Р Е Ш Е Н И Е
№260014
гр.Шумен, 15 Януари 2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски окръжен съд в публично заседание на седемнадесети
декември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
М. Маринов
Членове: 1. Р. Хаджииванова
2. С. Стефанова
при
секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия Маринов в.гр.дело №414
по описа за 2020 год. на ШОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №166 от 08.07.2020г. по
гр.д.№678/2019г., с допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
решението с Решение №260016/09.09.2020г., допълнено с Решение
№260017/10.09.2020г. по с.д., Районен съд - гр.Нови Пазар е уважил предявените обективно
съединени искови претенции по чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.430 от ТЗ и по чл.86,
ал.1 от ЗЗД, на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД - гр.С., срещу Н.И.К., като е
осъдил ответника да заплати на ищеца - ГЛАВНИЦА /за периода от 06.10.2016г.до
13.05.2019г/ –в размер на 15882,21лв.
/петнадесет хиляди осемстотин осемдесет и два лева двадесет и една стотинки/,
ДОГОВОРНА ЛИХВА за периода от 06.10.2016г.до 22.04.2019г. в размер на 5804,28лв. /пет хиляди осемстотин и
четири лена двадесет и осем стотинки/, ЛИХВА ЗА ЗАБАВА /неплатена лихва за
просрочен кредит/за периода от
06.10.2016г.до 13.05.2019г./ в размер на 796,94лв.
/седемстотин деветдесет и шест лева деветдесет и четири стотинки/, ТАКСИ
/неплатени годишна такса и такса при просрочие за периода от10.10.2016г.до
13.05.2019г /в размер на 384,02лв. /триста
осемдесет и четири лева и две стотинки/, НЕПЛАТЕНИ ИМУЩЕСТВЕНИ ЗАСТРАХОВКИ за
периода от 15.09.2016г.до 13.05.2019г. вкл.
в размер на 150,83лв. /сто и
петдесет лева осемдесет и три стотинки/, НОТАРИАЛНИ ТАКСИ, направени във връзка
със събирането на вземането на ищеца по процесния договор за кредит в размер на
136,80 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от завеждане на иска -16.05.2019г. до
окончателното ѝ изплащане, които суми представляват остатък от задължение
по обявен за предсрочно изискуем Договор за потребителки кредит за текущи нужди HL 25169 /23.07.2007г., сключен
между „Българска пощенска банка“АД и Н.И.К. /кредитополучател/ за сумата от
18900лева. Със същото решение ответника е осъден да заплати в полза на ищеца
деловодни разноски в размер на по 4097,04
лева.
Решението е обжалвано от ответника.
Жалбоподателя намира решението за неправилно и незаконосъобразно по подробно
изложени съображения, като моли същото да бъде отменено, и постановено друго, с
което исковите претенции да бъдат отхвърлени.
Въззиваемата
страна "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е подала отговор на жалбата, в който
сочат че решението е правилно и законосъобразно, поради което молят да бъде
потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок,
редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва
да се разгледа по същество.
Шуменският
окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните,
и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери
жалбата за частично основателна.
Съдът
намира за установено от фактическа страна следното: Видно от представения
Договор за потребителски кредит HL25169 от 23.07.2007г., сключен между
„Българска пощенска банка“АД и Н.И.К. като кредитополучател, банката е
отпуснала на кредитополучателя сума в размер на 18 900лева за текущи нужди, за
срок от 240 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита.
Кредитополучателят от своя страна се задължил да върне ползвания кредит, заедно
с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Размерът на
дължимата месечна анюитетна вноска е 200,90лв.. В чл.2 ал.1 от Договора за
кредит е посочено, че разрешеният кредит се усвоява по сметка на Н.И.К., а
именно: ***402. Представено е бордеро от 06.08.2007г., в което е отразено
превеждане на сума в размер на 18 900 лева по посочената в договора банкова
сметка *** ***, с титуляр ответницата Н.И.К.. В чл.3, ал.1 от договора е
отразено, че за усвоеният кредит кредитополучателят дължи на банката годишна
лихва в размер на сбора на БЛП на БПБ АД за жилищни кредити в лева, действащ за
съответния период плюс договорна надбавка от 4,45 пункта, като към момента на
сключване на договора, БЛП за жилищни кредити е в размер на 7%. В чл.3, ал.3 е
посочено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на
сбора от лихвата за редовна главница, определена в ал.1 плюс наказателна
надбавка от 10 пункта. В ал.5 на чл.3 е отбелязано, че - "Действащия Базов
лихвен процент на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените
в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява
кредитополучателя за новия размер на базовия лихвен процент за жилищни кредити
и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите
салони. Договорените в настоящия договор надбавки не се променят.". В чл.6,
ал.1 е отбелязано, че кредитополучателя погасява кредита на равни /анюитетни/
месечни вноски, включващи лихва и главница, с размер на всяка вноска - 200,90
лева, а в ал.3 от същия член е посочено, че в случай, че по време на действието
на договора, банката промени базовия лихвен процент на БПБ АД за жилищни
кредити, размерът на погасителните вноски, определен в ал.1 се променя
автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателя с подписването
на договора дава своето неотменимо и безусловно съгласие. В чл.12 е посочено,
че банката запазва правото си по време на действие на договора едностранно да
променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага
при операциите си, а измененията в Тарифата влизат в сила от деня на приемането
им от компетентните бангови органи и са задължителни за страните по договора. На
31.10.2007г. между „Българска пощенска банка“ АД и „БЪЛГЕРИЪН РИТЕИЛ СЪРВИСИЗ“ АД е сключен
Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит/цесия/,по силата на
който БПБ е прехвърлила на БРС всички свои вземания по договори за
потребителски и жилищни кредити,предоставени от БПБ на клиентите,изброени в
Приложения №№1,2 и 2а,сред които е и процесния Договор за потребителски кредит
HL25169 от 23.07.2007г.,сключен между
„Българска пощенска банка“АД и Н.И.К./л.47 по делото/. С договор за прехвърляне
на вземания по договори за кредит от 06.04.2009г. и приложение № 1, неразделна
част от договора, „БЪЛГЕРИЪН РИТЕИЛ СЪРВИСИЗ“ АД вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписвания, с ЕИК прехвърлило на „ЮРОБАНК И ЕФ ДИЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК , всички свои вземания по кредитите, заедно с всички обезпечения.,сред
които и всички свои вземания от Н.И.К., произтичащи от Договор за потребителски
кредит HL 25169 от 23.07.2007г. заедно с всички обезпечения и други
принадлежности. На 11.01.2013г. в Търговския регистър е вписана промяна в
наименованието на дружеството от „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД. За извършените цесии длъжникът е уведомен чрез нотариална покана,
връчена от Нотариус , с рег.№на НК /по реда на чл.47 от ГПК - залепване на
уведомление по постоянния адрес на длъжника, за което е съставен Протокол за
връчване по реда на чл.47 ал.5 от ГПК от 22.04.2019г.. Със същата нотариална
покана, поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж 06.10.2016г., на
основание чл.18 от Договора за потребителски кредит и чл.60 ал.2 от ЗКИ „Юробанк
България“ АД е обявил за предсрочно изискуемо цялото си вземане към
ответника,без да се прекратява действието на договора, което към 15.02.2019г. е
определил в размер на 15 882,21лв. главница, 5 893,92лв.-лихви, 384,02лв.-такси
и застраховки в размер на 150,83лв.
От
изготвената в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че общо за погасяване на кредита, уговорените годишни такси
управление /0.3% от непогасената главница, чл.4 т.2 от договор за потребителски
кредит/ и застраховка на ипотекираното в полза на банката имущество, от страна
на длъжника са внесени в банката общо 27262,75лв., като сумата е внасяна на
вноски, в периода от 10.08.2007г.до 31.10.2016г. чрез лицата Н.И.К., Д.И.М., Г.Т.С.и
Р.М.О.. Според направените в банката осчетоводявания, с внесените от длъжника
суми са погасени: Главница –направени 110 погасителни вноски, като погасената
главница е в размер на 3017,79лв.за периода от усвояване на кредита до
31.10.2016г., Договорна лихва-погасена договорна лихва за редовен кредит в
размер на 23238,01лв. за периода от усвояване на кредита до 31.01.2016г., Лихва
за просрочен кредит –Погасена лихва за просрочен кредит в размер на 1,81лв. за
периода от усвояване на кредита до 31.10.2016г., Имуществени застраховки на
ипотекиран имот – Платени са 439,76лв. /в това число и частично платена
застраховка - 11,11лв. от 31.10.2016г./ за периода от усвояване на кредита до
31.10.2016г., Такси /годишни такси управление на кредита в размер 0.3% от
оставащата главница по кредита и такси при просрочие,в зависимост от
просрочените дни/ - общо платени 568,96лв. за периода от усвояване на кредита
до 31.10.2016г. Общо погасени според вещото лица са 27266,33лв., като разликата
от 3.58лв. между внесената от длъжника сума и погасените задължения, представлявала
налично салдо към 06.08.2007г.- сума, неизтеглена от сметката на длъжника, след
отпускане на кредита. Вещото лице сочи, че до 31.10.2016г. погасителните вноски
са правени редовно, като били налице минимални закъснения на част от дължимата
сума, като след 31.10.2016г. кредитополучателят изпада в забава и преустановява
плащанията. Неизплатеното задължение на ответника по процесния договор било
общо в размер на 23 155,08лв., като включвало: 1/Неплатена главница – 15 882,21лв.
/18 900,00лв. дължима главница -3017,79лв. платена главница от 10.09.2007г. до
31.10.2016г./, 2/ Неплатена договорна лихва – 5 804,28лв. за периода от
31.10.2016г.до 22.04.2019г.. /29042,29лв. дължима договорна лихва от
10.09.2007г. до 22.04.2019г. - 23 238,01лв., платена договорна лихва/, 3/Неплатена
лихва за просрочен кредит -796.94лв. за периода от 06.10.2016г.до 13.05.2019г./
798.75лв.дължима лихва за просрочен кредит от 07.01.2008г.до 13.05.2019г.-1.81лв.
платена лихва за просрочен кредит/, 4/Неплатени такси/годишна такса управление
и такса при просрочие -384.02лв.за периода от 10.10.2016г.до
06.08.2018г./952.98лв.дължими такси от 06.08.2008г.до 06.08.2018г.-
568.96лв.платени такси/, 5/Неплатени имуществени застраховки -150.83лв.за
периода от 11.10.2016г.до 26.09.2018г./ 590.59лв.дължими имуществени
застраховки -439.76лв.платени имуществени застраховки/ и 6/ Неплатени
нотариални такси -136.80лв.от 28.02.2019г.до 30.04.2019г.
Експертизата
е отговорила и на въпроса: №5 "Какъв би бил размерът на задължението по
договора за банков кредит,изчислен по първоначално договореният между страните
лихвен процент?", а именно, че при условията на първоначално договорения
между страните лихвен процент, задължението на ответника би било общо в размер
на 15 357,29лв., от които: неплатена Главница - 13 647,54лв. /18900 лв. дължима - 5252,46 лв. платена главница от
10.09.2007г. до 06.06.2018г., 13647,54 лв. неплатена главница след 06.06.2018г./,
Неплатена договорна лихва - 1 288,52лв.
/22259,36 лв. дължима от 10.09.2007г. до 13.05.2019г. - 20970,84 лв. платена от
10.09.2007г. до 06.07.2018г., неплатената 1288,52 лв. от 06.07.2018г. до
13.05.2019г./, Неплатена лихва за просрочен кредит- 189,93лв. /дължима на осн. чл.3, ал.3 от договора в размер на сбора
от лихвата за редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта, т.е.
21,45%, или лихвата за просрочените вноски от №131 до №141 за периода от
06.07.2018г. до 06.05.2019г. и неплатени до датата на исковата молба 13.05.2019г./,
Неплатени такси /годишна такса управление/ - 40,52лв., Неплатени имуществени застраховки - 53,98лв. и Неплатени нотариални такси – 136,80лв. от 28.02.2019г. до 30.04.2019г. Вещото лице е уточнило, че
за да отговори на формулираните от 1 до 4 въпроси от ищеца и определи размера
на задължението по договора за банков кредит, се е съобразило с доказателствата
по делото и счетоводната документация при ищеца, а при отговора на поставения
му въпрос №5 е съобразил първоначално договорения между страните лихвен
процент, при сума на заема 18 900лв., годишен лихвен процент -11,45%, където
годишния лихвен % е равен на БЛП 7% плюс надбавка от 4,45 пункта.
Анализът
на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: Предсрочната
изискуемост, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление
на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към
този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването ѝ.
Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда
действие, ако кредиторът изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника. В процесния случай, ищецът е ангажирал надлежни доказателства,
установяващи, че преди образуване на исковото производство длъжникът е бил надлежно
уведомен по реда на ГПК, че кредиторът упражнява правото си да обяви кредитът
за предсрочно изискуем.
Основния
спорен въпрос между страните в настоящото производство е валидността на част от
клаузите на договора, касаещи определяне на възнаградителната лихва, и
съответно свързаното с това евентуално надвнасяне на дължими суми.
Установяването на неравноправност на клаузите и внасяне на по – голяма от
дължимата сума би обосновало формиране на реално дължимите вноски, определени
само въз основа на валидните елементи на договора. С оглед характера на
процесуалната норма на чл.7, ал.3 от ГПК, приложима считано от влизането и в
сила / ДВ, бр. 100 от 2019 г./ - съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В Решение № 23/07.07.2016
г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, ТК, I т.о. и Решение № 232/05.01.2017 г. на
ВКС, ТК, ІІ отд. по т. д. № 2416/2015 г., както и задължителната за
националните юрисдикции практика на СЕС, формирана по преюдициално запитване с
Решение по дело С-243/08 и Решение на СЕС от 21.02. 2013 по дело C-472/11,
националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на
договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически
обстоятелства. Чл.143 от ЗЗП /чл.35 от ЗЗППТ отм./ дава легалното определение
за неравноправна клауза в договор, сключван с потребител - уговорка във вреда
на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В ал.2 на чл.143 ЗЗП са примерно посочени в 20 точки
неравноправни клаузи - 1.
освобождава от отговорност или ограничава отговорността на производителя,
търговеца или доставчика, произтичаща от закон, в случай на смърт или телесни
повреди на потребителя, причинени в резултат на действие или бездействие от
страна на търговеца или доставчика; 2.
изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по
отношение на търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично
неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, включително
изключва възможността за прихващане на задължение към търговеца или доставчика
с друго насрещно вземане, което има спрямо него; 3. поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика
в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля; 4. позволява на търговеца или
доставчика да задържи заплатените от потребителя суми, в случай че последният
откаже да сключи или да изпълни договора, като същевременно не предвижда право
на потребителя да получи обезщетение на същата стойност при несключване или
неизпълнение на договора от страна на търговеца или доставчика; 5. задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка; 6. позволява на
търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя
преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да
задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати
договора; 7. позволява на търговеца
или доставчика да прекрати действието на безсрочен договор без предизвестие,
освен когато има сериозни основания за това; 8. предвижда необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие за
продължаване на договора при непротивопоставяне на потребителя; 9. предвижда автоматично продължаване
на срочен договор, ако потребителят не заяви желание за прекратяването му, и
срокът, в който трябва да направи това, е прекалено отдалечен от датата, на
която изтича срочният договор; 10.
налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да
се запознае преди сключването на договора; 11.
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание; 12. позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно
без основание характеристиките на стоката или услугата; 13. предвижда цената да се определя при получаването на стоката или
предоставянето на услугата или дава право на търговеца или доставчика да
увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от
договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
цената, уговорена при сключването на договора; 14. дава право на търговеца или доставчика да определи дали стоката
или услугата отговаря на посочените в договора условия или му предоставя
изключително право да тълкува клаузите на договора; 15. налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако
търговецът или доставчикът не изпълни своите; 16. дава възможност на търговеца или доставчика без съгласието на
потребителя да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това
може да доведе до намаляване на гаранциите за потребителя; 17. изключва или възпрепятства правото на предявяване на иск или
използването на други средства от страна на потребителя за решаването на спора,
включително задължава потребителя да се обръща изключително към определен
арбитражен съд, който не е предвиден по закон; ограничава необосновано
средствата за доказване, с които потребителят разполага, или му налага тежестта
на доказване, която съгласно приложимото право би трябвало да бъде за сметка на
другата страна по договора; 18.
ограничава обвързаността на търговеца или доставчика от поети чрез негови
представители задължения или поставя неговите задължения в зависимост от
спазването на определено условие; 19.
не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването
на договора; 20. поставя други
подобни условия. Член 146, ал.1 ЗЗП предвижда нищожност на неравноправните
клаузи, освен ако са били уговорено индивидуално, а ал.2 сочи, че не са
индивидуално уговорени клаузи, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия.
При
осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД систематическо и граматическо тълкуване на чл.3,
ал.5, чл.6 ал.3 и чл.12 от процесния
договор, смисълът, който произтича от целия договор, неговата цел,
добросъвестността, лоялните практики при предоставянето на ипотечни кредити,
разпределението на риска и теориите при избор на лихвения процент, въззивният
съд приема, че всички оспорени клаузи се отнасят до изменението на годишния
лихвен процент, който извод следва на първо място от употребените изрази "годишна
лихва в размер на сбора на БЛП на БПБ АД за жилищни кредити в лева, действащ за
съответния период, плюс договорна надбавка" и " действащия Базов
лихвен процент не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните", "при промяна на БЛП, размерът на
погасителните вноски, се променя автоматично" и др., което сочи, че посочения
в договора годишен лихвен процент от 11,45 % /БЛП - 7% плюс 4,45 надбавка/ е
първоначален, като същият може да е различен за следващите отделни лихвени
подпериоди, предвид липсата на ясни критерии за определянето на базисния лихвен
процент, и възможността на банката да го променя по всяко време без съгласието
на потребителя. Необходимо е да се посочи, че клаузи не се явяват индивидуално
уговорени. Освен че при осъществяване на банкова дейност ответникът трябва да
полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира надеждна и сигурна
банкова система и защита на интересите на клиентите си, по силата на чл. 147,
ал. 1 ЗЗП /чл.36, ал.1 от ЗЗППТ отм./ клаузите на договорите, предлагани на
потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като при
неизпълнение на това задължение, следва да намери приложение императивната
норма на чл. 147, ал. 2 ЗЗП / чл.36, ал.2 от ЗЗППТ отм./, която предписва, че
при съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по
благоприятен за потребителя начин. В задължителното за националните юрисдикции
Решение на СЕС, постановено по преюдициално запитване по дело С-472/10, е
прието, че "националната юрисдикция следва да прецени с оглед на чл. 3,
параграфи 1 и 3 от Директивата неравноправния характер на клауза, съдържаща се
в Общите условия на договора с потребители, с която продавач или доставчик
едностранно предвижда промяна в свързаните с предоставяната услуга разходи, без
обаче да описва ясно начина на определяне на тези разходи или да посочва
основателно съображение за тази промяна. В рамките на тази преценка посочената
юрисдикция трябва по-специално да провери дали, предвид съдържащите се в ОУД с
потребителски клаузи, сред които е и спорната, както и предвид националното
законодателство, уреждащо правата и задълженията, които биха могли да допълват
предвидените в разглежданите ОУД, съображенията или начинът на промяна на
свързаните с предоставяната услуга разходи са уточнени по ясен и разбираем
начин и евентуално дали потребителите имат право да прекратят договора".
Всяко "основателно съображение" по смисъла на горепосоченото решение
представлява всяко обективно обстоятелство, извън волята и контрола на страните
по договора, което е било уговорено или установено преди сключване на
потребителския договор и което обективно води до увеличаване на цената на
стоката или услугата. Също така и в решения по делата С-240/98, С-168/05,
С-484/08 - в които търговецът използва това, че потребителят е в положението на
по-слабата страна в отношенията с продавача или доставчика от гледна точка на
информираност - положение, което го принуждава да се съгласява с установените
предварително от продавача или доставчика условия, без да може да повлияе на
съдържанието им, и се стига до приемането от потребителя на предварително
установени условия, които в негова вреда създават неравновесие между правата и
задълженията на страните, безспорно се нарушават изискванията за
добросъвестност при сключване на договорите. Спазване на принципа на
добросъвестност изисква в облигационните отношения да бъде осигурена защитата
на всеки признат от нормите на правото интерес, а не само на индивидуалният
такъв на някоя от договарящите страни. Тези изисквания са нарушени с включване
на процесните клаузи в договора, доколкото в тях се предвижда ограничаване
възможностите на потребителя, с което се стига не просто до липса на защита, но
и до незачитане на неговите интереси. Следователно процесните клаузи от
договора, които въвеждат правото на кредитора едностранно да променя размера на
възнаградителната лихва /чрез изменение на БЛП – един от нейните компоненти/ –
цената на кредита, която е съществен елемент от договора за кредит, са неравноправни.
В договора не е посочен никакъв алгоритъм и правила, по които БЛП ще бъде
променян, съответно няма и правило за обвързаност на изменението на лихвения
процент по кредита с изменението на други стойности, които принципно биха били
основание за промяната /по аналогична хипотеза Решение № 205 от 07.11.2016 г.
на ВКС по т. д. № 154/2016 г., I т. о., ТК/. Ищецът нито твърди, нито доказва,
че на кредитополучателката са били оповестени и предоставени
"правила", по които ще се определи или е определен конкретният размер
на увеличението, а доказателствената тежест в тази насока е била негова.
Неясно, непрозрачно и без установен метод и стандарт банката, променяйки БЛП, е
променила годишния лихвен процент на лихвата по конкретния кредит, без
същевременно в оспорените клаузи /а и в други клаузи на договора и общите
условия/ да е предвидена реципрочна автоматична промяна на годишния лихвен
процент при намаляване на базовия лихвен процент. Според т. 11 от чл.143, ал.2
от ЗЗП неравноправна е тази клауза в потребителски договор, която позволява на
търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание, каквато е и горната хипотеза. В т.13
на цитираната разпоредба е предвидена неравноправност на клауза, която
предвижда цената да се определя при получаването на стоката или предоставянето
на услугата или дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят
да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно
определената цена е завишена в сравнение с тази, уговорена при сключването на
договора, а в случая, банката е предвидила, че БЛП не може да се договаря и
става автоматично задължителен за страните в случай на повишаването му /което
води и до повишаване цената на финансовата услуга/, но не е предвидено
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е завишена в сравнение с тази, уговорена при
сключването на договора. Посочените договорни разпоредби са типичен пример за
възможности за едностранни промени на лихви, по усмотрение на банката, които и
в трайната практика на ВКС се приемат, че са неравноправни, като внасящи
значително неравновесие между правата и задълженията на страните по кредитното
правоотношение /Решение № 76 от 15.07.2016 г. по т. д. № 888/2015 г. на ВКС,
ТК, Първо отделение, Решение № 72 от 02.08.2016 г. по т. д. № 686/2015 г. на
ВКС, ТК, Второ отделение, Решение № 77 от 22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014
г. на ВКС, ГК, Трето отделение, Решение № 424 от 02.12.2015 г. по гр. д. №
1899/2015 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение, Решение № 51 от 04.04.2016 г. по
т. д. № 504/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, Решение № 23 от 07.07.2016 г.
по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, Решение № 95 от 13.09.2016
г. по т. д. № 240/2015 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, Решение № 165/2.12.2016
г. по т. д. № 1777/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение № 95/13.09.2016 г. по т. д.
№ 240/2015 г. на ВКС, II т. о., Решение № 236/20.12.2016 г. по т. д. №
3082/2015 г. на ВКС, II т. о./, Определение № 42 от 29.01.2018 г. на ВКС по т.
д. № 2025/2017 г., I т. о., ТК, Определение № 72 от 3.02.2017 г. на ВКС по т.
д. № 1297/2016 г., II т. о., ТК, , и др. /. В горецитираното Решение № 95 от
13.09.2016 г. на т. д. № 240/2015 г. на II т. о., ВКС, е дадено разрешение на
правния въпрос, че договорът за жилищен ипотечен кредит не е сделка, имаща за
предмет финансови инструменти, поради което и по отношение на процесния договор
могат да се прилагат разпоредбите на ЗЗП /съответно ЗЗППТ/ и Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Ответникът, като кредитополучател в отношенията,
възникнали между него и ищеца по силата на процесния договор за банков кредит
се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗППТ и ЗЗП, които в
частта, касаеща регламентацията на неравноправните клаузи в потребителските
договори въвеждат разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993
година относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Не
са налице изключенията от нищожността на неравноправните клаузи предвидени в
чл.146 от ЗЗП, в каквато насока липсват и наведени твърдения. Банката е
обезпечила за себе си правото произволно да изменя БЛП със ставка, която тя
счете за целесъобразна /право на автономна преценка/, за постигане на своите
стопански задачи, т. е. за реализиране на търговска печалба. По този начин е
накърнен принципът на добросъвестност и е създадено значително неравновесие
между правата и задълженията на банката и кредитополучателя, и то във вреда на
последния, тъй като при неизвестни /респ. непрозрачни/ основания той не би
могъл да предвиди евентуалните промени на годишния лихвен процент. Липсата на
такава информация преди да бъде сключен договорът по принцип не може да бъде
компенсирана с това, че в хода на изпълнение на договора потребителят ще бъде
уведомен по предвидения ред за промяната на лихвения процент, и че ще получи
новия погасителен план. Добросъвестната търговска практика представлява
съвкупност от правила, определящи пазарното поведение, които произтичат от
законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави.
Предвид
гореизложеното дължимата по договора възнаградителна лихва за процесния период
е в размера, уговорен първоначално между страните в чл.3, ал.1 от договора – 11,45
%, тъй като липсва установена по допустим начин в договора възможност за
едностранна промяна на лихвата от която и да е от страните. Страните са изявили
съгласие, че годишният лихвен процент, посочен като сбор от абсолютни величини
в горепосочената клауза /БЛП - 7% плюс договорна надбавка 4,45 /, към момента
на сключването му при олихвяване на кредита ще бъде 11,45%. Съдът не може да
допълва неравноправни клаузи, а и не би могъл да замества волята на страните по
договора и да измени неговото съдържание извън изрично предвидените в закона
хипотези /чл. 299 ТЗ, чл. 300 ТЗ, чл. 307 ТЗ/, каквито в случая не са налице. Ето
защо иска следва да бъде уважен до установените в последния вариант /отговор на
въпрос №5/ от експертизата размери, а в останалата част следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Предвид
изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която е осъден ответника да заплати на ищеца главница за разликата над 13647,54
лева, договорна лихва за разликата над 1288,52 лева, неплатена лихва за
просрочен кредит за разликата над 189,93 лева, годишна такса управление за
разликата над 40,52 лева, неплатени имуществени застраховки за разликата над
53,98 лева, и вместо него постановено друго, с което исковете до пълния им
претендиран размер да се отхвърлят. Решението следва да се потвърди в
останалата обжалвана част, както и да се коригира в частта за разноските. На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 2717,31 лева
пред първата инстанция, като за разликата над тази сума решението следва да се
отмени, и в размер на 812,46 лева пред настоящата инстанция.
Водим от горното, и на основание чл.271 и чл.272
от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №166 от 08.07.2020г. по гр.д.№678/2019г., с допусната поправка на
очевидна фактическа грешка в решението с Решение №260016/09.09.2020г.,
допълнено с Решение №260017/10.09.2020г. по с.д., на Районен съд - гр.Нови
Пазар, САМО В ЧАСТТА, с която Н.И.К.
с ЕГН ********** е осъдена да заплати на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК ,
Главница
- за разликата над 13647,54
лева до 15882,21 лева, Договорна лихва - за разликата над
1288,52 лева до 5804,28 лева, ЛИХВА ЗА
ЗАБАВА /неплатена лихва за просрочен кредит/ за разликата над 189,93 лева до 796,94 лева, ТАКСИ /неплатени
годишна такса и такса при просрочие/ за
разликата над 40,52 лева до 384,02 лева, НЕПЛАТЕНИ ИМУЩЕСТВЕНИ ЗАСТРАХОВКИ за разликата над 53,98 лева до 150,83лева,
по Договор за потребителки кредит за текущи нужди HL 25169 /23.07.2007г., сключен
между „Българска пощенска банка“АД и Н.И.К. /кредитополучател/ за сумата от
18900 лева, и Деловодни разноски за разликата над 2717,31 лева до 4097,04
лева, като вместо това, в тази част, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с
ЕИК срещу Н.И.К. с ЕГН **********, искове
за заплащане на следните суми: Главница - за разликата над 13647,54 лева до 15882,21 лева, Договорна
лихва - за разликата над 1288,52 лева до 5804,28 лева, ЛИХВА ЗА ЗАБАВА /неплатена лихва за
просрочен кредит/ за разликата над
189,93 лева до 796,94 лева, ТАКСИ /неплатени годишна такса и такса при просрочие/
за разликата над 40,52 лева до 384,02 лева,
НЕПЛАТЕНИ ИМУЩЕСТВЕНИ ЗАСТРАХОВКИ за
разликата над 53,98 лева до 150,83лева, по Договор за потребителки кредит
за текущи нужди HL 25169 /23.07.2007г., сключен между „Българска пощенска
банка“АД и Н.И.К. /кредитополучател/ за сумата от 18900 лева, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ПОТВЪРЖДАВА решение №166 от 08.07.2020г. по гр.д.№678/2019г.,
с допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решението с Решение
№260016/09.09.2020г., допълнено с Решение №260017/10.09.2020г. по с.д., на
Районен съд - гр.Нови Пазар, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Н.И.К. с ЕГН **********ДА ЗАПЛАТИ на "ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК сумата от 812,46 лева, представляваща деловодни
разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при
условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.