№ 101
гр. гр.Несебър, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева
Административно наказателно дело № 20212150201167 по описа за 2021
година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по повод жалбата на М. М. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.А.,
общ.Поморие, ул......., подадена чрез пълномощника й – адв.В.А. от АК-Бургас, със
съдебен адрес: гр.Поморие, обл.Бургас, ул................. против Наказателно
постановление № 20-0304-002334 от 21.01.2021г. на Началник Сектор към ОДМВР-
Бургас, РУ-Несебър, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, на жалбоподателката П. са наложени административни наказания –
глоба в размер на 800 /осемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от три месеца, за административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Моли се
съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание, жалбоподателката П. не се явява. Вместо нея се явява
процесуалния й представител, който поддържа жалбата от името на доверителката си.
Не се оспорва, че на процесната дата и час, жалбоподателката е управлявала процесния
лек автомобил с установената от техническото средство скорост. Оспорва размера на
максимално разрешената скорост на 206 км, на главен път І-9, като твърди, че същата е
регулирана със знак В26 от 80 км/ч. В тази връзка прави искане за изискване на
справка за установяване на оспореното обстоятелство. Депозира писмена защита чрез
пълномощника си. Претендира присъждане на заплатените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
За ОД на МВР-Бургас, в съдебно заседание представител не се явява.
Представят писмени доказателства.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок пред надлежната инстанция от
лице, което има правен интерес и съдържа изискуемите по закон реквизити, поради
1
което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателката П. е санкционирана за това, че на 24.11.2020г., в 11.45 часа, в
с.Равда, общ.Несебър, на главен път І-9, № Е-87, 206 км, в посока към гр.Варна, при
максимално разрешена скорост от 50 км/ч за населено място, управлявала МПС – лек
автомобил „..........“ с рег.№ ........., със скорост 111 км/ч, след приспаднат толеранс от 3
км/ч. Скоростта е фиксирана с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 542. За
така установеното нарушение на жалбоподателя е съставен АУАН, въз основа на който
е издадено обжалваното наказателно постановление.
Недоволна от така издаденото наказателно постановление е останала
жалбоподателката П., която е сезирала съда с жалба, предмет на разглеждане в
настоящото производство по делото. В жалбата си същата сочи, че в акта и в
наказателното постановление не са описани обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, поради което считат същото за незаконосъобразно.
Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери
изцяло и служебно акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на
посочените в жалбата доводи, намери за установено следното:
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от съставителя, респективно
от административно-наказващия орган. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган и в рамките на неговите правомощия. От страна на
жалбоподателката П. не се оспорва обстоятелството, че на процесната дата и час
същата е управлявала лек автомобил „..........“ с рег.№ ......... с установената скорост от
автоматизираното техническото средство № TFR1-M 542. Спорен по делото е въпроса
за максимално разрешената скорост в посочения в наказателното постановление пътен
участък. За установяване на същата, съдът изиска справка от Община Несебър относно
максимално разрешената скорост в пътния участък от кръговото кръстовище за с.Равда
до светофара за гр.Несебър и по конкретно в участъка на 206-ти км на главен път І-9,
Е-87, към датата на установяване на нарушението - 24.11.2020г.
В изпълнение указанията на съда, по делото постъпи становище на главен
експерт в отдел „Инвестиционно планиране, строителство и режими по организация на
движението“ при Община Несебър, в което се сочи, че визирания в обжалваното
наказателно постановление пътен участък от Републикански път І-9 при км 206, касае
кръстовището за с.Тънково и не попада в пътния участък от кръговото движение за
с.Равда до светофара за гр.Несебър. Прилагат Схема за организация на движението за
участък от Републикански път І-9 при км 206, от която се установява, че максимално
разрешената скорост на км 206 е 80 км/ч /л.28-29 вкл./.
Констатираното несъответствие в обстоятелствената част на акта и обжалваното
наказателно постановление е достатъчно основание за неговата отмяна. Това е така,
тъй като в акта и наказателното постановление е посочено, че нарушението е
установено в с.Равда, общ.Несебър, на гл.път І-9, на 206 км, а от справката от Община
Несебър, която поддържа процесния участък от гл.път І-9 се установява, че 206 км се
намира на кръстовището за с.Тънково, общ.Несебър. Горепосоченото нарушава
правото на защита на жалбоподателката П., тъй като препятства жалбоподателката да
2
разбере къде всъщност се намира мястото на установяване на нарушението и
съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила.
Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за основателна, поради което
същата следва да бъде уважена, а обжалваното наказателно постановление – отменено,
като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
административните правила.
С оглед на този резултат и на основание чл.63д от ЗАНН, в тежест на
наказващият орган следва да се поставят заплатените от жалбоподателката разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева /триста и петдесет лева/.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0304-002334 от 21.01.2021г. на
Началник Сектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с което на основание чл.182, ал.1,
т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на М. М. П. с ЕГН **********, с адрес:
гр.А., общ.Поморие, ул......., със съдебен адрес: гр.Поморие, обл.Бургас, ул.................
/чрез адв.В.А. от АК-Бургас/, са наложени административни наказания – глоба в
размер на 800 /осемстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три
месеца, за административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на М. М. П. с ЕГН **********, с адрес:
гр.А., общ.Поморие, ул......., със съдебен адрес: гр.Поморие, обл.Бургас, ул.................
/чрез адв.В.А. от АК-Бургас/, сумата в размер на 350 /триста и петдесет/ лева,
представляващи заплатени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3