№ 95380
гр. С., 02.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Частно
гражданско дело № 20231110116348 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „...“ ... с ... ... (заявител) срещу Н. М. Н. с ЕГН
********** (длъжница) за издаването на заповед за изпълнение на парични вземания,
произтичащи от сключен договор за паричен заем. Претендираните суми са 800 лева
главница; 13 лева и 35 стотинки възнаградителна лихва; 136 лева и 65 стотинки договорна
неустойка; 71 лева и 1 стотинка законова лихва за забава за периода 01. 09. 2022 г. – 01. 03.
2023 г.; и 95 лева неустойка за забава, начислена еднократно на 05. 09. 2022 г.
Съгласно текущото законодателство когато вземанията произтичат от договори,
сключени с потребител, договорите ведно с приложенията към тях и общите условия се
прилагат към заявлението, при което заповедният съд осъществява служебна проверка за
наличието на неравноправни клаузи или противоречие със закона или добрите нрави. При
констатирането на неравноправни клаузи (или дори само при обосновано предположение),
съответно на противозаконни или безнравствени уговорки, съдът отхвърля изцяло или
отчасти заявлението. В този смисъл са чл. 410, ал. 3, чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 и чл. 413, ал. 2
ГПК.
Според приложените към заявлението заверени преписи от договор за паричен заем
„..“ № ... от ... г., общи условия за заеми „..“, и тарифа за таксите и разходите, събирани от
„...“ ... от неговите клиенти във връзка с предоставяните от дружеството заеми „..“ чрез
Интернет, заявителят е предоставил на длъжницата парична сума в размер на 800 лева, а тя
се е задължила да му върне главницата заедно с фиксирана годишна възнаградителна лихва в
размер на 40, 05 % на една месечна вноска. Годишният процент на разходите при това
положение според данните по договора е в размер на 49, 59 %. От друга страна, заявителят и
длъжникът са уговорили също така две неустойки: едната дължима в случай на
неизпълнение на длъжниковото задължение да представи уговорено обезпечение (чл. 37, ал.
3 във връзка с чл. 33 от общите условия), втората при неизпълнение на задълженията за
погасяването на договора за заем (чл. 37, ал. 1 от общите условия).
Така уговорените неустойки са неясни. Двата текста на общите условия, които ги
предвиждат, препращат относно конкретните размери на дължимите неустойки към
договора за паричен заем, съответно към тарифата на заявителя. Договорът за паричен заем
обаче не посочва конкретен размер на неустойката по чл. 37, ал. 3 от общите условия.
Тарифата на заявителя предвижда различни размери на „разходи за събиране на вземането
при забава в плащането на вноска“, но нито един от тях не съответства на претендирата от
заявителя еднократно начислена неустойка за забава в размер на 95 лева. При това
1
положение предвид констатираната неяснота така уговорените неустойки противоречат на
императивното правило на чл. 10а, ал. 4 от Закона за потребителския кредит (ЗПК).
Прочее, дори и неустойките да бяха надлежно конкретизирани, заповедният съд
констатира, че те биха навлезли в противоречие и с други императивни правила на закона.
От една страна, неустойката по чл. 37, ал. 3 от общите условия, която заявителят претендира
в размер на 136 лева и 65 стотинки, дори и да можеше да се приеме, че това е конкретно
уговореният й размер, очевидно не е съобразена от страните по договора при посочването
на годишния процент на разходите. Според императивните правила на ЗПК годишният
процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, били те настоящи
или бъдещи, в това число и преки и косвени разходи, комисиони и възнаграждения от
всякакъв вид, като така определения годишен процент на разходите не може да надхвърля
петкратния размер на законовата лихва по просрочени задължения, определена от
Министерския съвет (чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК). Под общи разходи по кредита за потребителя
на свой ред се разбират всички разходи по кредита, включително такси, комисиони и всички
други видове разходи, които са пряко свързани с договора за потребителски кредит,
известни са на кредитора и трябва да бъдат заплатени от потребителя, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит (пар. 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби към ЗПК). Неустойката по чл. 37, ал. 3 от общите условия, ако
е била уговорена в ясен и конкретен размер от 136 лева и 65 стотинки съдът приема за
косвен разход по кредита, защото възниква при сбъдване на отлагателно условие
(неизпълнение на акцесорното задължение да се даде уговореното между страните
обезпечение). При правилно изчисляване на годишния процент на разходите и въз основа на
стойността на тази неустойка, той надхвърля императивния максимум по чл. 19, ал. 1 и ал. 4
ЗПК. Що се отнася до претендираната неустойка за забава в размер на 95 лева, начислена
еднократно на 05. 09. 2022 г., ако можеше да се приеме, че този неин размер е надлежно
конкретизиран от страните в общите условия и тарифата, съдът приема следното. Както
правилно признава заявителя, тези „разходи за събиране на вземането при забава в
плащането на вноска“ всъщност представляват неустойка за забава. Тя обаче противоречи
на императивната забрана при забава на потребителя да се претендира от него само
обезщетение в размер, съизмерим със законовата лихва (чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК). Прочее,
дори и да липсваше цитираната императивна забрана, присъждането на обезщетение за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, каквото заявителят претендира в размер на 71 лева и 1 стотинка,
наред и заедно с неустойки за забава, каквито той също претендира в размер на 50 лева и 63
стотинки, е противозаконно. Ако заповедният съд издаде заповед за изпълнение и за двете
суми, длъжникът би понесъл две гражданскоправни санкции за едно и също неизпълнение, а
заявителят би получил две обезщетения за едни и същи вреди (решение № 1823 от 27. 10.
1995 г. по гр. дело № 2879 от 1994 г., ВС, V г. о.).
По изложените съображения заявлението за издаване на заповед за изпълнение
следва да бъде отхвърлено в частта за претендираните неустойки поради противоречие със
закона. Заповед за изпълнение следва да бъде издадена за останалите суми, като
пропорционално трябва да бъдат присъдени сторените разноски.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
Гражданския процесуален кодекс на „...“ ... с ... ... в частта, в която се претендира от Н. М.
Н. с ЕГН ********** заплащането на сумата 136 лева и 65 стотинки договорна неустойка и
на сумата 95 лева неустойка за забава, начислена еднократно на 05. 09. 2022 г., във връзка с
2
договор за паричен заем „..“ № ... от ... г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването на преписа.
Електронен препис от разпореждането да се връчи на „...“ ....
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3