Р Е Ш Е Н И Е
№ 5
гр. Габрово, 21.02.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Габрово в открито съдебно заседание от двадесет
и първи януари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
и
секретар: Радина Церовска, постави за разглеждане докладваното от председателя адм. д. № 280
на Административен съд Габрово по описа за 2021 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на
депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /ГАС/ Жалба с вх. №
СДА-01-1876 от 26.10.2021 г., подадена от М.З.М. ***, с ЕГН: **********, против
Решение № 49 от 12.10.2021 г. на директор на ТП на НОИ- Габрово, с искане за
неговата отмяна.
С така посоченото Решение е отхвърлена Жалба вх. № 1012-07-26 от
13.09.2021 г. на М., с която тя оспорва определеното й среднодневно обезщетение
за бременност и раждане от 29.5455 лв., като незаконосъобразно и определено в
противоречие с правилата на Споразумението за оттегляне на Обединеното Кралство
/ОК/ Великобритания и Северна Ирландия от ЕС и ЕО за атомна енергия /накратко –
Споразумението/, както и с правилата на Споразумението за търговия и
сътрудничество между ЕС и ЕО за атомна енергия, от една страна, и ОК и Северна
Ирландия, от друга /накратко - Споразумението за търговия и сътрудничество/. В периода от 15.08.2019 г. – 29.05.2021 г. е
била осигурена в ОК, като е работила при двама работодатели – до 31.01.2021 г. при *** и от 1.02.2021 г. до 29.05.2021 г. – ***. От 12.05.2021 г. насам работи по трудово
правоотношение в България и е осигурена за сумата от 2 850.00 лв. на
месец. Жалбоподателката счита, че при определянето на размера на обезщетението
за периода от 24 месеца се вземат предвид само тези месеци и дни, които са
завършени съгласно българското законодателство, без да се прави допълване с минимална работна заплата
/МРЗ/ за периодите на работа в друга държава, в
случая– в ОК. Според нея обезщетението й следва да се равнява на 124.4116 лв. и
по тази причина моли да се преразгледа размера на определеното й такова и да се
определи нов такъв, като прилага доказателствата за осигурителния си стаж в ОК.
М. отговаря на законовите изисквания по чл. 48а от КСО за изплащане
на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение.
По Болничен лист № Е20211504159 за месец август, 2021 г., й е определено
обезщетение в горепосочения размер. На 1.09.2021 г. то е преведено по сметката
й. Недоволна от размера тя е подала въпросната жалба до директор ТП на НОИ –
Габрово. Спорен е именно така определеният размер на обезщетението, без да се
оспорва от ответника, че тя е работила в ОК и е била осигурена за горепосочения
близо 2-годишен период, поради което има право на обезщетение за осигурен
социален риск /ОСР/ - бременност и майчинство.
Мотивите на ответника за определяне размера на обезщетението са
следните:
Великобритания не е член на ЕС от 1.02.2020 г., като за оттеглянето
й е сключено Споразумение, определящо условията за това. С Дял трети от него са
уредени правилата за координация на системата за социална сигурност след
оттеглянето и според чл. 126 е установен преходен период от 1.02.2020 г. до
31.12.2020 г., в който се прилагат европейските регламенти за социална
сигурност. След изтичането на преходния период, от 1.02.2021 г., приложение
намират правилата на самото Споразумение. Съгласно чл. 31, ал. 1 от него по
отношение на лицата, попадащи в обхвата на Дял трети, се прилагат правилата и
целите, определени в чл. 48 от ДФЕС, Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския
парламент /ЕП/ и Съвета за прилагане на Регламент № 883/2004 г. Съгласно тях,
след края на преходния период лицата, спрямо които се прилагат в цялост
регламентите, са посочени в чл. 30 и чл. 10 от Споразумението за оттегляне, а
тези, за които се прилагат само правилата за сумиране на периоди, са посочени в
чл. 32 от него. В чл. 30 от Споразумението попадат гражданите на ЕС и
Великобритания, спрямо които в края на преходния период /на 2020 г./ пребивават
в ОК, съответно – в държава-членка на ЕС и спрямо които се прилага
законодателството на другата държава /за граждани на държава-членка на ЕС се
прилага законодателството на ОК, а за граждани на ОК – законодателството на
държавата-членка/; както и тези, които упражняват дейност като заети или
самостоятелно наети лица в ОК, съответно – в държавата-членка и спрямо които
Дял втори от Регламент /ЕО/ № 883/2004 се прилага законодателството на другата
държава. Тези лица попадат в обхвата на Споразумението докато се намират без
прекъсване в някоя от посочените ситуации.
Дял трети се прилага и спрямо лица, които попадат в обхвата на чл.
10 от Споразумението – граждани на ЕС или Великобритания, които са упражнили
правото си на пребиваване там преди края на преходния период и продължават да
пребивават там и след това.
