№ 37
гр. Благоевград , 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20201200501125 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от П. Д.
М., с ЕГН: **********, чрез особения представител адв. Й.С., срещу решение
№ 4099/ 27.05.2020 г., постановено по гражданско дело № 2091/ 2018 г. на
Pайонен съд – Благоевград.
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като
първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение
на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни
съображения по процесуалните действия на страните и събрания
доказателствен материал.
Поддържа се, че при постановяване на съдебния си акт съдът не е отчел,
че ответник по делото М. притежава качеството на поръчител, гарант по
чуждо парично задължение, като с договор, поръчителят П. М. се е задължил
спрямо кредитора на друго лице - Л.Б. при неизпълнение от страна на
кредитополучателя да изпълни задълженията му съгласно договорените
условия. Прави се довод, че поръчителят отговаря наравно и в същия обем с
кредитополучателя за изпълнението на ДКТП. Поръчителството се простира
върху всички последици от неизпълнението на главното задължение,
включително и за разноските по събирането му, като поръчителят остава
1
задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил
иск против длъжника в течение на шест месеца. Тази законова регламентация
сочи началото и края на солидарната отговорност на поръчителя във времеви
диапазон. Последната се поражда при настъпило неизпълнение отстрана на
длъжника. От този момент кредиторът - е имал правната възможност да иска
изпълнение както от длъжника, така и от поръчителя. Поддържа се, че от този
момент се поставя началото на срока по чл. 147, ал.1 от ЗЗД, в който срок
кредиторът може да предяви иска си срещу поръчителя. В настоящия случай
първата неплатена вноска по погасителен план е 58-та по ред и е била
дължима на 31.03.2016год. Когато дадена вноска не е била погасена /чрез
плащане или по друг начин / на падежа, от този момент тя е станала
изискуема и кредиторът успешно е могъл да предяви иск срещу главния
длъжник за плащането на тази вноска. От това е видно, че от същата дата -
падежа на дължимата, но неплатена вноска, е започнал да тече и
шестмесечния срок по чл. 147, ал.1 ЗЗД/за погасяването на същата вноска/,
който е преклузивен, с изтичането му се е прекратило поръчителството и за
него съдът следва да следи служебно - т. 4б от ТР № 4/ 18.06.2014 год. на
ОСГТК на ВКС. Тъй като в този срок кредиторът е бездействал и не е
предявил иск срещу главния длъжник, с изтичането му се е прекратило
задължението на поръчителя за заплащане на същата вноска- т.е.
преклудирала се е отговорността му за съответната част от главното
задължение. Поддържа се, че при това положение не е необходимо да е
настъпил падежът и на последната погасителна вноска, т.е. не е необходимо
целият дълг да е станал изискуем, за да започне да тече шестмесечния
преклузивен срок по чл. 147, ал.1 от ГПК по отношение на предходните
вноски, чийто падежи вече са настъпили. Поддърж асе, че в Решението си
съдът не е съобразил, че обявяването на предсрочната изискуемост на
вземането /определено като сбор от падежирали и непадежирали вноски/ или
настъпването на крайния му падеж след изтичане на сочения преклузивен
шестмесечен срок има действие единствено спрямо длъжника-
кредитополучател, но не и спрямо поръчителя, тъй като той вече е изгубил
това си качество. Ето защо, съдът е следвало да съобрази и постанови в
Решението си, че доверителят ми НЕ ДЪЛЖИ на Банката цитираните по-горе
суми, в т.ч. главница, договорна лихва за посочения период, лихва за забава
за съответния период, такси и разноски, поради погасена солидарна
отговорност на поръчителя.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 4099/
27.05.2020 г., постановено по гражданско дело № 2091/ 2018 г. на Pайонен съд
– Благоевград, като бъдат отхвърлени предявените искове като
неоснователни.
Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови
доказателства при въззивната проверка, като се иска присъждане на
сторените при второинстанционната проверка разноски.
2
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна, в който оспорва подадената въззивна жалба,
като претендира разноски в производството.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустима.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна, в който оспорва подадената въззивна жалба,
като претендира разноски в производството.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо.
Постъпила е въззивна жалба и от Л. П. Б., ЕГН **********, чрез
особения представител адв. М.Т., срещу решение № 4099/ 27.05.2020 г.,
постановено по гражданско дело № 2091/ 2018 г. на Pайонен съд –
Благоевград.
Навежда се възражение, че съдебното решение е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като
първоинстанционния съдът се е ограничил до твърдения и просто изложение
на обстоятелства, без да достига до доводите си, изхождайки от конкретни
съображения по процесуалните действия на страните и събрания
доказателствен материал.
На следващо място, се прави възражение, че съдът не е изследвал ГПР,
посочени в чл. 3 от договор за банков кредит дали противоречи на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което ще доведе до
нищожност на същата.
На следващо място, се прави възражение, че съдът не е изследвал ГПР,
посочени в чл. 4, ал. 5, т. 2 от договор за банков кредит дали противоречи на
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗПК, което ще доведе
до нищожност на същата.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решение № 4099/
27.05.2020 г., постановено по гражданско дело № 2091/ 2018 г. на Pайонен съд
– Благоевград, като бъдат отхвърлени предявените искове като
неоснователни. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната
жалба от въззиваемата страна, в който оспорва подадената въззивна жалба,
като претендира разноски в производството.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
3
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен,
счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
„Общинска банка” АД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „О.”, ул. „В.” № 6, представлявано от изпълнителните директори –
А.К.Г. и Б.Я.Ч., чрез пълномощника им старши юрисконсулт В.В.С., против
Л. П. Б., с ЕГН: ********** и П. Д. М., с ЕГН: **********.
С исковата молба се иска от съда ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО
съществуването на вземанията на „Общинска банка” АД, с ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „О.”, ул. „В.” № 6,
представлявано от изпълнителните директори – А.К.Г. и Б.Я.Ч., срещу
ответниците Л. П. Б., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б, ул.А.М.
№*, вх.*, ет.*, ап.* и П. Д. М., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б.,
ул. В. Ч. № * в общ размер на вземанията 2 969,20 /две хиляди деветстотин
шестдесет и девет евро и двадесет евроцента/ евро, съгласно издадената в
полза на Банката Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК № 3002 от 07.04.2017г., постановена по ч.гр.д. №
792/2017г. по описа на Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско отделение,
III състав, които вземания включват:
- сумата от 2 471,85 /две хиляди четиристотин седемдесет и едно
евро и осемдесет и пет евроцента/ евро, представляваща непогасена главница,
ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
/07.04.2017г./ до окончателното изплащане на дължимото;
- сумата от 386,25 /триста осемдесет и шест евро и двадесет и пет
евро цента/ евро, представляваща непогасена договорна възнаградителна
лихва върху редовна главница за периода от 31.03.2016г. до 31.01.2017г.,
включително;
- сумата от 85,18 /осемдесет и пет евро и осемнадесет евроцента/
евро, представляваща договорна лихва за забава върху просрочена главница
за периода от 10.06.2016г. до 06.04.2017г., включително;
- сумата от 25,92 /двадесет и пет евро и деветдесет и два евроцента/
евро, представляваща неустойка за периода от 10.06.2016г. до 06.04.2017г.,
включително, както се претендират и сторените по делото разноски.
4
Твърди се в исковата молба, че по силата на Договор за банков кредит
№ 3586/16.05.2011г. „Общинска банка” АД е предоставила на Л. П. Б.
потребителски кредит в размер на 7 690,00 евро, предназначен за текущо
потребление с краен срок на погасяване -10.05.2018 г.
Сочи се, че съгласно уговореното в чл. 3, ал. 1 от Договора, кредитът се
олихвява с общ лихвен процент в размер, равен на базовия лихвен процент на
Банката плюс надбавка в размер на 6 пункта годишно. Твърди се, че към
датата на сключване на договора за кредит базовият лихвен процент е бил
9,20 годишно, като било уговорено, че в случай на промяна на базовия лихвен
процент по реда на чл. 3, ал. 2 от Договора, общият лихвен процент по
кредита ще се счита автоматично променен в съответствие с приетите
изменения, считано от 20-то число на месеца, а в случай, че 20-то число е
неприсъствен ден, от първия присъствен ден при запазване размера на
договорената надбавка.
Навежда се, че е уговорено, че при просрочие на погасителна
вноска, неиздължената изискуема сума, част от кредита, се олихвява със
законната лихва до окончателното изплащане на просрочената сума, съгласно
чл. 4, ал. 3 от Договора за кредит, като при забавяне плащането на дължимата
договорена лихва била уговорена неустойка в размер на законната лихва
върху просрочената сума, съгласно чл. 4, ал. 5, т. 2 от Договора. Твърди се от
ищеца, че дължимите лихви са се начислявали от Банката при база 360/360
дни.
Твърди се още, че кредитополучателят е следвало да издължи
предоставения кредит на месечни вноски, съгласно договорен погасителен
план, в който е отразен краен срок на издължаване - 10.05.2018 г. Посочва се,
че от кредита са усвоени средства в размер на 7 690,00 евро. Твърди се, че по
силата на Договора за банков кредит ответникът П. Д. М. и Д.П.М.-К. в
качеството си на поръчители, са се задължили да отговарят пред кредитора на
основание чл. 138-148 от ЗЗД за изпълнение на цялото задължение на
кредитополучателя Л. П. Б., включително за плащането на главницата,
лихвите, неустойките, таксите, комисионите и други разноски за събиране на
вземането до окончателното погасяване на всички дължими суми по договора
за кредит. Твърди се от ищеца, че поради неизпълнение на задълженията
за заплащане на вноски по главницата и лихви по кредита са допуснати
просрочия от 31.03.2016 г. Посочено е в исковата молба, че с покана за
доброволно изпълнение с изх. № 819/23.12.2016г. до кредитополучателя Л.Б.
получена лично на 23.01.2017г. и покани за доброволно изпълнение с изх. №
69 и 70 от 31.01.2017г., адресирани до поръчителите П. М. и Д.М.-К.,
получени лично от тях на 06.02.2017г., на основание чл. 8 от Договора за
кредит и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, Банката е упражнила правото си на предсрочно
изискуемост на задължението, като е дала подходящ срок за изпълнение на
длъжниците, като кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 31.01.2017 г.
5
Твърди се от ищеца, че непогасяването на дължимите суми в дадения
срок за доброволно изпълнение е обусловило правния интерес на ищцовата
Банка да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.
417 от ГПК към дата 07.04.2017г., когато кредитополучателят е бил изпаднал
в забава за плащане както на дължимата главница - 11 броя погасителни
вноски, посочени в исковата молба, така и на дължимата договорна лихва и
неустойки по кредита. Посочено е в исковата молба 11 броя погасителни
вноски, касаещи и имащи отношение само към главницата, съгласно
погасителен план, сключен към договора. Твърди се от банката въз основа на
извлечение от счетоводните книги, че на 07.04.2017г., с информация за
приключен счетоводен ден на 06.04.2017г., „Общинска банка” АД подала
заявление до Районен съд – гр. Благоевград по реда на чл. 417 от ГПК срещу
длъжниците Л. П. Б. – кредитополучател, П. М. – поръчител и Д.М.-К. –
поръчител за дължимите суми по Договор за банков кредит №
3586/16.05.2011г., като въз основа на подаденото заявление в Районен съд –
гр. Благоевград е образувано ч.гр.д. № 792/2017г., където съдът е издал
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен
лист, по силата на които кредитополучателят Л. П. Б. и поръчителите П. Д. М.
и Д.П.М.-К. са солидарно осъдени да заплатят на Банката посочените в
исковата молба суми. Твърди се още, че въз основа на издадените по
частното гражданско дело Заповед за незабавно изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК № 3002/07.04.2017г. и изпълнителен лист от
същата дата е образувано изпълнително дело № 204/2017г. по описа на ЧСИ
В.Т., с рег. № 795 на КЧСИ. Твърди се още, че срещу Заповедта за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 792/2017г. по описа на Районен съд – гр.
Благоевград, Л. П. Б. и П. Д. М. подали възражение, за което обстоятелство
ищцовото дружество е уведомено чрез съобщение от Районен съд – гр.
Благоевград, получено на 23.07.2018г., с което е връчен препис от
Определение № 6519/04.07.2018г. по ч.гр.д. № 792/2017г. по описа на Районен
съд – гр. Благоевград, с което съдът е указал на „Общинска банка” АД, че в
едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането, предмет
на издадената заповед за незабавно изпълнение. По посочените обстоятелства
Банката е предявила своята установителна претенция.
Ответникът Л. П. Б., е падала писмен отговор чрез назначения й особен
представител адв. Т., в който писмен отговор особеният представител
изразява становище, че предявеният иск за установяване на вземанията на
ищеца срещу ответницата Л.Б. е процесуално допустим, доколкото е предявен
от кредитора, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение и с оглед
спазената процедура на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. По
отношение заявените претенции ответникът счита, че предявените искове са
неоснователни, представените от „Общинска банка” АД документи не
удостоверяват подлежащото на изпълнение вземане и представеното
извлечение от сметка е нередовен, вторичен счетоводен документ и не
6
съответства на посоченото в чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, а именно извлечение от
счетоводните книги, в които да са отразени в хронологична последователност
първоначалния размер на кредита и настъпилите изменения в резултат на
внесени погасителни вноски от длъжника Л.Б. съответно броя на вноските,
които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично
погасени, както и общият размер на просрочената сума, общият размер на
непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя,
включваща главница и непогасена договорна лихва, съответно размер на
обезщетение за забава на просрочени плащания. Твърди се още от особения
представител на ответницата Б., че видно от представения Договор за банков
кредит № 3586/16.05.2011г. посочените разпоредби чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от
договора са посочени две банкови сметки – заемна и разплащателна, като в
т.нар. извлечение от счетоводните книги са посочени четири броя банкови
сметки, като нито една от тях не съответства на посочените в договора.
Твърди се, че от последния абзац на документа /несъдебно изпълнително
основание/, сочещ банковите сметки е видно, че възпроизведената по него
информация се базира на банкови сметки, които не кореспондират с тези по
договора и което е по-важно това не представлява извлечение от
счетоводните книги, извлечение от банковите сметки или както го е
дефинирал издателят му и съставител – „извлечение от счетоводните книги от
07.04.2017г. с информация за приключен счетоводен ден 06.04.2017г.”.
Съображенията на особения представител са, че така представения документ
в хода на заповедното производство не съответства на понятието извлечение
от счетоводните книги по смисъла на чл. 417, ал. 2 от ГПК и съответно
доколко е редовно счетоводството на банката в частта му, отразяваща
процесния кредит и взаимоотношенията с длъжника Л. П. Б.. На
самостоятелно основание особеният представител прави възражения относно
съдържащи се неравноправни клаузи, съобразно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, като
твърди, че същите са нищожни, съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Изложените аргументи са при твърдението на ищеца, че вземането
му произтича от Договор за банков кредит № 3586/16.05.2011г., съгласно
който „Общинска банка” АД е предоставила на Л. П. Б. потребителски кредит
в размер на 7 690,00 евро, предназначен за текущо потребление с краен срок
на погасяване - 10.05.2018г. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 430, ал.
1 от ТЗ предвид обстоятелството, че договорът за банков кредит е
консенсуален и се счита сключен от момента на постигане на съгласието
между страните по него, като Банката по силата на същия договор се е
задължила да отпусне на кредитополучателя уговорената парична сума при
условия и срок, определени в договора, ответникът счита, че основно
задължение на Банката е да отпусне и предаде на кредитополучателя
паричната сума по вече сключения договор за банков кредит, а ответниците
да го върнат. Посочва се в отговора, че ищецът безспорно има качеството на
търговец, дефинирано в разпоредбата на §13, т. 2 от допълнителните
разпоредби на ЗЗП, тъй като е юридическо лице, което предоставя услуги и
7
сключва договор с потребител като част от своята търговска и професионална
дейност в публичния или частен сектор. В случая договорът е за кредит за
текущо потребление съгласно чл. 1 от договора. Съгласно ЗЗП ответникът е
потребител на банкови услуги и се ползва изцяло от защитата на този закон.
Като кредитополучател и по силата на възникнали облигационни отношения
по сключения договор за кредит се твърди, че този банков кредит не е
предназначен за извършване на търговска или професионална дейност,
поради което качеството на ответника на потребител по смисъла на §13, т. 1
от допълнителните разпоредби на ЗЗП е неоспорим. Следователно при
взаимоотношенията, възникнали между ответника и Банката-ищец по силата
на процесния договор за банков кредит ответникът се ползва от ЗЗП и
предвидената в него защита, касаеща регламентацията на неравноправните
клаузи в потребителските договори, въвеждаща разпоредбите на Директива
9313 на ЕИО на Съвета от 05.04.1993г., доколкото в чл. 146, ал. 1 от ЗЗП е
предвидено, че неравноправните клаузи и договорите са нищожни, освен в
случаите, в които не са уговорени индивидуално. В тази връзка от особения
представител е посочена съдебна практика. Възразява се, че клаузите по чл. 3
и чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от договора са неравноправни, съобразно чл. 143, ал. 1 от
ЗЗП, което води до тяхната нищожност, съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Твърди се, че тези клаузи не са индивидуално уговорени и съгласно тях е
прието, че лихвите и таксата на управление представляват цената на заетите
парични средства. Клаузите, които дават право на търговеца едностранно да
увеличава цената на стоката, без потребителят в такъв случай да има право да
се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително
завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора
според ответника са по принцип неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143,
т. 12 от ЗЗП. Отделно позовава се на разпоредбата на чл. 143, т. 10 от ЗЗП,
където е посочено какво представлява неравноправна клауза в договора и от
страна на ответника са въведени възражения, че от съдържанието на договора
не може да се установи по какъв начин са формирани базов лихвен процент и
надбавки към него, както и олихвяване на сумата за просрочие. С оглед
сключения договор при тълкуване волята на страните, изразена в текста на
клаузите на чл. 3 от договора, ответникът сочи, че постигнатото съгласие за
променлива годишна лихва, формираща се от базов лихвен процент на
Банката, валиден за съответния период. Възразява се в договора да е
посочено кои са преобладаващите пазарни условия. Според ответника не е
направена препратка към някакви правила или методика за определяне на
базов лихвен процент. Не е посочено и от какви вътрешно институционални
или външни признаци се влияе този базов лихвен процент, доколкото в
договора не са конкретизирани по никакъв начин посочените преобладаващи
пазарни условия, то според ответника не може да се приеме, че е налице
изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП. Отделно ответникът сочи, че са
неравноправни клаузите по чл. 3, чл. 4, ал. 3 и ал. 4 от договора, доколкото
клаузите за лихви от договора са изцяло в полза на Банката и в ущърб на
8
кредитополучателя, респ. на поръчителите. Според ответника те не оставят
възможност за последващо намаляване на лихвата дори до първоначалния
размер, ако лихвата вече е била увеличена, тъй като подобна реципрочна
хипотеза не е намерила своето отражение в нито една от договорените клаузи.
В този смисъл ответникът счита, че е налице значително неравновесие между
правата и задълженията на Банката и кредитополучателя, което е в разрез с
изискването за добросъвестност, поради което клаузите на чл. 3 от договора
са несъмнено неравноправни, съобразно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, което води до
тяхната нищожност на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Във връзка с тези
съображения ответникът твърди, че размерът на възнаградителната лихва се
дължи на липсата на установена по допустим начин в договора възможност за
едностранна промяна на лихвата, от която и да е от страните и ответниците по
спора. По тези съображения ответникът иска съдът да постанови решение, с
което да отхвърли предявения от Банката иск.
Ответникът П. Д. М., чрез назначения особен представител - адвокат С.,
е подал писмен отговор, в който изразява становище, че предявените искове
са неоснователни. Съображенията на първо място от този ответник са
същите, като изложените и от кредитополучателя Л.Б. а именно на първо
място от представения Договор за банков кредит № 3586/16.05.2011г. – чл. 2,
ал. 2 и ал. 3, са посочени две банкови сметки – заемна и разплащателна в
т.нар. извлечение от счетоводните книги били посочени четири броя банкови
сметки и нито една от тях не съответствала на посочените в договора. В този
смисъл ответникът оспорва представения документ в хода на заповедното
производство да съответства на понятието извлечение от счетоводните книги
по смисъла на чл. 417, т. 2 от ГПК, съответно и доколко е редовно
счетоводството на Банката в частта му, установяваща съответните кредити и
отношенията както с главния длъжник, а оттам и с поръчителя. Отделно се
сочи от този ответник, че извлечението не съдържа данни за наличието на
правоотношение, годно да породи правото на вземане на заявителя. Има се
предвид, че това валидно правоотношение, по което ответникът е поел
задължение като поръчител не е съществувало, доколкото и съгласно чл. 8,
ал. 3, т. 2 от Договора, на който текст Банката се позовава, договорът се
прекратява при пълно неусвояване на предоставения кредит в срока по чл. 2,
ал. 4. Според този ответник текстът, посочен от ищцовото дружество, касае
крайния срок за усвояване на кредита, посочен като 16.05.2011г. и след
неговото изтичане ангажиментът на Банката за предоставените суми по
кредита се погасявала, според ответника. Възразява се, че нито с
извлечението от сметката, нито по друг начин ищецът е удостоверил, че
кредитът е усвоен до посочената дата в договора - 16.05.2011г., поради което
ответникът счита, че въпросното условие не се е сбъднало и което условие
съставлява изрично уговорено обективно основание за пораждане действие на
договора, по който е поръчителствал ответникът или съответно неговото
прекратяване. Според същия ответник дори и Банката да е предоставила
договорния кредит на кредитополучателя, то това би станало извън договора,
9
по който ответникът е поел задължение като поръчител. С оглед на тези
съображения ответникът формира извод, че вземанията на Банката по
договора, по който П. М. се е съгласил да поръчителства, не са възникнали,
защото договорът е бил прекратен съгласно изрично предвиденото в него
условие, поради неусвояване на пълен размер на кредита в срок до
16.05.2011г., доколкото и в исковата си молба ищецът твърди, че кредитът е
изцяло усвоен без да сочи дата на усвояването и без да представя
доказателства за това. В този смисъл ответникът, чрез особения представител
адвокат С., иска да се приеме, че вземанията на Банката по договора, за който
ответникът се е съгласил да поръчителства, не са възникнали спрямо него.
На самостоятелно основание се прави възражение, че процесният
договор съдържа неравноправни клаузи, съобразно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП,
което води до тяхната нищожност, съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. В тази част
отговорът е идентичен относно посочване на основанията на сторените от
страната възражения, като с отговора на ответника Л. П. Б., поради което и
съдът намира, че не следва да бъдат преповтаряни тези възражения, а
съответно да се препрати към изложените съображения в отговора, депозиран
от ответника Л.Б. чрез особения й представител – адвокат Т..
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
страна на спора:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 792/2017г. по описа на Районен съд –
гр. Благоевград, ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на което съдът е издал Заповед №
3002/07.04.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът Л.
П. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. А.М. №*, вх.*, ет.*, ап.*,
длъжникът П. Д. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. В.Ч. № * и
длъжникът Д.П.М.-К. с ЕГН: *, с адрес: гр. Б., ул. А.М. №*, вх.*, ет.*, ап.*,
солидарно да заплатят на заявителя „Общинска банка” АД, с ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „О.”, ул. „В.” № 6,
представлявано от С.П.Ч. – изпълнителен директор и Н.М.К. – изпълнителен
директор, чрез пълномощника юрисконсулт С.П.Б., следните суми: - сумата
от 2 471,85 /две хиляди четиристотин седемдесет и едно евро и осемдесет и
пет евроцента/ евро, представляваща непогасена главница, дължима на
основание Извлечение от счетоводните книги на „Общинска банка” АД от
07.04.2017г. по Договор за потребителски кредит № 3586 от 16.05.2011г.,
ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
/07.04.2017г./ до окончателното изплащане на дължимото; - сумата от
386,25 /триста осемдесет и шест евро и двадесет и пет евро цента/ евро,
представляваща непогасена договорна възнаградителна лихва върху редовна
10
главница за периода от 31.03.2016г. до 31.01.2017г.; - сумата от 85,18
/осемдесет и пет евро и осемнадесет евроцента/ евро, представляваща
договорна лихва за забава върху просрочена главница за периода от
10.06.2016г. до 06.04.2017г.; -сумата от 25,92 /двадесет и пет евро и
деветдесет и два евроцента/ евро, представляваща неустойка за периода от
10.06.2016г. до 06.04.2017г.; - сумата от 116,15 /сто и шестнадесет лева и
петнадесет стотинки/ лева, представляваща заплатена държавна такса и -
сумата от 50,00 /петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ, бр.
8 от 2017г./, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.
26 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Видно от Договор за банков кредит № 3586/16.05.2011г. е, че същият е
сключен между „Общинска банка” АД, с ЕИК: *, в качеството й на кредитор,
от една страна, и Л. П. Б., с ЕГН: **********, в качеството й на
кредитополучател, и П. Д. М., с ЕГН: **********, и Д.П.М.-К. с ЕГН: *, в
качеството им на поръчители, от друга страна. Установява се, че „Общинска
банка” АД е предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в
размер на 7 690,00 евро, предназначен за текущо потребление, с краен срок на
погасяване – 10.05.2018 г. Уговорено е между страните, че към датата на
сключване на договора за кредит годишният процент на разходите по кредита
е 16,79%, а общата сума, дължима от кредитополучателя е 12 149,86 евро,
отнесена към 84 месечни вноски, от които първата вноска е в размер на 91,35
евро, а останалите 83 месечни вноски – в размер на 91,55 евро всяка –
съобразно инкорпорирания в процесния договор за банков кредит
погасителен план.
Видно е, че в чл. 3, ал. 1 от Договора, страните са уговорили, че дългът
по заемната сметка се олихвява с общ лихвен процент в размер, равен на БЛП
на Банката плюс надбавка в размер на 6,00 пункта годишно, като към датата
на процесния договор общият размер на лихвения процент по кредита се
определя на 15,20 на сто годишно, а БЛП към датата на сключване на
договора е 9,20 годишно.
Уговорено е също така, че кредитополучателят заплаща на Банката: (1)
комисионна за управление и обработка в размер на 3%, съгласно Тарифата за
условията, лихвите, таксите и комисионните /Тарифата/, които „Общинска
банка” АД прилага по операциите си; (2) комисионна за ангажимент в размер
на 1% годишно, съгласно Тарифата на „Общинска банка” АД и (3) такса за
проучване и изготвяне на становище в размер на 25,00 евро, съгласно
Тарифата на „Общинска банка” АД, както и други, допълнителни разходи,
посочени в Приложение № 1, неразделна част от процесния договор /л. 18 от
делото/. Съобразно чл. 4, ал. 4 от Договора, договореният ГЛП по кредита се
увеличава с надбавка в размер на 5,00 пункта, като по този начин същият се
прилага за периода на просрочието, като е уговорено в изр. 2 на ал. 4, че с
11
подписване на процесния договор, кредитополучателят и поръчителите дават
съгласието си за увеличаване на ГЛП по кредита, без да се сключва
допълнително писмено споразумение. На следващо място е уговорено, че
дължимите лихви, включително лихвите за просрочие, се начисляват от
Банката при база 365(6)/360 и са дължими от кредитополучателя ежемесечно
в деня на олихвяване на Банката, като при неплащане на лихвите в срок,
кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на законната
лихва върху просрочената сума.
С чл. 5 от Договор за банков кредит № 3586/16.05.2011г. е уговорено
обезпечение на всички вземания на кредитора по договора, като за тази цел
кредитополучателят осигурява в полза на Банката поръчителство на две
дееспособни местни лица, които са посочени в чл. 5, ал. 2 от Договора, а
именно лицата П. Д. М., с ЕГН: ********** и Д.П.М.-К. с ЕГН: *, които са се
задължили неотменяемо и безусловно да отговарят солидарно с
кредитополучателя за изпълнението на задълженията му по Договора за
банков кредит № 3586/16.05.2011г. до окончателното им погасяване.
В чл. 8, ал. 1, т. 1 от Договора за банков кредит № 3586/16.05.2011г. е
уговорено, че при неплащане от страна на кредитополучателя и/или
солидарните длъжници изцяло или частично, на което и да е задължение по
договора, както и при започване на принудително изпълнение от трети лица
срещу тяхното имуществото, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, като Банката има право да събере всички
дължими суми по предвидения в закона ред.
С Покана за доброволно изпълнение с изх. № 819/23.12.2016 г.,
адресирана от „Общинска банка” АД до ответницата Л.Б. с която същата е
уведомена, че съгласно сключения Договор за банков кредит №
3586/16.05.2011г., Б. не е изпълнила задълженията си за плащане по договора
за банков кредит и към 23.12.2016 г. са начислени просрочени задължения,
подробно описани в поканата. Видно е, че поканата е получена от
ответницата Б. на 23.01.2017г., от която дата е започнал да тече 7-дневният
срок за доброволно изпълнение, като е посочено, че ако в определения за това
срок не бъдат погасени изцяло просрочените задължения, на основание чл.
60, ал. 2 от ЗКИ и чл. 7 от процесния договор, кредитът ще се счита за
предсрочно и изцяло изискуем от първия ден след изтичане на дадения на Б.
срок.
От Покана за доброволно изпълнение с изх. № 69/ 31.01.2017г.,
адресирана от „Общинска банка” АД до П. М., последният е уведомен, че
съгласно сключения Договор за банков кредит № 3586/16.05.2011г., М., в
качеството му на поръчител, отговаря за изпълнението на задълженията по
договора. Видно е, че М. е уведомен за обстоятелството, че Б. не е изпълнила
задълженията си за плащане по Договора за банков кредит №
3586/16.05.2011г., въпреки дадения й срок за доброволно изпълнение, с оглед
12
на което кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано от 31.01.2017 г.
Установява се, че поканата за доброволно изпълнение е получена лично от
ответникът П. М. на дата 06.02.2017 г..
Установява се от представеното по делото Извлечение от счетоводните
книги от 07.04.2017г. с информация за приключен счетоводен ден
06.04.2017г., че процесният Договор за банков кредит № 3586/16.05.2011г. е
сключен между „Общинска банка” АД, от една страна, и Л. П. Б., с ЕГН:
********** – кредитополучател и П. Д. М., с ЕГН: ********** – поръчител и
Д.П.М.-К. с ЕГН: * – поръчител, от друга страна, като от кредита са усвоени
средства в размер на 7 690,00 евро, с краен срок на издължаване на сумата –
10.05.2018г. Видно от извлечението от счетоводните книги е, че по кредита са
допуснати просрочия от 31.03.2016г., като с покани с изх. № 819/23.12.2016г.,
изх. № 69/31.01.2017г. и изх. № 70/31.01.2017г., на основание Договор за
банков кредит № 3586/16.05.2011г. и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, Банката е
упражнила правото си на предсрочна изискуемост на задължението на
кредитополучателя, като кредитът е обявен за предсрочно изискуем на
31.01.2017г. Установява се също така, че общият размер на непогасената част
от общия размер на дължимата сума от кредитополучателя по Договор за
банков кредит № 3586/16.05.2011г., включваща главница и непогасената
договорна лихва към 06.04.2017г., възлиза на 2 858,10 евро, разпределени
както следва: (1) непогасена главница в общ размер на 2 471,85 евро,
представляваща 11 броя непогасени и/или предсрочно изискуеми вноски,
които не са издължени на договорените дати за плащане или са частично
погасени и (2) непогасена договорна възнаградителна лихва върху редовна
главница, съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора за банков кредит №
3586/16.05.2011г., в размер на 386,25 евро, начислена за периода от
21.03.2016г. до 31.01.2017г. Отделно от това се установява, че се дължи и
обезщетение за забава за просрочени плащания в общ размер на 111,10 евро,
разпределено както следва: (1) договорна лихва за забава върху просрочена
главница, съгласно чл. 4, ал. 3 от Договора за банков кредит №
3586/16.05.2011г., в размер на 85,18 евро за периода от 10.06.2016г. до
06.04.2017г., включително, и (2) неустойки, съгласно чл. 4, ал. 3 от Договора
за банков кредит № 3586/16.05.2011г., в размер на 25,92 евро за периода от
10.06.2016г. до 06.04.2017г., включително, с което общият размер на
дължимата сума от кредитополучателя по процесния Договор за банков
кредит № 3586/16.05.2011г. възлиза на 2 969,20 евро.
От приетото заключение на назначената и извършена съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице установява, че размерът на усвоените
средства от Л. П. Б. /кредитополучател/ по Договор за банков кредит №
3586/16.05.2011г., сключен между „Общинска банка” АД /кредитор/, Л. П. Б.
/кредитополучател/, П. Д. М. /поръчител/ и Д.П.М. /поръчител/ е 14 955,50
лева, представляващ левов еквивалент на 7 690,00 евро. Твърди се от
експертът, че сумата от 14 955,50 лева е отпусната от страна на Банката на
13
16.05.2011г. по разплащателна сметка №* – в лева, с титуляр Л. П. Б. и
посочено основание в платежното нареждане – „усвояване на кредит с
референтен № 35442”.
Посочва се, че размерът на дължимата сума по Договор за банков
кредит № 3586/16.05.2011г. е за 2 969,20 евро, по отделни пера както следва: 2
471,85 евро – просрочена главница; 386,25 евро – дължима договорна
възнаградителна лихва върху редовна главница за периода от 31.03.2016г. до
31.01.2017г.; 85,18 евро – договорна лихва за забава върху просрочена
главница за периода от 10.06.2016г. до 20.03.2017г. и 25,92 евро – неустойка
за периода от 10.06.2016г. до 06.04.2017г. Вещото лице излага, че кредитът е
обявен за предсрочно изискуем на 31.01.2017г., като към посочената дата
неплатените погасителни вноски за главница са от 58-ма, с дата на падеж
31.03.2016г., до 68-ма вноска с дата на падеж 31.01.2017г. – общо 11
вноски. Навежда се, че размерът на непогасения остатък /главницата/ по
Договора за банков кредит № 3586/16.05.2011г. е 2 471,85 евро, а размерът на
законната лихва върху главницата от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост /31.01.2017г./ до датата на завеждане на иска /17.08.2018г./ е
387,26 евро. Съдът кредитира заключението на вещото лице по така
изготвената експертиза като пълно, компетентно, обективно и обосновано.
При така установените факти при извършената въззивна проверка
решаващият състав приема, че атакуваното решение е валидно и допустимо,
като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му дейност, в съответната форма, по редовно предявен
иск.
Приема също, че релевираните за неправилност на решението,
оплаквания във въззивната жалба, относно иска за главница и иска за лихва за
забава върху просрочена главница, са неоснователни, по следните
съображения:
Предявеният положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК за
установяване на паричното вземане е допустим, тъй като е налице правен
интерес от предявяване на иска, което се доказа от приложеното ч. гр. д. №
792/ 2017 г.по описа на Районен съд – гр. Благоевград, по което срещу
ответниците е издадена Заповед № 3002/ 07.04.2017 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за описаните в
Заповедта суми. Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 от
ГПК не е депозирано възражение от страна на длъжника Д.П.М.-К. а по
отношение на длъжниците Л. П. Б. и П. Д. М. препис от заповедта за
незабавно изпълнение е връчен на 19.06.2018г. при условията на чл. 47, ал. 5
от ГПК – чрез залепване на уведомление, за което кредиторът е уведомен със
съобщение, връчено на 23.07.2018г. Исковата молба е подадена на 17.08.2018
г., при спазване на преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
14
Предмет на установителния иск е установяване спрямо длъжниците в
заповедното производство, дължимостта на вземането, предмет на издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
реда на чл. 417 от ГПК, както на заявеното в заповедното производство
основание, така и по размер. Вземането се основава на несъдебно
изпълнително основание по смисъла на чл. 417, т. 2 от ГПК, а именно
извлечение от счетоводните книги на Банката по Договор за банков кредит №
3586/16.05.2011г. С подаденото на 07.04.2017 г. Заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК е образувано ч.гр.д.
№ 792/ 2017г. по описа на Районен съд – гр. Благоевград, вследствие на което
е издадена Заповед № 3002/07.04.2017г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че
между „Общинска банка” АД, в качеството си на кредитор, и Л. П. Б., в
качеството й на кредитополучател, и П. Д. М. и Д.П.М.-К. в качеството им на
поръчители, е сключен Договор за банков кредит № 3586/16.05.2011г., по
силата на който Банката предоставила на кредитополучателя Б. сумата в
размер на 7 690,00 евро, с уговорен краен срок за издължаване на
задължението – 10.05.2018г., като месечните вноски следвало да бъдат
плащани на определен падеж, посочен в погасителния план, обективиран в
процесния договор. Изпълнението на сключения банков кредит е обезпечено
с поръчителство от страна на ответника П. М. и Д.М.-К., като съгласно чл. 5,
ал. 2 от Договора: „С подписване на настоящия договор, на основание чл. 138
– 148 от ЗЗД, поръчителите ..., се задължават неотменяемо и безусловно да
отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнението на задължението
му по настоящия договор така, както са уговорени в него и до окончателното
им погасяване”. Следва да се отбележи, че ответниците по делото, чрез
техните особени представители, не са оспорили сключването на договора за
банков кредит, като последният не е оспорен като неавтентичен /в частта
относно положените подписи на ответниците/, поради което макар и частен
диспозитивен документ, има материална доказателствена сила спрямо
ответната страна, т.е. че отразените в него неизгодни за страната факти са
верни. От това следва, че е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение по силата на сключен договор за банков кредит, по който
Банката е изправна страна, изпълнила задълженията си по него /което се
установява и от приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза/,
както и, че е налице поето насрещно задължение от страна на
кредитополучателя Л.Б. и поръчителите по договора – П. М. и Д.М.-К., да
върнат предоставената сума, ведно с начислените лихви. Със сключването на
договора за банков кредит, кредитополучателят и поръчителите са били
наясно с параметрите на процесния договор, в т.ч. и с обстоятелството каква
сума е получена като банков кредит, каква сума следва да бъде върната в
определения срок, както и че им е известно, че при забава кредиторът може
да обяви кредита за предсрочно изискуем и да претендира връщането на
15
неизплатената главница, размера на уговорената надбавка, включена във
всяка месечна погасителна вноска, както и мораторна лихва за забавено
плащане върху всяка забавена месечна вноска, съизмерима със законната
лихва.
Не е спорно обстоятелството, че кредитополучателят е преустановил
плащането по договора. Това обстоятелство се установява и от заключението
по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Видно от същото от
31.03.2016 г. е допуснато просрочие от кредитополучателя и поръчителите в
плащанията по дължимите суми по договора. Същите са уведомени за
предсрочната изискуемост на кредита, като кредитополучателят – ответникаа
Л.Б. е уведомена на 23.01.2017г., като е поканена в 7-дневен срок да погаси
просрочените задължения към Банката. На 31.01.2017г. Банката е обявила
кредита за предсрочно изискуем и е осчетоводен като такъв в счетоводните
книги на Банката. При уговорено в полза на Банката право да направи
предсрочно изискуем целия ползван кредит при неплащане дори и на една
погасителна вноска, предсрочната му изискуемост не настъпва автоматично
при спиране на плащанията/неплащане на погасителна вноска. Наличието на
тази обективна предпоставка е необходимо, но не и достатъчно условие за
трансформиране на кредита в предсрочно изискуем, защото отнемането на
преимуществото на срока по договора е субективно право на кредитора.
Поради това преценката дали да го упражни и кога принадлежи изцяло на
последния, който е титуляр на това право. Следователно, настъпването на
предсрочната изискуемост на банковия кредит предпоставя кумулативното
осъществяване на два юридически факта – неплащане от страна на длъжника
на една погасителна вноска и нарочно волеизявление на кредитора за
отнемане поради това на преимуществото на срока с едностранното обявяване
на кредита за изцяло предсрочно изискуем било чрез счетоводното му
записване за такъв на определена дата, било чрез подаване от кредитора на
заявление за издаване на заповед за незабавното му изпълнение. Обявяването
на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък
от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил
падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й, какъвто е и
разглеждания случай. От заключението по допуснатата и назначена съдебно-
счетоводна експертиза се усътановява и доказа, че размерът на усвоените
средства от Л. П. Б. /кредитополучател/ по Договор за банков кредит №
3586/16.05.2011г., сключен между „Общинска банка” АД /кредитор/, Л. П. Б.
/кредитополучател/, П. Д. М. /поръчител/ и Д.П.М. /поръчител/ е 14 955,50
лева, представляващ левов еквивалент на 7 690,00 евро, както и че посочената
сума е отпусната от страна на Банката на 16.05.2011г. по разплащателна
сметка №* – в лева, с титуляр Л. П. Б. и посочено основание в платежното
16
нареждане – „усвояване на кредит с референтен № 35442”.
Неоснователно се явява възражението от особения представител на П.
М., че ответника П. М. няма задължение спрямо Банката, тъй като не са
предявени претенциите срещу длъжника в срока по чл. 147 ЗЗД. В случая,
предсрочната изискуемост е настъпила на 31.01.2017 г., а претенциите са
предявени на 07.04.2017 г. – датата на входиране в съда на заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Съгласно чл. 147, ал.1 от ЗЗД, поръчителят остава задължен и след
падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против
длъжника в течение на шест месеца. Съдът намира, че шестмесечният срок
по 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от момента на настъпване на предсрочната
изискуемост на дълга, тъй като това обуславя задължението за
кредитополучателя да върне целия дълг, като го лишава от привилегията да
плаща на вноски. В настоящия казус кредиторът твърди, че е обявил кредита
за предсрочно изискуем на 31.01.2017 год., като представя доказателства за
това. От друга страна, налице са доказателства, от които се установява, че
кредитора е предявил претенциите на 07.04.2017 г. – дататата на входиране в
съда на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Поръчителството по чл. 138 и сл. ЗЗД е форма на лично обезпечение, по
силата на което поръчителят приема да отговаря пред кредитора за
задълженията по договора солидарно с главния длъжник. На основание чл.
140 ЗЗД поръчителството се простира върху всички последици от
неизпълнението на главното задължение, включително и разноските по
събиране на вземането. Солидарността между главния длъжник и поръчителя
означава, че кредиторът може да претендира изпълнение и да събере всички
вземания в пълния им размер от който и да е от тях. Поръчителството има
акцесорен характер, защото е обусловено от съществуването на главно
задължение. Прекратяването на главното задължение прекратява и
отговорността на поръчителя.
Съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа
на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в
течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато
поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното
задължение. Нормата визира основание за прекратяване на поръчителството,
което е самостоятелно и не е поставено в зависимост от съществуването на
главното задължение. Срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и преклузивен. За
разлика от погасителната давност с изтичането му не се погасява
възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото
поръчителство. Съгласно т. 4б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/ 2013 г., ОСГТК срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и
преклузивен, поради което за неговото спазване съдът следи служебно. При
липса в случая на бездействие на кредитора да предяви правата си спрямо
17
длъжника, поръчителството не е погасено, тъй като не е изтекъл шестмесечен
срок, съгласно чл. 147, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, считано от датата на обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, поради което възражението във въззивната
жалба е неоснователно, а искът е основателен.
Установи се и от заключението на вещото лице, че се дължи сума за
забава върху просрочена главница, предвидена в договора – сумата в размер
на 85,18 евро – договорна лихва за забава върху просрочена главница за
периода от 10.06.2016г. до 20.03.2017 г.
Съдът намира, че релевираните, за неправилност на решението,
оплаквания във въззивната жалба, относно иска за договорна възнаградителна
лихва и по иска за неустойка, са основателни, по следните съображения:
Възраженията за неравноправност на клаузите, съдът намира за
основателни.
В постоянната си практика, обективирана в множество решения –
Решение № 231/06.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 875/2017 г., I т. о., ТК,
Решение № 51/4.04.2016 г. по т. д. № 504/2015 г. на ВКС, II т. о., Решение №
98/25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г. на ВКС, I т. о. и др. касационната
инстанция приема безпротиворечиво, че на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП защитата
при неравноправен характер на договор, сключен с потребител, е изключена
за индивидуално уговорените клаузи, но се прилага за останалата част от
договора - на основание чл. 146, ал. 3 ЗЗП.
При потребителски договор и възражение за неравноправен характер на
клаузи от същия или при служебна проверка от съда за евентуално
неравноправен характер на клауза от потребителски договор, доколкото
нормата на чл. 146, ал. 4 ЗЗП има императивен характер, доказването на
обстоятелството, че клаузата е индивидуално уговорена е в тежест на
доставчика на услугата - съответната банка. Само обстоятелството, че
договорът е подписан е ирелевантно за дължимата от съда защита на
потребителя. Ако посоченото обстоятелство - подписване на договора от
потребителя, би освобождавало търговеца от задължението да докаже, че
клаузите са били индивидуално уговорени, това поначало би имало за
последица изключване на защитата при всички потребителски договори.
Като изцяло споделя изцяло горното разбиране и се присъединява към
него, решаващият състав намира за основателно оплакването във въззивната
жалба, че първоинстанционния съд необосновано е приел, че клаузите на чл.
3 от процесния договор за паричен заем са неравноправни, тъй като не са
индивидуално уговорени.
Такъв извод следва от устновеното по делото, че след въведеното
възражение от страна на процесуалния представител на въззивника ищецът
въззиваем не е ангажирал нито едно доказателство в подкрепа на твърдението
18
си, че посочените клаузи са индивидуално уговорени.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора, страните са уговорили, че дългът по
заемната сметка се олихвява с общ лихвен процент в размер, равен на БЛП на
Банката плюс надбавка в размер на 6,00 пункта годишно, като към датата на
процесния договор общият размер на лихвения процент по кредита се
определя на 15,20 на сто годишно, а БЛП към датата на сключване на
договора е 9,20 годишно. От цитираната разпоредба става ясно, че са
отразени двата основни компонента на уговорената възнаградителна лихва,
като първият от тях е константна величина – 6,00 пункта, а променливата
величина БЛП се прилага съобразно нивата му към датата на всяко
начисляване на лихва, като в тази връзка промените могат да бъдат както в
посока на увеличаване, така и в посока на намаляване.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от Договора методологията на изчисляване на БЛП
е публично достъпна – чрез поставяне на информация в помещения, до които
клиентите имат достъп; публикуване в средствата за масово осведомяване
или в интернет страницата на Банката. Следва да се отбележи, че в процесния
договор е предвидена клауза, въз основа на която кредитополучателят има
възможност да върне предсрочно задължението си към Банката, ако не е
съгласен с изменените лихвени условия, като по този начин съществува
възможността да отпадне лихвата за остатъка от пълния срок, за който е бил
сключен договора /чл. 3, ал. 5 от Договора/.
Както вече се посочи, тълкуване на нормата на чл. 146, ал. 2 ГПК е
направено безпротиворечиво от константната съдебна практика и то е в
насока, че самото подписване на договор за паричен кредит от потребителя
не освобождава кредитора от задължението му да докаже, че намиращи се в
договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били
индивидуално уговорени с него.
След като в случая такова доказване изобщо не е проведено – не са
ангажирани гласни и/или писмени доказателства от страна на банката-
заемодател, които безсъмнено да сочат, че спорните клаузи са били
индивидуално уговорени, то извод в горната насока е изключен.
Такъв не може да се направи и поради обстоятелството, че според
установеното в постоянната съдебна практика индивидуално, уговорена
клауза по смисъла на чл. 146 ЗЗП е клауза в потребителски договор, която не
е изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори да е била
изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по
нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е
приел.
В случая е видно от процесния договор, че текстовете му са изготвени
предварително от търговеца заемодател, предвид че са изписани печатно, а
ръкописно са само подписите на кредитополучателя и кредитодателя.
19
Ищецът-въззиваем обаче не е ангажирал доказателства, че при
предварително изготвени клаузи от договора заемателят е бил поставен пред
достатъчно информиран избор и ги е приел.
По изложните съображения въззивната инстанция приема, че
посочените клаузи на чл. 3 от процесния договор, не са индивидуално
уговорени.
По другия релевантен материално-правен въпрос, предвид оплакванията
във въззивната жалба – кога една клауза е неравноправна, също е налице
постоянна и непротиворечива практика, съгласно която такава е договоран
клауза, която: 1/ не е индивидуално уговорена; 2/ е сключена в нарушение на
принципа на добросъвестността; 3/ създава значителна неравнопоставеност
между страните относно правата и задълженията – съществено и
необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/ е
сключена във вреда на потребителя.
При установяване в кумулативна даденост на посочените предпоставки,
една клауза се явява неравноправна, независимо, дали е сред изрично
посочените в чл. 143, ал. 1, т. 1 – т. 18 ЗЗП, като няма спор в практиката, че
споменатото посочване е примерно и неизчерпателно.
В конкретния казус, според възизвния състав, са налице всички
горепосочени елементи от сложния фактически състав, сочещ на
неравноправност на обсъжданите клаузи от процесния договор, вкл. и
предвид че същите попадат в хипотезата на примерно посочените такива по
смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5, предл. последно ЗЗП - задължава потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка.
А че уговорената такава в процесните текстове създава значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, е безсъмнено. Това
е така, защото чрез тях в тежест на заемополучателя е предвидено задължение
за осигуряване на обезпечение /чрез поръчителство или банкова гаранция/,
които, от една страна – създават значително затруднение за заемополучателя
поради краткия срок и високите изисквания за изпълнение, а от друга –
размерът на определената гаранция надвишава размерът на получената в заем
сума. Този факт, преценен във връзка с определения изключително кратък
срок от три дни от сключване на договора за представяне на такава банкова
гаранция сочи, че заемополучателят е поставен в изключително
неравноправно положение и клаузите са договорени в негова вреда.
Според решаващия състав същите са в несъответствие с изискването за
добросъвестност, присъщо на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставеността между търговеца и потребителя, което води до
значителното неравновесие между правата и задълженията на страните по
договора и са в ущърб на потребителя, който е задължен при неизпълнение на
20
задълженията си да заплати не просто необосновано висока неустойка, а на
практика да заплати обезщетение в полза на заемодателя, което значително
надхвърля предварително уговореното.
В този смисъл въззивната инстанция счита, че определената изцяло от
търговеца методика на изчисляване на неустойката в размер, многократно
завишен спрямо обезщетението, дължимо за евентуално предвидимите от
забавата вреди, е в разрез с принципа на добросъвестност и води до наличие
на клаузи, създаващи значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя на услугата.
Затова и поради установеността на всички елементи от фактически
състав, сочещ на неравноправност на процесните клаузи на чл. 3 от процесния
договор, същите следва да се приемат за нищожни по аргумент от чл. 146, ал.
1 ЗЗП.
Като такива те не са произвели правно действие и заемополучателят не
дължи плащане на заемодателя, на основание недействителната клауза на чл.
3 от договора. Освен това в самото съдържание на въпросната клауза липсват
каквито и да е конкретни основания, при наличието на които банката
периодично променя едностранно размера на дължимата по договора за
кредит лихва от кредитополучателя, въпреки изричното изискване на закона.
Горният факт сам по себе си изключва наличието на постигнати
индивидуални уговорки по този въпрос. Договорната клауза на чл. 3 от
договора за банков кредит безспорно е във вреда на потребителя, тъй като
дава възможност на банката да увеличава едностранно и неограничен брой
пъти дължимия лихвен процент по кредита без посочени обективни причини
/основания/ по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 12 ЗЗП.
Процесиите клаузи попадат в приложното поле на чл. 143 от Закона за
защита на потребителите, в който се съдържа примерен и неизчерпателен
списък на неравноправните клаузи. Разпоредбата на чл. 143 дава легално
определение на неравноправна клауза в договор, което включва следните
белези: 1) уговорка във вреда на потребителя; 2) която не отговаря на
изискването за добросъвестност; 3) води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Поддържа се от ответника, че в случая, всеки един от белезите от
фактическия състав на чл. 143 е налице. Посочените по-горе три клаузи са
уговорка във вреда на потребителя, тъй като банката си запазва правото да
повишава лихвения процент по кредита до размери, които не могат да бъдат
контролирани по никакъв начин. Процесиите клаузи са неравноправни по
смисъла на чл. 143. т. 10 от ЗЗП. Съгласно тази разпоредба неравноправна
клауза е тази, която позволява на търговеца или доставчика да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание. В случая, посочените клаузи съдържат условието на чл. 143, т. 10
от ЗЗП, а именно - възможна промяна от страна на банката на лихвения
21
процент при непредвидени в договора основания. Посочването само на „базов
лихвен процент” от ищеца се характеризира с неопределеност, която навежда
на извод, че изцяло във властта на банката е да преценява наличие на
причина, от една страна, и на основателност на тази причина за повишаване
на лихвения процент, от друга страна. Методиката, по която се изчислява е
неясна за потребителя и тя е изцяло във властта на въззиваемия-ищец.
С разпоредбата на чл. 143, т. 3 от ЗЗП се определя като неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, в която е налице уговорка в негова
вреда, неотговаряща на изискването за добросъвестност и водеща до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, чрез поставянето на задълженията на търговеца
или доставчика в зависимост от условие, чието настъпване зависи единствено
от неговата воля. В т. 10 на цитираната разпоредба на чл. 143 ЗЗП е включена
и хипотезата, която позволява на търговеца или доставчика да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание, а в т. 12 условията, при които се предвижда цената да се определя
при получаването на стоката или предоставяне на услугата или дава право на
търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право
в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е
значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора.
Установява се в настоящия случай, че с подписания договор за кредит
на кредитополучателя не е предоставена точна и конкретна информация за
начина и методиката на промяна на цената по договора, по-конкретно за
увеличението на възнаградителната лихва. Въпреки подробното изброяване
на надбавките, не е ясен механизмът за формиране на промените в БЛП на
банката, описан в договора като увеличение на разходите по ликвидността.
Такъв механизъм не се установява и от общите условия на банкаката към
договорите за кредит. С решение № 424 от 02.12.2015 г. по гр.д.№ 1899/ 2015
г. на ВКС, което настоящия състав споделя, е прието, че не е достатъчно за
приложението на изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП посочването в
спорната договорна клауза на обективните обстоятелства, независещи и извън
контрола на банката, които могат да доведат до промяна на размера на
лихвения процент по кредита, а следва да са отнапред установени методиката
и математическия алгоритъм за начина на формиране на изменението, и
обвързаността на конкретния размер на промяната на лихвата с конкретния
размер на изменението на пазарния индекс, за да се предотврати
възможността търговецът да изменя произволно размера лихвата по кредита,
без да се съобрази с конкретното променено ниво на лихвения процент на
финансовия пазар. Имайки предвид, че в настоящия случай в оспорените
клаузи в договора и клауза на общите условия не са посочени както
алгоритъм, така и обективни външни обстоятелства, по аргумент на по-
силното основание се налага извода за нейната неравноправност. Договорът
22
за банков кредит не е сделка, имаща за предмет финансови инструменти,
поради което и с оглед въведеното в чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ изискване /при
отпускането на кредит, банката да обяви правилата по кредита, съдържащи и
посочване на лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент,
метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се
променя лихвата до пълното погасяване на кредита/, конкретната формула за
определяне на възнаградителната лихва - методиката за изчисление на
лихвата, съответно базовия лихвен процент, е съществен елемент от
съдържанието на банковата сделка, което изключва възможността да бъде
едностранно променян от кредитодателя след сключването на договора,
независимо дали лихвеният процент е фиксиран или променлив. Когато на
потребителя не е предоставена предварително достатъчна конкретна
информация как банката може едностранно да промени цената на доставената
финансова услуга, както и когато методологията на банката, включена във
вътрешните й правила, не е част от кредитния договор, кредиторът не може
да се счита за добросъвестен по смисъла на общата дефиниция за
неравноправна клауза по чл.143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144,
ал. 3, т. 1 от ЗЗП. Когато в оспорената клауза не са посочени никакви външни
причини, независещи от банката, които биха могли да доведат до промяната
на размера на таксата, към нея не може да се приложи изключението на чл.
144, ал. 3, т. 1 от ЗПП, поради което тя е неравноправна и нищожна на
основание чл. 146, ал. 1 от ЗПП. Прието е в решение № 205/ 07.11.2016 г.,
постановено по т. дело № 154/ 2016 г. на І т.о. на ВКС, че уговорената
неиндивидуално в договора за кредит възможност за едностранно
увеличаване от страна на банката на първоначално съгласувания размер на
базовия лихвен процент, при необявени предварително и невключени като
част от съдържанието на договора ясни правила за условията и методиката,
при които този размер може да се променя до пълно погасяване на кредита, не
отговаря на изискването за добросъвестност, поради което по отношение на
тази клауза, изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП е неприложимо.
Разпоредбата на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП изключва неравноправността при
клаузи със смисъла по чл. 143, т. 7, 10 и 12 ЗЗП, съдържащи се в посочени
видове сделки, чиято цена е обвързана с обективни фактори, които са извън
волята и контрола на търговеца. Когато кредиторът се позовава на такива
фактори /колебания на борсов курс, индекси, размер на лихвения процент на
финансовия пазар и т.н./, тяхното влияние по отношение необходимостта от
промяна на цената /лихвата/ не може да е поставено под негов контрол,
защото това отнема характеристиката им на независещи от волята му. Именно
външните причини, които могат да обусловят изменението на цената
/лихвата/, а не субективна власт на търговеца и/или доставчика на финансови
услуги, са основанието законодателят да допусне запазването на сделката и
на обвързаността на страните от нея, независимо, че ощетената при
увеличение на цената, винаги е по-слабата, потребителят, чиито права са
предмет на закрила. Изключението е въведено следователно при презюмирана
23
от закона добросъвестност на търговеца, т.е. недобросъвестното му поведение
прави неприложимо специалното отклонение от генералната дефиниция за
неравнопоставеност. Наличието на добросъвестност е предпоставка за
приложното поле на изключващата неравноправността норма на чл. 144, ал. 3,
т. 1 ЗЗП. Посочването като част от съдържанието на договора на ясни и
разбираеми критерии, при които цената на заетите парични средства може да
бъде променена е законово задължение на банката, произтичащо и от текста
на чл. 147, ал. 1 ЗЗП. То е гаранция за възможността кредитополучателят да
предвиди както точните промени, които търговецът би могъл да внесе в
първоначално уговорения размер на лихвата, така и да има предварителна
осведоменост каква би била дължимата от него месечна вноска. Правото на
информация за цената на услугите е основно право на потребителя /чл. 1 от
закона/, респ. задължение на добросъвестния търговец е да даде на
потребителя информацията, позволяваща му да направи своя избор / чл. 4
ЗЗП/. Ако предпоставката - добросъвестност на търговеца, /предлагащ на
потребител договор с клауза за изменение на цената, респ. лихвата/,
обективирана в ясно, недвусмислено и подробно описан в договора метод за
промяна на цената не е налице /както е в случая/, същият не може да се ползва
от изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
Хипотезата предвидена в чл. 143, ал. 1, т. 10 от ЗЗП сочи на
неравноправна клауза, когато позволява на търговеца или доставчика да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в
него основание. В процесния случай промяната на лихвения процент поради
промяна на БЛП не е обвързана с конкретно условие/причина предвидена в
договора, поради което е неравноправна. Липсва яснота относно методика
или математически способ за формиране на едностранно променената лихва.
Съобразно изложеното предвиденото изменение отговаря на условието на чл.
143, т. 10 от ЗЗП - клаузата в посочената част е неравноправна, съответно
нищожна на основание чл. 146 от ЗЗП.
Разпоредбата на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП сочи, че не са неравноправни
тези договорни клаузи, които макар и да осъществяват състава на чл. 143, т. 7,
10 и 12 от ЗЗП касаят сделките с ценни книжа, финансови инструменти и
други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на
борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия
пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови
услуги. В договора липсват каквито и да било основания за промяна на БЛП,
а дори да се приеме това да са условия стоящи извън волята на търговеца,
предизвикани от въздействието на свободния пазар и регулатора на банкова
дейност, за да се приложи изключението на сочената разпоредба, необходимо
условие е условията за изменение да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин, както и потребителят следва предварително да е
получил информация как търговецът /Банката/ може едностранно да промени
цената, за да може да реагира по-най уместния начин – така решение на СЕС
24
от 21.03.2013 год. по дело С-92/11/. Съдът не следва да допълва
неравноправните клаузи с цел да отстрани порока - решение на СЕС
14.06.2012 год. по дело С - 618/10/ като при съмнение има право да тълкува
тези клаузи по благоприятен за потребителя начин – аргумент от чл. 147, ал.1
и ал. 2 от ЗЗП, поради което настоящия състав намира, че не е налице
изключението на чл. 144, ал. 3, т.1 от ЗЗП.
В случая, в договора липсва каквато и да е информация как се формира
БЛП на банката като съставна част от дължимата договорна лихва, която
съответно представлява част от погасителната вноска по договора. Не са
посочени показателите, чиято конкретна промяна води до настъпване на така
предвиденото условие, нито е определен начин за изчисление на
увеличението.
За пълнота на изложението и поради поддържаното възражение за
недействителност на неустоечната клауза, поради накърняването на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, въззивната инстанция приема
следното: Според даденото разрешение в т. 4 на Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС, уговорката за неустойка
е нищожна поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ във
всички случаи, когато неустойката е уговорена от страните извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се извършва към момента на сключване на договора в зависимост
от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при
съобразяване и на примерно посочени от ОСТК критерии.
Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални
норми с правно значение, нарушаването на които има същата правна
последица като противоречието със закона - нищожност на договора.
С тези пояснение решаващият състав споредя изцяло разрешението,
възприето в решение № 223/19.04.2016 г. по т. д. № 3633/14 г. на ВКС, ТК, I т.
о, че въпросът за накърняването на добрите нрави по отношение на уговорена
неустойка следва да бъде решен чрез комплексна преценка не само на
съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори,
като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните,
функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам
да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в
средство за неоснователно обогатяване.
В случая размерът на уговорената неустойка е равен на законната лихва,
като тя се дължи заедно с законна лихва за забава, поради просрочие,
предвидена в чл. 4, ал. 3 от договора за банков кредит.
Този факт следва да бъде преценен в съвкупност с изложеното досежно
неравноправността на неустоечната клауза, предвид неиндивидуалната й
уговореност, което е нарушило съществено свободата на договаряне, респ. –
25
отчетената неравноправност на страните, при която потребителят е поставен в
неравностойно положение.
Следва да бъде преценен и в съвкупност с това, че с конкретната
договорка са дерогинари законоустановените обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции на наустойката, като уговорената неустоечна клауза е
договорена като обезщетение за неизпълнеине на договорното задължение в
срок и се е превърнала в част от общото задължение на заемополучателя по
договора за заем. Чрез наличието на тази уговорка между страните е
постигнато едно несправедливо по съдържание съглашение, поради
обективната неравностойност на насрещните задължения.
По този начин заемополучателя е бил поставен в невъзможност да
отграничи размера на неизпълнението си – дължимата договорна лихва за
забава, чийто размер е равен на законната лихва, се дължи заедно с неустойка
за просрочие, чийто размер също е размера на законната лихва. Въззивната
инстанция намира, че уговорената неустойка в случая накърнява добрите
нрави, като тя заобикаля правилото за лихва върху лихва. Ето защо и същата
се явява нищожна по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, като противоречаща на
добрите нрави.
Изложеното предпоставя отмяна на първоинстанционното решение в
частта, с която е признато за установено по отношение на Л. П. Б., с ЕГН:
********** и П. Д. М., с ЕГН: **********, че същите ДЪЛЖАТ на
„Общинска банка” АД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „О.”, ул. „В.” № 6, представлявано от изпълнителните директори –
А.К.Г. и Б.Я.Ч., солидарно сумата в размер на 386,25 евро /триста осемдесет
и шест евро и двадесет и пет евро цента/, представляваща непогасена
договорна възнаградителна лихва върху редовна главница за периода от
31.03.2016г. до 31.01.2017г., включително, както и за сумата в размер на
сумата от 25,92 евро /двадесет и пет евро и деветдесет и два евроцента/,
представляваща неустойка за периода от 10.06.2016г. до 06.04.2017г.,
включително, и по съществото на спора отхвърляне на предявените
установителни искове. В останала част решението следва да бъде потвърдено.
От данните по делото е видно, че общата цена на предявените искове е
от 5789.94 лв, като претенциите са уважени до размера на 486,21 лв,
респективно отхвърлената част от исковете е 803.73 лв. Въззиваемия-ищец
претендира присъждане на разноски в размер на 3208,67 лв. представляващи
разноски в двете инстанции – държавна такса, възнаграждение за вещо лице,
възнаграждение за особени представители, възнаграждение за юрисконсулт.
При тези данни на въззиваемия-ищец, съразмерно с уважената част от
исковете му се следват 2713.38 лв. разноски /(3208.67 х 4896,21) : 5789,94 =
2713,380 лв/.
Съдът намира, че следва да се осъди въззиваемия-ищец да доплати по
26
сметка на ОС – Благоевград, сумата в размер на 940.72 лв., представляваща
възнаграждение за особен представител за процесуално представителство
пред ОС – Баагоевград.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4099/ 27.05.2020 г., постановено по гражданско
дело № 2091/ 2018 г. по описа на Pайонен съд – Благоевград, в частта, с която
е признато за установено по отношение на Л. П. Б., с ЕГН: ********** и П. Д.
М., с ЕГН: **********, че същите ДЪЛЖАТ на „Общинска банка” АД, с
ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „О.”, ул. „В.” № 6,
представлявано от изпълнителните директори – А.К.Г. и Б.Я.Ч., солидарно
сумата в размер на 386,25 евро /триста осемдесет и шест евро и двадесет и пет
евро цента/, представляваща непогасена договорна възнаградителна лихва
върху редовна главница за периода от 31.03.2016г. до 31.01.2017г.,
включително, както и за сумата в размер на сумата от 25,92 евро /двадесет и
пет евро и деветдесет и два евроцента/, представляваща неустойка за периода
от 10.06.2016г. до 06.04.2017г., включително, както и отменя решението в
частта за разноските, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Общинска банка” АД, с ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „О.”, ул. „В.” № 6,
представлявано от изпълнителните директори – А.К.Г. и Б.Я.Ч., чрез
пълномощника им старши юрисконсулт В.В.С., против Л. П. Б., с ЕГН:
********** и П. Д. М., с ЕГН: **********, за признаване за установено, че
ответниците дължат на ищеца сумата от 386,25 евро /триста осемдесет и шест
евро и двадесет и пет евро цента/, представляваща непогасена договорна
възнаградителна лихва върху редовна главница за периода от 31.03.2016 г. до
31.01.2017 г., включително и за сумата от 25,92 евро /двадесет и пет евро и
деветдесет и два евроцента/, представляваща неустойка за периода от
10.06.2016г. до 06.04.2017г., включително, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4099/ 27.05.2020 г., постановено по
гражданско дело № 2091/ 2018 г. на Pайонен съд – Благоевград, в останалата
част.
ОСЪЖДА Л. П. Б., с ЕГН: ********** и П. Д. М., с ЕГН: **********,
ДА ЗАПЛАТЯТ на „Общинска банка” АД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „О.”, ул. „В.” № 6, представлявано от
изпълнителните директори – А.К.Г. и Б.Я.Ч., сумата в размер на 2713.38 лв.
(две хиляди седемстотин и тринадесет лева и 38 стотинки), представляваща
разноски в двете инстанции за държавна такса, възнаграждение за вещо лице,
възнаграждение за особени представители, възнаграждение за юрисконсулт.
ОСЪЖДА „Общинска банка” АД, с ЕИК: *, със седалище и адрес на
27
управление: гр. С., район „О.”, ул. „В.” № 6, представлявано от
изпълнителните директори – А.К.Г. и Б.Я.Ч., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Окръжен съд – Благоевград, сумата в размер на 940.72 лв. (деветстотин и
четиридесет лева и 72 стотинки), представляваща възнаграждение за особен
представител за процесуално представителство пред ОС – Благоевград.
Да се изплати възнаграждение за особен представител в размер на
620.36 лв. на М.Т., след довнасяне на сумата от „Общинска банка” АД, с ЕИК:
* по сметка на ОС – Благоевград.
Да се изплати възнаграждение за особен представител в размер на
620.36 лв. на Й.С., след довнасяне на сумата от „Общинска банка” АД, с ЕИК:
* по сметка на ОС – Благоевград.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28