О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
20.07.2022г., в град Стара Загора
Старозагорският
административен съд,
VІІ състав, в закрито съдебно заседание на двадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретар
и с участието на
прокурора
като разгледа
докладваното от съдия Костова-Грозева адм. дело № 782 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 157 ДОПК.
Образувано
е по искане на Д.А. *** за спиране изпълнението на Ревизионен акт /РА/ № Р-16001620003539-091-001
от 22.10.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив,
потвърден изцяло с Решение №625/15.12.2020г., на Директора на дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив. Искането за
спиране е инкорпорирано в молба с вх. №4193/ 07.07.2022г., подадена от
пълномощника на жалбоподателя, в която се твърди, че за спорните вземания било
образувано изпълнително дело № *********/2019г., по което били наложени
множество обезпечителни мерки. Към молбата се прилага единствено запорно
съобщение до Агенция по вписванията за налагане запор върху дяловете, собствени
на настоящия жалбоподател в три търговски дружества. Изложени са доводи, че
така запорираните дялове са единственото имущество на жалбоподателя, поради
което ликвидирането на дружествата, каквато била целта на публичния изпълнител,
буквално би довело до пълното му изключване от търговския оборот, съответно до
пълна невъзможност да набави средства за съществуването си. Счита, че интересът
на бюджета бил съхранен, тъй като цялото имущество на Д.А. в случая било
запорирано. Изтъква, че принудителното изпълнение върху това имущество би
довело до изключително сериозни и непоправими вреди.
Поради
липса на представени с жалбата доказателства за размера на наложеното
обезпечение и с оглед изясняване на обстоятелствата във връзка с направеното
искане за спиране на изпълнението на процесния РА, с разпореждане от 07.07.2022г., Съдът е задължил публичен изпълнител при ТД на НАП
Пловдив в срок 3 дни от съобщението, да удостовери върху какво
движимо/недвижимо имущество, собствено на Д.А.А., ЕГН ********** *** има
наложени обезпечителни мерки, на каква стойност са те, както и да се приложат
съответните Постановления за налагане на обезпечителни мерки, постановени по
изп. дело № *********/2019г. В изпълнение на това разпореждане с писмо вх. № 4468/19.07.2022г.
от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора са представени
заверени копия на постановления за налагане на обезпечителни мерки и запорни
съобщения.
Въз
основа на приложените по делото доказателства, Съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
С
Ревизионен акт /РА/ № Р-16001620003539-091-001 от 22.10.2020г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив на Д.А.А. са установени допълнително
задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014г.
в размер на 1303.38 лв. и прилежащи лихви, за 2015г. в размер на 464.77 лв. и
прилежащи лихви; за 2016г. в размер на 514.13лв. и лихви; за 2017г. в размер на
1670.94лв. и лихви; за 2018г. в размер на 1052.23лв. и лихви, както и
допълнителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО за всяка една от посочените години,
ведно с прилежащите лихви или общо
24 535.00 лв. главница и 8 892.38 лв. лихви. РА е обжалван по
административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП Пловдив. На основание
чл.155, ал.2 от ДОПК актът е потвърден изцяло с Решение № 625/ 15.12.2020г.
С
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки /ПНПОМ/ с изх.№
С190024-023-0003821/ 23.12.2019г. на осн. чл.121, ал.1 от ДОПК от публичен
изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора е наложен запор върху налични
и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори,
включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за
доверително управление, находящи се в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД за сумата от 21 956.66
лева, съответстваща на очаквания размер на задълженията в размер на главница и
лихви, изчислени към 18.12.2019г. Действието на така наложените предварителни
обезпечителни мерки е било продължено с Постановление с изх. № С200024-139-0000478/
11.03.2020г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив по чл.121,
ал.6 от ДОПК.
След
издаване на процесния РА и във връзка с образувано изпълнително дело
№*********/2019г. срещу Д.А. за установено и изискуемо вземане в общ размер на
62 431.09 лева, с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С210024-022-0025471/ 15.04.2021г. от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив,
офис Стара Загора е наложен запор върху притежаваните от лицето дялове в
следните търговски дружества: „НИТЕКС – 3“ ООД, „НИЯ 2019“ ЕООД и „ДИ-АН МЕБЕЛ“
ЕООД, чиято номинална стойност е в общ размер на 7502 лева. По делото липсват данни
за обжалване, съответно за отмяна на въпросните постановления. Във връзка с
наложените запори върху притежаваните дялове в посочените дружества, до
Агенцията по вписванията е изпратено и Запорно съобщение с изх. №
С210024-121-0000420/ 15.04.2021г. От извършената служебна справка, съдът
установи, че наложените запори са вписани по партидите на посочените три
търговски дружества.
При
така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Искането
е подадено от надлежна страна, и е процесуално допустимо, тъй като се отнася за
спиране изпълнението на РА, който е обжалван пред съд, съгласно изискването на чл.
157, ал. 2 от ДОПК.
Разгледано
по същество, Съдът го намира за неоснователно.
Общият
принцип, залегнал в разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ДОПК, е че обжалването на
ревизионния акт не спира неговото изпълнение. С чл. 157, ал. 2 ДОПК е
предвидена възможност за жалбоподателя да иска от административния съд спиране изпълнението
на оспорения ревизионен акт при изпълнение на определени предпоставки,
предвидени в чл.157, ал. 3 ДОПК. Съгласно посочената разпоредба, към искането
се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размер на главницата и
лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа
предложение за обезпечение в същия размер, като в тези случаи се прилагат
съответно разпоредбите на чл. 153, ал. 3-5 ДОПК.
В
чл. 153, ал. 4 от ДОПК е уредена хипотезата, при която задължително се спира
изпълнението на ревизионния акт - ако представеното обезпечение е в пари,
безусловна и неотменима банкова гаранция или държавни ценни книжа и е в размера
по ал. 3. Във всички останали случаи - чл.153, ал.5 от ДОПК - решаващият орган,
съответно съдът, извършват преценка съобразно представеното, съответно
предложеното обезпечение и може да спре изпълнението, като задължи компетентния
публичен изпълнител в определен срок да наложи обезпечителни мерки върху
предложеното като обезпечение имущество.
От
материалите по делото се установява, че към 22.10.2020г. задължението по
процесния ревизионен акт е в общ размер на 33 427.38 лева, в т.ч. главница
24 535.00лв. и лихва – 8 892.38лв., като липсват твърдения и данни това
задължение /или част от него/ да е изплатено от ДЗЛ към настоящия момент. Напротив,
от представеното по делото писмо с вх. №4468/19.07.2022г. е видно, че актуалният
размер на публичния дълг по изпълнително дело №*********/2019г. е в общ размер
на 68 007.80 лева.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, Съдът намира, че наложените до момента обезпечителни мерки,
изразяващи се в наложени запори на една банкова сметка, ***ужествени дялове, притежавани
от Д.А., в посочените три търговски дружества не могат да обезпечат събирането
на задължението по процесния ревизионен акт. По делото липсват доказателства за
наличност по запорираните банкова сметки. Освен това, в конкретния случай
искането за спиране се основава от фактическа страна единствено на наложените с
постановление за налагане на обезпечителни мерки запори върху дружествени
дялове. Така запорираните дялове в търговски дружества, подробно описани в
представените по делото, заверени копия на постановления на публичен изпълнител,
са с номинална стойност в общ размер на 7502 лева и по никакъв начин не
съответстват на размера на задължението, равен на главницата и лихвата към
датата на искането, установени с обжалвания ревизионен акт. Не са представени и
доказателства за направени други обезпечения, нито се прави предложение за
налагането на такива, покриващи пълния размер на задължението, което се
установява с жаления РА. Напротив, твърди се, че запорираното имущество е
единственото, с което жалбоподателят разполага.
Преценката за спирането на
изпълнението в настоящата хипотеза, неминуемо е свързана с ефекта на наложеното
обезпечение и способността му да гарантира събирането на обезпечените публични
вземания. В случая,
не може да се приеме, че наложените до момента обезпечения покриват в пълна
степен размера на неизплатеното задължение – главница и лихви, установени с
обжалвания ревизионен акт и при липса на предложение за допълнително
обезпечаване на задължението, се налага извода за липса на предпоставките по
чл.157 от ДОПК за спиране изпълнението на процесния РА.
Относно твърдените от жалбоподателя
значителни и трудно поправими вреди, които биха настъпили от изпълнението на
РА, следва да бъде направено уточнението, че за спирането на изпълнението на РА
са предвидени специален ред и условия в ДОПК и чл.166, ал. 2 от АПК не намира
приложение в настоящото производство. Съгласно § 2 от ДР на ДОПК, разпоредбите
на АПК, съответно на ГПК могат да намерят приложение само за неуредените в този
кодекс случаи. Предварителното изпълнение на РА е законодателно уредено с
изрични правни норми от ДОПК, а видно от изложеното по-горе, изчерпателно в
кодекса са уредени и реда и предпоставките, при които административният орган или
съдът могат да спрат изпълнението на РА. Следователно, настъпването на
значителни и трудно поправими вреди не е сред основанията за спиране на
изпълнението на РА, предвидени в ДОПК, поради което съдът не дължи проверка
дали такива вреди биха настъпили от изпълнението на РА.
По тези съображения и на основание
чл.157, ал.4 от ДОПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.А. ***, за спиране изпълнението на Ревизионен
акт № Р-16001620003539-091-001 от 22.10.2020 г., издаден от органи по приходите
при ТД на НАП – Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: