Р Е Ш Е Н И Е
№103 25.03.2019г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
дванадесети март 2019г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Дарина Драгнева административно дело №112 по описа за2019г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.128 и сл.
от АПК, вр. с чл.186 ал.4 от ЗДДС, образувано по жалба на „АЛТЪН ПАТИ“ ЕООД гр.
Стара Загора, подадена чрез редовно упълномощения адвокат В., срещу Заповед
№ФК-82-0407953/13.02.2019г., с която Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив при ЦУ на НАП, налага принудителна административна мярка – запечатване
на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в град Стара
Загора, ул. “Мусала“ №37, стопанисван
„АЛТЪН ПАТИ“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от седем дни на основание
чл. 186 ал.1 т.1 буква „а“ от ЗДДС и чл. 187 ал.1 от същия закон.
Мярката е наложена за извършено нарушение
на чл. 3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ / всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД/ вр. чл. 118 ал.1 от ЗДДС /всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ/, което се явява основание по смисъла на чл. 186 ал.1 т.1 б.А от ЗДДС
- Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което: 1. не спази реда или начина за: а) издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Фактите, подведени под този състав за
прилагане на принудителната административна мярка са следните: На 05.02.2019 г.
в 11,45 ч. в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, е извършена
контролна покупка на един брой вафла и един брой минерална вода на обща
стойност от 0,95 лв. Сумата е платена в брой на продавача от инспектор по
приходите при Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив, преди легитимацията, за която покупка не е
издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално
устройство модел „DATECS MP-55-KL“ с ИН на ФУ DT 318555 и ИН на ФП 02666144,
нито от кочан с ръчни касови бележки отговарящ на изискванията на Наредбата.
Доказателство за извършеното нарушение е установеното наличие на касова разлика
в размер на 11,02 лв. между наличните парични средства в касата в размер на
59,17 лв. и тези, маркирани във ФУ в размер на 38,15 лв. Извършената проверка,
контролна покупка и установената разлика между касовата наличност и маркираните
във ФУ парични средства от продажбите са отразени в съставен Протокол за
извършена проверка №0407953 от 05.02.2019г., като проверката е започнала в
11.45часа, контролната покупка е извършена в 11.40ч, часовника на фискалното
устройство не е сверен и е с един час напред. Книгата за дневните финансови
отчети се води съгласно разпоредбата на Наредба Н-18, поради което е прието, че
сумата на паричните средства в началото на работния ден в размер на 30лв. е
вярно декларирана като от тази сума служебно са извадени от касата 20лв.,
поради което фактическата наличност от 59.17лв. е формирана от разчетената
касова наличност в размер на 38.15лв. плюс 10лв. от началото на деня, което е
равно на 48.15лв. Следователно при фактическа наличност от 59.17лв. се налага
извод за разлика в размер на 11.02лв, сочеща на извършеното нарушение на чл.3
ал.1 от Наредбата вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС.
С жалбата и в съдебно заседание се
твърди, че за контролната покупка е издадена касова бележка, приложената на
стр.15 по делото, която е за сумата от 4.16лв., погрешно въведена от продавача.
Касовата бележка за контролната покупка е и последната преди да бъде разпечатан
дневния отчет от фискалното устройство по аргумент от удостовереното от същия
дневен отчет – стр.32 по делото. Следователно, според защитата нарушението не е
извършено. От съда се иска да бъде отменена оспорената заповед и да бъдат присъдени разноските по делото. Изложени са
доводи и по констатираните с протокола за проверка други нарушения, които обаче
не представляват основание за прилагане на оспорената принудителна мярка.
Ответника Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП оспорва жалбата и иска от съда да бъде
отхвърлена с довода, че констатациите по фактите не са опровергани.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена на 22.02.2019г от
адресата на административния акт, за който същия поражда пряко и непосредствено
неблагоприятни правни последици, в рамките на 14-дневния срок, считано от
20.02.2019г. , предвид датата 19.02.2019г., посочена в разписката за връчване
на Заповед №ФК-82-0407953/13.02.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“.
Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган по приходите по смисъла на чл. 186 ал.3 от ЗДДС вр. с чл. 7
ал.1 т.3 от Закона за Националната агенция за приходите и отговаря на условията
за мотивиране с посочване на фактическото и правно основание за прилагане на
принудителната мярка. Съгласно чл. 186 ал.1 от ЗДДС принудителната мярка
запечатване на обект за срок от 30 дни се прилага, независимо от предвидените
глоби и имуществени санкции т.е. без правно значение за възникване на
основанието за прилагането на мярката е образуването на административно
наказателно производство със съставяне на АУАН по смисъла на ЗАНН за
нарушението, представляващо и състав по чл. 186 от ЗДДС. Следователно липсата
на АУАН, съответно преценката на АНО за маловажност на случая не изключват
упражняване на обвързана компетентност на органа по приходите да приложи
мярката. Разпоредбата на чл. 186 ал.1 от ЗДДС тълкувана във връзка с чл. 187
ал.4 от ЗДДС сочи на извод, че изпълнението на мярката е предпоставено от ангажиране
на административно наказателната отговорност на лицето с издаване на
наказателно постановление, освен в случаите на влязло в сила разпореждане за
нейното предварително изпълнение. В подкрепа на този довод е и законодателното
разрешение по чл. 188 от ЗДДС, което препраща към чл.60 от АПК и предоставя на
органа по приходите в условията на оперативна самостоятелност да прецени дали е
необходимо да се изпълни предварително принудителната мярка или нейното
изпълнение да зависи от влизането в сила на заповедта за нейното прилагане, а
ако е необходимо и от налагането на административно наказателна отговорност –
глоба или имуществена санкция. Независимо от не прецизната законодателна
техника по отношение необходимостта от установяване на административно
нарушение по реда на ЗАНН, от съвместния прочит на посочените разпоредби се
налага извода, че принудителна мярка може да бъде приложена с цел
преустановяване на констатираното с протокола за проверка нарушение и в
случаите, когато поради приложение на чл.28 от ЗАНН отговорността на адресата й
не бъде ангажирана. В този смисъл принудителните мерки по ЗДДС са въведени от
законодателя като самостоятелен и независим способ за принудително привеждане
поведението на стопанските субекти в унисон с изискванията за отчетност на
приходите от продажби с оглед особено важния обществен и държавен интерес от
предотвратяване и преустановяване на практики, водещи до укриване на данъци. В
унисон с изложеното се налага и още един извод, а именно, че основание за
налагане на принудителна мярка по чл.186 ал.1 т.1 буква „А“ от ЗДДС може да
бъде всеки факт, установен от редовно съставения протокол за проверка, който
сочи на извод за неспазване на реда и
начина за издаване на съответен документ за продажба и представляващ поради
това основание по чл. 185 от ЗДДС за ангажиране на административно
наказателната му отговорност. Основанието за прилагане на мярката по чл.186
ал.1 т.1 буква „А“ от ЗДДС е по-общо
формулиран състав от административно-наказателните хипотези по чл. 185 от ЗДДС
с цел да обхване всички случаи, които представляват административни нарушения
на изискването на чл. 118 от ЗДДС и актовете по неговото прилагане. В настоящия
случай органите по приходите твърдят, че за извършената в 11.40ч контролна
покупка не е издаден касов бон за съответстващата й стойност от 0.95лв., като
за този факт се позовават на удостоверителната сила на официалния документ. Не
се оспорва от жалбоподателя, подписал протокола без възражения, че такава
покупка е извършена, но се твърди, че касова бележка е издадена за сумата от
4.16лв, която е и последната разчетена операция във фискалното устройство,
според дневния отчет. По този факт няма
спор. Отбелязания на касовата бележка с номер 0015608 астрономически час е 13.00ч
на 05.02.2019г., а дневни отчет е разпечатан седем минути по-късно в 13.07ч,
което сочи, че в сумата от 38.15лв. са включени въпросните 4.16лв. от
последната покупка, която се твърди да е извършена според протокола за проверка
в 11.40. По отношение на точния час следва да се има предвид, че часовника на
фискалното устройство е било в рамките на допустимите 2 часа отклонение, а
именно с 1час напред или според часовника на ФУ последната покупка е извършена
в 13.00ч., проверката е започнала в 12.45ч, съответно контролната покупка е в
12.40ч. Като се има предвид, че задължение на търговеца е да поддържа сверен
часовника на фискалното устройство, настоящия състав приема, че часовете
посочени в протокола за проверка съответстват на обективната действителност в предвид
и липсата на възражения против вярното отразяване на тези факти. Дори да се
приеме, че последната покупка №0015608 на стойност 4.16лв. е контролната и след
нея е извършена легитимация и е започнала веднага проверката т.е., че за
покупката на стойност 0.95лв. е издадена касова бележка за сумата от 4.16лв.,
то този факт не означава, че е спазен установения от чл.3 ал.1 от Наредбата ред
за издаване на касови бележки. Последните следва да съдържат сумата на
продажбата, вида и количеството на стоките по аргумент от чл. 26 ал.1 т.6 и т.7
от Наредбата. На представените по преписката и към жалбата копия на фискален
бон не се установява, че е издаден за контролната покупка, за да се приеме, че
по погрешка е отразена сумата от 4.16лв., вместо само сумата от 0.95лв. Нещо
повече, въпреки погрешното въвеждане в паметта на фискалното устройство на
сума, която е в по-голям размер от стойността на продажбата, се установява
разлика между касова наличност и разчет от ФУ в размер на 11.02лв., която е
факт с основно доказателствено значение за верността на констатираното
нарушение. Има две причина за разлика между касова наличност и въведени суми
във фискалното устройство – едната е не издаване на касови бележки, а другата е
не правилно отразяване на сумите в началото на деня, като за последния факт са
събрани писмени обяснения на продавача за стартиране на продажбите при сума от
30лв., след което са извадени 20лв. или собствени в размер на 10лв, които
органите по приходите не са сумирали към установената разлика между касова
наличност и въведени във фискалното устройство данни за приходите. Предвид
съдържанието на касовия бон на стр.15 по делото, от което не се установява в
сумата от 4.16лв. да е включена и сумата на контролната покупка, липсата на
възможност да се провери отразения в протокола час на контролната покупка,
поради не сверяване на часовника на фискалното устройство и наличната разлика
от 11.02лв. се налага извод, че констатациите на органите по приходите за
неспазване на чл.118 ал.1 от ЗДДС вр.с чл.3 ал.1 от Наредбата са верни и
изискват налагане на принудителна мярка по чл.186 ал.1 т.1 буква „А“ от ЗДДС за срок от 7 дни. Целта на
принудителната мярка е ефективно преустановяване на практиката за нарушаване на
ЗДДС, при което е необходимо държавата да вземе всички мерки в границите на
принципа по чл.6 от АПК, за да се постигне гарантиране на финансовата
дисциплина. По тази причина и за разлика от ЗАДС, ЗДДС поставя акцент на целите
по чл.22 от ЗАНН, а именно ефективно преустановяване на нарушението и предотвратяване
извършването на друго нарушение от същия вид при мобилизиране на всички
законови възможности за самостоятелно прилагане на принудителната мярка, без
нормативна обвързаност от това дали ще бъде образувано и проведено производство
по ЗАНН, за което безспорен аргумент е разпоредбата на чл.186 ал.1 от ЗДДС –
независимо от предвидените глоби и санкции. Следователно преценката на органа
по приходите по отношение тежестта на нарушението и продължителността на
мярката е самостоятелна и не зависеща от размера на предвидените
административни санкции, включително не зависи и от наличието на основания по
чл.28 от ЗАНН. Следователно установената разлика от 11.02лв. обуславя извод за
налагане на принудителна мярка в рамките на срок от 7 дни, който ще бъде
достатъчен според органа, за да се постигнат нейните цели, а именно мотивиране
и дисциплиниране на търговеца към спазване на ЗДДС и реда за отчитане на
продажбите. В тази връзка следва да се
каже, че стойността на контролната покупка
няма самостоятелно правно значение за тежестта на нарушението, доколкото има за
цел да докаже неговото извършване.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
РЕШИ
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АЛТЪН
ПАТИ“ ЕООД против Заповед №ФК-82-0407953/13.02.2019г издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „АЛТЪН ПАТИ“ ЕООД
ЕИК:********* да заплати на Национална агенция за приходите гр. София сумата от
150лв. / сто и петдесет/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: