№ 1414
гр. София, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20231000501555 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 17.02.2023г. по гр.д. № 14114/2020г. по описа на Софийски градски
съд, 1-16 състав е осъдена Прокуратура на Република България да заплати на Р. Т. Б.,
на осн. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ обезщетение в размер на 8 000лв за неимуществени
вреди, търпени в следствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение в
престъпление по НОХД № 14 653/2018г. на СРС, ведно със законната лихва от
14.08.2020г. до окончателното изплащане, като искът за неимуществени вреди в
останалата си част над присъдения размер до претендирания от 40 000лв е отхвърлен
като неоснователен.
Против решението в осъдителните му части е постъпила само въззивна жалба на
Прокуратура на РБ с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния
закон /чл.52 ЗЗД/ при определяне размер на обезщетението. Твърди се, че при
определяне на обезщетение съдът не е отчел множеството фактори, сврзани с
продължителността на наказателното производство, а именно фактическата и правна
сложност на делото, множеството участници, поведението на страните и на техните
представители. Изтъква, че категорично при съобразяване на тези обстоятелства
продължителността от 4 години не превишава разумния срок. Твърди се още, че при
определяне на обезщетение съдът не е съобразил всички от значение факти като
личността на потърпевшия, както и икономическия стандарт в страната, които не
1
обосновават компенсация в толкова завишен размер. Прави се искане за отмяна на
решението в обжалваната осъдителна част и вместо това отхвърляне на иска,
евентуално намаляване на обезщетението по размер.
В срока за оттовор е постъпила насрещна вззивна жалба от ищеца Р. Т. Б., чрез
пълномощник адв.К. против решението в отхвърлителната му част. Поддържат се
оплаквания за нарушение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/, тъй като присъденото
обезщетение е занижено. Изтъква се, че съдът не е взел предвид обстоятелствата, че е
привлечен като обвиняем за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода, както и факта, че по друго наказателно дело срещу
него, приключило през 2017г му е присъдено обезщетение от 15 000лв, когато
стандарта на живот бил с по-занижените критерии. И на края твърди, че неправилно
съдът отрича причинна връзка между обвинението и заболяванията му – коронарна
болест и ИБС, но дори и да се приеме този извод, следва да се отчете, че воденият
процес е допринесъл за обостряне на тези проблеми. Иска се отмяна в обжалваната
отхврлителна част и вместо това постановяване на ново по същество, с което се уважи
иска в претендирания размер.
Софийският апелативен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Решението е валидно и допустимо в обжалваните му части /чл.269, изр.първо
ГПК/.
Първоинстанционният съд е приел, че е налице хипотеза на чл.2, ал.1, т.3 предл.
второ ЗОДОВ, тъй като против ищеца било повдигнато обвинение за престъпление от
общ характер, по което е оправдан с влязла в сила оправдателна присъда, както и че в
причинна връзка с незаконното обвинение ищецът е търпял неимуществени вреди, за
репарирането на които е определено обезщетение в размер на 8 000лв, ведно със
законната лихва от 14.08.2020г.
Пред първата инстанция са безспорно установени с писмени доказателства
правнорелевантните факти относно повдигнатото на 29.03.2016г обвинение за
извършено престъпление по 211, вр.чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, за измама в особено
големи размери. Внесен е обвинителен акт и образувано НОХД № 18 266/2016г по
описа на СРС, по което първото съдебно заседание е проведено на 13.12.2016г. С
присъъда от 24.01.2018г е признат за невиновен по повдигнатото обвинение, която е
била протестирана и отменена и вместо нея по ВНОХД № 1502/2018г. на СГС делото е
върнато на друг сстав за ново разглеждане. С присъда от 08.06.2020г по НОХД №
14 653/2018г на СРС ищецът е оправдан по повдигнатото обвинение за измама, която е
потвърдена с окончателен съдебен акт по ВНОХД № 2539/2020г. на 08.06.2020г.
По повод на твърденията за влошено здраве в причинна връзка с повдигнатото
обвинение и преживеният в резултат на него стрес, пред първата инстанция са
2
представени епикризи от УМБАЛ „Св.Екатерина“ЕАД. Първата от тях, издадена на
01.10.2021г е поставена диагноза ИБС, многоклонова коронарна болест, състояние
след преживян долен МИ с неизвестна давност, следващата епикриза от 17.10.2018г е с
диагноза перикарден излив по повод многоклонова коронарна болест, следват още
няколко епикризи в този период до 2019г по повод усложнение на основните
заболявания.
Пред първата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпита на св.К., която познава ищеца от десет години, през които като адвокат го е
консултирала по правни въпроси, включително е била негов пълномощник по
процесното наказателно производство. Познанството им било свързано и с
членуването им в дружество с нестопанска цел. Описва ищеца като приветлив,
позитивен и готов да помогне на всеки човек. След образуване на делото се променил,
бил изключително притеснен поради това, че е обвиняем по дело за измама в особено
големи размери. Споделял пред нея, че приема успокоителни лекарства преди съдебно
заседание, ставало му лошо в зала, при един от случаите, разбрала в последствие, че е
приет в Св.Екатерина Варна за операция през 2018г., а през 2019 – последвала втора
операция. Свидетелката посочва, че преди обвинението ищецът не е имал болест на
сърцето, а само страдал от кръвното налягане и хипертония. Посочва, че проблемите
му възникнали след като вече бил обвиняем, тогава бил много притеснен от ефективна
присъда и конфискуване на имущество, това рефлектирало в отношенията с близките,
чувствал се злепоставен пред колеги партньори, които започнали да се дистанцират от
него.
Установените идентично по делото факти обосновават извод за неоснователност
на жалбата на прокуратурата. Първостепенният съд правилно е очертал релевантните
по този въпрос факти в съответствие с разясненията в ППВС №4/1968г и
постановената по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС, а при
определяне на обезщетението е съобразил тежестта и интензитета на всички
установени по делото обстоятелства.
Безспорно са съществени и са били обсъдени общите критерии във връзка с
тежестта на обвинението, продължителността на наказателнотото производство /почти
4 години/, търпените неминуемо притеснения и безспокойство от повдигнатото
обвинение за измама в особено големи размери, представляващо „тежко“ умишлено
престъпление по см. на НК, чувството за злепоставяне пред партньори и колеги,
приятелски и социален кръг, които обстоятелства е следвало и са взети предвид от
първоинстанционния съд при определяне на заместващото обезщетение.
Неоснователни са оплакванията на прокуратурата против размера на
обезщетението, като определен в нарушение на чл.52 ЗЗД. Действително, по делото не
е доказана пряка причинна връзка между състоянието на стрес вследствие на
3
обвинението и диагностицираните заболявания през този период – коронарна болест на
сърцето и ИБС. Показанията на св.К. в тази им част правилно не са ценени от първата
инстанция – в качеството на свидетел тя излага лични впечатления за състоянието на
стрес и безспокойство на потърпевшия, които представляват обичайни вреди – такива,
каквито всяко лице търпи щом е обект на наказателна репресия. По делото не са
приобщени експертни заключения на вещи лица – медицински специалисти, които да
изяснят кои са решаващите фактори за възникване на тези заболявания и доколко
стресогенни събития могат да бъдат обуславящи за тях. Независимо от посоченото
следва да се съобрази, че стресът и без да е фактор за проява на заболяванията, респ. за
техните усложнения, при ищеца е довел до влошено емоционално състояние, което
неминуемо рефлектира върху общото психическо и физическо състояние и тези
обстоятелства са съобразени при определяне на заместващото обезщетение. Вярно е, че
продължителността на наказателното производство от 4год предвид естеството на
обвинението, не може да се определи като неразумна и накърняваща правото на ищеца
на справедлив процес по КЗПЧ, но всички обсъдени вече обстоятелства, обосновават
вреди в обем и интензитет, отговарят на размера на обезщетението. И на края
в тази връзка следва да се посочи, че освен действително търпените вреди с оглед на
посочените критерии, които са строго индивидуални за всеки човек, обективен израз
на принципа по чл.52 ЗЗД е съобразяването на компенсацията с икономическите
условия на живот в периода 2016г-2020г.
Неоснователни са и оплакванията на ищеца против решението в отхвърлителната
му част, акцентиращи на причинна връзка между обвинението и диагностицираните
коронарна болест на сърцето и ИБС, каквато не е установена по делото, а
обстоятелството, че стресът неблагоприятно е рефлектирал върху общото психическо
и физическо състояние на потърпевшия е съобразено при компенсиране на вредите.
Първоинстанционният съд е съобразил всички от значение обстоятелства и не е
допуснал нарушение на материалния закон /чл.52 ЗЗД/ - продължителността на
наказателното производство, която е в рамките на разумния срок, липсата на мерки за
процесуална принуда, както и обема и интензитета на вредите, които предвид
изложените вече съображения са в рамките на обичайните за човек, подложен на
наказателна репресия. Неоснователни на края са оплакванията на ищеца, обосновани с
по-висок размер на обезщетение, получено по друго образувано срещу него
наказателно дело, приключило през 2017г. Всеки един случай индивидуален и обема
на вредите подлежи на конкретна преценка с оглед на събраните доказателства.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции решението в обжалваните му
части ще подлежи на потвърждаване. При този изход на спора няма основание да се
изменят присъдените пред първата инстанция разноски, нито се дължат такива пред
въззивната инстанция.
4
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.02.2023г. по гр.д. № 14114/2020г. по описа на
Софийски градски съд, 1-16 състав.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5