№ 222
гр. Ботевград, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:*******
при участието на секретаря *****
като разгледа докладваното от ******* Административно наказателно дело
№ 20221810200429 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно постановление /НП/ № 22-0246-000519/11.05.2022 г.,
издадено от ****** - Началник група към ОДМВР София, РУ-Ботевград ,
упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, с което
на М. П. И., ЕГН **********
за това, че на 25.03.2022г., около 23.30 часа, в гр. Ботевград, на
ул.”Рила”, като водач на собствения си лек автомобил “Фолксваген пасат ”, с
рег. № ******, при проверка, водачът отказва да бъде изпробван за употреба
на алкохол, с техническо средство алкотест „Дрегер”, модел 7510, с фабричен
№ ARDM 0177. На водача е издаден талон за мед. изследване № 084779 и
връчени 7-седем броя стикери, като не е изпълнил предписание за изследване
с доказ. анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация
на алкохол в кръвта му, с което нарушил чл.174, ал.3 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174 ал.3 пред.1 от
ЗДвП му е наложено наказание – „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева
и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 /двадесет и четири/
1
месеца.
Становище на страните:
В жалбата се иска отмяна на обжалваното постановление като
незаконосъобразно, необосновано, издадено в нарушение на процесуалния
закон и в противоречие с материалния закон.
В съдебно заседание адв.Ж. от САК поддържа жалбата срещу
горепосоченото наказателно постановление и моли да бъде уважена,
съобразно изложените доводи в същата, като допълва, че талонът, който е
представен от административно-наказващия орган за медицинско изследване
не е изготвен, съгласно изискванията на Наредба № 1 от 2017 година.
Съгласно действащата наредба, този талон трябвало да бъде придружаван от
стикер. В акта и НП е описано, че са издадени такива стикери, но липсват по
преписката. В талона не бил посочен начален час и дата на извършване на
проверката, за която се твърди, че е извършена на доверителя му. Относно
възможността му да се яви в медицинско заведение или в структура на МВР,
където да се извърши съответната пробата с доказателствен анализатор,
медицинско или химическо изследване, не било посочено ясно къде трябва да
се яви, нито е написано пълното наименование на структурата, нито е
посочено кога трябва да се яви – дата, час или пък време, в което той следва
да се яви в съответното място, за да бъде извършена тази проба. Всички тези
нарушения счита за съществени, водещи до опорочаване на цялата процедура
свързана с установяване употребата на алкохол от водачите на МПС, в случая
на доверителя му М. П. И., поради което Ви моли съда да отмените
обжалваното НП.
Въззиваемата страна – РУ Ботевград, редовно уведомена, не се явява и
не изпраща представител. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН
наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на НП и
въвел възражение за прекомерност на разноските в съдебното производство.
Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
На 25.03.2022г., около 23.30 часа, в гр. Ботевград, на ул.”Рила”
полицейските служители от ОДМВР-София М. М. и Ц. П. спрели за проверка
лек автомобил “Фолксваген пасат ”, с рег. № ******, управляван от
жалбоподателя - М. П. И.. Поводът да го спрат е било съмнителното му в
поведението му-автомобилът е криволичел по пътното платно. В разговора с
него установили, че водачът лъхал на алкохол, поради което извикали екип на
КАТ от РУ-Ботевград, за да му извършат проверка за употреба на алкохол. На
място пристигнал свидетелят В. В. /младши автоконтрольор в РУ-Ботевград/.
2
Той поканили водача да бъде изпробван за употреба на алкохол, но той
категорично отказал.
Поради това, че водачът категорично отказал да бъде изпробван с
техническо средство за употреба на алкохол св. В., в присъствието на двама
свидетели, му съставил Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ Серия АA, бланков № 602449 от 25.03.2022г., който е подписан от
санкционираното лице.
Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателя като
нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
На водача бил издаден талон за медицинско изследване с бл. № 084779
за ФСМП /образец приложение № 1 към чл. 4, ал. 3/. Върху талона
жалбоподателят жалбоподателят е удостоверил с подписа си, че препис от
талона му е бил връчен в 23:30 часа на 25.03.2022 г., тоест след отказа му да
бъде изпробван с техническо средство. Следователно талон за медицинско
изследване не само е бил издаден, но и водачът го е получил, като е
удостоверил с подписа си, че му е бил връчен препис от същия.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не са направени писмени възражения.
Въз основа на съставения акт и при същата фактическа обстановка като
описаната в него Началник група към ОДМВР София, РУ-Ботевград, издал
обжалваното Наказателно постановление № 22-0246-000519/11.05.2022 г., с
което на жалбоподателя М. И. е наложено на основание чл.174, ал.3, предл.2
от ЗДвП за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП административно наказание
„глоба” в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 24 месеца за това, че при проверка отказва да бъде изпробван за
употреба на алкохол с алкотест „Дрегер”, модел 7510, с фабричен № ARDM
0177 и не е изпълнил предписанието за изследване с доказ. анализатор и за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта
му.
Наказателното постановление е връчено на санкционираното лице
срещу подпис на 27.07.2022г. и е обжалвано в законоустановения 14 дневен
срок, с жалба.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите по делото писмени доказателства /заверени копия на АУАН;
талона за медицинско изследване; заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
МВР; справка за нарушител, докладна записка, както и от показанията на
свидетелите В. В., М. М. и Ц. П..
3
Като официални документи с доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства, съдът кредитира приложените по делото писмени
доказателства - Заповедта на министъра на вътрешните работи (съгласно
която се установява наличието на компетентност на лицата, издали
конкретните АУАН и НП); талонът за изследване, докладна записка, фиш за
спешна медицинска помощ, постановление за назначаване на експертна
справка, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози са
обективни и непредубедени писмени доказателства, които имат
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
От показанията на свидетелите М. и П. се установява по несъмнен
начин, че жалбоподателят М. И. е управлявал лек автомобил на посочено в
АУАН, респ. НП време и място. От техните и на св. В. В. показания се
установява, отказа на водача да бъде тестван за употреба на алкохол. Тези
показания не се опровергаха по никакъв начин от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства. Следва да се има предвид, че свидетелите
до проверката не са познавали водача на лекия автомобил и са констатирали
административното нарушение в изпълнение на служебните си задължения.
Ето защо съдът кредитира с доверие показанията на тези свидетели, като
непротиворечиви, последователни и достоверни. Показанията им
кореспондират напълно на изложеното в АУАН, талон за изследване и
останалия писмен доказателствен материал.
От правна страна:
Обжалваното Наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите административни актове. Жалба е депозирана в преклузивния
процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което
се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът е длъжен да
провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление,
като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и
процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата –
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН.
Съдът служебно установи, че актът за установяване на администативно
нарушение и наказателното постановление са изготвени от компетентни за
това длъжностни лица. Според т. 1. 3.2. от заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.
лицата, заемащи длъжност младши „младши автоконтрольор” са овластени да
съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.
Съгласно т. 3. 9. от същата заповед началниците групи „Охранителна
полиция“ в РУ при ОДМВР са компетентни да издават наказателни
4
постановления за нарушения на ЗДвП.
Спазени са всички давностни срокове, визирани в чл. 34 от ЗАНН.
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето
на акта за установяване на административно нарушение в предвидения от чл.
34 от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя, респективно
едногодишен срок от извършване на нарушението. От своя страна
обжалваното наказателното постановление е постановено в шестмесечен срок
от съставяне на акта.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
Нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП е на формално извършване и със
самия факт на обективиране на отказа на лицето да се тества с дрегер, то
извършва противоправно поведение, което се явява основание за издаване на
място на АУАН и за прилагане на ПАМ по смисъла на чл. 171 ЗДвП,
изразяваща се в сваляне на регистрационните табели. Това, обаче не означа,
че във всеки случай на издаден АУАН за отказ да се тества с дрегер, деецът
следва да понесе отговорност по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Това е така доколкото в
чл. 3а от Наредба № 1 от 19 юли 2017 е предвидено основание за отпадане
противоправността на отказа на водача да се тества с техническо средство
дрегер, базирано на последващо издаването на АУАН поведение на
нарушителя, а именно ако след обективирания в АУАН отказ за извършване
на проверка с дрегер, лицето доброволно се подложи на изследване с
доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, доколкото в този случай целта на
закона би била постигната, наличието или отсъствието на концентрация на
алкохол в кръвта би било установено и обществената опасност на извършения
отказ да се тества с дрегер -отпаднала.
В тази връзка изрично следва да се посочи, че уредените в Наредбата
способи за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта:
-чрез техническо средство дрегер;
-чрез доказателствен анализатор;
-чрез медицинско изследване на кръвта са равностойни и законодателят
не отдава предпочитание на нито един от тях. Затова, за да е правомерно
поведението на водача, е напълно достатъчно той да се подложи на
установяване на концентрацията на алкохол дори и само с един от способите
очертан в чл. 3а от Наредбата. Именно заради това, последващото подлагане
на медицинско изследване на кръвта или изследване с доказателствен
анализатор води до отпадане на противоправността на отказа на лицето да се
тества с техническо средство дрегер, като деецът може да бъде наказан по
5
реда на чл. 174, ал. 3 ЗДвП само ако концентрацията на алкохол в кръвта му
не е установена по нито един от алтернативно предвидените в чл. 3а от
Наредбата способи.
Налага се извод, че е употребена специфична законодателна
конструкция, по силата на която е проведено разграничение между
противоправност и наказуемост на поведението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Противоправно и респективно основание за издаване на АУАН още на място
е реализирането на която и да било от алтернативните форми на
изпълнителното деяние.
Наказуемостта на деянието по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, обаче обхваща
сложен фактически състав, който включва кумулативното наличие на два
акта:
-първоначален отказ на лицето да се тества с дрегер, който следва да се
отрази по надлежния ред в АУАН;
- липса на установяване на концентрацията на алкохол в кръвта по
някой от алтернативно предвидените в чл. 3а от Наредбата способи.
Вторият акт представлява поведение, което следва във времево
отношение издаването на АУАН и затова няма как да намери отражение в
него. Това обаче не отнема качеството му на елемент sine qua non от
фактическия състав за настъпване наказуемостта на деянието по чл. 174, ал. 3
ЗДвП и необходимостта за издаването на НП това обстоятелство да се
установява по несъмнен начин от доказателствата по делото.
Редът за реализиране възможността на дееца, след като вече му е
съставен АУАН за отказа да се тества с техническо средство, да се подложи
на изследване чрез някой от способите по чл. 3а от Наредбата е предвиден в
чл. 6 от Наредба 1/19.07.2017 г. и включва следните елементи от фактическия
състав:
-издаване на талон за изследване;
-предоставяне на нарушителя на възможност да избере дали желае да се
подложи на медицинско изследване чрез даване на кръв или чрез
доказателствен анализатор;
-надлежно удостоверяване на направения избор или съответно отказ да
се направи избор в талона за изследване;
-в зависимост от направения избор от водача- определяне от
контролния орган на мястото, където следва да се яви нарушителя за
провеждане на изследването, което съгласно чл. 8 и чл. 11 от Наредбата е
различно в зависимост от това дали е избран способът чрез доказателствен
анализатор или чрез медицинско изследване;
-определяне и вписване в талона на срок за явяване;
-връчване на талона на водача и предоставяне на възможност да
изпълни предписанията му.
6
От гореописания фактически състав е видно, че както вече се посочи,
Наредбата предоставя два алтернативни и равнопоставени способа за
отпадане противоправността на отказа на лицето да се тества с техническо
средство дрегер, а именно чрез медицинско изследване и чрез доказателствен
анализатор, като принципът на изследване при тях е коренно различен. При
доказателствения анализатор съгласно чл. 8 от Наредбата концентрацията на
алкохол в кръвта се установява чрез измерването му в издишания въздух,
докато при медицинското изследване се тества самата кръв, като тук влияние
оказват процесите на резорбция и елиминация в резултат от изминалия
период от време.
Поради използваните различни методи е възможно резултатите при
двата способа да се различават и затова законодателят е предоставил именно
на водача избора дали и по кой от тях да се установи концентрацията на
алкохол в кръвта му и според показанията на кой от двата равностойни
способа да се реализира евентуалната му отговорност по чл. 174, ал. 1 ЗДвП,
като липсва:
-задължение за водача да предпочете един от тях;
-процесуална възможност за контролните органи да подменят
свободния избор на водача и да го направят вместо него;
-задължение за водача да се съобрази с избрания от контролния орган
способ, ако той не отговаря на свободния му избор.
Съгласно чл. 6 от ЗАНН "административно нарушение" е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред, а според чл. 7
от ЗАНН деянието е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо.
От изискването за вина при наказването на административните
нарушения следва, че деянието ще е съставомерно по чл. 174, ал. 3 ЗДвП от
субективна страна, само ако неустановяването на концентрацията на алкохол
в кръвта на дееца, по който и да било от алтернативно предвидените
равностойни способи, се дължи на негови противоправни и виновни действия
и/или бездействия.
Тоест необходимо е да се установи, че и двата кумулативно изискуеми
акта, обуславящи наказуемост на извършеното по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, а
именно
-отказа на лицето да се тества с техническо средство дрегер, за което е
издаден АУАН и
-последващото неустановяване на концентрацията на алкохол в кръвта
по някой от останалите алтернативно предвидени в чл. 3а от Наредбата
способи се дължи на умисъл или непредпазливост от страна на водача.
7
В обратния случай, ако след съставен АУАН за отказ да се тества с
техническо средство-дрегер, лицето не се подложи на медицинско изследване
или на изследване с доказателствен анализатор и това се дължи на:
-обективни причини (невъзможност) или
-незаконосъобразно поведение на самите органи на реда, които не са
спазили очертания по-горе ред на чл. 3а, вр. чл. 6 от Наредба № 1/19.07.2017
г. за издаване на талон за изследване, в който случай, както вече се изясни,
водачът не е длъжен да се съобразява с неправомерните предписания в талона
по аргумент от чл. 15 НК, който намира субсидиарно приложение по силата
на чл. 84 ЗАНН, деянието не би било виновно, респективно ще е
несъставомерно от субективна страна като нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
В процесния случай от показанията на актосъставителя се установява,
че същият изобщо не е разяснил правото на нарушителя да избере дали да се
тества с доказателствен анализатор или чрез медицинско изследване, като
точно обратното - въобще върху талона не е направена някаква отметка.
Налага се извод, че е допуснато нарушение на чл. 6, вр. чл. 3а от Наредбата,
като водачът реално е бил лишен от правото на избор на един от
алтернативно предвидените в Наредбата и равностойни способи за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта му.
В конкретния случай се е достигнало до неприемлив и обществено
опасен резултат - не е установена концентрацията на алкохол в кръвта на
водач, за когото е имало обосновани съмнения, че е бил в пияно състояние.
Този резултат, обаче не се намира в причинна връзка с виновно поведение на
дееца, а с допуснатите нарушения от страна на контролните органи на реда,
очертан в Наредба № 1/19.07.2017 г., което води до извод за
несъставомерност на извършеното от субективна страна. Тук следва да се
съобрази и трайната практика на Върховен касационен съд по дела с правна
квалификация чл. 343б НК, която приема, че деецът следва безусловно да
бъде оправдан, ако в резултат от нарушения на реда, очертан в Наредба №
1/19.07.2017 г., същият е лишен от възможността да обори констатираната
чрез дрегера или медицинското изследване концентрация на алкохол в
кръвта. Нещо повече, изрично е прието, че допускайки нарушения на
установената процедура по реализиране отговорността на дееца, държавните
органи сами се поставят в невъзможност да го накажат за извършеното от
него противоправно поведение. Така изрично Решение № 124/25.09.2017 г.
наказателно дело № 653/2017 г., Решение № 67 /28.03.2016 г., Второ
наказателно отделение, К. Н. Д. 1/2016 на ВКС, Решение № 189/08.11.2019 по
дело № 833/2019 на ВКС, Решение № 221/14.06.2013 година, Второ
наказателно отделение, наказателно дело под № 755/2013 година на ВКС.
Тази практика следва на основание чл. 84 ЗАНН да намери субсидиарно
приложение и в процесния случай, доколкото отново се касае за ограничаване
възможността на дееца да опровергае противоправния характер на
извършеното от него, поради допуснатите от контролния орган нарушения на
8
процедурата. Да се приеме обратното, а именно че деецът следва да бъде
наказан винаги при наличие на елементите от обективна страна на
административния състав, без оглед на субективното му отношения и без
оглед на допуснатите от контролните органи нарушения на процедурата, би
било равносилно на осъждане въз основа на обективна отговорност, което е
идея чужда на наказателния и административно-наказателния процес.
По разноските:
При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат разноски,
доколкото не са претендирани и съдът не дължи произнасяне.
Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Ботевград,
въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № № 22-0246-000519/11.05.2022 г.,
издадено от ****** - Началник група към ОДМВР София, РУ-Ботевград,
упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, с което
на М. П. И., ЕГН **********
за това, че на 25.03.2022г., около 23.30 часа, в гр. Ботевград, на
ул.”Рила”, като водач на собствения си лек автомобил “Фолксваген пасат ”, с
рег. № ******, при проверка, водачът отказва да бъде изпробван за употреба
на алкохол, с техническо средство алкотест „Дрегер”, модел 7510, с фабричен
№ ARDM 0177. На водача е издаден талон за мед. изследване № 084779 и
връчени 7-седем броя стикери, като не е изпълнил предписание за изследване
с доказ. анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация
на алкохол в кръвта му, с което нарушил чл.174, ал.3 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174 ал.3 пред.1 от
ЗДвП му е наложено наказание – „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева
и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
9