№ 1170
гр. Варна, 22.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседА.е на двадесет и
втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500625 по описа за 2023 година
Производството по делото е въззивно и е образувано е по частна жалба
от М. С. С., чрез адв.З. против Разпореждане № 47 502 от 30.12.2022 година,
постановено по гр.дело № 12 603/2022 година, по описа на ВРС, с което съдът
се е произнесъл положително по молба за издаване на изпълнителен лист по
делото.
В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно и
незаконосъобразно, и не отчита редица обстоятелства.Молителя излага, че не
следва да бъде осъждан и против него да се издава ИЛ, предвид
императивните норми на чл.405 и следващите от ГПК; твърди се, че
решението е влязло в законна сила едва на 30.12.2022 година и факта, че е
била налице молба по чл.248 от ГПК не е позволявало на съда да разпореди
издаването на ИЛ.В заключение настоява разпореждането за издаване на ИЛ
да Бъде отменено.
По делото е постъпил отговор от страна на А. О. И., чрез адв.А., с които
се настоява, че атакуваното разпореждане се явява законосъобразно и като
такова е редно да се потвърди.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
От материалите по делото става ясно, че по искова молба на А. О.
против М. С. е било образувано съдебно производство по иск с правно
основА.е чл.150 от СК.Извършването на съдо производствените действия е
дало основА.е на съда да произнесе Решение № 3777 от 02.12.2022 година, с
което е уважил претенцията и е осъдил С. да заплаща увеличена издръжка в
размер от 250 лева, считано от 19.09.2022 година, ведно със законната лихва,
като е присъдил в полза на ищцата и разноски в размер на 500 лева.Видно е от
материалите по делото, че СГР е било получено от ДСП на 08.12.2022 година,
от ищцата – на 07.12.2022 година, от ответника на 08.12.2022 година.
С молба от 20.12.2022 година адв.А. е настоял да се измени решението,
само в частта за разноските, като допълнително е претендирал сумата от 100
1
лева – ДДС.
На 23.12.2022 година също адв.А. е подал молба за издаването на ИЛ за
присъдената издръжка и сумата от 500 лева разноски.
На 30.12.2022 година ВРС е произнесъл Разпореждане № 47502, с което
е уважил молбата и е разпоредил издаването на ИЛ за присъдената издръжка
и разноски, по повод влязлото в сила решение.
С Определение № 807 от 19.01.2023 година ВРС е присъдил
допълнително сумата от 100 лева, съобразно молбата от 20.12.2022 година на
адв.А..
Становището на съда е следното:
Жалбата се явява неоснователна, а атакуваното разпореждане
правилно.Съображенията се крият основно в закона и конкретно в нормата на
чл.78 от ГПК.
Производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на
визирА.те в чл. 404, т. 1 ГПК изпълнителни основА.я е регламентирано в чл.
405 - 408 ГПК. При произнасяне по искане за издаване на изпълнителен лист,
проверката, която дължи компетентният съд, е относно правото за
принудително изпълнение в полза на соченото като кредитор лице и срещу
посочения длъжник по изпълняемото право, установено в съответното
изпълнително основА.е. В производството по издаване на изпълнителен лист
проверката относно наличието на ликвидно и изискуемо притезА.е е
огрА.чена, предвид формалната доказателствена сила на подлежащите на
принудително изпълнение съдебни или арбитражни актове, с която
последните удостоверяват изпълняемото право.Производството по издаване
на изпълнителен лист е друго, различно от исковото производство. При
произнасяне по молба по чл. 405, ал. 1 ГПК, съответно при реализиране на
предвидената в чл. 407, ал. 1 ГПК въззивна проверка за законосъобразност на
постановено разпореждане, не се дава разрешение на материалноправен спор,
свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие
на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е
поискано издаване на изпълнителния лист. Постановеният от съда акт, с
характер на разпореждане, не се ползва със сила на пресъдено нещо нито
относно изпълняемото право, нито по отношение правото на принудително
изпълнение.
Следва да се отбележи, че правото на разноски съставлява имуществено
субективно право, а отговорността за заплащане на разноски произтича от
процесуалния закон, тъй като е уредена единствено от него и е основана на
гражданско облигационно правоотношение, чийто фактически състав е
трикомпонентен - неоснователно предизвикан правен спор, направени
разноски за участие в съдебното производство по повод този правен спор и
съдебен акт, който съдържа произнасяне по искането за разноските, въз
основа на резултата от делото. Отговорността за съдебните разноски е
обективна отговорност, тя не е отговорност за вреди, предвид обхвата й,
изчерпващ се единствено с направените разноски, поради което тя е
невиновна.Тъй като вземането за присъдени разноски по водено гражданско
2
дело е за парично задължение, приложима е регламентацията на чл.86 ЗЗД.
Изискуемостта на паричното задължение, предвид неговата безсрочност,
настъпва с влизане в сила на съдебния акт, но не поставя сама по себе си
длъжника в забава. Отговорността на разноските е безвиновна, но не обхваща
всички вреди, а само разноските за производството, направени от насрещната
страна по делото и може да бъде реализирана само във висящия исков процес.
Следователно страната, която е получила неблагоприятно за нея решение или
е прекратено производството по предявен от нея иск, дължи съгласно чл.78
ГПК на насрещната страна всички направени от нея разноски по делото.
В тази връзка съдът се позовава на ТР № от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 6/2012 г., ОСГТК, докладчик съдиите Елеонора Чаначева и Албена
Бонева, където в т.1 и т.2 изрично се сочи, че съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.
В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно
и има характера на разписка.
Страната следва да представи списък за разноски по чл.80 ГПК, дори
когато е направила само един разход в производството, за който е
представено доказателство.
Прави впечатление, че съдебното решение, както за присъдената
издръжка, така и в частта за разноските не е било атакувано и е влязло в
законна сила на 23.12.2022 година – работен ден, а не на 30.12.2022 година,
каквото е виждането на молителя.Решението на съда не е било атакувано
и в частта, с която съдът е присъдил сумата от 500 лева.Следователно са били
изпълнени условията на чл.404 т.1 от ГПК и резонно ВРС е издал ИЛ.
С оглед на горното, ВОС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 47502 от 30.12.2022 година,
постановено по гр.дело № 12 603/2022 година, по описа на ВРС, двадесет и
четвърти състав.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4