Р Е Ш Е Н И Е
№І-129 19.11.2019 година, гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова
3.мл.с.Марина Мавродиева
При
прокурора……….
при
секретаря Ани Цветанова
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 1161 по описа
за 2019 година на Окръжен съд-Бургас, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото пред настоящата
съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по
въззивна жалба на Етажна собственост на к-с “Марина Парк“, ул.“Я.“№**,
представлявана от В. Л. , чрез адвокат Женета Димитрова Иванова с адрес на
кантората- гр.Несебър, ул.“Иван Вазов“№4,, против Решение № 84/03.05.2019г.,
постановено по гр.д.№ 916/2018г. по описа на РС-Несебър, с което са отменени
всички решения на проведеното Общо събрание на Етажната собственост на
к-с“Марина Парк“, гр.Свети Влас, ул.“Я.“№**, представлявана от В. Л.,
обективирани в нарочен протокол от 10.08.2018г.;ЕС на к-с“Марина Палас“ е
осъдена да заплати на „Марина парк“ЕООД сумата от 500 лева съдебни разноски.
В жалбата се твърди, че обжалваното
решение е неправилно, постановено при съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон и е необосновано, поради което се моли отмяната му; не се
изтъкват никакви съображения, доводи и аргументи за така посочените твърдения. Въззивникът е
депозирал молба, вх.№15547/07.10.2019г., в която заявява, че са налице
обстоятелства, възникнали след подаване на въззивната жалба(чл.266,ал.2,т.2 от ГПК), а именно: проведено на 21.06.2019г. ОС на собствениците на самостоателни
обекти в сграда с идентификатор№11538.502.145.1, находяща се в гр.Свети Влас,
Община Несебър, обл.Бургас, ул.,,Я.“№**, к/с,,Маприна Парк“, на което било
взето решение за отмяна на всички решения на общото съъбрание на Етажната
собственост от 10.08.2018г. Представя и моли да бъде прието като доказателсво,
на основание чл.266,ал.2,т.2 от ГПК, протокол от проведеното ОС.
Постъпил е писмен отговор по въззивната
жалба от въззиваемите „Марина парк“ЕООД, Н.Г.Д.
и „Сан Исидро“ ООД, предявен чрез процесуален представител адв. Таня
Панайотова- Маркова.Твърди се, че жалбата на ЕС на „Марина парк“ има изцяло бланкетен характер и с нея се
целяло шиканиране на процеса; проследява се производството, развило се пред
районния съд и процесуалното бездействие на ответната ЕС на к-с“Марина парк“;
развити са съображения за правилност и обоснованост на атакуваното
първоинстанционно решение; моли се потвърждаването му. В проведеното пред БОС
открито съдебно заседание се моли потвърждаване на обжалваното решение като
отново се изтъква, че въззивната жалба има бланкетен характер,тъй като с нея не
се сочат конкретни пороци на
първоинстанционното решение.Относно Протокол
от проведено на 21.06.2019г. Общо събрание на
ЕС заявява: в случай, че с отмяната на всички решения, взети от Общо събрание на
Етажната собственост на к-с“Марина Парк“, гр.Свети Влас, ул.“Я.“№**,
представлявана от В. Л., обективирани в нарочен протокол от 10.08.2018г., съдът
счете, че делото е без предмет доколкото атакуваните решения вече не съществуват, моли присъждане
на направените по делото разноски, тъй
като от една страна едва във въззивната
инстанция и в насрочено съдебно заседание това ново доказателство е
представено; от друга страна, видно от молбата, въззивникът продължавал да
твърди неправилност на
първоинстанционното решение. В представени по делото писмени бележки
отново се обсъжда представено пред БОС
ново доказателство, като се сочи, че същото не е нововъзникнало, а
новосъздадено с оглед на съдебното производство доказателство, с което се
шиканира съдебното производство.
Бургаският окръжен съд, като взе
предвид твърденията на страните, събраните по делото доказателства и въз основа
на приложимите разпоредби на закона, намира за установено следното:
Предявените пред
Районен съд - гр.Бургас конститутивни искове са с правно основание чл.
40, ал.1 от ЗУЕС .
Предвид бланкетния характер на въззивната жалба,
въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:
Съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по
допустимостта му в обжалваната част, а
по всички останали въпроси, той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Съгласно задължителните
указания и разясненията относно правомощията на въззивната инстанция предвид
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от
тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася
служебно само по въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на същото
-само за приложението на императивни материалноправни норми и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените
от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и
ползването на семейното жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е
ограничен от релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на
заявеното с нея искане за произнасяне от въззивния съд.
Въззивният
съд не може да се произнася по основания за неправилност на въззивното решение
извън посочените във въззивната жалба, освен в случаите, когато прилага
материалния закон, определяйки сам точната правна квалификация на предявените
искове и на насрещните права и възражения на страните. Вън от това той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на
посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в
жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд(решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д.
212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II
г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.).
Както е посочено в
проекто-доклада на въззивния съд по в.гр.д.№ 1161/2019г. на БОС,въззивната жалба, подадена от Етажна собственост на к-с
“Марина Парк“ е бланкетна, като в нея без каквато и да било
обосновка са посочени
пороци, от които според жалбоподателя страда атакуваното съдебно решение. Порокът на решението следва да бъде указан
чрез посочване ясно и
конкретно в какво се изразява, за да
може съдът да направи проверка за правилността на решението в рамките на
заявеното от въззивника, а за това, което не е заявено /посочено/, ефектът на
първоинстанционното решение се запазва.
Съобразно действащата редакция на чл.262 ГПК вр.
чл.260 ГПК, непосочването на „указание в какво се състои порочността на
решението” не е основание за оставянето й без движение, т.е. жалбата се счита
за редовна. От друга страна нормата на чл.269 ГПК изисква от въззивния съд да
се произнесе по правилността на решението с оглед направените в жалбата
оплаквания.
Според изложеното в мотивите на Решение № 670 от 27.12.2010г. на ВКС по гр.д.
№ 1728/2009 г., ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК, липсата на
синхрон между изискванията на чл.262 ал.1 ГПК и чл.269 ГПК е по вина/воля/ на законодателя.
В настоящия случай, тъй като не
съдържа конкретно указание за порочността на решението,въззивната
жалба, по която е образувано настоящето дело, е допустима и следва
да бъде разгледана, но въззивният съд не може да формира
собствени изводи по съществото на спора и за правилността на обжалваното
решение, а следва да го потвърди. Жалба без изложени конкретни съображения за
неправилност на въззивно решение е допустима, но неефективна, тъй като не
позволява друга проверка, освен за валидността и допустимостта на обжалваният
акт /Определение № 200 от 20.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 92/2012 г., IV г.
о., ГК/. Изводът, който следва от нормите на чл.262
вр. чл.260 т.3 ГПК и цитираното решение на ВКС е, че единствено от волята на
въззивника, изразена в жалбата му против първоинстанционното решение, зависи
предметът на въззивна проверка досежно правилността на същото.
Както се изложи и по-горе, настоящата въззивната жалба е напълно бланкетна, поради което въззивната инстанция не
разполага с правото да извършва служебна проверка на обжалваното решение и същото
следва да бъде потвърдено
след констатиране на неговата валидност и допустимост, без разглеждане на спора по същество.
Що се отняся до приетия в с.з. на
23.10.2019г. на основание
чл.266,ал.2,т.2 от ГПК като доказателство по делото Протокол от проведено на
21.06.2019г. Общо събрание на ЕС , на
първо място следва да се отбележи,
че въззивникът не твърди и не представя
данни това решение да е влязло в сила.
На второ място, видно от отразяване в Протокола от проведено на 21.06.2019г. Общо събрание на ЕС , част от решенията от ОС на ЕС от
10.08.2018г. били изпълнени, поради което било взето решение отмяната им да се
счита от 21.06.2019г./ датата на провеждане на
ОС на ЕС/.
При това положение и като съобрази , че едва с влизане в сила на решението по предявен
конститутивен иск по чл.40,ал.1 ЗУЕС
настъпва и целената от ищеца правна промяна - отпадане на последиците от незаконосъобразно прието
решение на общото събрание, съдът намира, че от новопредставеното пред БОС
доказателство не може и не следва да
бъде направен извод за отпаднал правен интерес за ищците от продължаване на
настоящето дело.
Предвид изложеното, както и въпреки бланкетния
характер на въззивната жалба и развитите в тази насока съждения(след
констатации за валидност и допустимост), настоящият състав за пълнота на изложението счита за необходимо да отбележи, че първоинстанционното
решение е и правилно по същество поради следното :
Делото е напълно изяснено от
фактическа страна и фактическите положения, приети и установени от райнния съд
се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона.
Въззивната
инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния
съд и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
Беспорно е по делото, че ищците (въззвиаеми) са
етажни собственици, притежаващи самостоятелни обекти в процесната сграда в режим на етажна
собственост. Установено е, че на 10.08.2018г. е било проведено общо събрание на
ЕС, на което са взети решения и е
съставен протокол,
Съгласно разпоредбата
на чл.40, ал.1 от ЗУЕС, всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на
общото събрание;
искът има за предмет установяване законосъобразността или незаконосъобразността
на проведено Общо събрание на етажна собственост. Отмяната на решението на етажната
собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на
императивни правни норми. Ограничението на срока за съдебен контрол
кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок-чл.38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на
протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения.
Когато се касае до проверка на
законосъобразността на решения на общото събрание на етажна собственост по реда
на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС,
предметът на делото се определя от твърденията на ищеца за допуснати нарушения
с оглед разпоредбите на ЗУЕС относно свикването, провеждането и вземането на решения
от общото събрание, като във всички случаи тези нарушения трябва да са
конкретно посочени. Отмяната на решение на общото събрание на етажната
собственост не може да бъде постигната поради наличието на порок, който не е
бил въведен като предмет на спора и въз основа на извършена от съда служебна
проверка -така решение № 37/20.04.2016 год. по гр.д.№ 4432/2015 год. на ВКС,І
г.о.
В
конкретния случай ищците в първоинстанционното производство изчерпателно са посочили в какво се състои
порочността на взетите решения, обосновавайки доводите си за незаконосъобразно свикване на общото събрание
и нарушения на процедурата по провеждането му.
Съобразно
разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, ищецът следва
да установи, че е етажен собстевник и че действително е проведено общото
събрание, чиито решения се оспорват с исковата молба, за които обстоятелства се
сочат доказаталства, а ответникът следва да установи, че правилно и
законосъобразно са били свикани собствениците за провеждане на общо събрание,
за което са съставени съответните покани и протоколи за залепването им, при спазване на предвидения в
ЗУЕС ред за свикване на общото събрание, в това число и на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, при определен дневен ред, съобразно с изискването на закона, с приемане
на решенията при спазване на изискуемия кворум, респективно,
че взетите решения са били законосъобразни и по- конкретно, при спазване на
разпоредбите на чл.17, ал.6, чл.16, ал.5, чл.17, ал.2, т.7 от ЗУЕС досежно регистрация на присъствалите
лично и чрез пълномощник етажни собственици на самостоятелни обекти, определяне
на съответните ид.части от общите части, които представляват присъстващите и
правилно определяне на кворума на събранието, съответно вземане на решения.
В производство
по чл. 40 ЗУЕС, при оспорване
законосъобразността на взетите решения, съдържанието им се удостоверява с
протокола, съставен по посочения по –горе ред, респективно преценката за срочността на подадената молба
за отмяна е обусловена от спазването на процедурата по разгласа на протокола (решение №
8/24.02.2015 год. по гр.д.№ 4294/2014 год. на ВКС,І г.о).
Първоинстанционният съд е
приел, че са налице нарушения на ЗУЕС по свикването и провеждането на ОС на ЕС,
поради което е отменил всички решения.
На първо място, съдът е
констатирал, че не са спазени изискванията на чл.13,ал.1 от ЗУЕС. Разпоредбата
на чл.13 от ЗУЕС, регламентира изчерпателно реда за свикване на ОС на ЕС, като
посочва, че за всеки един от видовете уведомяване се съставят съответните
документи или съответните писмени удостоверявания - в случаите на устно или
електронно уведомяване. От кого изхожда инициативата се съди от поканата, тъй
като според чл. 13 ЗУЕС тя трябва
да е подписана от лицата, които свикват общото събрание (Решение № 12 от
19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5368/2014 г., I г. о., ГК).
Районният съд е достигнал до извод, че
общото събране не е свикано при условията на неотложност(чл.12,ал.5 от ЗУЕС),
поради което за него важат правилата за дадения в закона седмодневен срок, който
в случая не е бил спазен. Наред с това, констатирано е в първоинстанционното
производство, че не са представени
доказателства относно поставянето на поканата за ОС на общодостъпно и видно
място съгласно законовите изисквания.
Правилно първоинстанционният съд е прил, че
решенията са незаконосъобразни поради неспазване на изискванията за изискуемия
кворум.
В
случаите, когато ищецът оспорва законосъобразността на събранието чрез
твърдение за липса на необходимия за провеждането му кворум, в тежест на
ответника е да докаже, че са били представени съответните за взетите решения
идеални част от общите части на сградата. От протокола за провеждане на
събранието е видно, че отразените в него проценти от идеалните части на
собствениците е по-малък от 100%. (на събранието не са присъствали и не са били
представлявани 100% от ид..ч. от общите части). При изчисляване на кворума за
вземане на всяко решение, е следвало присътващите и представляваните идеални
части да бъдат приравнени към 100%.
Освен това констатирано е от
районния съд, че липсват доказателства за присъствието на всички посочени в
протокола лица, за които са представени пълномощни, което от своя страна води
до неправилно съставен кворум на събранието.
За
провеждане на общото събрание на етажната собственост се води протокол от
избран от него протоколчик - чл. 16 ал. 4 ЗУЕС, като изискуемото се съдържание на протокола е
нормативно установено в разпоредбата на чл. 16, ал.5 от ЗУЕС. С това съдържание протокола е свидетелствуващ
документ, установяващ извършените от общото събрание действия и взетите
решения.
Видно
от съдържанието на протокола в настоящия случай, едно от взетите решения по т.6(,,разни“)
е промяна в състава на контролния съвет
чрез включване на двама нови членове, който въпрос е следвало да бъде посочен като изрична точка от дневния ред, тъй като се
касае за избор на управителен орган.
По
изложените съображения въззивният съд напълно споделя изводите на НРС- че в
конкретния случай не са спазени изискванията на ЗУЕС за свикване и провеждане на общото
събрание. Разпоредбите на ЗУЕС,
касаещи провеждането на общото събрание,
са императивни, поради което и неспазването им обуславя незаконосъобразността
на приетите решения от ОС.
По така изложените
съображения подадената бланкетна въззивната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение, като се потвърди изцяло обжалваното решение на РС-Несебър с
препращане към мотивите на същото на основание чл.272 ГПК.
Въззиваемата страна е
заявила искане за присъждане на разноски в настоящото съдебно производство, като
е представила доказателства за
извършването им, което предвид изхода на спора следва да бъде уважено в посочения размер от 400 лв..
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение 84/03.05.2019г.,
постановено по гр.д.№ 916/2018г. по описа на РС-Несебър.
ОСЪЖДА Етажна
собственост на к-с “Марина Парк“, ул.“Я.“№**, представлявана от В. Л. да заплати на „Марина парк“ ЕООД, Н.Г.Д. и „Сан Исидро“ ООД, чрез адв. Таня Панайотова- Маркова, съдебно-
деловодни разноски в размер на 400лв.(четиристотин лева).
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.