Решение по дело №4819/2014 на Софийски градски съд

 

 

Р      Е     Ш     Е     Н       И       Е

№

 

гр.София, 15.01.2015 год.

 

В      И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I отделение, 1 състав в публичното заседание на шестнадесети декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря А.Р., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр.дело № 4819/2014 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от Кодекса за застраховането.

            Ищците Р.Х.К. и Д.Г.К., чрез процесуален представител излагат в исковата молба, че на 16.10.2013 год., около 07.00 ч. на път I-6, км 298+400, водачът Ю.М. К., при управление на лек автомобил „Ф.“ с ДК № *********, нарушавайки правилата за движение по пътищата реализирал пътно-транспортно произшествие, вследствие на което причинил смъртта на синът им Г.Д. К.. Поддържат, че загубата на детето им, с което живеели в едно домакинство, причинила дълбока депресия, тъй като той бил опора на семейството и съществувала силна емоционална връзка между тях. Твърди се, че за автомобила управляван от виновния водач К. не е имало сключена валидна застрахователна полица по риска „гражданска отговорност” към момента на събитието. Твърди, че на 05.11.2013 год. предявили пред Гаранционния фонд претенция за обезщетение на причинените вследствие на произшествието неимуществени вреди, за което била образувана щета, по която Фонда с решение от 30.01.2014 год. отказал плащане. В тази връзка молят съда да постанови съдебно решение по силата на което да осъди ответника за заплати обезщетение за причинените вследствие на ПТП-то неимуществени вреди в размер на по 180 000 лева за всеки от тях. Претендира се заплащане на законната лихва от 30.01.2014 год. до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

Ответникът „Г. фонд”, чрез процесуален представител оспорва предявеният иск по размер, като твърди че е починалия е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като не е пътувал в автомобила с правилно поставен предпазен колан. Моли съда да постанови съдебно решение съобразно практиката. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

          Третото лице помагач на ответната страна – Б.В.К., редовно уведомена, не изразява становище по предявеният иск.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, при спазване разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е прието като доказателство влязло в сила постановление от 12.02.2014 год. по прок. преписка № 3862/13 год. от което се установява, че воденото срещу Ю.М. К. наказателно производство за пътно-транспортно произшествие, станало на 16.10.2013 год., около 07.00 ч. на път I-6, км 298+400, при управление на лек автомобил „Ф.“ с ДК № *********, при което е починал Г.Д. К. е прекратено поради смъртта на дееца.

Представено е удостоверение за родствени връзки № 41/18.02.2014 год., издадено от с.С., Община Павел Баня от което е видно, че Д.Г. е съпруг на Р.Х.К., а Г.Д. К. е син на последната.

От разпита на свидетеля Н.Б. се установява, че познава семейството на починалия, тъй като са близки семейства. Дава показания, че родителите и синът живеели заедно в едно домакинство и били в много добри отношения помежду си. След смъртта му родителите били съсипани и постоянно ги виждал на гробищата да плачат.

По делото са приети доказателства от които е видно, че по молба на ищците пред ответника е образувана щета № 210234/05.11.2013 год. във връзка с искането за изплащане на обезщетение. Фондът с писмо от 31.01.2014 год. е отказал плащане.

От приетото по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице Б., която съдът кредитира като обективно дадена и неоспорена от страните се установява, че починалия Г.Д. К. е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан. Вещото лица дава заключение, че даже и при поставен колан, с оглед получените повреди по автомобила, то за починалия е щял да настъпи същия летален изход.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Не се оспорва от страните обстоятелството, а това се подкрепя и от събраните по делото доказателства, че Ю.М. К. на 16.10.2013 год., при управление на лек автомобил „Ф.“ с ДК № *********, нарушавайки правилата за движение по пътищата реализирала пътно-транспортно произшествие, вследствие на което по непредпазливост причинила смъртта на Г.Д. К.. Съгласно чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от Кодекса за застраховането Гаранционният фонд изплаща по застраховката "Гражданска отговорност" обезщетение за неимуществените вреди, когато виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. От събраните в хода на производството доказателства се установи, че причинителя на деянието не е имал сключена валидна застраховка по риска „гражданска отговорност”, валидна към момента на произшествието. Поради изложеното следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащане на обезщетение.

По размера на неимуществените вреди съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортното произшествие, станало на 16.10.2013 год., синът на ищците е починал. Съдът приема, че в резултат на това родителите са претърпели болки и страдания от загубата на починалия. Установи се по делото от разпита на свидетеля, че починалия е живял с ищците в едно домакинство и се е бил опора на семейството. Съгласно константната практика на ВКС критерият „справедливост”, посочен в чл. 52 от ЗЗД не е абстрактен и при определяне размера на обезщетението съдът следва да се ръководи не от субективните възприятия на ищците за търпените страдания, а да преценява редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: начинът и обстоятелствата, при които е извършен деликтьт, възрастта на увредения, общественото му положение, степента на родство и отношенията между пострадалия и близките му, които търсят обезщетение. Следва да бъде отчетено и обстоятелството, че починалия не е бил единствено дете на ищците.

Съдът след като се съобрази с всички тези обстоятелства, преценени съобразно момента на увреждането, възрастта на ищците и починалия, и с оглед критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди е необходима сума в размер на по 70 000 лева за всеки от тях и в тази връзка предявеният иск е основателен и доказани за тези суми. Посочената сума следва да бъде присъдена заедно със законната лихва от датата на постановяване решението за отказ от страна на ответника – 30.01.2014 год., така както е поискано по исковата молба до окончателното изплащане.

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищците имат право на разноски, но доказателства за извършени такива не се събраха, поради което съдът не следва да им присъжда такива. На следващо място, тъй като ищците са освободени от заплащане на ДТ, то ответника на основание чл.78, ал.6 от ГПК следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 5 600 лева. Ответника следва да бъде осъден за заплати на адв. П.К., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в размер на 4 730 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На следващо място ищците следва да бъдат осъдени на основание чл.78, ал.8 от ГПК да заплатят на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 130 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

          Водим от горното, съдът

 

Р         Е         Ш        И   :

 

          ОСЪЖДА Г. ф. *** да заплати на правно основание чл. 288, ал.1, т.2, б.”а” от Кодекса за застраховането на Р.Х.К. с ЕГН ********** и Д.Г.К. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес: гр.К., ул. „С.” №*, чрез адв.К. сумата от по 70 000 /седемдесет хиляди/ лева за всеки от тях, представляващи неимуществени вреди от смъртта на Г.Д. К., починал при ПТП, станало на 16.10.2013 год., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.01.2014 год. до окончателното изплащане, като отхвърля предявените искове до пълните размери от по 180 000 /сто и осемдесет хиляди/ лева за всеки от тях, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. Г. ф. да заплати на адвокат П.К. ***, адвокатско възнаграждение в размер на 4 730 /четири хиляди седемстотин и тридесет/ лева.

ОСЪЖДА Г. ф.*** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 5 600 /пет хиляди и шестстотин/ лева, на основание на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.

ОСЪЖДА Р.Х.К. с ЕГН ********** и Д.Г.К. с ЕГН ********** да заплатят на Г. ф., на правно основание чл.78, ал.8 от ГПК сумата от 7 130 /седем хиляди сто и тридесет/ лева, юрисконсултско възнаграждение.  

          Решението е постановено при участие на трето лице помагач на ответната страна – Б.В.К. с ЕГН ********** ***.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

    

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: