2 със застроена площ от 106 кв.м. на 1/един/ етаж, с
предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, придобит с Нотариален акт от
12.10.1977 год., № 107, Т..., д. № .../1977 год. на РС Шумен и
- АПАРТАМЕНТ № ...по плана на гр.
Ш., състоящ се от две стаи, трапезария с кухня и сервизни помещения с обща
застроена площ от 73,10 кв.м., ведно с принадлежащите му избено помещение № 5 с
полезна площ от 6, 72 кв.м. и 1,344% идеални части от общите части на сградата
и правото на строеж върху местото при съседи на апартамента - от ляво - ..., от
дясно - двор, от горе - ап.№ , от долу - ап.№ и на избеното помещение - от ляво
- изба № , от дясно - изба № , който
недвижим имот съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гp.Ш.представлява
самостоятелен обект с идентификатор 83510.668.65.4.23, находящ се в сграда с
идентификатор 83510.668.65.4, разположена в поземлен имот с идентификатор
83510.668.65 при съседни самостоятелни обекти в сградата - на същия етаж -
самостоятелен обект с идентификатор 83510.668.65.4.22, под обекта -
самостоятелен обект с идентификатор 83510.668.65.4.20, над обекта -
самостоятелен обект с идентификатор 83510.668.65.4.26, придобит с Договор за
продажба на държавен имот по реда на НДИ от 26.09.1990 год., при равни квоти –
по ½ ид. части за всеки от съделителите.
Относно поделяемостта на имотите
и тяхната пазарна стойност по делото пред първата инстанция във втората фаза на
делбата са допуснати и проведени няколко съдебно-техническа експертизи. Вещото
лице по първата съдебно-техническа експертиза, след като се е запознало с
материалите по делото, извършило е оглед на място и е извършило анализ на
публично достъпните пазарни данни за пазарни продажни цени на подобни обекти
към датата на изготвяне на експертното заключение, прилагайки метода на сравнителните
продажби (пазарни аналози), е определило, че пазарната стойност на къщата с дворно място,
находяща се в село В. е 25700 лева, а на апартамент № , ведно с изба и
припадащите се ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, е
62300 лева. Достигнало е до извод, че нито къщата с дворното място, нито апартамент
№ са поделяеми, тъй като от тях не могат
да се обособят два нови самостоятелни обекта, при спазване на изискванията на
ЗУТ.
След оспорване на заключението в частта относно оценката на допуснатите
до делба имоти е назначена тройна СТЕ със задача да определи пазарната цена на
процесните недвижими имоти като бъде извършена преценка въз основа на реално
сключени сделки за аналогични имоти. Вещите лица също са достигнали до заключение,
че имотите са неподеляеми съобразно дяловете на страните. За определяне на
пазарната стойност на допуснатите до делба имоти са били приложени два метода –
метод на сравнителните продажби (пазарни аналози) и метод на възстановителната
стойност. Изводът на експертите е, че пазарната стойност на къщата с дворно
място, находяща се село В. е 23700 лева, а на апартамент № , ведно с изба и
припадащите се ид. части от общите части на сградата и правото на строеж,
находящ се в град Ш., е 62900 лева.
С оглед направеното оспорване на заключението по отношение на
определената пазарна цена на недвижимия имот, находящ се в село В.,
първоинстанционният съд е назначил повторна тройна СТЕ със задача да определи
пазарната му цена, като бъде извършена преценка въз основа на реално сключени
сделки за аналогични имоти. Съгласно последното експертно заключение пазарната
цена на процесния имот е 25 500 лева.
След като е събрал всички
допустими, относими и необходими доказателства и ги е преценил, първоинстанционният
съд с атакуваното решение е извършил допуснатата с влязлото в сила Решение №
223/ 16.03.2018 год. по гр. дело № 3393/ 2017 год. по описа на Шуменски районен
съд делба на двата процесни имота, като на основание чл. 353 ГПК в полза на
съделителя Е.А.И. е възложил апартамент ... по плана на гр. Ш., представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 83510.668.65.4.23, находящ се в сграда с
идентификатор 83510.668.65.4, разположена в поземлен имот с идентификатор
83510.668.65, а в дял на М.М.М. е поставил къща с дворно място от 2230 кв.м. за
което е отреден парцел ІІ-245 от кв.2 по плана на с. В., общ. Ш., който
недвижим имот представлява ПИ с идентификатор 10923.501.25, ведно с находящите
се в поземления имот сграда с идентификатор 10923.501.25.1 със застроена площ
от 47 кв.м. с предназначение – хангар, гараж и сграда с идентификатор
10923.501.25.2 със застроена площ от 106 кв.м. на 1/един/ етаж, с
предназначение – жилищна сграда – еднофамилна.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Способите за извършване на делба
са законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират
съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способа – чрез
възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез
съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК,
чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на
дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл.
353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи,
неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК. Недопустимо
е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за
ликвидиране на съсобствеността между съделителите. Доколкото страните не са постигнали спогодба за прекратяване
на съсобствеността по предпочитания от тях начин, делбата следва да бъде
извършена по способите предвидени в закона. Основен
критерий за избора на способ е дали броя на реалните дялове съответства на броя
на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на
стойността на дяловете на съделителите.
Жалбоподателят
във въззивната си жалба отправя искане до съда двата допуснати до делба
недвижими имота да бъдат изнесени на публична продан по реда на чл. 348 от ГПК.
Евентуално, ако съдът намери, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 348 от ГПК е неприложима, но счете, че предпоставките на чл. 352 от ГПК са налице,
въззивникът моли делбата на процесните имоти да бъде извършена посредством
теглене на жребий.
С определение № 506/ 29.07.2019
год. ШОС е оставил без уважение направените от страните с въззивната жалба и
отговора доказателствени искания като е приел същите за преклудирани с оглед
задължението на съделителите в първото съдебно заседание след влизане в сила на
решението, с което е допусната делбата, да изразят становище за начина, по
който да бъде извършена делбата и да ангажират доказателства в подкрепа на
посочения от тях способ.
Настоящият
съдебен състав намира искането на жалбоподателя за прилагане на разпоредбата на
чл. 348 от ГПК за неоснователно, поради следните съображения:
Съгласно
трайната съдебна практика имотите не се изнасят на публична продан, когато има
достатъчно дялове за всеки съделител, макар те да са неравностойни. Публичната
продан е допустим способ само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и
всеки имот е реално неподеляем. (Решение №60/26.07.2010г. по гр.д.№534/2009г.
на І ГО на ВКС, Решение №39/19.04.2016г. по гр.д.№4051/2015г. на Първо ГО на
ВКС; Решение
№634/04.10.10г. по гр.д.№1378/09г. на ВКС, І ГО; Решение №224/21.11.2016г. по
гр.д.№2378/2016г. на Първо ГО на ВКС). Основният принцип, че при
извършване на делбата всеки от съделителите следва да получи по възможност
реален дял от съсобствените имоти, не може да бъде игнориран по съображение, че
имотите или обособените дялове са на различна стойност, защото чл.69 ЗН изрично
предвижда, че в този случай неравенството в дяловете се изравнява в пари. Изхождайки
от този принцип, в ТР №63/01.06.1965 г. е разяснено, че когато не е възможно да
се образуват реални дялове за всички съделители поради това, че имотът не може
удобно да се подели, същият се изнася на публична продан, т.е. този способ е
допустим само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е
реално неподеляем.
В настоящия случай за
двамата съделители има 2 отделни имота, които съгласно назначените от
първоинстанционния съд и приети като обективно и добросъвестно изготвени СТЕ,
са неподеляеми. Доколкото недвижимите имоти, които са допуснати до делба, са
равни на броя на съделителите, съдът намира, че не са налице условията по чл.
348 от ГПК. Нещо повече! Еднопосочна е практиката на Върховната инстанция, че съдът дължи извършване на делбата
по начин, осигуряващ получаване на реален дял, ако
броят на допуснатите до делба имоти /или на обособените дялове/ е равен или
по-голям от броя на съделителите. В този смисъл решение №140/24.03.2011г. по
гр.д.№373/2010г. на Първо ГО на ВКС; решение №74/25.03.2013г. по гр.д.№744/2012г.
на Второ ГО на ВКС; решение №29/21.02.2014г. по гр.д.№561/2013г. на Второ ГО на
ВКС; решение №118/05.11.2015г. по гр.д.№1262/2015г. на Второ ГО на ВКС.
Неоснователно е и искането на
жалбоподателя за прилагане на разпоредбата на чл. 352 от ГПК. Действително
разпоредбата на чл. 353 от ГПК няма императивен характер, но след като страните
не са постигнали съгласие за начина, по който да бъде разпределено помежду им
делбеното имущество, овластен да прецени кой е най-подходящият способ за
извършване на делбата, е именно съдът.
Разпоредбата на чл. 353 от ГПК
предвижда, че съдът може да разпредели делбените имоти и без да тегли жребий в
2 хипотези – когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно
или е много неудобно. В т. 5. б на ППВС № 7/1973 год. е прието, че невъзможността
за теглене на жребий по смисъла на чл. 353 от ГПК е налице тогава, когато до делба
са допуснати имоти, съществено различаващи се
един от друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на
съделителите са различни. Оттук следва, че дори когато допуснатите до делба
имоти съществено се различават по площ, обем
и стойност, но дяловете на съделителите са равни, делбата се извършва чрез теглене на жребий, а не чрез
разпределение по реда на чл. 353 от ГПК, освен ако не е налице
неудобство по смисъла на закона и т. 5б на ППВС № 7/1973 год. Съгласно т. 5 б на ППВС № 7/1973 год. тегленето на жребий трябва да
се счете много неудобно в случаите, когато преди делбата съделителите са били
във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни
подобрения, като построяване на сгради, големи пристройки, надстройки и
преустройства, и въобще когато възлагането чрез жребий може да породи
значителни имуществени спорове между съделителите. В тези случаи
разпределението на допуснатите до делба имоти, когато за всеки съделител има
имот, се извършва от съда, без да се тегли жребий.
Безспорно допуснатите до делба
имоти се различават един от друг по площ, обем и стойност, но имат еднакво
предназначение – за задоволяване на жилищни нужди. От друга страна съделителите
имат равни квоти в делбеното имущество. От всички тези обстоятелства се
установява, че тегленето на жребий е възможно.
Настоящият съдебен състав обаче
намира, че са налице обстоятелства, които правят приложението на този способ за
ликвидиране на съсобствеността между страните много неудобен.
На първо място, въззиваемата
страна от повече от 5 години ползва жилището, находящо се в град Ш. на ул... С
Решение № 279/ 14.04.2014 год. по бр. дело № 519 по описа за 2014 год. на
Шуменски районен съд е прекратен сключеният между страните в настоящото
производство на 09.08.1963 год. с Акт № 18/ 09.08.1963 год. на с. И., общ. Ш.
граждански брак по взаимно съгласие. Със същото решение страните са се
съгласили ползването на апартамент ... по плана на гр. Ш. да бъде предоставено
на въззиваемата страна, а на въззивника - къща с дворно място от 2230 кв.м. за
което е отреден парцел ІІ-245 от кв.2 по плана на с. В., общ. Ш.. По силата на
цитираното съдебно решение Е.А.И. ползва трайно процесния апартамент вече
повече от 5 години (от 14.04.2014 год. до настоящия момент) като през този
период е направила значителни подобрения в ползваното от нея жилище. Районният
съд подробно е изследвал извършените в имота СМР като е назначил СТЕ, която да
определи тяхната стойност, както и да
установи дали пазарната стойност на имота е увеличена, вследствие извършените
подобрения. Според експертното заключение, прието и кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните в тази част, в
процесния апартамент е монтиран ламиниран паркет, извършено е пребоядисване,
поставени са тапети в една от стаите, извършена е частична подмяна на ел.
инсталация и на 3 бр. осветителни тела, монтирани са 2 ПВЦ прозореца, 1 ПВЦ
вратопрозорец и 1 входна врата като общата стойност на извършените подобрения е
оценена на 3982.23 лева. Установено е, че през март 2018 год. е изградена
канализационна система за отвеждане на отпадни води от вход 2 на ул. ., като
стойността на извършените ремонтни работи за етажната собственост е била в
размер на 3500 лева, а припадащата се част за процесния апартамент е била в
размер на 205 лева. Стойността на установените от експерта СМР е в общ размер
от 4140 лева. По отношение на втория въпрос, вещото лице е отговорило, че
вследствие извършените подобрения, стойността на имота се е увеличила с 3935
лева. Извършените в имота подобрения и необходими разноски са признати от
въззивника и доколкото решението не е обжалвано в тази част, въззивният съд не
дължи произнасяне.
Щом направата на подобрения е критерий за избор на способа, по който следва да се извърши делбата, това е критерий и относно това как следва да се разпределят имотите между съделителите. Големината на квотите и стойността на дяловете е критерий, но следва да се съблюдава и правилото на чл. 69, ал. 2 от ЗН, приложим и при делба на обикновена съсобственост, всеки от съделителите да получи реален дял, като разпределението по чл. 292 от ГПК /отм./ (респ. чл. 353 от действащия ГПК) се съобрази и с това между съделителите да се създава най-малко неудобство, предвид установения начин на ползване и извършване на подобрения във формираните дялове. Извършването на подобрения в някой от дяловете от част от съделителите и фактическото ползване на този дял от тях е критерий за извършване на разпределение по чл. 292 от ГПК /отм./, респ. чл. 353 от действащия ГПК, защото прилагането му води до това да не се създават значителни затруднения (Решение № 300 от 27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1040/2010 г., I г. о.).
При съобразяване на горните констатации въззивният състав намира, че в
настоящия случай неприложим се явява и предвиденият в чл.350-352 от ГПК способ
за ликвидиране на съсобствеността чрез теглене на жребий, поради което правилно
първоинстанционния съд е извършил делбата, съобразявайки разпоредбата на чл.
353 от ГПК като в дял на М.М.М. е възложил
къщата с дворно място в с. В., а в дял на Е.А.И. е възложил апартамент № , находящ се в гр. Ш..
Съгласно
чл. 69, ал. 2 от ЗН ако определеният за някой от съделителите реален дял е на стойност,
по-малка от стойността на квотата му, неравенството се изравнява в пари. За да
е налице пълно съответствие между получения от всеки един от съделителите дял
(в имот или пари) с неговата квота, имуществото, предмет на поделяне, се
остойностява според действителната му пазарна цена към момента на извършване на
делбата и въз основа на тази цена се определя дължимото уравнение.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че нито една от
експертизите, назначени в първоинстанционното производство (1 единична и 2 тройни
СТЕ) не е определила правилно стойността на имота, находящ се в село В., като
вещите лица са приели твърде високи оценки за този имот, несъобразени с
реалната му пазарна стойност, която според него варира около и под данъчната
оценка. Шестте вещи лица са достигнали до изключително близки изводи досежно
реалната пазарна цена на имота като са приложили метод на сравнителните
продажби (пазарни аналози) и метод на възстановителната стойност. Всички
експерти са категорични, че стойности близки и дори под данъчната оценка за
имоти с характеристики, подобни на процесния, съществено се отличават от
пазарните цени и не могат да послужат за оценка. Считат, че подобни стойности
съществено се отличават от обективната пазарна действителност.
Настоящият съдебен състав намира, че
за определяне паричната стойност на дяловете на
страните първоинстанционният съд правилно
е съобразил заключението на първата СТЕ. Вещото
лице, използвайки метода на пазарните аналози, подробно и мотивирано е описало
как е определило пазарната стойност на процесните
имоти, какви компоненти е използвало, с какви имоти е сравнявало процесните. Експертът е приложил корекции, които да изравнят несъответствията между
имотите в различни населени места, с различна площ и др. показатели, съобразило е актуалните пазарни цени на недвижимите имоти с
характеристиките на процесните.
Съобразно изхода
на спора, отправеното искане в съдебно заседание за произнасяне по направените
по делото разноски и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, жалбоподателят М.М.М. следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна Е.А.И. сторените в
настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 720,00 лева, обективирани в своевременно представен списък за
разноски
Така мотивиран Шуменски окръжен
съд:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 423/
08.05.2019 год. по гр. дело № 3393/ 2017 год. по описа на Шуменски районен съд,
постановено във втората фаза на съдебна делба В ЧАСТТА, с която съдът на осн.
чл. 353 от ГПК е разпределил делбените имоти между съделителите като в дял на М.М.М.
е възложил къща с дворно място от 2230 кв.м. за което е отреден парцел ІІ-245
от кв.2 по плана на с. В., общ. Ш., който недвижим имот представлява ПИ с
идентификатор 10923.501.25, ведно с находящите се в поземления имот сграда с
идентификатор 10923.501.25.1 със застроена площ от 47 кв.м. с предназначение –
хангар, гараж и сграда с идентификатор 10923.501.25.2 със застроена площ от 106
кв.м. на 1/един/ етаж, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, а в дял
на Е.А.И. е възложил апартамент ... по
плана на гр. Ш., представляващ самостоятелен обект с идентификатор
83510.668.65.4.23, находящ се в сграда с идентификатор 83510.668.65.4,
разположена в поземлен имот с идентификатор 83510.668.65, както и В ЧАСТТА, с
която е прието, че за уравнение на дяловете Е.И. следва да заплати на М.М.М.
сумата от 18750 (осемнадесет хиляди седемстотин и петдесет) лева.
ОСЪЖДА М.М.М., ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на Е.А.И., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 720.00
(седемстотин и двадесет) лева, представляваща разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО
в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните досежно частта, с която е
потвърдено решението на първоинстанционния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.