Определение по дело №200/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 478
Дата: 15 март 2019 г.
Съдия: Галя Василева Белева
Дело: 20192100500200
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

      478                                                     15.03.2019 г.                                        Град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав

На петнадесети март през две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА

          ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА

                                                                                                      2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Белева

въззивно гражданско дело №200 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение №2253 от 12.11.2018г. постановено по гр.д.№844 по описа за 2018г. на Районен съд гр.Бургас е прекратено като недопустимо производството по иска на И.С.Х. от гр.Дупница за установяване по отношение на „Булсевън Груп“ ЕООД съществуването на трудово правоотношение между страните за периода от 21.06. до 31.08.2017г., а за времето от 19.05. до 20.06.2017г. и от 01 до 08.09.2017г. претенцията е отхвърлена като неоснователна.

Със същото решение  „Булсевън Груп“ ЕООД е осъдено да заплати на И.С.Х. сумата от 230 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за м.август 2017г. по сключен между тях трудов договор №6/20.06.2017г., ведно със законната лихва, считано от 1.11.2017г. до окончателното плащане, като за разликата над нея до пълния предявен размер от общо 4800 лв., включително и за времето от 19.05. до 31.07. и от 01. до 08.09.2017г. претенцията е отхвърлена като неоснователна.

Освен това Булсевън Груп“ ЕООД е осъдено да заплати на И.С.Х. сумата от 175,24 лв. е 318,34 лв., представляващи възнаграждения за положен извънреден труд през месеците юли и август 2017г. , ведно със законната лихва, считано от 1.11.2017г. до окончателното плащане, като за разликите над тези суми до 1874,40 лв. и 1663,20 лв., както и изцяло за месеците май, юни и септември, съответно- 528 лв., 1636,80 лв. и 422,40 лв. исковете са отхвърлени като неоснователни.

Дружеството е осъдено също да заплати на ищеца и обезщетение в размер на 30 лв.- за три дни неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва, считано от 1.11.2017г. до окончателното плащане, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 420 лв. претенцията е отхвърлена като неоснователна.

Булсевън Груп“ ЕООД е осъдено да заплати на И.С.Х. сумата от 15 лв.- платено адвокатско възнаграждение, а по сметка на БРС д.т. в размер на 150 лв., както и 20 лв. за ССЕ.

Х. е осъден да заплати на дружеството сумата от 480 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение.

Страните са уведомени за решението както следва: ищеца- на 13.11.18г. чрез адв.С., а ответника- на 23.11.18г. чрез адв.Мосинов.

В законния срок /на 7.12.2018г. по пощата/ против решението е постъпила въззивна жалба от адв.Н.Г. като пълномощник на Булсевън Груп“ ЕООД. С нея решението е обжалвано в частта, с която исковете против дружеството са уважени, включително в частта за разноските. Изложени са оплаквания, че в обжалваните от дружеството части решението е неправилно и необосновано, като изводите на съда не съответстват на събраните по делото доказателства. Развити са подробни съображения. Моли решението да бъде отменено в обжалваните части, като вместо него се постанови ново, с което исковете бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани, а на въззивника- ответник се присъдят разноските.

Въззиваемият И.С.Х., представляван от адв.С. е представил своевременно отговор на жалбата, с който я оспорва като неправилна и неоснователна и моли да бъде отхвърлена като недоказана, а решението на БРС да бъде потвърдено в обжалваните от ответника части. Изложени са конкретни аргументи.

В срока за отговор е постъпила и насрещна въззивна жалба от И.  С.Х., представляван от адв.С., против решението на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за установяване полагането на труд от ищеца в периода от 19.05. до 20.06.2017г. и осъждане на ответника да му заплати трудово възнаграждение в размер на 1200 лв. месечно за този период; също в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на реално договорено трудово възнаграждение в размер на 1200 лв. месечно за месеците юни, юли и август 2017г. ; в частта, с която са отхвърлени претенциите за заплащане на обезщетение за положен извънреден труд, както и в частта за разноските. Изложени са доводи за неправилност на решението в атакуваните от ищеца части и се моли за неговата отмяна и уважаването на исковете до пълнител предявени размери. Претендира присъждане на всички разноски, сторени по делото.

Ответника по насрещната жалба е подал писмен отговор чрез пълномощника си адв.Г., с която оспорва насрещната въззивна жалба като неоснователна. Изложени са подробни съображения, основани на анализ на доказателствата по делото, в подкрепа на становището на ответника, че в обжалваните от въззивника- ищец части решението на БРС е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.  

На основание чл.267 от ГПК съдът извърши проверка относно допустимостта на жалбите:

Въззивната и насрещната въззивна жалби са подадени против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно упълномощени представители на страни, които имат правен интерес да го обжалват в съответните части. Жалбите отговарят на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и са допустими.

Страните нямат доказателствени искания.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл.267 от ГПК,  Бургаският окръжен съд                                                                                           

О П Р Е Д Е Л И :

 

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад на въззивната жалба, отговора на ищеца, насрещната въззивна жалба и отговора на ответника както и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

                                                        

 

                                                           

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                

                                                                       

                                                                  

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                  

                                                         

                                                                     2.