Разпореждане по дело №133/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е с правно основание чл.336 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по повод предявен от О. П., Г. К., против Р. С. И. от с.Г. К., общ.Б. д., обл.К., иск с правно основание чл.5, ал.1 от Закона за лицата и семейството. В исковата молба се твърди, че на основание Заповед № РД-0074/01.10.2009 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане", Г. А. поделение към Агенцията за социално подпомагане, Г. С., лицето Р. С. И. е настанено в „. Ж., делегирана държавна дейност към О. А., Г.А.. Твърди се, че ответницата Р. С. И. е с тежка степен на умствена изостаналост, говори с еднословни изречения, изпълнява и може да разбира само ограничен брой инструкции от определени ежедневни дейности. В исковата молба се изтъква, че лицето Р. С. И. има изградени елементарни битови умения, но не е в състояние да се грижи само за себе си, нито да взема самостоятелни решения, поради което грижи за нея полагал персонала на „.то Ж. П. О. А., Г.А. Ежедневието обаче налагало да се подписват медицински документи за лечението на лицето, да се получава социалната й пенсия, а тя не била в състояние да упражнява тези дейности. Ето защо и на основание чл.336 и сл. от ГПК, ОП, Г. К. моли настоящата инстанция да постанови своя съдебен акт, с който постави под запрещение Р. С. И. от с.Г. К., общ.Б. д., обл.К., с ЕГН-*.

По делото въпреки дадената процесуална възможност, отговор на исковата молба, от ответницата не е депозиран

В съдебно заседание, О. П., Г. К., поддържа исковата си претенция изцяло.

В съдебно заседание, назначеният на ответницата, особен представител – служебен адвокат, изразява становище, че с оглед събраните по делото доказателства, искът се явява допустим и основателен, и че поставянето на ответницата под пълно запрещение ще бъде изцяло в нейна полза.

Окръжният съд, действащ в производството като първа инстанция, взе предвид следното :

От представеното по делото заверено копие от Заповед № РД-0074/01.10.2009 г. на Директора на Дирекция „ Социално подпомагане”, Г. А. се установява, че на основание чл.40а, ал.1 от ППЗСП, във вр. с чл.19 от Закона за социално подпомагане на Р. С. И., с ЕГН *, е предоставена за срок от една година, социална услуга в общността, делегирана държавна дейност, настаняване в „. Ж. в Г. А. Заповедта е мотивирана с необходимост от постоянни специализирани грижи за лицето и липса на възможности за предоставяне на такива в семейна среда.

Приложено е по делото и заверено копие от експертно решение № 0119/ 015 от 24.01.2002 г., от което пък е видно, че лицето Р. Н.Л., с ЕГН *, е с 100 % / сто процента / загубена работоспособност с чужда помощ поради заболяване с диагноза „ Друга уточнена олигофрения / тежка олигофрения/”. Посочената инвалидизация е безсрочна. В този аспект от приложените по делото доказателства, в частност заверени копия от Акт за раждане № * 10.12.1983 г. на Община Г., от удостоверение за раждане от 15.04.2009 г. на Община Г. и от лична карта № *********/15.05.2009 г. на МВР, Г. К., се установява, че имената Р. Н.Л. и имената Р. С. И., са имена на ответницата в настоящото производство, с ЕГН *, с постоянен адрес с.Г. К., Община Б. д., Област К..

По делото са снети и свидетелски показания на св. Е. И., дадени в качеството й на ВРИД Управител на заведение за социални услуги „Защитен Ж. към дейност „Социални услуги” към О. А., Г. А. От техния анализ съдът установи, че лицето Р. С. И. е постъпило в този дом на 01.10.09 г., след като е бил закрит дома от същия тип, в който тя е била настанена до този момент. Установява се, че лицето няма представа за ден и нощ, не познава цифрите, не може да пише и да се подписва, не познава паричните знаци. Реагира само на името си, умее да се облича и да се храни сама, но обикновените физиологични и хигиенни нужди, извършва с подсещане и помощ от страна на персонала. Свидетелката установява, че лицето има родители, които още П. настаняването й в първия дом, поради отсъствие на възможност са се отказали от това да полагат грижи за Р..

От приетото по делото, заключение, изготвено по назначената съдебно-психиатрична експертиза, която не се оспорва от страните, и която съдът кредитира изцяло, се установява, че ответницата Р. С. И. страда от тежка умствена изостаналост, като началният момент на заболяването датирало от най-ранна детска възраст, че състоянието й е особено тежко и поради това същата не може да се грижи сама за своите работи и здраве. Вещото лице установява, че посоченото заболяване „ Тежка умствена изостаналост” съставлява предвиденото в ЗЛС, тежко слабоумие.

От зададените в съдебното заседание, проведено на 16.06.2010 г., въпроси по реда на чл.337, ал.1 от ГПК, съдът придоби лични впечатления за пълната дезинтересираност на ответницата към случващото се в залата, за пълната дезорентираност на ответницата за време, място и цел на заседанието, за отсъствието на възможност да се осъществи някакъв социален контакт. На зададените от съда въпроси ответницата не реагира изобщо и не отговори на същите.

В хода на тези констатации съдът изгради своето становище : намира, че в производството са налице предпоставките на разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗЛС, т.е. налице са условията за поставяне на ответницата под пълно запрещение. За да се уважи искът за поставяне под запрещение, т.е. за обявяване недееспособност на едно лице, е необходимо от една страна лицето да е душевно болно или слабоумно, и от друга – да е налице реална неспособност същото да се грижи за своите работи, вкл. и да върши валидни правни действия – да придобива права или да поема задължения. В тази връзка от горе цитираните доказателства се установява по един безспорен начин, че ответницата Р. С. И. страда от тежка умствена изостаналост, като началният момент на заболяването датира от най-ранна детска възраст, че състоянието й е особено тежко и поради това същата не може да се грижи сама за своите работи и здраве. Установява се безспорно, че посоченото заболяване „ Тежка умствена изостаналост„ съставлява предвиденото в цитираната разпоредба на чл.5, ал.1 от ЗЛС, слабоумие.

С оглед така установеното, съдът намира, че са налице предпоставките за поставянето на Р. С. И., под запрещение – същата страда от заболяване приравнено на слабоумие и е реално неспособна да се грижи за своите работи, да върши валидни правни действия, да придобива права или да поема задължения, като с оглед тежестта на състоянието й следва същата да бъде поставена под пълно запрещение.

На основание чл.338, ал.3 от ГПК, във вр. с чл. 156, ал.1 от Семейния кодекс, след влизане в сила на решението, препис от същото следва да се изпрати на органа по настойничеството по постоянния адрес на лицето, в казуса П. Община – Б. д., Област К., за учредяване на настойничество.

Водим от изложеното и на основание чл.338, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕР. С. И., с ЕГН *, от с.Г. К., общ.Б. д., обл.К., понастоящем настанена в „. Ж. към О. А., Г. А. обл. К., ул. „Ч. „ № *.

След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на органа по настойничеството П. Община – Б. д., обл. К..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд, Г. Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :