№ 1633
гр. Пловдив, 20.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20215300503173 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Банка ДСК“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“ № 19, чрез
пълномощника юрисконсулт С.Д., против Определение № 830 от 20.10.2021
г., постановено по ч.гр.д. № 1336 по описа за 2021 г на РС – Карлово, с което
е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника А.Ч.Ч. с ЕГН **********, както
и производството по делото е прекратено.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на атакувания
съдебен акт. Възразява се, че към настоящия момент в ЕПЕП не е предвидена
възможност за регистрация на юридическите лица, както и за извършването
на процесуални действия чрез него. Посочва се, че връчването чрез
квалифицирана услуга за електронна поща е възможност за банката да
използвал тази услуга, но не и задължение. Поддържа се приложението на
разпоредбите на чл.38, ал.1 ГПК и чл.50, ал.1-3 ГПК. Жалбоподателят
оспорва задължението си за регистрация в системата, поддържана от
Държавна агенция „Електронно управление“ /ДАЕУ/. Излага довода, че в
разпореждането за оставяне без движение не са дадени указания за внасянето
на ДТ от 25 лева, както и че тази такса е платена, за което са представени
доказателства при подаване на заявлението. Иска се отмяна на обжалваното
определение и издаването на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист.
Препис от жалбата не е връчван на длъжника съобразно правилото на
чл. 413, ал. 2 ГПК.
1
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба
и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал.
1 ГПК и е процесуално допустима.
По същество въззивният съд намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от „Банка ДСК“ ЕАД против
А.Ч.Ч., за следните суми, дължими по договор за издаване и обслужване на
кредитна карта от 01.08.2019 г.: 958, 80 лв. – главница; 196,38 лв. – дължима
договорна лихва за периода 20.04.2020 г. – 29.08.2021 г.; 0,27 лв. – законна
лихва за 30.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението в съда – 31.08.2021 г. до изплащане на вземането.
В т. 12 от заявлението се посочва, че вземанията се основават на извлечение
от счетоводните книги на банката, договор за кредитна карта и уведомление
за предсрочна изискуемост.
С разпореждане № 1179 от 07.09.2021 г. районният съд е приел, че
заявлението не отговаря на изисквания в разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от
ГПК, към които препраща чл. 410, ал. 2 от ГПК, тъй като заявителят не е
посочил електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а от ГПК и
дали желае връчване на посочения електронен адрес. Районният съд се е
позовал на указанията на ВСС, че за времето до надграждането на ЕПЕП и
системата за електронно призоваване, се препоръчва на посочените в
разпоредбата на чл. 50, ал. 5 от ГПК правни субекти, с цел прилагане на
измененията в ГПК (обн. ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) да
посочат на съдилищата свой електронен адрес, регистриран в ЕПЕП по чл. 38,
ал. 2 от ГПК, чрез които да се извършва предписаното от закона
задължително връчване на адресирани до тях съобщения и съдебни книжа
ИЛИ да се регистрират и ползват услугите на системата за сигурно
електронно връчване на Държавна агенция „Електронно управление“
(ДАЕУ). Въз основа на изложеното, на заявителя са дадени указания да
отстрани констатираната нередовност чрез посочване на електронен адрес по
чл. 38, ал. 2 от ГПК, следвайки и указанията на ВСС. Разпореждането на
районния съд е било връчено на заявителя на 21.09.2021 г.
На 20.10.2021 г. е постановено обжалваното определение, с което
районният съд е приел, че заявителят не е изпълнил указанията му в
Разпореждането от 07.09.2021 г. за внасянето на държавна такса от 25 лева и
за посочване на електронен адрес, за връчване по чл.38, ал.2 ГПК.
Въззивният съд след преценка на доводите на заявителя и
представените в производството писмени доказателства, приема следното:
Според разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК съдът отхвърля
заявлението след неизпълнение от заявителя на дадените му изрични
указания за отстраняване на констатирани нередовности в тридневен срок от
2
съобщението. Не така е процедирал в случая районният съд по отношение на
констатираната нередовност, изразяваща се в невнасянето от заявителя на
държавна такса от 25 лева. С разпореждането от 07.09.2021 г. не са дадени
указания на заявителя за внасянето на посочената държавна такса, нито
такива указания са били дадени с друг съдебен акт. Следователно районният
съд е процедирал неправилно като е отхвърлил заявлението без да даде
възможност на заявителя да отстрани констатираната нередовност.
Районният съд е отказал да издаде заповед за изпълнение и по
съображения, че е налице нередовност на заявлението, тъй като заявителят не
бил изпълнил задължението за посочването на електронен адрес за връчване
по чл. 38, ал.2 от ГПК. Тези изводи на районния съд не се споделят от
настоящия състав. По аргумент от разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК,
към която препраща тази на чл. 410, ал. 2 ГПК, в заявлението следва да е
посочен електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а ГПК. В
случая заявителят е банка, а според нормата на чл. 50, ал. 5 ГПК връчването
на кредитни и финансови институции се извършва само по реда на чл. 38, ал.
2 ГПК на посочен от тях електронен адрес чрез ЕПЕП, или квалифицирана
услуга за електронна препоръчана поща съгласно Регламент 910/2014 г.
Известeн е фактът, че за юридическите лица, какъвто е и заявителят, не е
налице възможност за регистриране на профил в ЕПЕП. В този смисъл,
препоръките на ВСС до субектите в чл. 50, ал. 5 от ГПК са за посочването на
електронен адрес по чл. 38, ал. 2 от ГПК, или да се регистрират и ползват
услугите на системата за сигурно електронно връчване на Държавна агенция
„Електронно управление“ (ДАЕУ). Както обаче се каза, посочените указания
представляват препоръки до субектите, визирани в цитираната правна норма,
поради което същите не се обвързани със задължение за тяхното изпълнение.
Следователно и заявителят не е нормативно обвързан от препоръките на ВСС
и районният съд не би могъл да му вмени тяхното изпълнение. В предвид на
последното и доколкото заявителят не е могъл да регистрира профил в ЕПЕП,
то негативните последици от липсата на сочената функционалност на
системата на ЕПЕП, не следва да бъдат възлагани в ущърб на страната.
В аспекта на изложеното се налага извод, че обжалваното определение е
неправилно и следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на РС -
Карлово за продължаване на съдопроизводствените действия по заявлението,
при съобразяване с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК и указване на
заявителя възможността да отстрани констатираната от съда нередовност при
внасянето на дължимата за производството държавна такса, тъй като такава
се дължи за всеки от предявените искове.
Така мотивиран, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 830 от 20.10.2021 г., постановено по ч.гр.д. №
3
1336 по описа за 2021 г на РС – Карлово
ВРЪЩА делото на Районен съд – Карлово за продължаване на
съдопроизводствените действия съобразно мотивите на настоящото
определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4