Според чл. 32 от Споразумението, за лицата, които не попадат или
вече не попадат в обхвата на чл. 30, се прилага само принципа за сумиране на
периоди на осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване за
придобиване на права и задължения, произтичащи от такива периоди. Периодите,
приключили преди и след края на преходния период се вземат предвид за
преценката на осигурителни права според Регламент № 883/2004 г.
Споразумението за търговия и сътрудничество се прилага спрямо
лицата, които не са обхванати от Споразумението за оттегляне. За българските
граждани това са лицата, придобили британски осигурителни периоди само след
31.12.2020 г.
М. има придобит осигурителен стаж във Великобритания преди и след
края на преходния период, а след 12.05.2021 г. тя е започнала трудова дейност в
България и работи без прекъсване до издаването на горепосочения Болничен лист.
Към края на преходния период като гражданин на държава-членка на ЕС,
упражняваща дейност в ОК, е попадала в обхвата на чл. 30, ал. 1, б. д от
Споразумението за оттегляне към датата на прекратяване на осигуряването си там.
След завръщането си в България тя е прекратила трансграничната ситуация по
смисъла на чл. 30, ал. 2 от Споразумението за оттегляне и не попада вече в
обхвата му по тази причина. Тя не попада и в обхвата на чл. 10 от него, като
пребиваваща в България, следователно за нея е неприложим Регламент № 883/2004
г. относно условията за определяне парично обезщетение за бременност и раждане.
Приложение следва да намери чл. 32 от Споразумението за оттегляне и спрямо нея
да бъдат признати само периодите на осигуряване в ОК, като се сумират
британския и българския период. Що се касае до размера на обезщетението обаче, същият
се определя по реда на КСО- въз основа на доход от 24-месечен период, като за
британския осигурителен такъв, съгласно чл. 41, ал. 2, т. 5 от Кодекса се взема
предвид само среднодневната МРЗ, установена за страната.
В този 24-месечен период на М. 21 месеца тя се е осигурявала в ОК,
които се признават като стаж в осигуряване, но като основа за дохода, върху
който се изчислява обезщетението, се взема предвид именно МРЗ, а за последните
3 месеца – 90% от среднодневното брутно трудово възнаграждение при българския
работодател. Или МРЗ се взема като база от началото на 2-годишния период до
април, 2021 г., а от месец май до месец юли, 2021 г. се взема предвид БТВ при
българския осигурител. Така сборът от получените основи по месеци възлиза на 20 752.35
лв., който, разделен на броя работни дни по календар, които са 498, се равнява
на 41.6714 лв. среднодневно БТВ. Съответно дневното парично обезщетение за ОСР
по чл. 41, ал. 1 от КСО е изчислено на 90% от СДБТВ за периода от 24 месеца,
предхождащи настъпването на неработоспособността или на 37.5042 лв. дневно
парично обезщетение. Среднодневното нетно възнаграждение за тези 24 месеца е
определено като сборът от месечните нетни възнаграждения, който е
13 761.91 лв., се раздели на броя на работните дни по календар за същия
период – 498 дни или се получава сумата от 27.6344 лв. среднодневно нетно
възнаграждение. Съгласно чл. 49, ал. 1 от КСО дневното парично обезщетение
/37.5042 лв./ не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение
/27.6344 лв./ и по-малко от минималната дневна работна заплата, която за месец
август, 2021 г., е 29.5455 лв. Затова и определеното на М. обезщетение се
равнява на този размер. По болничен лист периода в неработоспособност за месеца
е 14 дни, които умножени по този дневен размер на обезщетението се изчисляват
на 413.64 лв. По тези причини директор ТП на НОИ – Габрово е счел, че
определеният размер на обезщетението на жалбоподателката е правилно изчислен и
отхвърля жалбата й.
Решението е получено на 14.10.2021 г. от М., видно от приложено
известие за доставка. Жалбата против него е депозирана в АС – Габрово на
26.10.2021 г. – в рамките на 14-дневния срок. Като подадена от заинтересовано
лице в законния срок, против подлежащ на съдебно оспорване пред административен
съд административен акт, същата се явява редовна и допустима, поради което
съдът я разгледа по същество с оглед нейната основателност.
Производството е по реда на чл. 118 от КСО.
В Жалбата си М. излага следните съображения за незаконосъобразност
на ИАА:
Между страните не е налице спор по горните факти. М. действително е
започнала работа в ОК, където се е осигурявала през посочения в Решението
период. Не е спорно, че от 12.05.2021 г. тя е продължила работа в Република
България по трудово правоотношение с месечно възнаграждение от 2 850.00
лв. След като на 1.09.2021 г. установила каква е преведената й от НОИ сума като
обезщетение на бременност и раждане, на *** г. тя подала жалба до директора на
администрацията и поискала преизчисляване на същата, като за размера на
обезщетението бъдат взети сумите, върху които се е осигурявала, а не МРЗ.
Според нея след преходния период отношенията в областта на
социалното осигуряване между ЕС и ОК се регламентират съобразно Споразумението
за търговия и сътрудничество, което е следвало да се прилага временно до края
на февруари, 2021 г. С решение на Съвета за партньорство между ЕС и ОК по
искане на Съюза приложението му е удължено до края на месец април, 2021 г. и на
1.05.2021 г. окончателно влиза в сила Споразумение за търговия и
сътрудничество, което по силата на чл. 783, пар. 2 от него се прилага за
осигурителните случаи след 1.01.2021 г. То, заедно с Протокола към него относно
координацията в областта на социалната сигурност, се прилага за лицата, законно
пребиваващи в държава-членка или в ОК, съгл. чл. 489, пар. 1 от Споразумението
за търговия и сътрудничество. В персоналния обхват на Протокола попадат всички
лица, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече
държави, а в материалния му обхват попадат обезщетенията за болест и майчинство. По отношение на М. са се прилагали
три акта в областта на социалната сигурност: Координационните регламенти №
883/2004 и № 987/2009 за периода 15.08.2019 г. до 31.01.2020 г.; Споразумението
за оттегляне от 1.02.2020 г. до 31.01.2021 г. /когато е прекратено първото й
трудово правоотношение във Великобритания/; Споразумението за търговия и
сътрудничество от 1.02.2021 г. до 12.05.2021 г. /когато започва да се осигурява
в България/.
Според чл. 30, пар. 1, б. „а“ и пар. 2 от Споразумението за
оттегляне в неговия персонален обхват попадат лицата, спрямо които се прилага
законодателството на ОК в края на преходния период, докато продължават да се
намират без прекъсване в една от посочените ситуации. М. отговаря на това
условие до 31.01.2021 г., когато е прекратено първото й трудово правоотношение
с ***. Второто й трудово правоотношение е възникнало
на 1.02.2021 г., с втория английски работодател. Спрямо него и спрямо
правоотношението й, възникнало на 12.05.2021 г. с български такъв следва да се
прилага Споразумението за търговия и сътрудничество, както и Протоколът за
социална сигурност към него, т.к. по силата на чл. 783, пар. 2 от това
Споразумение същото се прилага за нововъзникнали след 1.01.2021 г. случаи,
какъвто е нейният. ОСР бременност и раждане също е настъпил по това време и не
са налице никакви аргументи за прилагане на Споразумението за оттегляне спрямо
него. По тази причина по отношение сумирането на периоди в осигуряване в ОК и
ЕС следва да се приложи Споразумението за търговия и сътрудничество и
Протоколът към него.
На следващо място жалбоподателката намира, че целта на чл. 32 от
Споразумението за оттегляне е именно избягването на загуба на осигурителни
права на лицата, работили на територията на ОК и държава-членка в случай, че не
бъде постигнато споразумението за търговия и сътрудничество, уреждащо подобни
отношения след изтичането на преходния период. Същата е и целта на Регламента
на ЕП и С за определяне на извънредни мерки в областта на координацията на
системите за социална сигурност след оттеглянето на ОК от ЕС, в който са
предвидени мерки, които държавите-членки следва да прилагат едностранно по
отношение на гражданите, работили на територията на такива държави и ОК, в
случай, че не бъде постигнато Споразумение за оттегляне. Но т.к. Споразумението
било сключено, така и Регламентът не е намерил приложение. Аналогична е
ситуацията с чл. 32 от Споразумението за оттегляне, който текст е неприложим,
поради приемането на Споразумението за търговия и сътрудничество. Целта не е
загуба на осигурителни права, напротив, целта е тяхното запазване, т.к. не
следва лицата, работили в ОК към края на преходния, да бъдат поставяни в
по-неблагоприятно положение от тези, работили в други държави-членки и още повече
спрямо лицата, които са започнали работа там след неговото изтичане, което
решение е лишено от логика.
По отношение размера на обезщетението следва да се вземе предвид
разпоредбата на чл. SSC.19, пар. 2 от Протокола за социална сигурност, който
съдържа правило, идентично на това по чл. 21 от Регламент 883/2004 за
координация на системите за сигурност и чл. 31 от Споразумението за оттегляне,
препращаща към прилагането на Регламента. Според тази разпоредба когато
обезщетението се изчислява на база среден доход или средна осигурителна основа,
се определя такъв въз основа на доходи, потвърдени за получени или на
прилаганата осигурителна основа през време на периодите, завършени според
съответното законодателство, предвиждащо такъв начин на изчисляване. Според
Указанието за начина на изчисляване на обезщетенията за временна
неработоспособност, безработица и майчинство при условията на българското
законодателство и Регламент 883/2004, издадени от МТСП със Заповед № РД06-7 от
3.06.2014 г., българското законодателство попада в тази хипотеза, поради което
определяне на този размер в случая следва да стане на база 24 месеца преди
настъпването на ОСР, като се вземат предвид само тези месеци, които са
завършени съгласно българското законодателство, без да се прави допълване с МРЗ
за периодите на работа в друга държава-членка – в случая в ОК.
Не е налице спор относно размера на получавания осигурителен доход
от жалбоподателката в Република България, който след завръщането й от
Великобритания от май до юли, 2021 г. се равнява на среднодневен такъв от
138.2352 лв. за всичките 57 работни дни, въз основа на което обезщетението по
чл. 49 от КСЪО от 90% от него се равнява на 124.4116 лв. на ден, а не
определеното такова от органите на НОИ.
В проведено по делото о.с.з. жалбоподателят се представлява от адв.
Б., която поддържа депозираната жалба и прилага писмено становище по съществото
на спора. Страната се обосновава както с вече изложените подробни мотиви, така
и писмо, изпратено от НАП към НОИ, в което е посочено, че периодът, който
следва да се изчисли като приложим, е от 12.05.2021 г.
За ответната страна се явява юрисконсулт Р., която оспорва жалбата
и депозира писмено становище по същество. Не е налице спор относно признаването
на периода в осигуряване на жалбоподателката в ОК Съгласно чл. 32 от
Споразумението за оттегляне те се сумират с периодите в осигуряване в
държави-членки преди и след 31.12.2020 г. По този повод ответната страна не
оспорва, че спрямо М. е налице основание за сумирането на периодите, но не и за
определяне размера на обезщетението. За него се прилагат Регламент 883/2004 и
КСО. Със завръщането си в България тя е прекратила трансграничната ситуация по
смисъла на чл. 30, ал. 2 от Споразумението и не попада в обхвата на лицата по
тази норма, поради прекъсване на ситуацията, обхващаща едновременно
държава-членка и ОК, в която се е намирала до този момент. В България тя
подлежи на осигуряване само по КСО и придобива право на обезщетение за
процесния настъпил ОСР, като работата й във Великобритания се зачита за
осигурителен стаж, но не се взема придобития там осигурителен доход.
Определянето на спорната сума в по-нисък размер е базирано на нормата на чл.
41, ал. 2 от КСО, според която за дните, включени в 24-месечния период за
изчисление, се взима предвид МРЗ за страната, ако лицето попада в някоя от
изрично и изчерпателно регламентираните хипотези, една от които е т. 5 – лицето
е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на
международен договор, по който Република България е стана, което отговаря на
процесната ситуация. Писмото на НАП е тълкувано с оглед дублиране на
осигурителния период, 12.05.2021 г. – 29.05.2021 г., в ОК и България на М.. За
приложимо спрямо него е определено българското законодателство, което отново
препраща към начина на изчисляване на обезщетението, предвиден по КСО, което е
и в полза на лицето, т.к. в този дублиран период доходът на лицето в България е
по-висок от този, в ОК. Смисълът на чл. 11 – 16 от Регламент 883/2004 г. е
спрямо лица в трансгранична ситуация да се определи само едно приложимо
законодателство и това е законодателството на тази държава-членка, в която
осъществява дейност, за която подлежи на осигуряване, съгласно чл. 11, ал. 3, а
от Регламента.
Съдът направи проверка както за наведените в жалбата доводи за
отмяна на процесния ИАА, така и за наличието на всички основания по чл. 146,
във вр. с чл. 168, ал. 1 от АПК.
От фактическа и правна страна се установява следното:
Спор по фактите между страните не е налице. Същите се потвърждават
и от приложените по делото писмени доказателства – трудови договори,
удостоверения за стаж и доход, вкл. придружени с български превод. В оспореното
Решение тези факти са също изрично признати.
През периода 15.08.2019 г. – 31.01.2021 г. М. е работила по трудов
договор с ***, Великобритания, на пълен работен ден, видно от приложените
документи, за което е получавала брутна заплата от 145 ₤, за 43 седмици и
цялостно плащане за периода от 6 499.96 ₤.
През периода 1.02.2021 г. – 29.05.2021 г. М. е работила по трудов
договор с ***, Великобритания, на пълен работен ден, видно от приложените
документи, за което е получавала брутна заплата от 700 ₤, за 2 месеца и
цялостно плащане за периода от 1 400.00 ₤.
През периода 12.05.2021 г. – 12.08.2021 г., когато е започнало
ползването на правото на обезщетение по процесния болничен лист, М. е работила
по трудов договор със „***, Република България, на пълен работен ден, за което е получавала
възнаграждение от 2 850.00 лв. и цялостно плащане за периода като
осигурителен доход, видно от приложената по делото справка на НОИ, от
8 462,81 лв.
Работата на М. във Великобритания до края на месец май, 2021 г., служи като
обстоятелство за удостоверяване наличието на непрекъснат осигурителен стаж за
признаване правото й да получава обезщетения за риск „майчинство“, в случая –
по болничен за бременност и раждане № Е20211504159 за периода 12.08.2021 г. –
25.09.2021 г. Оспорен е размерът на обезщетението след получаване на първото
плащане.
По делото е приложено Указание от 28.04.2014 г. на
министъра на МТСП, с
което се дават указания за начина на изчисляване на обезщетенията за временна
неработоспособност, майчинство и безработица по българското законодателство и
Регламент № 883/2004 на лицата, които имат осигурителни периоди по
законодателството на други държави-членки в ЕС, ЕИП и Швейцария. В тези указания се предвижда, че при изчисляване
на размера на тези обезщетения се прилага чл. 21, пар. 2, като компетентната
институция на държавата-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на парични обезщетения да става
на база среден доход /какъвто е българският случай/ определя среден доход въз основа
на доходи, потвърдени за получени или на
прилагана осигурителна основа през време на периодите, завършени съгласно
съответното законодателство. При прилагането на КСО се вземат предвид само
доходите, потвърдени за получени през време на осигурителните периоди,
завършени съгласно българското законодателство. „Обезщетенията … трябва да се
определят изключително на база на доходи, реализирани през завършен съгласно
българското законодателство осигурителен период, независимо от
продължителността му, включително и когато продължителността му е под“ броя
месеци, необходим за придобиване на правото на обезщетение. В указанието е
налице изрично разпореждане, подкрепено с конкретен пример в полза на
жалбоподателя – „В пряко противоречие с чл. 21, пар. 2 и 4 от Р 833/2004 е
фингираното допълване на периода до 18 месеца на базата на МРЗ – чл. 41, ал. 2,
т. 5 от КСО и поради това тази норма от вътрешното право не може да се прилага
по отношение на случаи, уредени от Р, когато се прилага пряко чл. 21 от него.
Тя може да се прилага само при хипотезите на влезли в сила за България
двустранни договори в областта на социалната сигурност.“. Даденият пример
доизяснява волята на компетентния орган – „Обезщетението се изчислява … само
върху среднодневното БТВ за 11-те месеца осигуряване в България, предхождащи месеца
на настъпване на временна неработоспособност.“, като положените преди това
месеци в осигуряване в друга държава-членка служат само като база за
изчисляване сумиране на необходимия за отпускане на обезщетението период, но за
тях не следва да се начислява МРЗ. За целите на определяне размера на
обезщетението изчисляването става въз основа дохода, получен в България,
изчислен за времето на полагане на труда в България.
Примерът е даден при работа на лицето за
периода, от който се изчислява обезщетението, в държави-членки на ЕС.
Настоящият случай обхваща хипотеза, при която лицето е работило до
напускане на Великобритания на ЕС, като държава по месторабота, по време на
преходния период по Споразумението за оттегляне и след изтичането на този
период, до края на м. май, 2021 г. и след това, без прекъсване, е продължило да
се осигурява в Република България. Указанията, цитирани по-горе, касаят конкретно
ЕС,
ЕИП и Швейцария. Европейското
икономическо пространство /ЕИП/ е създадено през 1994 г. с цел разширяване
на обхвата на разпоредбите на ЕС относно неговия вътрешен пазар, за да включват
държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ). Норвегия,
Исландия и Лихтенщайн са членове на ЕИП. Швейцария е член на ЕАСТ, но не
участва в ЕИП. ЕС и членуващите в ЕИП държави от ЕАСТ (Норвегия и Исландия),
също така са свързани с различни „северни политики“ и форуми, които са насочени
към бързо развиващите се северни предели на Европа и Арктическия регион
като цяло. Великобритания не е член на ЕС, нито на ЕИП както към прекъсване на
осигуряването на М. по първото й трудово правоотношение в тази държава, така и
след възникването на второто й такова и неговото преустановяване и започване на
работа в България. Тези факти са също безспорни.
Тя
обаче е страна по посочените две Споразумения с ЕС – за оттегляне и за търговия
и сътрудничество.
Безспорно
са налице основанията за получаване на процесното обезщетение на основание чл.
48а от КСО. Спорът е относно определяне на неговия размер. Според чл. 49, ал. 1
от Кодекса дневното парично обезщетение при бременност и раждане
се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово
възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или
дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени
осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни
месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност
поради бременност и раждане. Жалбоподателката се
е осигурявала за този 24-месечен период. Дневното парично
обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за
периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна
работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2 - 5.
Съгласно
нормата на чл. 41, ал. 2, във вр. с ал. 1, към която чл. 49, препраща, дневното парично
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява
от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен
доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски. Дневното парично
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да
надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено
обезщетението. За дните, включени в
периода по ал. 1, се взема предвид среднодневната минимална работна заплата за
страната за съответния период, ако лицето:
… 5. е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на
международен договор, по който Република България е страна. До 12.05.2021 г.
жалбоподателката е била осигурявана в ОК.
При напускането на ОК на Общността е сключено Споразумение за оттегляне на Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за
атомна енергия, с
което се определят реда и условията за това оттегляне, с цел да се осигури реципрочна защита на гражданите на Съюза и гражданите
на Обединеното кралство, както и на съответните членове на техните семейства,
когато те са упражнили правото си на свободно движение преди определената в него дата. В чл. 126 от този договор е определен преходния период за приложение на
Споразумението, който започва да тече
от датата на влизане в сила на същото и
приключва на 31 декември 2020 г. По делото няма спор, че жалбоподателката се е намирала на
територията на ОК, където е придобила осигурителни права и е преустановила
осигуряването си след изтичането на този период – през май, 2021 г., с една
смяна на работодателя на 1.02.2021 г., без да е прекъсвала стажа си. Според чл.
127 по време на преходния
период правото на Съюза е приложимо по отношение на и в Обединеното кралство,
освен ако в споразумението не е
предвидено друго,
което означава, че при липса на по-различно предвиждане след изтичането на този
период правото на ЕС вече не се прилага по отношение на и в ОК. Преходният
период е времето, през което ЕС
третира ОК като държава членка, с
изключение на участието му в институциите и управленските структури на ЕС, съгласно становище на Европейска комисия - Въпроси и отговори - Въпроси
и отговори относно оттеглянето на ОК от ЕС на 31 януари 2020 г. -
Брюксел, 24 януари 2020 r.:
https://www.noi.bg/images/bg/regulations/brexit/QA_Brexit_31012020.pdf/
Правото на обезщетение за бременност и раждане
възниква след изтичане на горепосочения преходен период. Няма спор, че
жалбоподателката е гражданин на ЕС, спрямо която законодателството на ОК е било
приложимо до напускането на Великобритания на ЕС, а въз основа на
Споразумението – и до края на преходния период.
Според чл. 30, ал. 2 от Споразумението за оттегляне, посочените
лица попадат в обхвата му до тогава, докато продължават да се намират без прекъсване в една от
описаните ситуации, обхващащи едновременно държава-членка и Обединеното
кралство. Срокът на действие на Споразумението е изтекъл преди за М.
да се прекрати трансграничната ситуация. Съгл. §.3 обаче Дял трети се прилага и по отношение на лица, които не
попадат или които вече не попадат в обхвата на параграф 1, букви а) — д) от
настоящия член, но които попадат в обхвата на член 10 от настоящото
споразумение. Съгласно чл. 10, §.1, б. а това са граждани на Съюза, които са упражнили правото си
на пребиваване в Обединеното кралство в съответствие с правото на Съюза преди
края на преходния период и продължават да пребивават там след това, каквато е ситуацията на М..
Нормата на чл. 32 от Споразумението за оттегляне определя специални
случаи, които се отнасят за лицата, които не попадат или вече не попадат в обхвата на чл. 30, като за същите се прилага само принципа
на сумиране на периоди за осигуряване, заетост, самостоятелна заетост или пребиваване
за придобиване на права и задължения, произтичащи от такива периоди, т. е. тази
норма регламентира прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за целите на сумирането, което се извършва по
правилата на регламента. В този смисъл чл. 32 от Споразумението определя за кои
лица регламентът се прилага относно сумирането на завършени до изтичане на преходния
период осигурителни
периоди преди и след 31.12.2020 г. по законодателството на Обединеното
кралство, респективно това на държавата-членка. Обхванатите лица са граждани на
ЕС и граждани на ОК, за които преди и към края на преходния период се е прилагало
законодателството на Обединеното кралство, съответно на държава-членка. Това
принципно са група лица, които са придобили осигурителни периоди преди
31.12.2020 г. или преди и след 31.12.2020 г. в ОК и държава-членка. За тези лица при преценката на правото се
прилага националното законодателство, като за придобиване на съответното право
се сумират българските и британските периоди. В случая това сумиране е
направено от българските осигурителни
органи.
В Споразумението за търговия и сътрудничество, сключено между ЕС и
Обединеното кралство, се определят преференциални договорености в различни
области, вкл. координация на системите за социална сигурност. То се основава на
разпоредби, гарантиращи еднакви условия на конкуренция и зачитане на основните
права, както
е записано в преамбюла му. Предвидено е, че то няма да съответства на равнището на сътрудничеството, което
съществуваше докато Обединеното кралство беше член на ЕС, но то надхвърля традиционните споразумения за
свободна търговия и осигурява стабилна основа за запазване на дългогодишните
отношения и сътрудничество в редица области. Споразумението за търговия и сътрудничество е подписано на 30
декември 2020 г. То се прилагаше временно от 1 януари 2021 г. и влезе
в сила на 1 май 2021 г., т.е. докато жалбоподателката все още е
работила на територията на ОК. Според чл. 488 от него цел е държавите членки и ОК да координират своите системи за социална
сигурност в съответствие с Протокола относно координацията в областта на
социалната сигурност, за да гарантират социалноосигурителните права на лицата,
обхванати в тях, това е една от целите на самото Споразумение – запазване
на трудовите и осигурителни права, а не тяхното отпадане или ограничаване. Чл. 289
предвижда Протоколът
да се прилага за лицата, законно пребиваващи в
държава членка или в Обединеното кралство, а М. отговаря на това условие. Периодът й на
заетост, съответно – на осигуряване, съгласно този Протокол, в ОК е до
12.05.2021 г. Съгласно чл. SSC.2 Протоколът се прилага към лицата, които са или са били подчинени на
законодателството на една или повече държави, в случая – на ОК и на
държава-членка на ЕС. Според чл. SSC.3 той се прилага за обезщетения при болест и
майчинство. Договореностите
за координация в областта на социалната сигурност, установени с протокола, се основават на принципа на недискриминация между държавите
членки по
Споразумението или в тези ситуации лицата, работещи в ОК, следва да имат същите
социални права при получаване на тези обезщетения, като работещите на
територията на други държави-членки. Нормата на чл. SSC.5 категорично формира този извод: „лицата, за които се прилага настоящият
протокол, получават същите обезщетения и имат същите задължения съгласно
законодателството на която и да е държава, както нейните граждани“. Или дали М. е работила
до 12.05.2021 г. във Великобритания или Германия или която и да било друга държава-членка
на ЕС, вкл. България, то тя би следвало да се третира по един и същи начин,
като за нейната ситуация не е налице някое от предвидените изключения в
Протокола. Нормата на чл. SSC.6 предвижда държавите да осигурят прилагането на принципа на равно третиране на обезщетения,
доходи, факти и събития, както следва: а) когато, съгласно законодателството на
компетентната държава, получаването на обезщетения за социална сигурност и на
други доходи има определени правни последици, съответните разпоредби от това
законодателство се прилагат също така и към получаването на равностойни
обезщетения, придобити съгласно законодателството на друга държава, или към
доход, придобит в друга държава; б) когато, съгласно законодателството на
компетентната държава, настъпването на някои факти или събития води до правни
последици, тази държава взема предвид подобни факти или събития, настъпили във
всяка друга държава, като настъпили на нейната територия. От тук следва извода, че
спрямо М. следва да се счита, че същата няма периоди без осигуряване през двете
години преди настъпването на ОСР и че по отношение размера на обезщетението
следва да се определи такъв, все едно, че до преди постъпването си на работа
при българския работодател през месец май, 2021 г., та е работила при
работодател в държава-членка на ЕС, вкл. в България. Сумирането на периоди е
предвидено и в Този протокол – в чл. SSC.7. Държавите гарантират прилагането на принципа на
прехвърляемост на парични обезщетения, платими съгласно законодателството на
дадена държава или съгласно настоящия протокол, които не подлежат на каквото и да е намаляване,
изменение, спиране, прекратяване или конфискация поради факта, че бенефициерът
или членовете на неговото семейство пребивават в държава, различна от тази, в
която се намира институцията, предоставяща обезщетенията – осигурителният орган на
Република България не следва да намалява обезщетението поради това, че М. е
пребивавала през определена част от периода в ОК или друга държава-членка по
Споразумението. Според чл. SSC.19 осигуреното лице има право на парични обезщетения от компетентната
институция в съответствие с разпоредбите на прилаганото от тази институция
законодателство. Компетентната институция на дадена държава, чието
законодателство предвижда изчисляването на парични обезщетения да става въз
основа на среден доход или на средна осигурителна основа, определя такъв среден
доход или средна осигурителна основа изключително въз основа на доходи,
потвърдени за получени, или на прилаганата осигурителна основа през време на
периодите, завършени съгласно посоченото законодателство. В случая следва да намери
приложение българското законодателство и да се вземат предвид доходите на М.,
получавани в България като получавани преди настъпването на ОСР. Според
горецитираното Указание за начина на изчисляване на обезщетенията за временна
неработоспособност на МТСП настоящата ситуация е такава и в случая следва да се
вземат предвид месеците и дните, които са завършени съгласно българското
законодателство, в които няма дни от последните 24 месеца без осигуряване и не
следва да се прави допълване с МРЗ за периодите, когато лицето е работило в
друга държава, ако тази държава е член на ЕС, а по силата на горепосоченото
Споразумение и Протокола към него – и във Великобритания.
По същата причина съдът намира, че е бил приложим
за случая на М. Регламент 833/2004, като приложим към граждани на държава-членка, които пребивават в държава-членка,
които са или са били подчинени на законодателството на една или повече
държави-членки за ОСР болест и майчинство. Редица текстове от Регламента и
Споразумението за търговия и сътрудничество са аналогични – напр. чл. 21 от
Регламента и SSC.19 от Протокола към
Споразумението, което още веднъж доказва целта на последното, а именно –
запазване осигурителните и други социални права на гражданите на
държавите-членки и Великобритания.
В настоящия случай жалбоподателката е работила във Великобритания и е била осигурявана от британски осигурител в периода от 15.08.2019 г. до 12.05.2021
г. Към момента на настъпване на
риска обаче тя е била осигурена съгласно българското законодателство, и
следователно правото й на парично обезщетение следва да бъде преценено съгласно
българското законодателство. Приложимата норма на чл. 49, ал. 1 КСО предвижда именно такъв специфичен изискуем
осигурителен период, визиран в разпоредбата на чл. 21, параграф 4 от Регламента, респективно –
аналогичната цитирана по-горе норма на Протокола към Споразумението – 24 месеца, предхождащи месеца на настъпване
на временната неработоспособност поради бременност и раждане, като дневното
парично обезщетение се определя именно въз основа на среднодневното брутно
трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са
внесени или дължими осигурителни вноски през този период. Тъй като в този 24
месечен период тя е била осигурявана близо 21 месеца в ОК, която е държава-членка или следва да се третира
като такава и следоттеглянето й от ЕС по отношение на социалното осигуряване на
лицата, то
този период следва да бъде взет предвид, при преценката дали за същата са
налице предпоставките за придобиване на право на парично обезщетение за бременност
и раждане. Средния доход или средна осигурителна основа, въз основа на които се
изчислява паричното обезщетение, се определя изключително върху доходи,
потвърдени за получени, или на прилаганата осигурителна основа през време на
периодите, завършени съгласно посоченото законодателство. Под "посоченото
законодателство" Регламентът и Протоколът имат предвид именно законодателството на компетентната институция. В
настоящия случай за М. такъв период се явява именно периодът й на работа след завръщането
в България, през които тя е получавала работна заплата, служеща като основание за
изчисляване на осигурителните плащания, вкл. за бременност и раждане.
Няма причини при наличието на еднаква
приложима уредба – Регламент 883/2004 и Протокола към Споразумението за
търговия и сътрудничество, еднаквите случаи на осигуряване да бъдат третирани
различно, след като целта на самото Споразумение е именно запазването на
правния ред в социалната сфера от времето преди напускането на ОК на ЕС и след
това при наличието на изрично подписани споразумения между него и Съюза, целящи
именно този резултат.
В този смисъл и съдът намира за законово и
справедливо прилагането на Указанията относно начина на изчисляване на
обезщетенията за временна неработоспособност, майчинство и безработица по
българското законодателство и Регламент 883/2004 на лицата, които имат
осигурителни периоди по законодателството на други държави-членки в ЕС, ЕИП и
Швейцария на министъра на МТСП за приложими и към настоящия случай, като“допълването
на периоди до 18 месеца на базата на МРЗ по чл. 41, ал. 2, т. 5 от КСО“ в пряко
противоречие с правото на Съюза и договорите, сключени от него с ОК /двете
Спогодби- в случая/ поради аналогичното значение на чл. 21 от Регламента и чл. SSC.19 на Протокола към Спогодбата за търговия и
сътрудничество.
По тази причина съдът намира, че процесното
Решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново определяне на
размера на обезщетението по процесния болничен лист при съобразяване с
указанията, дадени в настоящия съдебен акт, респективно – Указанията на МТСП,
утвърдени със Заповед № РД06-7 от 3.06.2014 г. на същия административенорган.
В тази връзка и при този изход на спора се
явява основателно искането на процесуалния представител на жалбоподателката за
присъждане на разноски, които се равняват на договорено и изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 /триста/ лв.
В тази връзка и на основание чл. 154, ал. 1, чл.
153, ал. 1, чл. 170, ал. 1-2, във вр. с чл. 9, ал. 4, Административен съд
Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по Жалба с вх. № СДА-01-1876 от 26.10.2021 г., подадена от М.З.М. ***, с
ЕГН: **********,
Решение № 49 от 12.10.2021 г. на директор на ТП на НОИ - Габрово, с което е отхвърлена Жалба вх. № 10-12-07-26 от
13.09.2021 г. на същото лице срещу неправилно определено и изплатено
обезщетение за бременност и раждане по Болничен лист .
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да
заплати на М.З.М. ***, с ЕГН: **********, разноски по
производството, направени пред настоящата съдебна инстанция, на обща стойност 300.00
лв. /триста/ лв., съставляващи договорено и изплатено адвокатско
възнаграждение.
Препис от решение да се изпрати на страните в
едно със съобщенията.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок
от съобщаването с касационна жалба, подадена чрез Административен съд Габрово
до Върховен Административен съд.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА/