№ 30
гр. Пловдив, 18.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20215000500429 по описа за 2021 година
Производство по чл. 248 от ГПК, образувано по молба на въззивниците –
ищци Р. К. Ж., ХР. В. Г. и Т. В. Ж. чрез процесуалния им представител
адвокат С.К. за изменение на постановеното по делото Решение №
83/25.11.2021 г. в частта за разноските досежно присъденото им адвокатско
възнаграждение. Молителите поддържат че адвокатското възнаграждение
съобразно резултата по делото съдът е присъдил само за частично уважения
положителен установителния иск за собственост с предмет процесния
недвижим имот, но не и за уважената част на претенцията им по чл. 537 ал. 2,
предложение последно от ГПК за частична отмяна на издадения за този имот
от О. Ст. З. Акт за частна общинска собственост № ***/*** г.. Като
поддържат че тази претенция съставлява самостоятелен иск - неоценяем,
считат че и за нея им се дължи адвокатско възнаграждение, чийто минимален
размер съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1/9.7.2004 г. възлиза на сумата
1 800 лв. / по 600 лв. за всеки от тримата / и в този размер то е договорено и
заплатено от тях по делото като част от общо посочените размери
възнаграждения за двете инстанции от съответно 3 500 лв. и 3 000 лв.
съгласно представените договори за правна помощ. С оглед което молят съда
да измени решението си, като им присъди още 1 800 лв. направени за
претенцията по чл. 537 ал. 2, предл. последно от ГПК деловодни разноски за
две инстанции, съставляващи възнаграждение за един адвокат.
Ответникът по молбата – О. Ст. З., е депозирала отговор за нейната
неоснователност.
Съдът установи следното:
Молбата е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
1
Искането по чл. 537 ал. 2 предл. последно от ГПК не е самостоятелен
иск, а разпоредена от закона правна последица на уважен положителен
установителен иск за собственост по чл. 124 ал. 1 от ГПК. Като така не е
налице твърдяната от молителите хипотеза на наличие на втори неоценяем
иск, за частичното уважаване на който също да се дължи адвокатско
възнаграждение, определимо съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1/9.7.2004
г.. С оглед което ирелевантен е въпроса дали договореното и заплатено от тях
за делото общ размер адвокатско възнаграждение е диференцирано чрез
посочване на отделни негови размери за иска по чл. 124 ал. 1 от ГПК,
съответно за искането по чл. 537 ал. 2, предложение последно от ГПК - като и
това им твърдение не се подкрепя от представените договори за правна
помощ.
Предвид изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение молба вх. № 6457/30.12.2021 г. на Р. К. Ж., ХР. В. Г. и
Т. В. Ж. чрез процесуалния им представител адвокат С.К. за изменение на
основание чл. 248 ал. 1 от ГПК на Решение № 83/25.11.2021 г., пост. по
въззивно гр.д. № 429/2021 г. на Апелативен Съд - Пловдив в частта за
разноските чрез присъждане на още 1 800 / хиляда и осемстотин / лева
направени за искането по чл. 537 ал. 2, предл. последно от ГПК деловодни
разноски за две инстанции, съставляващи възнаграждение за един адвокат.
Определението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в
едноседмичен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2