№ 739
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20211100508002 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ответника С. Р. АС., чрез упълномощената
адв. А.К. А. от САК, срещу съдебно решение № 20260274 от 25.11.2020г., по гр. дело №
20283/2020г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 139 с-в, постановено по искане с правно
основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс СК). Решението се обжалва само в частта
относно присъдената месечна издръжка на детето Р..С. А. в размер от 152.50 лв.
Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на постановеното
решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е съдът да
отмени решението в обжалваната част и да присъди издръжка в по-нисък размер. Не се
сочат нови доказателства.
С молба вх. № 23424/26.10.2021г. по описа на СГС, пълномощникът на
въззивника конкретизира, че искането е за намаляване на издръжката за детето до
размер от 81.25 лева месечно.
По делото е депозирана и частна въззивна жалба от ответника С. Р. АС., чрез
адв. А., срещу определение № 20028175 от 30.01.2021г. на СРС, постановено по реда на
чл. 248 от ГПК, с което е отхвърлено искането на ответника за изменение на
решението в частта за разноските. Иска се отмяна на обжалваното определение и да се
постанови друго, с което да се присъдят разноски на ответника. Не са заявени
доказателствени искания.
Отговор на частната жалба не е постъпил.
1
В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Не сочи доказателства и не претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ищцата Р. А.А. не е подала отговор на
въззивната жалба. Не са заявени доказателствени искания и от тази страна.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се
явява и не се представлява. Не сочи доказателства и не претендира разноски.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Софийски градски съд, в настоящия си състав обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, като намира от фактическа и правна страна следното:
І. По въззивната жалба съдът приема следното:
С обжалваното решение по гр. дело № 20283/2020г. на СРС, ІІІ ГО, 139 състав,
съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете Р..С. А., родено на *******., на майката Р. А.А. и е постановил
детето да живее при майката. Определил е режим на лични отношения между бащата
С. Р. АС. с детето Р..С. А.. Осъдил е бащата С. Р. АС. да заплаща на детето си Р..С. А.,
чрез неговата майка и законен представител Р. А.А., издръжка в размер на 152.50 лева
месечно, считано от 28.05.2020г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до настъпване на обстоятелства за прекратяване или изменение на издръжката,
като е отхвърлил предявения иск за издръжка за разликата над 152.50 лв. до 300 лв.
Допуснал е предварително изпълнение на решението в частта за издръжката на детето.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от страна имаща
правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване
по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за
въззивното производство държавна такса не е внесена на основание чл. 83, ал. 2 от
ГПК. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и
допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и
допустимо в обжалваната част, тъй като са били налице положителните предпоставки и
са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл
по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
Между страните не е спорно, че са родители на детето Р..С. А., родено на
******* което е видно и от завереното копие на оригинал от удостоверение за раждане
с № ******* от ******* на Столична община, район Люлин, както и че двамата
родители са разделени и не живеят заедно с детето.
Първоинстанционното решение е правилно в обжалваната част.
В частта за постановената месечна издръжка за детето Р..С. А., съдът приема
следното:
Доводите на въззивника касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. необоснованост на решението поради
2
неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото и неправилност поради
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила.
Настоящият съдебен състав не приеме довода на въззивника, че присъдената от
първата инстанция месечна издръжка за детето е прекомерна, имайки предвид, че
бащата е болен и безработен.
При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с
нуждите на детето и с възможностите на задължения родител. Това са двете
кумулативни изисквания от които съдът следва да формира изводите си по
основателността на иска.
Доходите на двамата родители са базата за установяване на финансовите
възможности на родителите да участват в издръжката на детето си, т.е. доход по
смисъла на т. 5 от ППВС № 5/1970 г., а в същия смисъл е и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по
гр. д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС. Пред двете съдебни инстанции не са приети
доказателства за брутните доходи на родителите на детето Р..С. А..
Настоящата съдебна инстанция приема, че възрастта на детето и неговите
потребности, определят и неговите нужди – същото е навършило девет години и три
месеца, вече е ученик, расте и се формира като личност. Посочената задължителна
съдебна практика приема, че възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата,
които имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия за
живот на тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за случая. Въззивният съд приема, че за цялостната
издръжка на малолетното дете Р. е необходима минимално месечно сумата от 300 лева,
като участието на бащата в издръжката следва да бъде в размер поне минимума по
закон. Разликата до 300 лв. следва да се допълва от майката, заедно с грижите по
отглеждането и възпитанието на детето.
Императивната правна норма на чл. 142, ал. 2 от СК постановява, че
минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата. Съдът съобрази, че определеният от първостепенния съд
размер на месечната издръжка, към момента на приключване на съдебното дирене в
настоящата инстанция, е по-малък от посочения в чл. 142, ал. 2 от СК минимален
размер за издръжката на дете (МРЗ за 2021г. е 650 лева, т.е. минималният размер на
издръжката за детето вече е 162.50 лева).
Останалите доводи на въззивника също са неоснователни, тъй като бащата
приоритетно дължи заплащане издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, вкл.
и на детето Р..С. А., род. на ******* по арг. от чл. 141, т. 1, предл. 1 от СК и чл. 143,
ал. 2 от СК. Т.е. независимо дали е работоспособен и дали може да се издържа от
имуществото си, въззивникът дължи издръжка за детето Р. поне в минималния размер
по закон.
В настоящото производство, съобразявайки нормата на чл. 271, ал. 1, изр. 2 от
ГПК, съдът не следва служебно да увеличава размера на месечната издръжка за детето
Р., тъй като първоинстанционното решение не е обжалвано от другата страна, респ.
положението на жалбоподателя-въззивник не може да бъде влошено с новото решение.
Поради съвпадането на изводите на двете съдебни инстанции, то следва, че
първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно. При постановяване на
решението си първоинстанционният съд е съобразил всички относими към спора
доказателства.
3
По изложените съображения следва да бъде потвърдено първоинстанционното
решение в обжалваната част, като правилно, тъй като то не страда от сочените от
въззивника пороци, а е постановено при спазване на материалния и процесуалния
закон.
ІІ. По частната въззивна жалба от ответника С. Р. АС., чрез адв. А., срещу
определение № 20028175 от 30.01.2021г. на СРС, постановено по реда на чл. 248 от
ГПК, с което е отхвърлено искането на ответника за изменение на решението в частта
за разноските, съдът приема следното:
Частната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Настоящият въззивен съдебен състав изцяло споделя мотивите, изложени в
обжалваното определение, които са в съответствие с приложимата норма и съдебната
практика.
Цитираната от частния жалбоподател практика на ВКС е в противоречие с
практиката, която е цитирана в обжалвания първоинстанционен акт. Противоречивата
съдебна практика не е преодоляна по указания в закона ред – с приемане на
тълкувателно решение от общото събрание на ВКС (арг. от чл. 124, ал. 1, т. 2 от ЗСВ),
поради което и не обвързва настоящия въззивен съдебен състав. Следва, че е
неоснователно искането на ответника С. Р. АС. да се отмени обжалваното определение
и се присъдят разноски по делото.
Поради неоснователността на частната въззивна жалба съдът потвърждава
обжалваното определение № 20028175 от 30.01.2021г. по гр. дело № 20283/2020г. на
СРС, ІІІ ГО, 139 състав.
При този изход от спора на частния жалбоподател не се дължат разноски и
съдът оставя без уважение искането му.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 20260274 от 25.11.2020г. по гр.
дело № 20283/2020г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско
отделение, 139 състав, в обжалваната част, с която е осъден С. Р. АС., ЕГН
**********, да заплаща на детето си Р..С. А., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Р. А.А., ЕГН **********, издръжка в размер на
152.50 лева месечно, считано от 28.05.2020г., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства за прекратяване или
изменение на издръжката.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 20028175 от 30.01.2021г.,
постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр. дело № 20283/2020г. по описа
4
на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 139 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Р. АС., ЕГН ********** за
присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 8002/2021г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав,
като неоснователно.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5