Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 25.11.2016
г. град Казанлък
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Казанлъшкият
районен съд II граждански състав
На тридесет и първи октомври Година две хиляди и шестнадесета
В публичното заседание в следния състав
Председател: Стела Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа докладваното от районен съдия Г. гражданско дело № 3242 по
описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба ищцата твърди, че на г. с ответницата В.Г.К. подписали
предварителен договор за продажба на недвижим имот, съгласно който поели
задължението да сключат окончателен договор за продажба на недвижим имот с
предмет прехвърляне в нейна полза на правото на собственост върху следния
недвижим имот идеални части от дворно място с площ от кв.м / представляваща УПИ кв. по плана на гр.
К. на ул. заедно с находящата се в имота жилищна сграда и подобрения в нея,
описан в нотариален акт № том дело №. на
нотариуса при РС гр. К..
Срокът за подписване на окончателния договор, изтекъл на г.
като всички условия за неговото сключване към момента на предявяване на
исковата молба били изпълнени. Освен това всички поети от нея задължения и
ангажименти по този договор били изпълнени в уговорените за това срокове.
Въпреки това, В.Г.К. не изпълнила задължението си да сключи окончателния
договор в посочения срок. На г. ищцата представила пред нотариус П. К. с рег. №
на НК с район на действие РС К. нотариална покана, с която поканила ответницата
В.Г.К. на г. да сключат окончателен договор за покупко-продажба на недвижим
имот. Ответницата не се явила и до момента не е изпълнила задължението си по
предварителния договор за продажба на недвижим имот.
Въпреки съществуващото задължение за прехвърляне на собствеността върху
процесния имот, тя се е разпоредила с него, чрез договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка с нотариален акт от г., № том рег. №дело № от г. на нотариус И. Г.с рег. № . на Нотариална
камара гр. С. с район на действие РС гр.К.вписан в имотния регистър към Служба
по вписванията – К. под вх. Рег. № от г., Акт. № том дело №, като е прехвърлила целия недвижим имот
на внучката си В.Г.К., като нотариалната сделка е изповядана едва дни след
сключването на предварителния договор и три дни преди изтичането на срока
указан в него относно сключване на окончателен договор за покупко-продажба на
недвижим имот с нотариален акт, като съгласно чл. 135, чл. 2 от ЗЗД ответните
страни са знаели за увреждането нанесено на ищцата с прехвърлителната сделка
предназначена от В.Г.К. и В.Г.К. само и единствено да увреди кредитора. Твърди,
че извършване на тази сделка ответницата
В.Г.К. се поставила в невъзможност да изпълни задължението си по предварителния
договор за продажба на недвижим имот.
Предвид описаната
фактическа обстановка счита, че за нея възникват следните права:
По чл. 135 от ЗЗД за
обявяване на относителна недействителност на прехвърлителната сделка до размера
на 1/3 /една трета/ идеални части, както и възможността за упражняване на
правата по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД относно обявяване на предварителния договор
сключен между страните за окончателен.
Моли да съдът да постанови решение, с което да признае за относително
недействителен по отношение на Г.Л.Ш. договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка до размера на 1/3 /една трета/ идеални
части, оформен с нотариален акт от г., №том рег. № дело № от г. на нотариус И. Г. с рег. № 440 на
Нотариална камара гр. С.с район на действие РС гр.. вписан в имотния регистър
към Служба по вписванията – К. под вх. Рег. № от г., Акт. № том дело №;
Да обяви за окончателен сключеният на г. между Г.Л.Ш. от една страна като
приобритател и В.Г.К. от друга страна като прехвърлител, предварителен договор
за продажба на недвижим имот: идеални части от дворно място с площ от кв.м /триста и шестдесет квадратни метра/
представляващо УПИ кв. по плана на гр. К.на ул. заедно с находящата се в имота
жилищна сграда и подобрения в нея по скица, а по нотариален акт с площ откв.м /
/.
Да осъди В.Г.К. да заплати направените разноски по делото, както и разноските
за нотариална покана. С оглед становището на ответника и направените
възражения, моли съдът да й даде възможност да ангажира допълнителни
доказателства. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Р. Ж..
Претендира за направените по делото разноски. Подробни съображения излага в
писмена защита.
В срокът по чл. 131 от ГПК ответницата В.Г.К. депозира писмен отговор.
По отношение на иска по чл.19 от ЗЗД го счита за недопустим, тъй като исковата молба била
вписана в съда на г., а прехвърлянето на имота в полза на втория ответник
/който се явява трето лице/ било извършено на г. Нямало как предварителния
договор да се обявял за окончателен, след като към момента на вписване на
исковата молба първия ответник не се явявал собственик на имота и не бил
носител на вещното право на собственост. В този смисъл намира, че
производството в тази част следвало да бъде прекратено. Ако съдът приемел, че
искът е допустим, при условията на евентуалност, моли да го отхвърли като
неоснователен.
Взема становище по иска по чл.135 от ЗЗД, който също бил допустим и
неоснователен и моли да бъде отхвърлен като такъв.
Относно основателността на предявените искове:
1.По отношение на предявеният иск по чл.19 от ЗЗД счита, че бил
неоснователен, тъй като се разпоредила с
имота си преди предявяване на исковата молба и преди вписването й в съда
/служба по вписванията/. Към момента на предявяване на иска не била собственик
на процесния недвижим имот и не била носител на вещното право на собственост.
По тази причина предварителният договор не можел да се обяви от съда за
окончателен /основание в чл.363 ГПК /Р.№ г.по гр.д.№994/1999 г. ВКС-\/ т.о./.
В исковата молба ищецът сам посочвал факта, че тя извършила разпореждане с
имота в полза на трето лице и сочи нотариалния акт за извършеното прехвърляне
на имота. От представената от ищеца нотариална покана било видно, че самият той
не е изпълнил задълженията си към нея за плащане на цената на имота. На първо
място, в предварителния договор липсвала клауза, от която да било видно
волеизявлението й, че тя била получила сумата лв. На
второ, ищецът декларирал, че към г. все още не бил платил сумата лв., следователно самият той бил в
неизпълнение на задълженията си по предварителния договор, което било
достатъчно основание съдът да приеме негово виновно поведение за неизпълнение
на поети задължения по договора и да отхвърли предявения иск като
неоснователен.
2. По отношение на предявеният иск с правно основание чл.135 ЗЗД:
Посочва, че през на г. имала нужда от парични средства, с които да посрещне
свои неотложни нужди. Случайно срещнала неин познат, за който знаела, че дава
пари в заем и го попитала дали ще може да й осигури заем. Отговорил й, че ще намери
човек, който да й даде пари в заем и след няколко дни я срещнал с ищцата, която
до този момент не била виждала и не познавала. В разговора между тях двете
отново повторила, че има нужда от пари в заем, които да върне по-късно, в
рамките на около година. Ищцата й обяснила, че може да й осигури пари, но за да
има гаранции, че ще й ги върне трябвало да и покаже нотариален акт, от който да
види, че има недвижим имот на нейно име. Тя обяснила, че има къща на два етаж с
гараж и не голямо дворно място. Тя си преснимала нотариалния й акт и си
уговорили среща, за да подпишат договора, по силата на който тя да й даде
парите в заем. На г. ищцата отишла в дома й с един договор, много бързала и я
помолила да го подпише бързо, защото отивала да й урежда парите, които до
няколко дни, не по-вече от седмица ще й ги донесе вкъщи. Ответницата буквално
на входа на жилището подписала договора и тя си тръгнала. Ответницата не
получила екземпляр от този договор, но знаела, че ще е свързан със заема на
парите, които търсела и които ищцата обещала да й даде. От бързите действия на
ищцата за подписване на договора, за уреждане на парите за заема не успяла да
прочете дори един ред от този договор. Едва когато получила исковата молба и
приложения към нея договор установила, че е подписала не договор за заем, а
предварителен договор за продажба на недвижимия й имот и то на много ниска
цена.
Между нея и ищецът имало разговор за даване на пари в заем и следвало да подпише такъв договор, а не
предварителен договор за продажба на недвижим имот, защото нито в нейното
съзнание, нито в желанието й било да
продава част от имота си или целия имот.Това бил единственият й имот, в който
живеела с втората ответница- нейна внучка. Когато подписвала този договор тя го
правела с ясното съзнание, че ще получи заем от ищцата, и че заради заема
подписва този договор. Всичките им разговори с ищеца били за даване на пари в
заем и когато й поднесла договора за подписване пак разговаряли, че по силата
на този договор ще получи парите в заем в срок до една седмица от датата на
подписването му. След като минала една
седмица и не получила парите тя решила да прехвърли имота на своята внучка.
Твърди, че едва когато получила нотариалната покана от ищеца установила, че е
измамена, защото не била подписала
договор за заем, а предварителен договор за продажба на единствения си жилищен
имот.
Моли съдът да приеме, че с подписването на предварителния договор за
продажба на недвижим имот у нея била
налице грешка в предмета на договора, като считала, че подписва договор за заем
и с този договор ще получи пари в заем, както и че спрямо нея ищеца действал
подвеждащо и я е измамила, защото са разговаряли, че ще й даде пари в заем, но
не са разговаряли за продажба на единствения й жилищен имот. Ответницата била
възрастна жена, живяла честно до момента и се доверила на ищцата и й повярвала,
че ще й даде пари в заем. Повярвала, че договорът който й бил донесен за подпис бил във връзка с
осигуряването на парите в заем. Като получила исковата молба и преценила в минало
време всичките действия на ищцата разбрала защо й е бил необходим нейният
нотариален акт, защо толкова бързала да го подпише и че успешно я е била въвела
в заблуждение и измамливите й действия спрямо нея са й донесли имотна полза. От
една страна, не получила парите в заем, а от друга страна тя получавала в
собственост част от имота й.
Счита, че сключеният предварителен договор се явявал унищожаем договор,
сключен при условията на чл.28 ал.1 и чл.29 ал.1 ЗЗД, поради което прави
възражение и искане съдът да го прогласи за унищожаем, поради грешка в предмета
на договора и поради измама, тъй като била подведена от ищцата чрез умишлено
въвеждане в заблуждение.
Посочва, че прехвърлянето на имота в полза на нейната внучка направила
поради това, че тя живеела с нея в едно домакинство, че майка й починала, а
баща й /нейния син/ заживял с друга жена в друго жилище без да се интересува от
нея. Преди време имала разговор със сина си по повод необходимостта от
поддръжка на имота и от необходимостта на проявява бащини грижи към детето си.
Този разговор за нея приключил недобре, защото сина й заявил, че не го
интересува нито тя, нито детето му, че си има собствен живот и да се
оправят както могат. Без да споделя
тревогите си от разговора с внучката си В.Г.К., която била студентка в
гр.Габрово, и за да я огорчава поведението и отношението на баща й към нея
взела за себе си решение, че един ден, когато си отиде от този свят детето
трябва да има покрив над главата си, от друга страна напредвала във възрастта си и имала нужда от
грижи и гледане, които можела да получа само от единствената си внучка, с която
живеели заедно. Вторият ответник- нейната внучка, нито знаела, нито имала разговори с ищеца за получаване на пари
в заем, нито знаела за разговора между нея и баща й. Тя предварително
подготвила документите за прехвърлителната сделка и когато си дошла в дома им
обяснила, че иска да й осигури покрив над главата, докато била жива и здрава.
Счита, че прехвърлянето на имота на внучката си не била увредила ищеца, защото
спрямо нея той/ищеца/ няма качеството на кредитор по изложените по-горе факти и
обстоятелства. В тази връзка и внучката й нямала как да знае при сключване на
алеаторния договор, че цели да увреди кредитора с тази сделка, защото обективно
не било налице увреждане, и ищеца спрямо нея не се явявал кредитор, защото не
била получила пари от него в заем, които да му дължи.
Поради това, че спрямо нея ищеца е действал с измама, като я е подвел, че
сключват договор за заем и че с действията си е създал у нея грешка в предмета
на договора /с подписване на предварителен договор за продажба на имот вместо
подписване на договор за заем/моли съдът да има предвид следните факти и
обстоятелства:
В исковата молба ищецът сочел, че
цената на иска била лв.,което било ид.част от целия имот с обща данъчна оценка лв.
Само жилищната сграда, която била на два етажа, имала данъчна оценка лв./данни
видни от удостоверението за данъчна оценка/.Не било нормално, ако продавала
имота си, който бил в централна градска част, да го продава на цена под
данъчната оценка, след като той имал пазарна стойност поне 2.5 пъти по-висока
от данъчната оценка.
Неправилно и некоректно било изписаното в предварителния договор , в
исковата молба и в нотариалната покана, че продава ид.част от дворното място заедно с находящата
се в него жилищна сграда и подобренията в имота. Щом сочела в цената на иска част от данъчната оценка ищецът очевидно имал
предвид продажба на по ид.ч.от дворното
място, от жилищната сграда, от гаража и от всички трайни подобрения в имота.
Счита, че в стремежа си ищецът да я измами с този предварителен договор написал
нещо твърде различно, което и в неговото съзнание не отговаряло на изискванията
за пълно и точно описания на продаваемата част от имота при сключване на
договор за продажба.
3аявява, че предварителния договор дори не можел да послужи като разписка,
установяваща даване на пари на продавача и получаването им от него. След като в
предварителния договор липсвала клауза, която да отразява нейното съгласие и
изявление, че била получила сумата лв.
не можело да се приеме, че имало извършено плащане. Разпоредбата на чл.2 от
договора била клауза, която отразявала
действия, които трябвало да се извършат от купувача-да плати цената в деня на
подписване на договора. Когато сумата се плащала в този или по-късен момент при
сключване на предварителния договор последния следвало да съдържа изявлението
на продавача, че е получил посочената сума частично или изцяло, или пък към договора
да имало разписка или друг писмен документ установяващ плащането на лв. и получаването им от продавача. По
отношение на суматалв. сам ищецът твърдял, че не била платена. Липсата на
плащане на цената на договора не давало основание да се приеме, че ищецът имал
качеството на кредитор, поради което иска по чл.135 ЗЗД се явявал
неоснователен. Искът следвало да се остави без уважение, а съдът следвало да
прогласи за унищожаем, сключения на предварителен договор за продажба на
недвижим имот между нея и ищеца.
Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни, да уважи
възражението и искането й за прогласяване унищожаемостта на предварителния
договор за продажба на недвижим имот от г., сключен между нея и ищцата по изложените
съображения.
Претендира да й се присъдят разноските по делото.
В законоустановения срок е подаден отговор и от
ответницата В.Г.К., която заявява, че и двата иска са допустими, но моли те да
бъдат оставени без уважение като неоснователни. Претендира, че искът по чл.19 от ЗЗД бил неоснователен и моли да бъде отхвърлен, тъй
като исковата молба била вписана в служба по вписванията на г., а
прехвърлителната сделка по алеаторния договор, сключен между
нея и първия ответник, бил от г. Към момента на предявяване на исковата молба в
съда имотът не бил в собственост на първия ответник и от г. тя била носител на
вещното право на собственост върху имота. Щом прехвърлителната сделка
предхождала предявяването на иска в съда и вписването на исковата молба, искът
по чл.19 ЗЗД не можел да бъде уважен, тъй като собствеността била преминала в
собственост на трето лице, което се явявала самата тя.
Твърди,
че искът по чл.135 от ЗЗД също бил
неоснователен и моли да бъде отхвърлен като такъв. Когато първият ответник-
нейната баба, й предала исковата молба и
приложенията към нея тя останала изумена. В разговора с баба си разбрала, че тя
е имала тежък разговор с баща й и след този разговор е взела решение да й
прехвърли имота. А когато й казала, преди сключването на алеаторния договор, че
иска да й прехвърли имота тя я попитала защо го прави и тя й отговорила, че
иска докато е жива да й подсигури покрив над главата. Майката на ответницата В. К. починала през година и оттогава до днес тя живеела с баба
си. Сега била студентка във втори курс на Техническия университет в гр.Г., но
продължавала да живее с баба си, когато се връщала в гр.К.. Заявява, че
действително нямала друго жилище. Баща й живеел с друга жена след смъртта на
майка й, но това жилище, в което живеел било собственост на жената, с която
съжителствал. След смъртта на майка й баща й не й е давал издръжка и тя и баба й не контактували
с него.Той просто не се интересувал от какво имали нужда, как са, дори не
й се обадил, когато баба му казала, че е
студентка в гр.Габрово. След смъртта на майка й баба й се затворила вътре в себе си, живеела с
мъката по загубата на майка й, с притесненията, че останала за К. и майка, и
баща. На ответницата било ясно, че баба й имала нужда от нейните грижи и внимание, и че разчитала на внучката
си като най-близък човек.
В разговора с баба си я попитала защо е подписала този предварителен
договор за продажба на част от имота.Тогава тя се разплакала и й казала, че е измамена. Търсела била пари
в заем за ремонт на покрива на къщата, за нейната издръжка и за други текущи
нужди и една жена й обещала да й даде в заем пари. Един ден й донесла договор
за подписване, като й обяснила, че ще отиде с този договор да осигури парите,
които до една седмица щяла да й даде. Така баба й подписала договора, без да го
прочете, но и без да получи екземпляр от него. След като минала седмицата и
никой не й се обадил и не получила в заем парите, първата ответница взела
решението си окончателно за прехвърляне на имота на внучката си. Изминала била
повече от една година след прехвърлянето на имота и сега се водело дело срещу
тях двете за този имот въз основа на подписания предварителен договор с
претенция, че ищеца била кредитор на баба й за сумата лв. и за тези пари искала предварителния
договор за продажба да се обяви за окончателен, и прехвърлителната сделка между
нея и баба й да се обяви за относително недействителна спрямо ищеца.
Твърди, че според обясненията на В.К., тя
не била получила сумата лв. в
заем и че когато търсила пари в заем не били провеждани разговори, че срещу
даваните в заем пари тя ще прехвърли част от собствеността си. Когато подписала
предварителния договор баба й била в грешка и въведена в заблуда, като мислила,
че подписва договор за заем, за каквото до последно са говорили с ищцата.
Твърди , че била измамена, тъй като никога не говорили, че няма да получи пари
в заем, а ще получи пари като продажна цена на имота. Никога баба й не била
заявявала, че има намерение да продава имота си или пък че ще го продаде на
висока цена, а после ще купи апартамент или къща на по-ниска цена, че да й
останат пари за издръжка. По тази причина К.
нямало откъде и от кого да разбере, че баба й търсила пари в заем. За
липса на пари никога не била споделяла с нея и не я е притеснявала за такъв
проблем. Моли съдът да постановите решение, с което да оставите без уважение
предявените искове като неоснователни. Претендира за разноските по делото. В
съдебно заседание процесуалният представител на ответниците адвокат К. Г. моли
съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Подробни
съображения излага в писмена защита.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка :
По делото е представен предварителен договор за продажба на недвижим имот
от г., сключен между Г.Л.Ш., от една страна като купувач и В.Г.К., като
продавач. Предмет на договора е покупко-продажбата на 1/3 идеална част от
дворно място с площ от 360 кв.м., представляващо УПИ, кв., по плана на град К.,
находящо се на улица , заедно с находящата се в имота жилищна сграда и
подобренията в нея. Уговорената продажна цена между страните е в размер на лева.
В точка втора от предварителния договор е посочено, че цената се заплаща като
следва: при подписването на договора купувачът заплаща на продавача лева, а
останалата част от продажната цена в размер на лева ще бъда заплатена при
сключването на окончателния договор. Страните са уговорили, че владението на
имота се предава и купувачът започва да го владее след продажбата. Посочено е ,
че продавачите се задължават да снабдят купувача с нотариален акт в едномесечен
срок до г. (лист 6).
С нотариална покана от г., чрез нотариус П. К., с рег. № на нотариалната камара с район на действие
Районен съд – К.Г.Л.Ш. е поканила В.Г.К. да сключи окончателен договор за
покупко-продажба. Със същата нотариална покана ответницата е поканена на г. да
сключи окончателен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот.
Връчването на нотариалната покана е извършено при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК, чрез залепване на уведомление на входната врата на апартамента на г. (лист
7).
По делото е представен нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка от г. № , том , рег. №, дело № г. по описа на
нотариус И. Г. От същия се установява, че В.Г.К. прехвърля на внучката си В.Г.К.
процесния недвижим имот, срещу задължението на преобретателката В.Г.К. да поеме
гледането и издръжката на прехвърлителката – баба си (лист 9).
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите П. Т.П.,
Л. С. Н. и Р. Н.Д.
От показанията на свидетеля П. се установява, че същият работи като
нотариус, с район на действие Районен съд – К. Твърди, че преди две години
около четири и половина пет часа при него отишли четири лица, две познати и две
непознати. „Д.М. и Г. ми бяха познати“.
Заявява, че носили документи и искали да направят сделка с недвижим имот,
като ставало въпрос за идеални части от имота. Тогава им обяснил, че в същият
ден сделката не може да стане, заради напредналия час и невъзможността да се
впише в службата по вписванията. След като прегледал документите му направило
впечатление, че няма разрешение за сградата в имота, което правило сделката
невъзможна. Обяснил им, че могат да направят предварителен договор и след
снабдяване с всички доказателства да извършат продажбата. Сочи, че те се
съгласили, като той им предложил готова за попълване бланка „която е мой образец,
сами да си попълнят предварителния договор и мисля, че в този половин час те го
попълниха“. Заявява, че когато не знаели за дадени клаузи как се попълват той
им казвал какво се попълва. Твърди, че и двата екземпляра били подписани пред
него. „Мисля, че носиха пари около лева“, като или Д. или младият мъж са държали две или три
пачки. Посочва, че пред него не са се броили пари.
Свидетелката Л.Н. твърди, че са приятелки с ответницата В.Г.К. от години. Знаела,
че В. търсела пари назаем. Парите ѝ трябвали за ремонт на покрива на
къщата. Знаела, че е искала пари от някакъв човек, после искала от Г.. Твърди,
че по-късно разбрала от В. „ че някъде се е подписала, но за какво точно и тя
не знае“, като тя нямала екземпляр от този документ. Сочи, че през пози период
от време Вяра нямала пари дори и за хляб. Посочва, че В.не е направила ремонт
на покрива, но също така й „трябвали пари да си оправи зъбите“. Свидетелката
твърди още „ че бащата на В. не се грижи за нея и съм била свидетел когато той
е казвал, че тази къща остане ли на него той ще я продаде“. Заявява, че била
свидетел, когато той е посягал да удря В.. Сочи, че В. и В. били в много добри
отношения, като В. не е знаела, че баба ѝ търси пари.
От показанията на свидетелката Р. се установява, че познава В. от около години,
тъй като учили в едно училище, като поддържали постоянно приятелски отношения.
Знаела от В., че „повода да прехвърли къщата е разговор с бащата на В., в който
той заявява, че ако къщата му бъде прехвърлена той ще я продаде“. Сочи, че
когато къщата била прехвърлена, през зимата на г. В. ѝ се обадила, че имота ѝ е
прехвърлен и била много щастлива и изненадана.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи :
С иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД се цели постигане на транслативния ефект на
сключения предварителен договор и въпреки, че той няма вещно – правно действие
създава облигационна връзка между страните,
по силата на която е постигнато съгласие за сключване на окончателен
договор.. За да бъде уважен искът е необходимо кумулативното наличие на
следните предпоставки : сключен между страните действителен предварителен
договор, който да съдържа уговорки относно всички съществени условия на
окончателния договор, както и да се установи, че продавачът е собственик на имота
към деня на приключване на устните състезания. От доказателствата по делото не се установи
наличието на тези положителни предпоставки. Разпоредбата на чл.363 от ГПК сочи,
че когато се касае за прехвърляне на право на собственост върху имот, съдът
проверява и дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален
ред, включително и дали отчуждителят е собственик на имота. От представения по
делото нотариален акт № том , рег. №,
дело № г. по описа на нотариус И. Генов от г. се установява, че ответницата В.Г.К.
се е разпоредила с процесния имот като го е прехвърлила на внучката си В.Г.К.
т.е към деня на приключване на устните състезания продавачът не е собственик. Предвид
установеното, че ответницата не е собственик на имота, предмет на
предварителния договор, то предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
С искът по чл. от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за
недействителни спрямо него, действията, с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът и третото лице, с което той е договарял, за знаели за увреждането при
извършване на сделката. За да бъде уважен искът по чл.135, ал.1 от ЗЗД, следва
да са осъществени кумулативно елементите на сложния фактически състав : да е
налице вземането на ищеца срещу ответника, от който ищецът извежда качеството
си на кредитор; да е налице увреждащо
кредитора действие, с което обективно да се намалява имуществото на
длъжника или да се затруднява удовлетворяването
на кредитора и длъжникът и неговият контрагент да са знаели за увреждането,
произтичащо от сделката, ако е възмездна.
В съдебната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК /решение
№., по гр.дело №на ВКС, IV г.о., решение №. по гр.дело №. на ВКС, III г.о., решение №. по гр.д. №. на ВКС, IV г.о., решение №по гр.дело №. на ВКС, III г.о., решение №. по т.д. №. на ВКС, I т.о./ е прието, че
качеството на кредитор е налице, ако ищецът по иска твърди, че вземането му
произтича от твърдяните в исковата молба факти, като за действителността на
вземането му не е необходимо да е ликвидно и изискуемо или установено с влязло
в сила решение. Изводът за несъществуването му може да се направи само ако
твърдяното вземане е отречен със сила на присъдено нещо.
В настоящия случай ищцата Г.Л.Ш. е насочила иска си с правно основание
чл.135 от ЗЗД против двамата ответници, с искане съдът да признае за относително
недействителен по отношение на ищцата договора за прехвърляне на недвижимия
имот, предмет на спора, до 1 /3 ид.ч от дворното място и от жилищната сграда,
обективиран в нотариален акт №159, том 2, рег. №, дело № от. по описа на
нотариус И. Г., с рег.№ на НК, с район на действие Районен съд – К. срещу
задължение за гледане и издръжка..
Съгласно чл.135 от ЗЗД увреденият
кредитор на продавача на недвижим
имот има право с този иск да обезпечи реално изпълнение на своето вземане, като
обяви за относителна недействителна увреждащата го сделка. Увреден кредитор по
смисъла на текста е и сключилият с
продавача предварителен договор за продажба на недвижимия имот. Когато срещу
продавача на недвижимия имот е бил предявен искът по чл.19, ал.3 от ЗЗД и той е
бил отхвърлен, иск на същия ищец след това по чл.135 от ЗЗД е недопустим
/решение № от .. по гр.д. №., ОСГК/. По тези съображения съдът приема, че
ищцата Г.Л.Ш. няма качеството на кредитор т.е не е налице една от
предпоставките за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД, а именно ищцата
да има качеството на кредитор.
Решението по иск по чл.135 от ЗЗД трябва да бъде еднакво по отношение на
двете страни по увреждащата ищеца сделка : длъжника и неговия контрагент. Това
е така, тъй като ответникът и третото лице, в чиято полза е извършена разпоредителната сделка са
необходими другари. Между тях е налице необходимо другарство, тъй като е налице
еднаквост на материално-правното им положение спрямо ищеца – правото на третото
лице произтича от това на ответника. /Решение №169 от 30.12.1985г. по гр.д.№130/85г.,
на ОСГК/.
По тези съображения съдът счита, че по отношение на ответниците В.Г.К. и В.Г.К. производството по предявения
иск с правно основание чл.135 от ЗЗД е недопустимо и следва да бъде прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право да
иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска
На основание чл.78 ал3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответникът направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част на иска
в размер на 1 050 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат. Съгласно
чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски представя на съда списък на разноските най -
късно до приключване на последното заседание
в съответната инстанция, като в настоящия случай и двете страни са
представили списъци. В този случай страната няма право да обжалва решението в
тази му част – чл.80 изр.2 от ГПК. В настоящия случай и двете страни са
представили списъци на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г.Л.Ш., ЕГН **********,***
против В.Г.К., ЕГН **********, с адрес *** иск за обявяване за окончателен на
предварителен договор от г. за продажба на идеални части от дворно място с площ
от представляващо УПИ IX - кв. по плана
на гр. К. на ул.„ заедно с находящата се в имота жилищна сграда и подобрения в
нея по скица, а по нотариален акт с площ от /, като неоснователен и недоказан.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на предявения от Г.Л.Ш., ЕГН **********,***
против В.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***
и В.Г.К., ЕГН **********, с адрес ***,
иск с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване за недействителен на
обективиран в нотариален акт №, том , рег. №дело № от г. по описа на нотариус
И. Г., с рег.№ на НК, с район на действие Районен съд – К. за прехвърляне на
недвижим имот : УПИ , с площ от кв.м., а по скица № г. на община К. с площ от кв.м., в квартал по плана на град К., на улица
, одобрен със заповед №. и заповед №. на община К. , област С.З., при съседи на
имота : улица УПИ III –и УПИ – за
училище, заедно с построената в това място сграда с РЗП 66 кв.м и гараж с РЗП
12 кв.м. срещу задължение за гледане и издръжка, поради недопустимост.
ОСЪЖДА Г.Л.Ш., ЕГН **********,***
да заплати на В.Г.К., ЕГН **********, с адрес *** и В.Г.К., ЕГН **********, сумата
от 1 050 лева представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия :