Р Е Ш Е Н И Е
№5067/15.12.2015г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ
състав,
в публично заседание на двадесет и
седми ноември, през две хиляди и петнадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при
участието секретаря Г.Д., като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело № 10153 по описа на Варненски
районен съд за 2015г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от М.Г.Д., ЕГН ********** *** *** срещу „Е-П.П.” АД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***, с правно основание
чл.124 ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че ищеца не
дължи сумата от 426,86 лева начислена ел.енергия за периода 10.05.2015г. -
31.07.2015г.
Ищецът твърди, че като потребител на ел. енергия е получил уведомление от
ответното дружество, за извършена контролна проверка на средството за търговско
измерване, при което е констатирано неточно измерване на консумирана ел.
енергия, поради което е коригирана сметката му за използвана ел. енергия, като е начислена сумата от 426,86 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Е-П.П.” АД, в който се
оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че е извършената проверка от
служители на „Е-П.М. АД, като констатациите са отразени в протокол № 1101459.
Твърди се, че при проверка е установено, че в регистър 1.8.3 има показания в
размер на 4585 кВтч, както и че липсва пломба на СТИ,
поради което и на осн. чл. 51, ал.1 от ПИКЕЕ е начислена
процесната сума за процесния период.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото КП за техническа проверка №1101459/17.08.2015г.,
от който се установява, че на така
посочената дата, около 16,05 часа, при проверка на СТИ е констатирано показания
на СТИ както следва по регистър №№: 1.8.1 – 003311; 1.8.2 – 008272; 1.8.3 –
004585; 1.8.0 – 016162. В протокола се сочи, че СТИ с фаб.№1114021262423635
е демонтирано и заменено с изправно такова с фаб. №
1115031500740138.
От становище от 10.08.2015г. се установява, че е одобрено
да бъде извършена корекция след прочитане на регистър 1.8.3, като бъдат
начислени 4585 кВтч. Ел. енергия, съответно 4228 кВтч. за периода 10.05.2015г. – 31.07.2015. и 357 кВтч. за периода 01.08.2015г. – 07.08.2015г.
Представена е фактура № **********/11.08.2015г. на
стойност от 426,86 лева, в която като основание за издаването й е посочено ел.
енергия за периода 10.05.2015г.-07.08.2015г. и за подпериода
10.05.2015г.-31.07.015г.
От заключението на съдебно – техническата експертиза на
в.л. К. се установява,че в регистър 1.8.0 се съдържат данни за общо потребената
на обекта на доставка ел. енергия, която е сбор от показанията на регистър
1.8.1 (нощна ел. енергия) и 1.8.2 (дневна ел. енергия). Регистър 1.8.3 съдържа
данни за т.нар. „върхова” ел. енергия, която е приложима единствено за
промишлени абонати, и в който регистър се натрупва отчитане на ел. енергия в
определени часови зони свързани с най – голяма консумация на електричество.
Експерта допълва, че за битови абонати регистър 1.8.3 не е активен, доколкото
за тези абонати не се отчитат и съответно заплащат изразходена „върхова” ел.
енергия. Посочва, се че в процесното СТИ именно в регистър 1.8.3 се съдържат данни за
консумирана ел. енергия, което експерта отдава на налична софтуерна грешка в
СТИ, доколкото последното е от типа „Смарт”. Допълва,
че при битови абонати поначало в този регистър следва да бъдат налични нулеви
показания. Отчита, че процесните 4585 кВтч могат да
бъдат доставени на абоната, като се отчетат пропускателните възможности на СТИ
и присъединителните съоръжения.
Предявен е иск, с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, с който се търси съдебно
установяване на недължимостта на
вземането на „Е-П.П.” АД срещу ищеца.
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен
установителен иск, е наличие на правен интерес на ищеца за разрешаване, със сила на пресъдено нещо на спора за
отричаното от него материално право, като бъде
установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка
с конкретно притезание, както
и за осуетяване на възникването на нов спор
за материално право на същото
основание. В конкретната
хипотеза, твърденията на ищеца, че не дължи сумата посочена в справката за
корекция, както и че между него и ответника е налице спор относно дължимостта на процесната сума, който
застрашава имуществената му
сфера, с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването
в имота му, обосновават правния интерес от избраната форма
на защита.
Между страните не се спори, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че ищецът е потребител на ел. енергия
за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 ЗЕ, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер, е присъединен към електропреносната мрежа, поради което ищецът
има задължение да заплаща използваната
ел. енергия.
Макар и противоречиви твърденията на ответника съобразно
изложеното от последния в отговора на исковата молба от 24.09.2015г. и в
съдебно заседание проведено на 27.11.2015г., т.е дали процесната сума
съставлява стойност на осъществена корекция на ел. енергия или стойност на
реална консумация, спорния въпрос може да бъде обобщен около възможността на
ответното дружество при наличието на определени условия да осъществи изчисление
на ел. енергия, която не е отчетена при ежемесечното периодично отчитане на
СТИ.
Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел.
енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху
средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към
електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ
бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в
изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т.3 от Протокол
№147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. Предвид изложеното се налага извода, че към датата на
извършване процесната проверка, а т.е. 07.08.2015г.
на СТИ на ищеца, на посочения адрес на доставка на ел. енергия съществува
законова възможност, която регламентира правото на ответното дружество да
извърши, както изчисление, така и корекция на пренесената ел. енергия.
По твърдението на ответника, че сумата съставлява
стойност на реално доставена ел. енергия:
Наведените възражения от ответното
дружество са за реална консумация на посоченото количество електроенергия,
което е отчетено по регистър 1.8.3, но което и предпоставя и приложимост на чл.
50 ПИКЕЕ. Разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ също дава възможност на ответника да
осъществи корекция на ел. енергия, но при констатиране на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в инф. база данни
за нея. Следователно и в тази хипотеза на цитираната норма е налице възможност
за осъществяване на корекция на ел. енергия. Приведено горното към настоящия
казус, настоящия съдебен състав намира, че при периодичното, дистанционно
отчитане на СТИ, предвид софтуерна грешка в последното ( в каквато насока е
заключението на СТЕ) , не е възможно да бъде отчетен размера на реалното
потребление на ел. енергия съдържаща се в регистри 1.8.1 и 1.8.2, а е
необходима необходим специален софтуер, поради което и дистанционното средство
за отчитане на ел. енергия не прочита съдържанието на скритите регистри. Така
това неточно дистанционно отчитане става повод за нанасяне в информационната
база данни на неточно изразходвано количество ел. енергия спрямо реалните
такива. Констатирането на тази неточност вследствие прочитането на СТИ със
специален софтуер и разкриване съдържането на „скритите” за дистанционно
отчитане регистри дава възможност за осъществяване на корекция на потребената
ел. енергия, като разлика между отчетеното количество ел. енергия и преминалите
количества енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но
не и за период по-дълъг от една година.
Приложението на горепосочената
процедура би била налице при условията, че абоната, на адреса на потребление,
на който се доставя ел. енергия би имал статут на небитов, за който е приложимо
отчитане и съответно задължение за заплащане на т.нар. „върхова” ел. енергия.
Кредитирайки заключението на в.л. по СТЕ , съдът приема, че в случая доколкото
абоната е битов клиент на ответника,
то за същия е неприложимо отчитане на ел. енергия по критерий, който е приложим
единствено за промишлени абонати. Единствено за последните се съдържа
задължение по силата на чл. 24, ал.2 от ПИКЕЕ да заплащат „върхова” ел. енергия
в определен от Правилата часови диапазон, поради което и досежно същите е
активен и регистър 1.8.3. на СТИ.
Така изложените възражения на
ответника за наличието на реален отчет на преминалата ел. енергия предвид
статута на ищеца в качеството му на битов клиент на доставка на ел. енергия са
несъстоятелни по причина, че за последния не е вменено в задължение да заплаща
такъв вид ел. енергия, поради което и начисляването на така енергия за
заплащане от страна на последния е лишено от основание.
Твърденията
на ответника в с.з. с които се сочи, че не
е осъществена корекция по смисъла на
ПИКЕЕ, идват и в противоречие със събрания доказателствен материал. В случая от представеното становище за изчисляване на ел. Енергия, от което
може да бъде
направен извод, че е осъществена корекция на ел. енергия (така както се сочи и в самия документ представен
от ответника).
В случая корекцията
е извършена само въз основа
на данните от констативния
протокол от 07.08.2015г., СТИ не е изпратено за метеорологична проверка в БИМ, въпреки
констатациите на вещото лице, че е налице грешка в
софтуера на същото. Така изложеното налага извода, че ответника е приел, че извършената корекция
попада в хипотезата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ, която предвижда, че когато при проверка
на измервателната система се установи промяна на схемата на свързване, корекцията по чл. 48,
ал. 1 се извършва само въз основа на констативен
протокол за установяване на намесата
в измервателната система, който
отговаря на изискванията на
чл. 47 и е съставен в присъстието
на органите на полицията и
е подписан от тях.
Видно от отразеното
в протокола и безспорно е между страните, че същият не е съставен в присъствието на органите на полицията и съответно не е
подписан от тях, съобразно изискванията на чл. 48,
ал. 2 ПИКЕЕ /2013 год./.
При това положение, след като констативния протокол не съдържа нормативно установените реквизити, същият не съставлява годно основание от гледище
на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ /2013 год./ за
извършване на корекция на сметката на абоната за потребена
ел. енергия за минал период,
в този смисъл и решение постановено по в.гр. дело № 289/2015г. на ВОС, ГО.
С оглед
пълнота на изложението и доколкото основание за начисляване на процесната сума
е станал единствено КП за проверка от 07.08.2015г., следва да се посочи, че
дори и да бъде приложена разпоредбата на чл. 48 ал.1 т.1 б.„а” – за битови клиенти
(какъвто е настоящия ищец), то отново е неприложимо осъществяване на корекционната процедура по посочения текст, доколкото
липсва констатиране при метрологичната проверка на СТИ на точен измерител на
грешката. В случая процесният СТИ, който е монтиран на адреса на потребление на
абоната, не е предаден за метрологична експертиза (след неговия демонтаж, който
е удостоверен в КП от 07.08.2015г.), която експертиза следва да се извърши от
надлежния държавен проверяващ орган, а единствено е осъществен прочит на софтуерното
съдържание на електромера и е начислена за заплащане процесната сума. В този
смисъл и съдебната практика по идентичен казус, обективирана в решение
постановено по в.гр. дело № 343/2015г. на ВОС, ГО.
При изложеното съдът намира, че ответникът не успя да
докаже своите правопогасяващи възражения, от които
черпи изгодни за себе си права, поради което и предвид разместената
доказателствена тежест при разглеждане на отрицателен установителен иск, същия
следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 355 лева, от които 300 лева заплатено
възнаграждение за процесуално представителство и 55 лева съдебно – деловодни
разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.Г.Д., ЕГН ********** *** *** не
дължИ на „Е.- П. п.”АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 426,86 лева, за която сума
е издадена № **********/11.08.2015г. на основание начислена ел. енергия за
периода 10.05.2015г.-07.08.2015г. и за подпериода
10.05.2015г.-31.07.015г., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.п.”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.Д.., ЕГН **********
*** *** сумата
от 355 (триста петдесет и пет)
лева, от които 300 лева заплатено възнаграждение за процесуално
представителство и 55 лева съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: