О П Р Е Д Е
Л Е Н
И Е
№
…………../01.11.2019 г., гр. Варна
Административен
съд – гр. Варна, ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на първи
ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ
: КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
като
разгледа докладваното административно дело №2655/2019 г. по описа на
Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от А.П.С.
ЕГН ********** срещу Заповед № 1186/28.11.2018 г. издадена от началника на
Затвора – Варна. Жалбоподателят сочи, че е оспорил заповедта, в резултат на
което е издадена Заповед № Л-76/07.01.2019 г. на гл. директор на ГДИН.
Отправено е искане за отмяна на Заповед № 1186/28.11.2018 г. издадена от
началника на Затвора – Варна.
Ответник
– Началник на Затвора – Варна не е изразил становище по жалбата.
Съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
А.П.
В. е сключил граждански брак и от 22.03.2019 г. е с име А.П.С., видно от справка
НБД – 173/31.10.2019 г.
Със
Заповед № 1186/28.11.2018 г. издадена от началника на Затвора – Варна на
основание чл. 101, т.2 от ЗИНЗС на А.П. В. /С./ е наложено дисциплинарно
наказание „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок
от 7 дни“. В заповедта е посочено „Вещите да бъдат отнети на основание чл. 122,
ал.2 от ЗИНЗС“. Мотиви за издаване на заповедта: на 11.10.2018 г. в Затвора –
Варна А.П. В. /С./ е нарушил установените в МЛС правила, като е държал при себе
си неразрешени вещи – мобилен телефон и батерия, надлежно отразени в протокол №
8307/11.10.2018 г.
Заповедта
е била оспорена от А.П. В. /С./ по административен ред. Със Заповед №
Л-76/07.01.2019 г. издадена от главен директор на ГДИН е отхвърлена жалбата на А.П. В. срещу Заповед
№ 1186/28.11.2018 г. издадена от началника на Затвора – Варна. Заповед №
Л-76/07.01.2019 г. издадена от главен директор на ГДИН е била връчена на жалбоподателя на 10.01.2019
г., срещу подпис - стр.2 от заповедта.
Издадена
е Заповед № 1186А/28.11.2018 г. от началника на Затвора – Варна, с която на
основание чл.122, ал.2 от ЗИНЗС са отнети в полза на Държавата – мобилен
телефон и батерия за мобилен телефон.
Жалбата е недопустима,
поради следните съображения:
Чл. 122 от ЗИНЗС предвижда:
ал. 1 Министърът на правосъдието утвърждава списък
на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на Наказателно-процесуалния кодекс лица, настанени в затворите, поправителните домове и
затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват.
ал.2 Предметите и парите, държането на които не е разрешено или не
е установено чия собственост са, се изземват. Собствеността им се отнема в
полза на Фонд "Затворно дело" със заповед на началника на затвора.
ал.3 Заповедта се обявява на лишения от свобода срещу подпис. Той
може да я обжалва в 14-дневен срок от запознаването при условията и по реда на чл. 111.
Заповедта за изземване на вещи, издадена на основание чл.122, ал.2
от ЗИНЗС, подлежи на обжалване по съдебен ред на основание чл.122, ал.3 от ЗИНЗС, в случая това е Заповед № 1186А/28.11.2018 г. на началника на Затвора –
Варна. Жалбоподателят не оспорва Заповед № 1186А/28.11.2018 г. на началника на
Затвора – Варна.
Ясно в жалбата е посочено, че се оспорва Заповед № 1186/28.11.2018
г. издадена от началника на Затвора - Варна, относно наложеното дисциплинарно
наказание на основание чл.104, ал.1 вр. чл.101, т.2 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 110, ал.1 от ЗИНЗС заповедите за
дисциплинарно наказание, издадени от началниците на затворнически общежития и
на поправителни домове, подлежат на обжалване пред началника на затвора.
Заповедите, издадени от началника на затвора, подлежат на обжалване пред
главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", а в
случаите по чл.
104, ал. 3 – пред министъра на правосъдието. Заповедите се обжалват
в 7-дневен срок от запознаване на лишения от свобода със заповедта. Жалбоподателят е оспорил по посочения ред Заповед №
1186/28.11.2018 г. на началника на Затвора – Варна, като със Заповед №
Л-76/07.01.2019 г. на главен директор на ГДИН е отхвърлена жалбата му.
С чл. 111, ал.1 от ЗИНЗС е предвидено, че заповедта
за дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия подлежи на оспорване
пред административния съд по местоизпълнение на наказанието в тридневен срок от
обявяването й. Чл.111, ал.1 от ЗИНЗС въвежда различен ред за обжалване на заповедите за наложено дисциплинарно наказание
"изолиране в наказателна килия" от останалите такива. В предвидения
съдебен контрол са посочени и възможностите на съда при произнасяне, които не
се отличават от тези на административния орган постановяващ решение - да
потвърди заповедта, да отмени заповедта или да отмени заповедта и да върне
преписката на органа, издал заповедта, със задължителни указания относно
прилагането на закона.
Именно посочените възможности (еднакви при двата вида контрол -
административен и съдебен) в двете последователни разпоредби на чл.
110 и чл.
111 от ЗИНЗС, водят до извода, че само заповеди за налагане на дисциплинарно
наказание изолиране в наказателна килия, подлежат на оспорване по съдебен ред.
Настоящият състав намира, че това е и смисъла на ЗИНЗС, да направи изключение за съдебен контрол само за най-тежкото от
възможните дисциплинарни наказания предвидени в чл.
101 от ЗИНЗС, но не и за останалите.
Съгласно чл.
120, ал. 2 от Конституцията на Република България, гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички
административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон. С така
посочената норма възможността за изключване на съдебния контрол върху
административните актове е предоставена на законодателя. В практиката си
Конституционният съд нееднократно се е произнасял относно границите, в които
може да бъде прилагано изключението, предвидено в чл.
120, ал. 2 от Конституцията. В Решение № 5 на
Конституционния съд от 1997 г. по конституционно дело № 25 за 1996 г. е посочено, че "... законодателят може да установява
изключения от съдебния ред за обжалване на административните актове само
тогава, когато това изключение не накърнява конституционно признати основни
права и свободи на гражданите, или когато друга, по-висша, но изрично
конституционно прогласена ценност трябва да бъде приоритетно защитена (такава е
например сферата на националната сигурност)".
Предвид изложеното и съобразно чл.
111 от ЗИНЗС оспорване пред съд е възможно само
относно заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "изолиране в
наказателна килия", а по отношение на останалите дисциплинарни наказания,
каквото е наказанието по чл.101, т.2 от ЗИНЗС - извънредно дежурство
по поддържането на чистотата и хигиената за срок до 7 дни е предвидено административно обжалване на заповедите, но
не и за съдебно обжалване.
В случая е налице хипотеза по чл.
159, т. 1 АПК, поради което жалбата следва да
бъде оставена без разглеждане и производството по делото да се прекрати.
Дори и да се приеме, че оспорената заповед подлежи на разглеждане
по съдебен ред, жалбата е просрочена поради следните съображения:
Заповед № Л-76/07.01.2019 г. издадена от главен директор на ГДИН,
с която е отхвърлена жалбата на А.П. В. /С./ срещу Заповед № 1186/28.11.2018 г.
издадена от началника на Затвора Варна е съобщена на жалбоподателя на
10.01.2019 г. В нея не е указано пред кой орган и в какъв срок може да
се подаде жалба, поради което срокът за оспорване предвиден с чл.149, ал.3 от АПК се е удължил на два месеца, на основание чл.140, ал.1 от АПК и е бил до
10.03.2019 г. – сряда, присъствен ден. Жалбата е подадена на 17.09.2019 г.
видно от печат на пощенския плик, с който е изпратена.
Съдът е указал на жалбоподателя с Определение №
2464/01.10.2019 г. да представи доказателства за срочността на жалбата, като му
е указано, че при неизпълнение на указанието производството по делото ще бъде
прекратено. Съобщението е връчено редовно, съгласно чл. 39, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 144 от АПК на 22.10.2019 г., чрез процесуален представител – адв. А. Срокът
за изпълнение на разпореждането е бил до 29.10.2019 г. Жалбоподателят е депозирал
молби с. д. № 15968/29.10.2019 г. и №15988/29.10.2019 г., но с тях не е представил
доказателства за срочността на жалбата си. От изложеното следва, че ако се
приеме, че законосъобразността на оспорената заповед подлежи на разглеждане по
съдебен ред, то тогава жалбата е просрочена, поради което на основание чл.159,
т.5 от АПК, жалбата следва да бъде оставена без
разглеждане и производството по делото да се прекрати. Съдът уточнява, че не
споделя тази хипотеза, а само я излага.
В молба с. д. № 15988/29.10.2019 г. жалбоподателят, чрез адв. А. е
посочил, че ако съдът приеме, че указанията не са изпълнени да му се дадат нови
указания и срок за изпълнението им. Съгласно чл. 158, ал.3 от АПК не е
предвидена възможност за даване за втори път на едни и същи указания.
Жалбоподателят не е направил искане за продължаване на срока за изпълнение на
разпореждането на съда, по реда на чл.63, ал.1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК,
поради което направеното изявление за даване указания за втори път е без правно
основание и не следва да се уважава.
Водим от горното и на основание чл.159, т.1 от
Административен съд – гр. Варна,
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата от А.П.С. ЕГН ********** срещу Заповед № 1186/28.11.2018 г. издадена от
началника на Затвора – Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството по
административно дело №2655/2019 г. по описа на Административен съд – гр.
Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от с частна жалба пред Върховен
административен съд на РБългария в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ :