Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260117 14.07.2023
година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А
Р О ДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ХVІI граждански
състав, в публично заседание на шести февруари две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при
участието на секретаря Марияна Натова,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 6922 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на делото е иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД.
Ищец
„Стройстарт-91“ ЕООД с *** Р. Д. М чрез адв. Ст.М. твърди, че е направил в
периода 2015-2016г. разходи за труд и материали в поземлен имот с идентификатор
№ *** с площ от 3480 кв.м по действащата КК и КР на с. М.,О. Р., местност „Б.в.“,
както следва:
1.разриване
и заравяне с булдозер – 6 450 лева;
2.доставка
и полагане на трошено-каменна настилка с дебелина на пласта 15 см - 11 300 лева;
3.извозване
на строителни отпадъци – 900 лева;
4.стоманобетонни
колове 10x10x330см – 104 броя – 2 600 лева;
5.поцинкована
оградна мрежа – 260 м. – 900 лева;
6.плъзгаща
врата на ролки – 20м – 850 лева
7.склад
с площ от 147 кв.м – 8 900 лева;
8.фургон
– 4 500 лева;
В
исковата молба се поддържа, че процесния поземлен имот е съсобствен между ответник Г.П.М. и неговия
брат – бившия управител на дружеството К.П.М. /починал в хода на процеса/. Заявява се, че с извършените разходи за
труд и материали ищцовото дружество е обедняло за сметка обогатяването
собствениците на ПИ, поради което и се иска осъждането на ответника да заплати
½ от стойността на разходите за труд и материали до размера на
обедняването си, а именно сума в размер на 18 200 лева ведно със законната
лихва за забава върху сумата считано от датата на предявяването на исковата
молба 18.06.2020г. до окончателното й изплащане. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
Ответник Г.П.М. чрез адв.К.К.
оспорва предявения иск. Поддържа, че исковата молба е нередовна и не е ясно основанието на
претенцията, нито пък моментът на извършването на разходите, като заявява, че
искът по чл. 59 ЗЗД е посочен от ищеца, но е възможна друга квалификация
гесция, подобрения. Заявява, че в имота са извършени някакви работи, но това е
направено от СД „Строй-старт-91-М. и сие“, респ. бетонните колове са
производство на това дружество. Фургона бил собственост на наемателите на
имота, които щели да си го приберат, когато освободят имота, респ. не обогатява
ответника, тъй като е преместваем. Относно складът се заявява, че намалява
стойността на имота. Поддържа, че още към 2012г. имотът е заравнен и застлан с
трошенокаменна настилка поради което и дори да има извършени подобрения същите
са осъществени към 2012г. и вземанията за тях са погасени по давност. Оспорва
се подобренията да са извършени от ищеца като бетоновите колчета са
производство на събирателното дружество. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.
12 ГПК вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира от фактическа и правна страна следното.
По делото не е спорно обстоятелството, че ответникът
притежава ½ ид.част от процесния имот с идентификатор
№ *** с площ от 3480 кв.м по действащата КК и КР на с. М.,О.Р., местност „Б.в.“
въз основа на наследяване от майка си Н. Г.М. / починала на 01.05.2016г./,
която е придобила собствеността въз основа на дарение оформено в нот. акт ***/26.02.2014г.
извършено от Събирателно дружество „Строй-Старт-91 – М. и С-ие“ с ЕИК *********
представлявано към онзи момент от К.М., респ. другата ½ ид.част е
притежание на К.М. и преминала по наследяване към наследниците му по закон;
Видно от Протокол за извършени СМР на л.
235 от делото оформен между ищеца и трето за спора лице „Стилстрой 77“ ЕООД с
представляващ М.Г. е установено, че са били извършени СМР за обект: склад за
строителни материали в гр. Пловдив, Околовръстно шосе за периода м.VII-IX
2015г. както следва: доставка на пръст и строителни отпадъци за повдигане
нивото на терена, разриване и изравняване на доставените материали с булдозер и
фадрома на стойност 6450 лева и
доставка, разнасяне и уплътняване на трошенокаменна настилка и извозване на
строителни отпадъци съгласно количествено-стойностна сметка в размер на сумата
от 9 176 лева или всичко на общо стойност 18 751,20 лева с ДДС като
тези обстоятелства удостоверени с Протокола се потвърждават от разпита на св.
М. Г., който си спомня, че именно ищецът е възложил на представляваното от него
дружество извършването на тези СМР и именно процесния имот по настоящето дело е
имотът посочен в Протокола. Достоверността на фактите възпроизведени с
Протокола се потвърждава и от заключението на вещото лице – счетоводител Д.К.
вх. № ***/18.01.2021г. който констатира, че в процесния имот „склад за
строителни материали“, който е находящ в ПИ с идентификатор № *** са извършени
строителни работи с възложител ищеца и изпълнител „Стилстрой 77“ ЕООД като е
съставена КСМ за 11 011.20 лева. Фактът затова че част от процесните СМР
са вложени от ищеца, без да са закупени предвид установеното от в.л. К. затова
че липсват фактури или други първични счетоводни документи при ищеца се
индицира от заключението на вещото лице Й.П., която констатира, че в периода от
м.декември 2015г. до м. октомври 2016г. ищецът е продавал бетонни колове, който
факт макар и косвен, съпоставен с показанията на св. Н. Б. води до единствения
възможен извод затова, че ищецът е произвеждал бетонни колове и ги е вложил в
процесния имот. Св. Б. си спомня, че изгражал в имота ограда с мрежа и бетонни
колове с плъзгаща врата на ролки и хале, както и че бил докаран на място в
имота фургон за работниците; Свидетелят Т.В. – управител на дружество „Ред Блу“
ООД което е ползвало имота за реклама не е извършвало подобрения в него.
Следователно, независимо, че по делото няма преки доказателствени източници
затова, че процесните СМР за извършени и заплатени от ищеца предвид липсата на
фактури и счетоводни документи за закупени материали от трети лица / извън
Протокола на л. 235 /, налице е верига
от косвени доказателства, която прави възможен единствен извод затова, че
именно дружеството е осъществило тези СМР, тъй като то е имало фактическа власт
върху имота до колкото правото на собственост е принадлежало на К. М., който е
бил и управител на ищеца приживе. Ответникът не установи Събирателно дружество
„Строй-Старт-91 – М. и С-ие“ с ЕИК ********* да е извършило процесните СМР,
респ. показанията на св. М. се явява изолирани от доказателствения материал и
могат да бъдат кредитирани единствено в частта за желанието на покойния й дядо
имотът да се оправи и дейността на СД да се премести там, респ. тези показания
се явяват и опровергани предвид данните по делото затова че СД е било с влошено
финансово състояние като е неясно как биха били извършени тези СМР. Аналогична
е ситуацията и с показанията на св. Ч., който си спомня за изтеглен кредит от
150 000 лева, но по делото няма каквито и да било данни затова, че първо
има такъв кредит, и второ, сумата по този кредит е била използвана и вложена в
процесния имот. И за този свидетел настоящата инстанция намира, че показанията
му касаят впечатления единствено за намеренията на покойния П. М., но не и за
реално извършени СМР. Изводите за горната фактическа обстановка не се променят
от приобщената съдебно-техническа експертиза с вещо лице М. за състоянието на
имота на използвания от вещото лице снимков материал като извън неяснотата за
автентичността на снимковия материал, която според вещото лице била предмет на
друга експертиза, каквато по делото няма, съдът не разполага със специални
знания по снимки с посочени времеви периоди да установи какво точно е
състоянието на имота като вложени СМР, за да направи извод затова че тези СМР
са отпреди исковия период или другояче казано дори и да се приеме, че е имало
някакви изпълнени СМР към 2012 то е неясно какви точно са те като вид,
количество и стойност.
В тази връзка с оглед на състезателното
начало ищецът надделява при ангажирането на пряк доказателствен източник –
Протокола за извършени СМР по възлагане, докато ответникът не посочва такъв
пряк източник, който или да изключи по категоричен начин възможността ищецът да
е вложил процесните СМР или да изключи възможността тези СМР да са извършени в
процесния период. Нито показанията на св. Ч., нито показанията на св. М. биха
могли да установят с категоричност, че събирателното дружество е изпълнило СМР,
нито пък какво точно е изпълнено, кога и на каква стойност. Общите им
възприятия че имотът бил чакълиран и че са почнали СМР не кореспондира на
степента на прецизност на твърденията в исковата молба и ангажираните от ищеца
доказателства, респ. тези свидетелски показания и чрез снимковия материал не
могат да се опровергаят установените от съда факти.
Видно от приетите по делото съдебно-оценителни
експертизи с вещи лица Ш. вх. № 288723/11.10.2021г. и Р. вх. № 260554/27.01.2023г.
се установява, че посочените в исковата молба СМР съществуват на място, а
именно: изпълнена е трошено-каменна настилка;извършено е уплътняване на трошено-каменната
настилка, изпълнена е ограда от стоманобетонови колове, изпълнена е поцинкована
оградна мрежа от 260 метра, изпълнена е плъзгаща врата на ролки от 20 метра,
наличен е склад в североизточната част на имота, навес и два фургона, единият
от които в западната част, прекаран е водопровод с чешма в близост до склада,
установено е наличието на ел.захранване. Според заключението на вещото лице Ш.
стойността на подобренията към момента на извършването им м. август – м.
септември 2015 е съгласно Таблица – Приложение № 2 и е в размер на сумата от
18 457 лева с ДДС, а според заключението на вещото лице Р. увеличената
стойност на имота в резултат на извършените подобрения е в размер на 18 798
лева – л. 293 от делото.
Съгласно Решение № 107 от 08.10.2015
г. по т. д. № 2226 / 2014 г. на ВКС при иск с правно основание чл. 59 ЗЗД се дължи връщане на онова, с което
ответникът се е обогатил до размер на обедняването, и в тежест на ищеца е да
докаже своето обедняване (извършените разходи) и обогатяването на ответника
(увеличената стойност на имота), а съгласно Решение №
190 от 12.12.2017 г. по т. д. № 512 / 2017 г. на ВКС неоснователно обогатилият се за сметка на другиго
дължи да върне само онова, с което се е обогатил, и то само до размера на
обедняването, като е дължима по-малката от двете стойности при разлика между
тях.
Следователно, след като по делото се
установи, че обогатяването на ответника е до размера на увеличената стойност на
имота – 18 798 лева, а обедняването на ищеца е до размера на сумата от
18 457 лева и след като обогатяването за ответника произтича от
обедняването на ищеца, т.е налице е общ юридически факт, то предявения иск се
явява доказан за сумата от 9 228,50 лева, която сума се явява по-малката
от двете стойности съобразно притежаваната от ответника ½ ид.част от
имота и до размера на която сума предявения иск следва да бъде уважен, респ.
над тази сума до пълния претендиран размер от 18 200 лева искът следва да
се отхвърли като неоснователен и недоказан.
При фактическия състав
на чл. 59, ал. 1 ЗЗД началото на петгодишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД се свързва с деня на получаване на престацията от неоснователно обогатилото
се лице, тъй като неоснователността на преминаването на блага от имуществото на
обеднелия в имуществото на обогатилия се съществува при самото преминаване, а
не в някой последващ момент – в тази връзка е и Постановление № 1 от 28.V.1979
г. по гр. д. № 1 / 79 г., Пленум на ВС. Следователно, възражението на ответника
затова че вземането на ищеца за извършените подобрения е погасено по давност се
отхвърля като неоснователно тъй като не е изтекъл 5-годишния давностен срок.
На основание чл. 78 ГПК
в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважената
част на иска. – сума в размер на 1379,20 лева. В полза на ответника следва да
се присъдят разноски в размер на сумата от 719,69 лева съразмерно на
отхвърлената част на иска.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.П.М. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Стройстарт-91“
ЕООД с ЕИК ********* с *** Р. Д. М. със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. Антон Страшимиров № 11 сумата от 9 228,50 лева, с която
ответника се е обогатил за сметка на ищеца до размера на обедняването и която
представлява ½ от стойността на вложените в периода 2015-2016г. подобрения
в поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 3480 кв.м по действащата КК и
КР на с. М.,О.Р., местност „Б.в.“ както следва: разриване и заравяне с
булдозер; доставка и полагане на трошено-каменна настилка с дебелина на пласта
15 см; извозване на строителни отпадъци; стоманобетонни колове 10x10x330см
– 104 броя; поцинкована оградна мрежа – 260 м.;плъзгаща врата на ролки – 20м; склад
с площ от 147 кв.м; фургон ведно със законната лихва за забава върху сумата
считано от датата на подаването на исковата молба 18.06.2020г. до окончателното
й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ така
предявения иск за сумата над 9 228,50 лева до пълния претендиран размер от
18 200 лева като неоснователен и недоказан;
ОСЪЖДА Г.П.М. с ЕГН ********** с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ в полза на „Стройстарт-91“
ЕООД с ЕИК ********* с *** Р.Д.М. със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. Антон Страшимиров № 11 ДА ЗАПЛАТИ сума в размер на 1379,20 лева
разноски по съразмерност на уважената част на иска по гр.д. № 6922/2020г. по
описа на РС – Пловдив и ч.гр.д. № 4670/2020г. по описа на РС - Пловдив;
ОСЪЖДА „Стройстарт-91“
ЕООД с ЕИК ********* с *** Р.Д.М. със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. Антон Страшимиров № 11 ДА ЗАПЛАТИ в полза на Г.П.М. с ЕГН ********** с адрес: ***
сумата от 719,69 лева разноски по гр.д. № 6922/2020г. по описа на РС – Пловдив
съразмерно на отхвърлената част на иска;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ В. АТАНАСОВ
Вярно с оригинала.
Секретар: М.Н.