№ 4780
гр. С*, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110164599 по описа за 2021 година
Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.
„Топлофикация С*“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД срещу Р. В. К. (съгласно уточнителна молба от 18.04.2022г. – л.42 от делото) за сумата от
3652,83 лева – цена на доставена топлинна енергия до имот на адрес : гр. С*, бул. „М*“ № ** ет.6,
ап.20 за периода м.05.2018г. – м.04.2020г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба (12.11.2021г.) до окончателното плащане, за сумата от 558,25 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2019г. - 26.10.2021г., за
сумата от 57,39 лева - цена за услуга за дяловото разпределение за периода м.10.2018г. -
м.04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (12.11.2021г.) до
окончателното плащане и за сумата от 12,30 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху последната главница за периода 01.12.2018г. - 26.10.2021г.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на доставена от него топлинна енергия за
посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.
Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал
процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период
от „Бруната“ ООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане
показанията на измервателните уреди. Не били изпълнени задълженията за плащане на цената на
доставената в имота топлинна енергия в предвидените в ОУ срокове и на цената за извършена
услуга дялово разпределение.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба чрез особен
представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, с който оспорва исковете по основание и
размер. Възразява, че не е доказано кой е титуляр на правото на собственост върху процесния
имот. Не било доказано и това, че начислените във фактурите задължения се равняват на
стойността на действително потребеното в имота количество топлинна енергия.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – "Бруната" ООД, не е взело становище по
предявените искове.
1
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
За уважаване на исковете в тежест на ищеца е докаже, че през процесния период ответникът е
клиент на топлинна енергия за битови нужди, доставяна до процесния имот, или че е наследник на
такъв клиент, както и че в имота е доставена топлинна енергия на претендираната стойност.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на
ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл
Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
От приетата като доказателство по делото декларация по чл.14 ЗМДТ, подадена от
ответницата и приложените към същата нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
издаден на основание съдебна делба и прекратена семейна имуществена общност № 39, том III,
дело № */81 от 16.04.1981г. и удостоверение за наследници на Н. Н. Й., следва, че процесният имот
е придобит от ответницата Р. К. по наследство на майка й Н. Й.. Няма твърдения и данни след
придобиване на процесния имот по наследство ответницата да се е разпореждала с имота или на
друго основание да е загубила вещните си права върху имота. При това съдът приема за
установено, че през процесния период ответницата е собственик на процесния имот, от което
произтича и качеството й на клиент на доставената в процесния имот топлинна енергия- арг. на
чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ. При това през процесния период страните са били обвързани
от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се
извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на
топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали
Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда в
една част, се установява, че процесният имот е топлофициран и в сградата - етажна собственост, в
която се намира имотът, разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово
разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице -
помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на
отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се
формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял /съответния дял за
имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период/. След отчет на
средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя
изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното
количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния
отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно
начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или
сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.
В заключението на вещото лице е отразено, че в процесното жилище са били монтирани 6
бр. отоплителни тела – радиатори, на които са монтирани 6 бр. топлинни разпределители и 1 бр.
щранг лира в помещението баня. През процесния период дялово разпределение е извършвано на
база служебен отчет поради осигурен достъп спрямо 6 бр. индивидуални разпределители за разход
за отопление, като в този случай количеството потребена топлинна енергия е равна на
инсталираната мощност по максималния специфичен разход за отопление на сградата. Отчитано е
и потребявано е количество ТЕ, отдадена от щранг лирата в помещението баня. Потребено е и
отчитано количество ТЕ за подгряване на вода. По този начин изчислено потребеното в имота
количество топлинна енергия през процесния двугодишен период възлиза на сумата от 3636,36
лева, формиран като сбор между фактурираните задължения за периода в размер на 3408,15 лева и
2
сума за възстановяване като резултат от изравнителните сметки за периода в размер на 228,21 лева.
Като доказателство е приет представения с исковата молба акт за изключване на отопление
(л.12 от делото) спрямо процесния имот, индивидуализиран по абонатен номер 11620 при партида
на Н. Й. (предишния титуляр), в който е отразено, че се изключва отоплението в следните
помещения – спалня и дневна. Отразено е намаляване на отопляемия обем от 200 куб.м. на 132
куб.м. Няма данни и твърдения след изключване на отоплението в две от стаите – спалня и дневна,
отново да е било включвано отоплението в тях. От нотариалния акт за собственост се установява,
че жилището се състои от две стаи, кухня с килерче, баня, клозет, коридор, с площ от 85,75 кв.м.
От това следва, че след изключване на отоплението в спалнята и дневната, удостоверено по
надлежния ред, радиатор е имало само в кухнята. При това неправилно топлинният счетоводител
(конституиран като трето лице – помагач) при неосигурен достъп за отчет на уредите е начислявал
ТЕ, отдадена от 6 бр. радиатори. На база събраните по делото доказателства, вкл. акт за
изключване на отоплението в някои от помещението, съдът приема, че ТЕ за отопление на имота
поради неосигурен достъп за отчет на уредите следва да се определи само за 1 бр. радиатор, който
се установи, че е монтиран в жилището, по правилата на т.6.7, вр. т.6.5 от Методиката съгласно
приложение № 1 към Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм., но действаща
през процесния период). Следва да се прибави и количеството ТЕ, отдадено от щранг лирата в
банята. Така на основание чл.162 ГПК съдът приема, че ТЕ, отдадена от 1 бр. радиатор, при
извършване на служебен отчет поради неосигурен достъп, възлиза на сумата от 530 лева за
двугодишния процесен период. От приетите като доказателства представени от топлинния
счетоводител индивидуалните справки за използвана топлинна енергия е видно, че ТЕ, отдадена от
щранг – лирата в банята, за процесния период възлиза общо на сумата от 188,88 лева. От
индивидуалните справки се установява още, че през процесния период ТЕ за подгряване на вода е
на обща стойност от 210,43 лева. От същите документи се установява още, че ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, при отопляем обем от 200 куб.м., се равнява през процесния период общо на
сума в размер на 371,17 лева. Като взе предвид акта за изключване на отоплението в някои от
помещенията в жилището, в който е отразен коригиран отопляем обем от 132 куб.м., то
действителят размер на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, за процесния период възлиза на
сумата от 244,98 лева, определен от съда на основание чл.162 ГПК.
Предвид горното съдът приема, че действителният размер на потребената в имота ТЕ за
процесния период възлиза общо на сумата от 1117,29 лева (530 лева за ТЕ, отдадена от 1 бр.
радиатор + 188,88 лева за ТЕ, отдадена от щранг лирата + 210,43 лева за ТЕ за подгряване на вода
+ 244,98 лева за ТЕ, отдадена от сградната инсталация).
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
За отчетния период м.10.2018г. - м.04.2019г. е издадена фактура по чл.32, ал.3 ОУ на
31.07.2019г. и за отчетния период м.05.2019г. – м.04.2020г. е издадена фактура по чл.32, ал.3 ОУ на
31.07.2020г. Срокът за плащането на задължението по тези фактури съгласно чл.33, ал.2 ОУ,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, е 45 - дневен от изтичане на периода, за
който се отнасят. Срокът за плащане не може да започне да тече преди установяване на
задълженията, което е станало с издаване на фактурата, поради което следва да се приеме, че
3
предвиденият срок за плащане тече от издаване на фактурата по чл.32, ал.3 ОУ. При това през
процесния период ответницата дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
стойността на реалното доставено количество ТЕ за процесния период, което възлиза на сумата от
182,79 лева. Размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва е определен от съда
на основание чл.162 ГПК и съгласно чл.86, ал.2 ЗЗД, вр. ПМС № 426/18.12.2014г.
От горното следва, че искът за главното вземане следва да се уважи до сумата от 1117,29
лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер. Искът за акцесорното вземане следва да се
уважи до сумата от 182,79 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение -
чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. Съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на
топлинна енергия за битови нужди е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово
разпределение. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се
формира от цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна
сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в
имота на купувача. Уговорено е още, че редът и начина за заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от продавача и се обявява по подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2
ОУ, действали към процесния период. По делото от страна на ищеца, който носи тежестта да
докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства относно цената на посочените
компоненти, които формират цената на услугата дялово разпределение. При това на основание
чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово разпределение за процесния период възлиза
на претендираната сума.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да плати
сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се
доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение
преди завеждане на делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи така, както е предявен.
Искът за акцесорното вземане е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете или от разноски в
общ размер от 886,23 лева (държавна такса за завеждане на исковата молба, депозит за вещо лице,
депозит за особен представител, държавна такса за издаване на съдебни удостоверения и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева предвид невисоката
правна и фактическа сложност на делото съгласно чл.25, ал.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8 ГПК) следва да
му се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 281,03 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. В. К., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. С*, ул. „Д**“ № 5, ет.1 – адв.
Т., да плати на “Топлофикация С*” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.С*, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание по чл.79 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД
сумата от 1117,29 лева - цена на доставена топлинна енергия до имот на адрес : гр. С*, бул. „М*“
№ ** ет.6, ап.20 за периода м.05.2018г. – м.04.2020г., вкл., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба (12.11.2021г.) до окончателното плащане, сумата от 182,79 лева - обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2019г. -
26.10.2021г. и сумата от 57,39 лева - цена за услуга за дяловото разпределение за периода
4
м.10.2018г. - м.04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (12.11.2021г.)
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за доставена топлинна енергия за
разликата до пълния предявен размер от 3652,83 лева, иска за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер
от 558,25 лева и изцяло иска за сумата от 12,30 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху цена за услуга дялово разпределение за период на забавата 01.12.2018г. - 26.10.2021г.
ОСЪЖДА Р. В. К., ЕГН **********, със съдебен адрес : гр. С*, ул. „Д**“ № 5, ет.1 – адв.
Т., да плати на “Топлофикация С*” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.С*, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 281,03 лева - разноски.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, "Общинска банка" АД, ФЦ "Красно
село".
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца -
"Бруната" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С*, 1618, бул. „Братя
Бъкстон“ № 5.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5