Р
Е Ш Е Н И Е
№…………/16.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на
секретаря Дарина БАЕВА, като разгледа докладваното от
съдията т.дело №1317/2017г. по описа
на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава XXXII от ГПК /Търговски спорове/.
Производството е образувано по искова
молба на В.Б.А., ЕГН **********, чрез адв.Н.Т. срещу МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР ПЛОВДИВ АД, ЕИК *********, гр.Пловдив и СЛЪНЧЕВ ДЕН РЕЗИДЕНС ЕАД, ЕИК *********,
гр.Пловдив, за обявяване за относително недействителна сделката по извършване
апорт в капитала на новоучредено дружество СЛЪНЧЕВ ДЕН РЕЗИДЕНС ЕАД на
недвижими имоти на стойност от 25 435 920.00 лева в частта, в която предмет на апорта е
обект, за който е налице сключен с ищеца предварителен договор за
покупко-продажба, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕТ ОБЕКТ С ИДЕНТИФИКАТОР
№10135.2570.97.3.43 – АПАРТАМЕНТ №16”А”, находящ се на шести етаж на сградата
на апартаментен хотел МИРАЖ с обща застроена площ от 274.65 кв.м., в това число
чиста жилищна площ от 179.54 кв.м.
С исковата молба
ищецът твърди, че е чужденец, но с обичайно местопребиваване в РБ и
издадено разрешение за постоянно пребиваване. Твърди, че е сключил с ответника на 25.09.2015г. предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект,
находящ се в сграда в процес на строеж „Ремонт, реконструкция, модернизация и
основно обновяване на апартаментен хотел Мираж”, която сграда се намира в
собствения на продавача недвижим имот – ПИ с идентификатор №10135.2570.97,
представляващ част от комплекс „Слънчев ден”, собственост на първия ответник и
представляващ обект с идентификатор №10135.2570.97.3.43, а по договора
АПАРТАМЕНТ №16”А”, находящ се на шести етаж на сградата на апартаментен хотел
Мираж с обща застроена площ от 274.65 кв.м., в това число жилищна площ от
179.54 кв.м. срещу задължение на преобретателя да заплати продажна цена за
имота, предмет на договора в размер на 495 796 евро без ДДС, съобр.
условията на договора. Твърди се, че в изпълнение на договора следвало
купувачът да заплати в срок до 30.09.2015г. 60% от уговорената цена в размер на
297 477.60 евро без ДДС, а с ДДС – 356 973.12 евро. Ищецът твърди, че
в изпълнение на договора е превел посочената сума с валутен превод на
30.09.2015г., за което му била издадена фактура №********** от 02.10.2015г.
Съгласно договора продавачът се задължил да въведе сградата в експлоатация
най-късно до 31.05.2017г. Твърди се, че не е заплатена втора вноска в размер на
30% от продажната цена, тъй като не е настъпило условието за това, а именно
подписване на акт обр.15 за имота. Твърди се в тази връзка, че длъжникът по
предварителния договор е бил в забава. Третата вноска следвало да бъде
заплатена при въвеждане на сградата в експлоатация. Съгласно чл.4.2 от договора
прехвърлянето на собствеността върху обекта следвало да стане след плащане на
третата вноска. С договора продавачът поел задължение да не прехвърля и
обременява имота, вкл. с права на трети лица, извън учредените ипотека и залог
на търговско предприятие в полза на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД. Твърди се, че ищецът
е имал готовност за финализиране на сделката, поради което извършил проверка
относно имота, при което установил нарушаване от продавача на задълженията му
по чл.5 от договора. Твърди, че първият ответник е взел решение за регистриране
на ново дружество – втори ответник, чийто едноличен собственик на капитала е
МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР ПЛОВДИВ АД, а капиталът е формиран от непарична вноска на
недвижими имоти, вкл. ПИ с ид.№10135.2570.97 ведно със сградата в него, в която
се намира и процесното жилище, предмет на предварителния договор от
25.09.2015г.
Поради това ищецът твърди, че към момента обещаният имот
вече не е собственост на първия ответник – продавач по договора като това се
дължи изцяло на неговата воля и поведение. Твърди, че кредиторите на първия
ответник, какъвто се явява и ищеца, не са уведомени за разпоредителното
действие и същевременно не са обещани обезпечения. Твърди, че двете ответни
дружества са сключили на 30.11.2016г. банков кредит, по което второто дружество
– кредитополучател е следвало да получи 6 800 000 евро за СМР, за
довършване на апартаментни комплекси в сгради Вероника и Мираж, при общ размер
на кредита в полза и на двамата ответници от 31 800 000 евро, по
–голямата част от която сума е за рефинансиране на стари задължения. Учредена е
договорна ипотека върху дворното място и почти всички обекти от сградата, с
изключение на част от самостоятелните обекти, вкл. и процесния апартамент –
предмет на предварителния договор с ищеца. Твърди се, че първия ответник без да
е ипотекарен длъжник получава голямата част от кредита в размер на
25 000 000 евро за рефинансиране на стари свои задължения. Твърди се,
че въпреки получената информация ищецът отправил покана до ответника за
изпълнение на задълженията му по предварителния договор, на електронен адрес на
първия ответник, посочен в ТР, а именно *******@***.**. Освен това била
отправена и нот.покана на нотариус Ж.К., рег.№2810 от 07.08.2017г., която била
връчена на 09.08.17г. на ответника. С поканата бил даден допълнителен срок на
длъжника за изпълнение, но такова не последвало. Ищецът твърди, че ответниците
се стремят да се разпоредят с имотите на втория ответник както, че състоянието
на двете дружества не е добро. Поради изложеното за ищеца възниква основателно
съмнение, че договорът ще бъде изпълнен от продавача, което обосновава и
предявения иск. Твърди, че увреждащото действие на първия ответник като длъжник
на ищеца по предварителния договор за покупко-продажба се състои в апортиране
на имота в капитала на новоучредено дружество – втория ответник. Обосновава
предявяването на иска с възможността да предяви иска по чл.19, ал.3 ЗЗД за
обявяване на договора за окончателен. Според ищеца, в тази хипотеза, т.е.
когато увреждащото действие е апорт в новоучредено дружество, не е необходимо
установяване знание на приобретателя. Поради характера на разпоредителното
действие е необходимо единствено знание за увреждането на длъжника, т.е. на
първия ответник. Претендира обявяване относителната недействителност спрямо
ищеца на извършеното разпореждане с процесния имот.
В срока по чл.367 ГПК е постъпил ОТГОВОР от двамата
ответници МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР ПЛОВДИВ
АД, ЕИК *********, Пловдив и СЛЪНЧЕВ
ДЕН РЕЗИДЕНС ЕАД, ЕИК *********, Пловдив, с посочен адрес за двамата в
к.к.Св.св.Константин и Елена, Комплекс Слънчев ден, Адм. Сграда, ет.2, чрез
адв.Н.К., за неоснователност
на иска. Оспорват твърдените от ищеца обстоятелства и доводи, а именно, че 1.
за да се извърши апорта следвало да има намаляване капитала на МПП АД /първият
ответник/ и уведомяване на кредиторите му; 2. че е извършено реално намаляване
капитала на ответника; 3. че дружеството има многобройни задължения и много
учредени вещни тежести; 4. че е предоставен нов срок за изпълнение на длъжника
по предварителния договор от 31.05.2017г.; 5. че на строежа на обекта не се
работи; 6. че дружествата са в лошо финансово състояние и че се търсят купувачи
на имотите; 7. оспорва се твърдението, че сделката е извършена с цел увреждане
на кредиторите, в частност на ищеца; 8. че служители на първия ответник, респ.
членове на съответните органи на управление знаят за увреждането.
Твърди се, че апортът не води до намаляване на капитала
на първия ответник, а срещу непаричната вноска се записват акции съобразно
оценката по чл.72 от ТЗ. Всичко, което твърди ищеца се отнася до намаляване на
капитала на дружество, а не до извършването на апорт. Излагат, че получената
покана чрез нотариус Ж.К.не е съобразена с чл.15 от ЗУЧКрайбрежие и въведената
строителна забрана от 15.05 до 01.10. Поради това, предоставеният с тази покана
4 месечен срок е изцяло формален /т.е. до 30.09.2017г./ Възразяват, че чрез
апорта и получения кредит от Българска банка за развитие се стига до увреждане
на ищеца. Твърдят, че цялата дейност по ремонт, реконструкция и обновяване на
хотели Вероника и Мираж, продажбата и управлението им, са отделени в ново
дружество с различен предмет от този на първия ответник. Твърди се, че ползваният кредит от ББР е
именно с оглед завършване на обектите, което безспорно е в интерес на купувача
по предварителния договор. Довод в тази насока е и твърдението, че обещаният
обект по предварителния договор, не е включен в ипотекираното имущество в полза
на банката – кредитодател. Процесният обект е бил ипотекиран в полза на
УНИКЕРДИТ БУЛБАНК АД, но ипотеката е била заличена. Считат, че тези отношения
са напълно ирелевантни към спора. Твърди
се, че ответниците са в готовност да изпълнят задължението си по договора от
25.09.2015г.
Твърди се, че строежът не е бил преустановяван с
изключение на случаите когато е имало строителна забрана. Не е налице нито
увреждане, нито знание за такова от страна на ответниците. Твърди се, че
собствеността върху обещания ап.16”А” не е излизала от патримониума на втория
ответник, който продължава строителството и действията му са изцяло и в интерес
на ищеца. С оглед актуалното състояние на обекта, предмет на иска, ответникът
посочва същия като самостоятелен обект с идентификатор №10135.2570.97.3.43 –
ап.16А на 6 етаж, вх.А от апартаментен комплекс МИРАЖ в к.к.Св.св.Константин и
Елена – Слънчев ден Резиденс -2 с предназначение жилище и обща застроена площ
от 290.11 кв.м. Претендира се да бъде прието за безспорно, че жилището не е
предмет на ипотеката, учредена в полза на ББР и че учредената преди това
ипотека в полза на Уникредит Булбанк е заличена.
Освен направените други доказателствени искания,
ответникът прави искане за СПИРАНЕ на
производството за доброволно уреждане на спора съгласно чл.229, т.1 ГПК.
С допълнителна искова молба ищецът чрез адв.Т. поддържа иска
и направените с исковата молба твърдения и доводи. Ищецът не изразява съгласие
за спиране на производството за постигане на спогодба. Противопоставя се на
поисканите гласни доказателства за установяване намеренията по чл.4.2 от
отговора на ответниците. Не се оспорва направената от ответниците
индивидуализация на имота по действаща кадастрална схема. Не се оспорва липсата
на ипотека върху имота в полза на Уникредит Булбанк. Претендира се приемане за
безспорни обстоятелствата, че първия ответник не е собственик, а такъв е втория
ответник както, че между първия и втория ответник е налице валидно
правоотношение по повод продажбата на имота.
С допълнителен отговор вх.№2937/29.01.2018г. ответниците,
чрез адв.Н.К., оспорват твърденията на ищеца, вкл. интерпретацията на
извършения апорт в новоучредено дружество и сключения договор за банков кредит
с ББР АД. Твърдят, че всички кредити, както този, така и сключения с Уникредит
Булбанк АД, са насочени към осъществяване на инвестиционното намерение на ответниците.
Липсата на включване на процесния ап.16”А” в учредената договорна ипотека на
ББР АД сочи, че ответниците не са имали намерение да увредят ищеца – кредитор
по предварителния договор. Поддържат се твърденията, че с поканата на ищеца, на
ответниците не е даден подходящ срок за изпълнение по арг. от чл.15 от ЗУЧК. Не
се възразява по приемане за безспорни сочените от ищеца в допълнителната искова
молба обстоятелства. Поддържат се изрично всички направени възражения по иска.
Поддържа се искането за гласни доказателства за установяване намеренията и
целите на ответниците при получаване кредита от ББР. Правят се нови
доказателствени искания чрез писмени доказателства. Твърди се, че искът е
изцяло неоснователен поради обстоятелството, че ответниците разполагат с
достатъчно имущество за удовлетворяване интереса на ищеца. Поддържа се искането
по чл.229, т.1 от ГПК за спиране на производството за постигане на спогодба.
Съдът намира исковата молба за редовна и производството
по нея допустимо.
В съдебно заседание пълномощникът на ищеца адв.Т.
поддържа иска. Уточнява извършване на разпоредителното действие, предмет на
иска, след възникване вземането на кредитора /ищеца/ по предварителния договор.
Въвежда твърдение за образувано пред ВОС гр.дело №204/2018г. по предявен
конститутивен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на
предварителния договор. Претендират се сторените разноски.
Ответниците, двамата представлявани от адв.К., поддържат
оспорването на иска. Не оспорват, че към датата на заседанието сградата, в
която се намира процесното жилище, е завършена на етап груб строеж /акт обр.14/
като не е подписан акт обр.15. Не претендират разноски.
Съдът, въз основа твърденията, възраженията и доводите на
страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност, по вътрешно убеждение,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът констатира, че производството по образуваното
гр.дело №204/2018г. на ВОС е спряно на основание чл.229, т.4 ГПК до приключване
на спора по настоящото дело.
С протоколно определение от 19.03.2018г. съдът е приел за
безспорни между страните следните обстоятелства: получаването на електронно
съобщение, приложено към исковата молба; извършеното плащане от ищеца на първа
вноска по предварителния договор в размер на 297 477.60 евро без ДДС както
и липсата на издаден за сградата акт обр.15.
С определение по чл.146 и чл.374 ГПК съдът е приел за
безспорно обстоятелството, че между ищеца и първия ответник е налице валидно
сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – ап.16а на
6 етаж от сградата хотел Мираж в комплекс Слънчев ден Резиденс -2,
к.к.Св.св.Константин и Елена; че към датата на исковата молба имотът не е
собственост на МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР ПЛОВДИВ АД тъй като е апортиран в капитала
на новоучредено от първия ответник дружество СЛЪНЧЕВ ДЕН РЕЗИДЕНС ЕАД; че
учредената за този имот договорна ипотека в полза на Уникредит Булбанк АД е
била заличена като не е учредена нова ипотека за имота /процесното жилище
ап.16а/ в полза на кредитодателя Българска банка за развитие АД по сключен от
ответниците договор за кредит.
От приложения препис на договор с нот.заверка подписите
на страните рег.№3525 от 25.09.15г. на нотариус Жельо К., рег.№149 на НК,
РС-Варна, се установява, че ищецът В.А. е сключил с ответното дружество
Международен панаир Пловдив АД, ЕИК *********, предварителен договор от
25.09.2015г. за покупко-продажба на недвижим имот – самостоятелен обект
АПАРТАМЕНТ 16 а на шести етаж от сграда с идентификатор №10135.2570.97 по плана
на гр.Варна, КК Св.св.Константин и Елена, сграда Съни Дей Резиденс -2,
апартаментен хотел МИРАЖ, с площ на жилището от 274.65 кв.м., в това число
застроена жилищна площ от 179.54 кв.м., тераса от 69.83 кв.м. и 1.818% от
общите части на сградата, равняващи се на 25.28 кв.м. при цена в размер на
495796.00 евро без ДДС, която цена е уговорена за плащане по начина в глава II от договора.
Не се спори, че ищецът е изпълнил задължението си да
заплати първоначално 60% от уговорената продажна цена в размер на
297 477.60 евро без ДДС до 30.09.2015г. или 356 973.12 евро с ДДС,
съобразно изричното признание на това обстоятелство от пълномощника на
ответниците в съдебно заседание на 19.03.2018г. Това обстоятелство се
установява и от издадената на ищеца фактура №********** от 02.10.2015г. /л.34/
Страните са уговорили срок за въвеждане на сградата в експлоатация до
31.05.2017г., в който е отчетена и действащата за територията строителна
забрана.
От признанието на страната, а така също от представеното Удостоверение на
район Приморски на Община Варна /л.201/ и Констативен протокол, издаден на
основание чл.181, ал.2 ЗУТ, се установява, че условието за заплащане на втора
вноска по договора, не е настъпило.
Съгласно чл.3.1 от договора, купувачът дължи втора вноска в размер на
148 738.80 евро без ДДС в 7 дневен срок от уведомлението на продавача и
приложено копие от акт обр.15 за обекта. Последната част от продажната цена в
размер на 10% или 49579.60 евро е уговорена за плащане след въвеждане на
сградата в експлоатация и уведомяване за това на купувача с предоставяне на
подходящ срок. След този момент, съответно заплащане изцяло на продажната цена,
е уговорено прехвърлянето на имота по нотариален ред както и предаване на
владението върху него.
В чл.5 от договора продавачът е поел задължение да не сключва до подписване
на окончателен договор за обекта, други предварителни договори, да не поема
други задължения да го прехвърля под каквато и да е форма на други лица нито да
прехвърля в полза на трети лица права върху имота нито да ограничава правото на
купувача да придобие собствеността върху имота. В този смисъл е налице и
изрична декларация на продавача в чл.6 от договора.
С оглед липсата на спор за заплащане на първа вноска от продажната цена,
съдът намира, че се установява условието за пораждане действието на
предварителния договор съгласно чл.19 от същия.
Ответникът не оспорва получаването на електронно съобщение на л.35 по
делото, с което купувачът чрез пълномощника си е поискал доброволно уреждане на
отношенията по повод констатирано неизпълнение задълженията на продавача в
чл.4.1 и чл.5 от договора.
Установява се от представените от ответника писмени доказателства, а така
също от извършена на основание чл.23, ал.6 ЗТР справка в Търговски регистър по
партидата на двете ответник дружества, че въз основа на решение на Съвета на
директорите на Международен панаир Пловдив АД от 28.09.2016г. е решено
учредяване на ново дружество СЛЪНЧЕВ ДЕН РЕЗИДЕНС ЕАД, в което едноличен
собственик на капитала е първия ответник Международен панаир Пловдив АД като
срещу записаните акции учредителят и едноличен собственик на капитала прави
непарична вноска на недвижими имоти и записва 100% от акциите на втория
ответник – имотите са описани в т.2 от приложението към протокола на л.81 по
делото.
Видно от описанието на апортираното имущество, в него попада и сградата, в
която се намира процесния имот – сграда с идентификатор №10135.2570.97.3.
На 04.10.2016г. е подписан от едноличния собственик на капитала – първия
ответник, Учредителен акт на Слънчев ден Резиденс ЕАД. Съдът не обсъжда
обстойно приложените документи във връзка с възникване на новоучредения субект
доколкото тези обстоятелства не са спорни между страните. Вписването на новото
дружество в ТР е от 07.10.2016г. въз основа на основание, идентично на
установеното по делото с извършен апорт на недвижимо имущество от Международен
Панаир Пловдив АД срещу придобиване на 100% от акциите на Слънчев ден Резиденс
ЕАД.
От представения протокол от заседание на СД на МПП АД /първия ответник, на
л.127/, взето на 29.11.2016г., се установява, че ответникът е сключил с
Българска банка за развитие АД договор за банков кредит, по който
кредитополучател №1 е именно първия ответник, а втория ответник е
кредитополучател №2, с размер на кредита от 31 800 000 евро. Видно от
уговорените цели на договора за банков кредит, при транш едно се предоставя
сума от 13 000 000 евро към МПП АД за рефинансиране на друг кредит
към Уникредит Булбанк АД от 10.06.2010г. и анексите към него. С транш втори в
размер на 18 800 000 евро изцяло се рефинансира друг договор за
кредит на първия ответник към Уникредит Булбанк от 30.09.2014г., а със сумата
от 6 800 000 евро кредитополучател №2 /втория ответник/ посреща
разходите за СМР по завършване и въвеждане в експлоатация на обекти от
апартаментен комплекс хотели Вероника и Мираж в к.к.Св.св.Константин и Елена.
Уговорен е краен срок за усвояване на кредита от 12 месеца и краен срок за
погасяване на главница ведно с лихва до 30.11.2023г.
Няма спор, че процесния обект, предмет на предварителния договор не е
ипотекиран в полза на кредитодателя на ответниците по договор за кредит
№904/30.11.2016г., сключен с Българска банка за развитие АД. /л.185 по делото/
По този въпрос съдът е постановил изрично определение по чл.146 ГПК за липса на
спор между страните.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът достига до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.135 ЗЗД от В.Б.А., ЕГН **********,
чрез адв.Н.Т. срещу МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР ПЛОВДИВ АД, ЕИК *********, Пловдив и
СЛЪНЧЕВ ДЕН РЕЗИДЕНС ЕАД, ЕИК *********, Пловдив, за обявяване за относително недействителна сделката по апортиране в
капитала на новоучредено дружество СЛЪНЧЕВ ДЕН РЕЗИДЕНС ЕАД от МЕЖДУНАРОДЕН
ПАНАИР ПЛОВДИВ АД, на недвижими имоти на стойност от 25 435 920.00
лева само в частта, в която предмет
на апорта е обект, за който е налице сключен с ищеца предварителен договор от
25.09.2015г., а именно: САМОСТОЯТЕЛЕТ ОБЕКТ с идентификатор №10135.2570.97.3.43
– АПАРТАМЕНТ №16”А”, находящ се на шести етаж на сградата на апартаментен хотел
МИРАЖ, находящ се в к.к.Св.св.Константин и Елена, комплекс Слънчев ден Резиденс
-2, с обща застроена площ от 290.11 кв.м., в това число чиста жилищна площ от
179.82 кв.м. ведно с прилежаща ИЗБА №16”А” с площ от 10.51 кв.м., тераса с площ
от 69.83 кв.м. и 1.91 % ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на
30.31 кв.м. ид.ч. от общите части , при съседи на същия етаж обект с
ид.№10135.2570.97.3.44, под обекта – ид.№10135.2570.97.3.34 и над обекта ид.№10135.2570.97.3.52.
Искът по
чл.135 ЗЗД представлява предоставено от закона потестативно право в полза на
кредитора да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с
които длъжникът го уврежда. Основателността на конститутивния отменителен иск е
в зависимост от наличието на елементите на фактическия състав, предвидени в
разпоредбата на чл.135 ЗЗД: ищецът да е кредитор на длъжника; длъжникът да е
извършил конкретно действие, което уврежда кредитора; да е налице знание на
длъжника за увреждането на кредитора; да е налице знание на третото лице, с
което длъжникът е договарял, за увреждането на кредитора, когато действието е
въззмездно.
За да се
произнесе по спора, съдът на първо място намира, че изложените в
исковата молба факти и обстоятелства са достатъчни да обосноват допустимост на
иска. Искът е предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, при
задължително необходимо другарство на договарящите по атакуваната за
относително недействителна сделка.
Ищецът установява, че е носител на потестативно право по чл.19, ал.3 ЗЗД,
въз основа на приложения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 25.09.2015г., сключен с Международен панаир Пловдив АД, в който смисъл
се явява кредитор на непарично вземане и може да се ползва от защитата на
отменителния иск по чл.135 ЗЗД.
Ищецът
е увреден, щом длъжникът се е разпоредил с предмета на дължимата престация и се
е поставил в положение да не може да изпълни задължението си по предварителния договор. Разпоредителното
действие е извършено след възникване вземането на ищеца. Обстоятелството, че
съгласно уговорките в договора /чл.4.1 и чл.4.2/, към датата на апорта не е
настъпил падежът за осъществяване на нотариалното прехвърляне на имота, т.е. за
изпълнение задължението на длъжника, е ирелевантно при преценка на увреждането.
Меродавно е, че ищецът, който се легитимира материалноправно като кредитор на
първия ответник, има непарично вземане, което е възникнало преди извършване на
апорта на имуществото в капитала на новоучреденото дружество /втори ответник/;
съществувало е към пораждане последиците на апорта, не е погасено вкл. към
датата на исковата молба.
Увреждащо
кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права,
които биха осуетили или затруднили осъществяване правата на кредитора спрямо
длъжника. Като такова действие се счита винаги намаляване актива или
увеличаване пасива на длъжника, но така също и създаването на
пречки за осъществяване правата на кредитора. В решение по т. д. №
422/2012 г., I т. о. на ВКС, съдът приема, че увреждане е налице когато
длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин
затруднява удовлетворението на кредитора като в случая е достатъчен фактът на разпореждане с процесното
недвижимо имущество.
В случая увреждащото действие от страна на първия ответник се изразява в
извършен апорт на недвижими имоти, в частност процесния имот, предмет на
предварителния договор, в капитала на новоучредено търговско дружество Слънчев
ден Резиденс ЕАД. С извършения след възникване вземането на ищеца апорт, вписан
в Търговски регистър на 07.10.2016г., длъжникът се лишава от собствеността
върху недвижимия имот, предмет на предварителния договор. Пазарната стойност на
този актив е по общо правило по-малко променлива величина за по–продължителни
периоди от време отколкото придобитите срещу имуществото акции от капитала на
Слънчев ден Резиденс ЕАД, а и удовлетворяването от същите е значително
по-комплицирано. /чл.517 ГПК/
При преценка на увреждането и субективният елемент от състава на чл.135 ЗЗД, съдът се придържа към постановените в този смисъл решения на ВКС, вкл.
относно учредителния апорт както и аргумент от решение за апорт в съществуващо
търговски дружество – реш.№147/12.02.2018г. по т.дело №2530/2016г. на Първо т.о.
и реш.№122/21.07.2016г. по т.дело №3484/2014г. на Второ т.о. на ВКС.
Апортът
или непаричната вноска в акционерно дружество представлява правно действие по
смисъла на чл.135, ал.1 ЗЗД - особен вид отчуждаване на вещ с транслативен
ефект, специфичен вещно-прехвърлителен
производен способ, който се осъществява с оглед постигане на определена цел –
участие в съответно търговско дружество. С апортиране на недвижим имот в
капиталово търговско дружество имотът излиза от патримониума на длъжника и
става собственост на дружеството, като собствеността се придобива на
деривативно основание с вписване на дружеството, а срещу апортната вноска
длъжникът получава акции от учреденото АД /в случая/. Именно
поради това съдът намира, че е налице обективно действие на увреждане от страна
на длъжника.
При
апортиране на недвижим имот в новоучредено дружество би се затруднило
удовлетворяването на кредитора, поради това, че се намалява ликвиден актив от
имуществото на длъжника, а се придобиват акции в новоучредено търговско дружество,
стойността на които зависи изцяло от имущественото състояние на новоучреденото
дружество, представляващо динамична величина, и принудителното изпълнение
спрямо които акции е по-трудно осъществимо.
Цитираната по-горе съдебна практика на ВКС е относима относно преценката на
субективния елемент от приложимата правна норма – знанието за увредата у
длъжника, евентуално съдоговорителят му. Възникване правата на ищеца преди
извършване на апорта предполага знание у длъжника за съществуване на задължението
по предварителния договор, съответно увреждането на кредитора.
Относно
знанието на длъжника по смисъла на чл.135, ал. 1 ГПК е без значение дали
увреждащото действие е възмездно или безвъзмездно – когато длъжникът знае,
че има кредитор, но въпреки това извършва учредителен апорт при учредяване на
акционерно дружество, длъжникът съзнава, че го уврежда, тъй като новото
дружество още не е учредено, не е започнало да осъществява търговска дейност, в
резултат на което не може да се извърши преценка на каква стойност биха могли
да бъдат продадени акциите му, ако не изпълни задължението си към кредитора,
предвид и динамиката в икономическото състояние на всяко търговско дружество.
По отношение на длъжник - юридическо лице знание за увреждане е налице, ако
физическите лица от състава на съответния орган или съответните отговорни за
това служители знаят за него.
При
едностранните правни сделки едната страна прави волеизявление, поради което
само длъжникът трябва да има съзнание, че уврежда кредитора. При двустранните
правни сделки /договори/ двете страни правят волеизявления, поради което следва
да се отчитат интересите на третите лица, които добросъвестно са сключили
договорите с длъжника и са придобили права.
Апортът в
акционерно дружество представлява особен вид отчуждаване на вещ с транслативен
ефект и специфична цел - участие в
акционерното дружество. В този смисъл апортът е акт на разпореждане и когато се
извършва преди дружеството да е учредено, е необходимо да се завърши
фактическият състав на учредяването съгласно чл.73, ал.4 ТЗ, тъй като не може
да бъде извършено прехвърляне или учредяване на право, ако липсва правен субект
– приобретател. Апортирането на недвижим имот в акционерно дружество, което е в
процес на учредяване, представлява сложен фактически състав с няколко елемента.
Извършването на апорта се състои в поемане на задължение на вносителя /бъдещия
акционер/ да престира определена непарична вноска в имуществото на дружеството,
а изпълнението на апорта представлява изпълнение на задължението за прехвърляне
на собствеността, респективно друго право – обект на апорта, и предаване на
непаричната вноска във владение на дружеството. Волеизявлението на
длъжника – вносител и собственик на имота при учредителния апорт се обективира
в два акта – в устава и съгласие на собственика с описание на вноската,
изразено в писмена форма с нотариална заверка на подписа, съгласно чл.165, ал.
1, т. 5 ТЗ, чл.72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ТЗ. Когато учредителният апорт се
извършва чрез вземане на решение за учредяване на АД и устав съгласно
разпоредбите на чл.163, ал. 3 и чл.165 ТЗ, той има характер на сделка –
решение. Волеизявленията на учредителите на АД, включително волеизявлението на
учредителя, който участва с апортна вноска в учредяваното АД, не са насрещни. В
този смисъл волеизявленията на учредителите - акционери на учредителното
събрание и в устава нямат престационен характер помежду си и останалите
учредители- акционери не придобиват насрещни права и не поемат насрещни
задължения срещу апорта, извършен от друг учредител - акционер. При
учредителния апорт, при вземане на решенията по чл.163, ал. 3,
т. 1 и т. 2 ТЗ за учредяване на акционерно дружество, в което някой акционер
прави непарична вноска, акционерното дружество все още не е възникнало, а
изразеното от учредителите – акционери съгласие не представлява договаряне по
смисъла на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, тъй като акционерите не са насрещни
страни и между тях не се създават насрещни права и задължения. /решение на ВКС по т.дело №3484/2014г. на ТК, Второ т.о./
Поради изложеното, в цитираното решение се застъпва становище, че знание на
акционерите по чл.135, ал.1, изр. 2 ЗЗД, не е
необходимо да се изследва при учредителен апорт, тъй като насочването на
изпълнението срещу апортираното имущество се търпи от новоучреденото акционерно
дружество, но не и от неговите акционери. Учредителният апорт е сделка на
разпореждане в полза на лице, което не съществува към момента на нейното
извършване, и за настъпване на неговото действие не е необходимо съгласието на
дружеството, което е в процес на учредяване, респективно на неговия бъдещ
представител. Съгласно чл.73, ал.4 ТЗ при учредителния апорт правото на
собственост върху вноската се придобива от момента на възникване на
дружеството. При предявен иск за обявяване за недействителен
спрямо кредитора на изпълнен учредителен апорт не е необходимо установяване на
знание за увреждане на кредитора нито от страна на дружеството в процес на
учредяване, нито от останалите учредители.
Съгласно
реш.№639/06.10.2010г. по гр.дело №754/2009г. на IV
г.о. ВКС, длъжникът знае за увреждането на кредитора когато знае, че има
кредитор. Липсата на спор относно наличието на предварителния
договор и неговия предмет, обуславят извод за наличие на знание у длъжника.
Независимо от изложеното по-горе относно спецификата при учредителния
апорт, съдът намира, че в случая поради идентичност на субекта –учредител и
субекта, собственик на 100% от капитала в новоучреденото дружество, е налице
тъждество в направените изводи за установяване на субективния елемент на разпоредбата.
Едноличен собственик на капитала в новоучреденото дружество е първия ответник
Международен панаир Пловдив АД.
Съдът намира, че са без значение за спора мотивите на длъжника за
извършване на апорта и учредяване на новото дружество както и целта на
сключените в последствие договори за кредит с Българска банка за развитие АД.
Ирелевантно е и обстоятелството относно изискуемостта и ликвидността на
вземането на ищеца доколкото то не е предмет на Павловия иск и не е отречено
със сила на пресъдено нещо. /реш.по
гр.дела №551/2010г. на Трето г.о.; по гр.дело №64/2008г. на Трето г.о. на ВКС и
др./
Без значение също е и наличието на достатъчно имущество у длъжника, респ.
съдоговорителя му, с което би могъл да бъде удовлетворен кредитора – ищец. По правния
въпрос за това дали има увреждане на кредитора при всяко разпореждане с
недвижим имот независимо дали длъжникът притежава достатъчно друго имущество, с
което да погаси задължението си, е постановено решение
№ 320 от 05.11.2012г. по гр.дело № 1379/12г., на ІV г.о. на ВКС, с което съдът е приел, че увреждане има винаги когато се извършва
разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато възможността на
кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо
кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права,
които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо
длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението
на кредитора. Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането притежава
имущество и на каква стойност. Имущественото състояние на длъжника
не е елемент от фактическия състав на приложимата правна норма.
С решение №50/2017г., постановено по т.дело №731/2016г. на първо т.о., което
препраща към решение № 407 от
29.12.2014 г. по гр. д. № 2301/14 г. на ВКС, IV г. о., решение № 639 от
06.10.2010 г. на ВКС, IV решение № 328 от 23.04.2010 г. по гр. д. 879/10 г. на ВКС,
IIIг. о., решение
№ 407 от 29.12.2014 г. на ВКС, IV г. о., с решение № 639 от
06.10.2010 г. по гр. д. 754/09 г. на IV г. о. и др., съставите на ВКС са
приели, че всяко отчуждаване на длъжниково имущество намалява възможността за
удовлетворяване на кредитора, като иска по чл.135 ЗЗД
е основателен в случаите, при които длъжникът се лишава от свое имущество или
извършва други правни действия, затрудняващи удовлетворяването на кредитора.
Прието е, че длъжникът не разполага с възражение, че притежава друго имущество,
извън разпореденото, тъй като той не разполага с правна възможност за избор
срещу кое от притежаваните от него имущества кредиторът ще насочи своето
принудително изпълнение. Така при недобросъвестност на длъжника, кредиторът ще
има правната възможност да насочи своето принудително изпълнение и срещу имота
предмет на иска по чл.135 ЗЗД. С тези решения, а и с редица други, тъй като в
тази насока практиката на ВКС е еднозначна, е прието,
че съобразно разпоредбата на чл.133 ГПК
за обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество, поради
което право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това
имущество - дали с обезпеченото в негова полза или с друго такова. С посоченото
решение №639/10г. съставът на ВКС, изрично е приел, че знанието на длъжника за
увреждане е установено винаги когато същият знае, че има кредитор, като
увреждащо действие е всяко и всеки правен и фактически акт, с който се засягат
правата на кредитора. Отчуждаването на длъжниково имущество винаги води
до обективно намаляване възможностите на кредитора да се удовлетвори независимо
от това дали кредиторът е наложил обезпечителни мерки върху разпореденото имущество
или върху друго такова. Осъществената сделка с длъжниковото имущество
е увреждаща, поради това, че за удовлетворяване на дълга служи цялото
длъжниково имущество /чл.133 ЗЗД/ и длъжникът
не разполага с правна възможност да посочва от коя движимост или недвижимост
следва да се удовлетвори кредитора.
Уважаването на иска по чл.135 от ЗЗД и обявената
относителна недействителност няма вещни последици. Имуществото, предмет на
увреждащата сделка не се реституира в патримониума на длъжника. Това имущество
се счита за имущество на длъжника, но само в отношенията между кредитора и
длъжника и то само доколкото кредиторът може да насочи принудително изпълнение
срещу това имущество чрез изнасянето му на публична продан и удовлетворение от
сумите, получени от проданта. В отношенията между длъжника и трето лице
приобретател сделката е действителна. Целта на ищеца, което обуславя и
правния интерес от водене на иска по чл.
135 ЗЗД от кредитор по предварителен договор за покупко-продажба, е при
успешното му провеждане имотът да се счита за имот на длъжника, за да може да
се сключи окончателен договор по реда на чл.19, ал. 3 ЗЗД, т. е. да се придобие
собствеността и имотът успешно да се ревандикира срещу третото лице -
контрахент на длъжника или пък ищецът да започне да го владее чрез него в
случай, че то упражнява фактическата власт върху имота. Страните не спорят, че пред ВОС е образувано и производство по
конститутивен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, спряно до приключване на настоящото
производство.
Съдът намира, че с обективния факт на апортиране на имота, предмет на
предварителния договор, в капитала на новоучреденото търговско дружество, е
налице увреждане на кредитора – ищец, поради което искът като доказан и
основателен следва да бъде уважен.
Съобразно този изход от спора, на ищеца се следват сторените по делото
разноски съобразно списък по чл.80 ГПК в размер на държавна такса от 1 235.00
лева, 123.50 лева такса за вписване на исковата молба и адв.възнаграждение в
размер на 3 530 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК. За да присъди по-нисък
размер на възнаграждението съдът цени приложения бланков договор за правна
помощ и пълномощно, в които е уговорено и обективирано заплащане в брой на
сумата от 3 530 лева. По делото не е представен документ за уговорено и
заплатено възнаграждение за разликата до вписаните в списъка по чл.80 ГПК 21 530
лева /л.213/, на осн.т.1 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на ищеца В.Б.А., ЕГН **********,
гражданин на Руска федерация, роден на ***г., чрез адв.Н.Т. от ВАК, извършеният
от МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР ПЛОВДИВ АД, ЕИК
*********, Пловдив, АПОРТ на недвижимо имущество в капитала на новоучредено
търговско дружество СЛЪНЧЕВ ДЕН РЕЗИДЕНС
ЕАД, ЕИК *********, Пловдив, едноличен собственик на което е Международен
панаир Пловдив АД, на недвижими имоти на обща стойност от
25 435 920.00 лева, ЕДИНСТВЕНО
В ЧАСТТА, в която предмет на апорта е обект, за който е налице сключен
между ищеца В.Б.А., ЕГН ********** и МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР ПЛОВДИВ АД, предварителен
договор от 25.09.2015г., а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ С ИДЕНТИФИКАТОР
№10135.2570.97.3.43 – АПАРТАМЕНТ №16”А”, находящ се на шести етаж на сградата
на апартаментен хотел МИРАЖ, находящ се в к.к.Св.св.Константин и Елена, к-.с
Слънчев ден Резиденс -2, с обща застроена площ от 290.11 кв.м., в това число
чиста жилищна площ от 179.82 кв.м. ведно с прилежаща ИЗБА №16”А” с площ от
10.51 кв.м., тераса с площ от 69.83 кв.м. и 1.91 % ид.ч. от общите части на
сградата, равняващи се на 30.31 кв.м. ид.ч. от общите части , при съседи на
същия етаж обект с ид.№10135.2570.97.3.44, под обекта – ид.№10135.2570.97.3.34
и над обекта ид.№10135.2570.97.3.52, на основание чл.135, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА СЛЪНЧЕВ ДЕН РЕЗИДЕНС ЕАД, ЕИК *********, Пловдив и МЕЖДУНАРОДЕН ПАНАИР ПЛОВДИВ
АД, да заплатят на В.Б.А., ЕГН **********, сторените по делото разноски в
размер на 1 235.00 лева държавна такса, 123.50 лева такса за вписване на
исковата молба и адв.възнаграждение в размер на 3 530 лева, на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2
седмичен срок от връчването му на страните с ВЖ пред Апелативен съд –Варна.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: