Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260010

 

 

гр. С., 26.01.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, III-ти състав, в публично заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ

 

при секретаря Юлиана Божилова и в присъствието на прокурора …………………., като разгледа докладваното от съдията т.д. № 303 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

С исковата молба на А.Б.П. от гр. С., малолетен, представляван от баща си и негов законен представител Б.А.П., са предявени срещу „Д.“ ЕАД, ЕИК.обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 40 000 лева за причинени на ищеца неимуществени вреди – физически болки и страдания, деформация и невъзможност за движение на лява подбедрица вследствие нанесени му телесни увреждания – епифизиолиза от втори тип на лява тибия дистално, фрактура на лява фибула и рана на главата париетално в дясно, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 06.07.2019 год. около 12.30 часа на автомагистрала „Хемус“, км 17+500, посока гр. С. – гр. В., по вина на Д.Д.Т. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“, с ДК № С 3418 ХХ, със застрахователна полица № BG/118003359556 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 02.12.2018 год. до 02.12.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.07.2019 год., до окончателното й заплащане.

            Претендират се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

            С исковата молба се твърди, че на 06.07.2019 год. около 12.30 часа Б.А.П. управлявал лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Вагон“ с ДК № СА 9803 СХ на автомагистрала „Хемус“, в посока гр. С. – гр. В., в средна лента за движение, като в автомобила пътувал малолетният му син А.Б.П.. На км 17+500 от автомагистралата водачът забелязал в крайна дясна лента спрял лек автомобил, от който слезли двама пешеходци. Движещият се пред П. лек автомобил спрял, поради което той намалил скоростта на управлявания от него автомобил, но в същия момент движещият се зад него лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“, с ДК № С 3418 ХХ, управляван от Д.Д.Т., го ударил отзад. В резултат на удара автомобилът „Сузуки“ отклонил движението си, ударил пешеходеца П. М. Ц. и излязъл извън пътното платно в дясно.

            Твърди се, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на лекия автомобил „Хюндай“ Д.Т., който с действията си нарушил правилата за движение по пътищата, като управлява МПС с несъобразена за конкретните пътни условия скорост и не е спазил необходимата дистанция.

Твърди се, че в резултат на ПТП ищецът получил тежки травматични увреждания, изразяващи се в епифизиолиза от втори тип на лява тибия дистално, фрактура на лява фибула и рана на главата париетално в дясно. Бил приет по спешност в УМБАЛСМ „П.“ в изключително тежко състояние, със силни болки, травматичен оток, деформация и невъзможност за движение на лява подбедрица. По спешност под локална анестезия му била извършена мануална репозиция на увредите, крайникът бил имобилизиран в гипсов ботуш, бил обездвижен и не му било позволено да стъпва на крака си. Имал непрекъсната нужда от чужда помощ в ежедневието си, като и към настоящия момент продължава да търпи болки и да приема обезболяващи. Все още левият му крак не е раздвижен, а двигателната му активност е ограничена.

Сочи се, че за лекия автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“, с ДК № С 3418 ХХ, управляван от деликвента Д.Д.Т., била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със застрахователна полица № BG/118003359556, валидна от 02.12.2018 год. до 02.12.2019 год., т.е. към датата на ПТП, 06.07.2019 год.

Без изрично да е посочено в исковата молба, видно от приложената към нея писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на А.Б.П. – вх. № 94-С-170/12.09.2019 год. по описа на „Д.“ ЕАД, при ответника била образувана преписка по щета № 43072951900241, по която с писмо изх. № 0-92-17968/12.12.2019 год. същият отказал плащане на обезщетение до представяне на изисканите от него допълнителни документи, удостоверяващи настъпването на щетата и последиците от същата.

С писмения отговор на и.м. ответникът е оспорил исковете като неоснователни, а искът по чл.432, ал.1 от КЗ – и като завишен по размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

            С отговора се оспорват твърденията по и.м., че са осъществени предпоставките на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, пораждащ отговорността на застрахования при ответника водач. Сочи се, че доколкото във връзка с настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство и същото все още е на етап разследване, то не може категорично да се твърди, че причината за реализираното ПТП е нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на л.а. „Хюндай Соната“ с ДК № С 3418 ХХ.

            Поради горното се оспорва наличието на виновно и противоправно поведение, осъществено от страна на водача на л.а. „Хюндай“, както и наличието на пряка причинно-следствената връзка между пътнотранспортното произшествие и получените от ищеца телесни увреждания. Оспорва се описания в исковата молба механизъм на ПТП и обстоятелствата, при които е настъпило, като се сочи, че липсват доказателства, които да установяват причината за настъпилото ПТП – от представения към исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица не се установява твърдението на ищеца, че застрахованият при ответника водач е извършил описаното в исковата молба нарушение на правилата за движение по пътищата; от описаната в протокола фактическа обстановка не може да се направи извод каква е непосредствената причина за реализиране на ПТП. Оспорва се цитирания протокол в частта „обстоятелства и причини за ПТП“, доколкото протоколът е съставен от лице, което не е възприело лично обстоятелствата за настъпване на процесното събитие, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно причините и обстоятелствата за настъпване на ПТП. Сочи се, че са налице данни, че причината за пътнотранспортното произшествие е нарушение на правилата за движение по пътищата от други участници в произшествието – от водача на л.а. „Сузуки Вагон“ с ДК № СА 9803 СХ – законният представител на ищеца, както и от водача на неизвестно МПС, спряло в дясна пътна лента.

            При условие на евентуалност се твърди, че ПТП е настъпило и в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „Сузуки Вагон Ер“ с ДК № СА 9803 СХ, който е нарушил правилата за движение по пътищата, като е отнел предимството на водача на л.а. „Хюндай Соната“, като се твърди, че ПТП е настъпило при условие на независимо съпричиняване. Към датата на настъпване на ПТП за л.а. „Сузуки Вагон Ер“ с ДК № СА 9803 СХ е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със З. „Б.В.и.г.“, с полица № ВС/119000225517, поради което на основание чл.219, ал.1 от ГПК се иска привличането на този застраховател като трето лице – помагач на ответника. Сочи се, че след като в производството ще бъде изследвана хипотезата на увреждане на пострадалия пътник, причинено от действията на неколцина, които носят солидарна отговорност, то посоченото трето лице като застраховател на водача Б.А.П. по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите също би отговаряло пред пострадалото лице за причинените му телесни увреждания, наред с ответника съгл. чл.499, ал.7 от КЗ.

При условие на евентуалност, в случай, че бъдат установени предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача на л.а. „Хюндай Соната“, респективно договорната отговорност на ответника, се твърди, че пострадалото лице има съществен принос за настъпване на ПТП и получените травматични увреждания. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца А.П., който е пътувал без поставен предпазен колан, с който процесното моторно превозно средство от категория М1 е било оборудвано. Сочи се, че с това си поведение, проявено под формата на бездействие, пострадалият лично е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.137а, ал.1 от ЗДП, сам се е поставил в опасност и е допринесъл за настъпилите телесни увреди.

С отговора се прави и възражение за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение, неотговарящо на реално претърпените и доказани от ищеца болки и страдания.

Сочи се, че претенцията за забава неоснователно се претендира от датата на деликта, тъй като във връзка с предявената застрахователна претенция с писмо изх. № 0-92-13896/25.09.2019 год. ответникът се е произнесъл в рамките на установения в чл.496, ал.1 от КЗ тримесечен срок с решение, че не са налице достатъчно документи, от които да се установи основанието на претенцията, като на осн. чл.106, ал.3 от КЗ е изискал допълнителни доказателства и е уведомил пострадалото лице, че след представянето им ще се произнесе със становище по претенцията. До момента на предявяване на иска ищецът не е представил всички необходими документи за установяване предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, поради което последният  не е в забава и претенцията за законна лихва неоснователно се претендира от датата на ПТП, 06.07.2019 год.

Ответникът претендира и направените по делото разноски.

            С определение от 21.04.2020 год. по чл.374 от ГПК съдът е конституирал на осн. чл.219, ал.1 от ГПК „Б.“, ЕИК .като трето лице – помагач на ответника „Д.“ ЕАД, ЕИК .

            Третото лице – помагач чрез пълномощника си в с.з. на 14.07.2020 год. оспорва твърденията на ответника за наличие на независимо съизвършителство, като счита, че виновен за настъпване на процесното ПТП е единствено водачът, застрахован в „Д.“ ЕАД.

            Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

 

            Видно от представения с исковата молба констативен протокол № 2019-1026-687/06.07.2019 год. за ПТП с пострадали лица на ОДМВР – С. и протокол от 06.07.2019 год. за оглед на местопроизшествие, находящ се в изисканото от съда ДП № 188/2019 год. по описа на РУ Елин Пелин, пр.пр. № 632/2019 год. по описа на РП – Елин Пелин, в същите е отразено настъпило на 06.07.2019 год. около 12.30 часа ПТП на автомагистрала „Хемус“, км 17+500, посока гр. С. – гр. В., с участници – лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“, с ДК № С 3418 ХХ, с водач Д.Д.Т. с ЕГН ********** и лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Вагон“ с ДК № СА 9803 СХ, с водач Б.А.П.. Отразено е, че неиндивидуализирано в протоколите МПС с неизвестен водач спира в активната дясна лента на магистралата и от него излизат водачът и пътник в автомобила; горното е забелязано от водача на л.а. „Сузуки“, който намалява скоростта и в този момент е ударен отзад от л.а. „Хюндай“. Автомобилът „Сузуки“ удря пешеходецът П.Ц. и излиза вдясно извън пътното платно, а л.а. „Хюндай“ се удря вляво в еластичната мантинела, връща се вдясно и се установява в покой. Отразено е, че при ПТП са пострадали три лица, сред които и пътуващите на задната седалка малолетни деца на Б.А.П. – ищецът А.Б.П. /с фрактура на кости на лява подбедрица/ и брат му Робърт Б.П. /със сътресение на мозъка и фрактура на кост на лява подбедрица/.

            От показанията на свидетеля Д.К.Т., очевидец на произшествието, се установява, че на 06.07.2019 год. пътувал с „Фолксваген Голф“ по автомагистрала „Хемус“ в посока С. – В.. На 13-тия или 14-тия километър забелязал аварирала кола „Форд Фокус“ и спрял плътно в банкета, защото там нямало аварийна лента; заедно с него спрял и водач на л.а. „БМВ“ с врачанска регистрация. В момента, в който тръгнали към авариралия автомобил, две други коли се ударили – „Хюндай Соната“ ударил „Сузуки Игнис Вагон Ер“ отзад. Автомобилът „Сузуки“ ударил пешеходец и пропаднал в канавката, а л.а. „Хюндай“ се ударил в мантинелата, продължил напред и спрял. Свидетелят Т. първо попитал удареното момче на пътя дали му има нещо и като видял, че е в съзнание и адекватен, веднага се притекъл на помощ на хората в л.а. „Сузуки“. Там видял, че на предна дясна седалка седяла жена, до нея бил водачът, а на задната седалка били две деца на възраст осем – десет години. Едното дете било в безсъзнание. Свидетелят лично откопчал колата на едното дете за да го извади от колата, а баща му вече откопчавал колана на другото дете; тъй като предната дясна врата била много деформирана, се наложило да разбият стъклото й и да извадят жената.

            Свидетелят сочи, че към момента на ПТП времето било топло, слънчево, без никакви облаци, имало перфектна видимост, а пътният участък бил прав с леко спускане. Не видял преди ПТП някой от автомобилите да е засякъл друг. Категоричен е, че към момента на удара двете коли са се движили една зад друга в дясната лента на магистралата.

От заключението по назначената КСМАТЕ, изготвено след запознаване с материалите по делото, вкл. обсъдените горе констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие и показанията на очевидеца Т., се установява следния механизъм на настъпване на ПТП :

            На 06.07.2019 год. около 12.30 часа по автомагистрала „Хемус”, в зоната на километър 17+500, в дясната лента за движение в посока С. – В. се е движил лек автомобил „БМВ“ с ДК № ВР 12 54 СВ, с неустановен водач, след него също в дясната пътна лента се е движил лек автомобил „Сузуки вагон” с ДК № СА 98 03 СХ, управляван от Б.А.П., а след него се е движил лек автомобил „Хюндай Соната” с ДК № С 34 18 XX, управляван от Д.Д.Т.. Платното за движение в този участък е било еднопосочно, с три ленти за движение в посоката, като лявата и средната лента са били с широчина по 4 метра всяка, а дясната пътна лента е била с широчина 3.20 метра. Пътните ленти са били отделени помежду си с единична, прекъсната линия „МЗ”, прав участък. Вдясно на дясната пътна лента се е намирал крайпътен банкет, а вдясно от него –  водосточна канавка с широчина в горния край 1.8 метра.

Придвижвайки се по горния начин, лекият автомобил „БМВ” е спрял в дясната лента за движение, което е забелязано от водача на движещия се след него лек автомобил „Сузуки” и същият е задействал спирачната система на автомобила си, при което водачът на лекия автомобил „Хюндай” е възприел тези действия и се е опитал да избегне удара, като е навил ляв волан, но независимо от това удар между челната дясна част на л.а. „Хюндай” и задната лява част на л.а. „Сузуки” е настъпил. При удара челната част на автомобила „Сузуки” е насочена вдясно по отношение първоначалната му посока на движение, като водачът му към този момент е изгубил контрол над управлението. След удара челната част на автомобила „Хюндай” се е насочила вляво по отношение първоначалната посока на движение и автомобилът е започнал ротационно движение в посоката на въртене на часовниковата стрелка, оставяйки следи от странично приплъзване и в същото време транслационно движение в посока напред и вляво, но водачът на този автомобил е успял да овладее управлението му и да го установи в покой.

Експертизата сочи, за водача на лекия автомобил „Сузуки” ПТП е било непредотвратимо, тъй като, движейки се в дясната си пътна лента, е предприел спиране, при което е ударен отзад, а за водача на лекия автомобил „Хюндай” ПТП е било предотвратимо, ако същият, при движение след попътно движещ се автомобил, е спазил определената безопасна надлъжна дистанция – която с оглед определената от в.л. скорост от 110 км/час е била не по-малко от 55 метра. Според в.л. причината за настъпване на ПТП са били именно субективните действия на водача на лекия автомобил „Хюндай”, който при движение след друг попътно движещ се автомобил не е спазил безопасната надлъжна динамична дистанция.

От заключението по назначената СМЕ, изготвено след запознаване с медицинската документация, представена по делото, се установява, че в резултат на пътнотранспортното произшествие ищецът е получил следните травматични увреждания – травма на лявата подбедрица, изразяваща се в епифизиолиза на дисталния край на голямопищялната кост и фрактура в дисталния край на малкопищялната кост; разкъсноконтузна рана в дясната теменна област на главата. По повод фрактурата на костите на лявата подбедрица е извършена закрита мануална репозиция, като е наложена гипсова имобилизация, а раната на меките черепни обвивки е обработена хирургично.

Вещото лице сочи, че в резултат на травмата пострадалият е изпитвал значителни по интензитет болки и страдания, които са били с голям интензитет в началото, като постепенно са намалели до пълното им изчезване в рамките на възстановителния период, който при този тип травми е около 5-6 месеца, но впоследствие може да се наблюдава болезненост при физическо натоварване на крайника. В кориците на делото липсва медицинска документация, в която да са отразени настъпили усложнения на травматичното увреждане, което дава основание да се приеме, че при пострадалия е настъпило пълно възстановяване без остатъчни промени.

Обсъденото горе заключение на КСМАТЕ дава заключение, че констатираните травматични увреждания на пострадалия са локализирани в долната трета на левия долен крайник, като поставеният на ищеца обезопасителен колан няма как да остави контактни следи или да причини увреждания в тази част на тялото. Предвид механизма на пътнотранспортното произшествие и наличните деформации и повреди по автомобила констатираните травми биха се получили независимо дали пострадалият е бил с поставен колан.

            От показанията на свидетелката Р.А. Б., баба на ищеца, се установява, че разбрала за катастрофата с внуците й А. и Р. от зет си, който й се обадил веднага по телефона.  Отишла до „П.“, тъкмо ги били приели за лечение и видяла А. на количка, имал счупен крак и рана на главата със следи от кръв, бил блед като платно и плачел – от болките и от уплаха. Бил няколко дни в болницата, много тежко му било наместването на крака, защото бил счупен долу в тънките кости на глезена. А. преди катастрофата бил активен спортист – от шестгодишен тренирал кикбокс, имал много медали от международни и републикански първенства, бил една от надеждите на Б. в този спорт. В болницата го посетил и треньорът му, който му казал, че няма да може да тренира известно време и детето го преживяло много тежко. Преди тренирал всеки ден, вечер до 21.30 часа бил на тренировка след училище, а във ваканциите тренирал двуразово всеки ден – сутрин и следобед; поради травмата в крака и досега още не е тренирал активно, треньорите му го щадят и не участва в състезания. В началото след операцията бил с гипс на крака, после започнал да се придвижва с патерици, но непрекъснато имал нужда от помощ – за всичко близките му помагали в ежедневието. Детето изживяло и много силен шок от случилото се с него и брат му, който при ПТП изпаднал в безсъзнание.

            С определението си по чл.374 от ГПК с оглед становището на ответника с отговора на и.м. съдът е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“, с ДК № С 3418 ХХ, със застрахователна полица № BG/118003359556, сключена с „Д.“ ЕАД, валидна от 02.12.2018 год. до 02.12.2019 год.

Видно от представената с и.м. застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на А.Б.П. – вх. № 94-С-170/12.09.2019 год. по описа на „Д.“ ЕАД, при ответника била образувана преписка по щета № 43072951900241, по която с писмо изх. № 0-92-13896/25.09.2019 год. същият изискал допълнителни документи, удостоверяващи събитието. По делото не е удостоверено такива да са били представени или застрахователят да се произнесъл до изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ – до 12.12.2019 год. включително.

            При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи :

 

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.

Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. ***-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен.

В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция на А.Б.П. – вх. № 94-С-170/12.09.2019 год. по описа на „Д.“ ЕАД. Доколкото с писмо изх. № 0-92-13896/25.09.2019 год. ответникът е изискал представяне на допълнителни документи, то срокът за произнасяне в случая е тримесечният по чл.496, ал.1 от КЗ и същият е изтекъл на 12.12.2019 год.; исковете са предявени на 20.12.2019 год.

По основателността на предявените искове съдът намира следното :

С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства и от заключението по назначената КСМАТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за настъпването на ПТП, при което на ищеца са били причинени телесни увреждания, са били субективните действия на водача на лекия автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“, с ДК № С 3418 ХХ – Д.Д.Т., който при движение по магистралата след друг попътно движещ се автомобил не е спазил безопасната надлъжна динамична дистанция.

Установено бе и че сочените в и.м. увреждания, причинени при ПТП на ищеца – епифизиолиза от втори тип на лява тибия дистално, фрактура на лява фибула и рана на главата париетално в дясно, са в причинна връзка с противоправните действия на деликвента, причинил ПТП. Вината на деликвента съгл. чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното, а горната презумпция в настоящото производство не само не бе опровергана, но и от събраните доказателства вината бе установена по несъмнен начин – с установяването на факта на нарушаване на правилата за движение по пътищата от този водач, регламентирани в чл.20, ал.2, изр.2-ро и чл.23 от ЗДвП.

Установена бе и причинната връзка между горните нанесени на ищеца телесни увреждания и търпените от него физически болки и страдания.

По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ – обстоятелството, че автомобила марка „Хюндай“, модел „Соната“, с ДК № С 3418 ХХ, управляван при ПТП от деликвента Д.Д.Т., е била сключена с „Д.“ ЕАД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, със застрахователна полица № BG/118003359556, валидна от 02.12.2018 год. до 02.12.2019 год., т.е. към датата на ПТП, 06.07.2019 год.

Доказан по основание, предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ  е доказан отчасти по размер.

Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице. В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и страдания, търпени от ищеца като пряка и непосредствена последица от получените при ПТП травматични увреждания. Към момента на причиняване на травмите ищецът е бил на 11 години, като с оглед естеството на получените от него наранявания е настъпило пълно възстановяване от травматичните увреждания; за горното заключението по назначената СМЕ е категорично. Съдът отчита, че търпените от ищеца физически болки и страдания не са били с по-голям интензитет от обичайния при такъв вид увреждания – СМЕ сочи, че болките са били с голям интензитет в началото, като постепенно са намалели до пълното им изчезване в рамките на възстановителния период, който при този тип травми е около 5-6 месеца.

Съдът намира, че макар в случая с показанията на св. Б. да бяха установени по несъмнен начин и търпени от ищеца неимуществени вреди, различни от физически болки и страдания, то обезщетение за такива не е претендирано с исковата молба и съдът не може да присъжда такова. Установено бе, че след катастрофата детето е изживяло силен психически шок – включително и поради нараняванията и безсъзнателното състояние на брат му, пътувал с него; установено бе и че поради травмите му е бил прекъснат активният му тренировъчен процес и спортна състезателна кариера, както и че именно тези последици са му се отразили ней-тежко. Горното обаче нито се твърди с исковата молба, нито се претендира обезщетение за психически травми, а съдът не може да са се произнася извън заявения петитум.

В обобщение съдът приема, че така установените и претендирани неблагоприятни проявления от причинените на ищеца увреждания – физически болки и страдания, налагат определяне на обичайния определян в практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищеца, а именно – обезщетение в размер на 20 000 лева. Предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен в частта му за разликата до пълния му предявен размер от 40 000 лева.

Върху сумата от 20 000 лева съдът на осн. чл.409 от КЗ съдът следва да присъди и законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 13.12.2019 год. – деня, следващ изтичане на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като отхвърли иска за заплащане на законна лихва в частта му за периода от 06.07.2019 год. до 12.12.2019 год.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД, направено с отговора на и.м. – за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който със своето бездействие да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като е пътувал без поставен обезопасителен колан; горното категорично бе опровергано от показанията на очевидец на катастрофата – свидетелят Д.К.Т., който лично е махнал колана от детето за да го изведе от катастрофиралата кола.

 

            По отношение на държавните такси и разноски :

            Тъй като с определение № 738/23.12.2019 год. ищецът е бил освободен от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса върху уважения размер на иска по чл.432, ал.1 от КЗ – ДТ в размер на 800 лева, както и изплатените разноски от бюджета на съда в размер на 300 лева – възнаграждение на вещо лице по назначената СМЕ.

            В хода на производството по делото ищецът не е направил разноски и такива не следва да му се присъждат.

Тъй като, видно от представения по делото договор за правна помощ № 745112/09.07.2019 год., сключен между ищеца и адвокат С.К.Н. от САК, с ЕГН **********, със служебен адрес ***, същият е за оказване на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в размер на 1 130 лева /минималният размер по чл.7, ал.2, т.3 при интерес от 20 000 лева – уваженият размер на иска/, като осъди ответника да заплати тази сума на адвоката. Върху горната сума не следва да се присъжда заплащане и на ДДС, доколкото не е удостоверено, че адвокатът е регистриран по ЗДДС. Определянето на горния размер на адвокатското възнаграждение – в минималния размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, бе съобразен с ниската фактическа и правна сложност на делото.

В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 655 лева – заплатени депозити за разпит на свидетел и за вещи лица по КСМАТЕ, както и за издаване съдебно удостоверение. Тъй като ответникът е бил представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, е в максималния размер от Наредбата – 300 лева, което в случая следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният интерес е над 10 000 лева, т.е. така определеното от съда възнаграждение е в размер на 450 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 552.50 лева, съставляваща направени по делото разноски и възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно с отхвърлената част от исковете.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ „Д.“ ЕАД, ЕИК . да заплати на А.Б.П. с ЕГН **********, малолетен, представляван от баща му и негов законен представител Б.А.П. с ЕГН **********,***, сумата от 20 000 лева /двадесет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди – физически болки и страдания, деформация и невъзможност за движение на лява подбедрица вследствие нанесени му телесни увреждания – епифизиолиза от втори тип на лява тибия дистално, фрактура на лява фибула и рана на главата париетално в дясно, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 06.07.2019 год. около 12.30 часа на автомагистрала „Хемус“, км 17+500, посока гр. С. – гр. В., по вина на Д.Д.Т. с ЕГН ********** – водач на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“, с ДК № С 3418 ХХ, със застрахователна полица № BG/118003359556 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с „Д.“ ЕАД, валидна от 02.12.2018 год. до 02.12.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.12.2019 год. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ за разликата до пълния му предявен размер от 40 000 лева /четиридесет хиляди лв./ и предявения иск по чл.409 от КЗ в частта му заплащане на законна лихва върху застрахователното обезщетение за периода от 06.07.2019 год. до 12.12.2019 год.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК „Д.“ ЕАД, ЕИК. да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 1 100 лева /хиляда и сто лв./, съставляваща дължима за производството по делото държавна такса и изплатени разноски от бюджета на съда.

ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА „Д.“ ЕАД, ЕИК .да заплати на адвокат С.К.Н. от САК, с ЕГН **********, със служебен адрес ***, сумата от 1 130 лева /хиляда сто и тридесет лв./, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК А.Б.П. с ЕГН **********, малолетен, представляван от баща му и негов законен представител Б.А.П. с ЕГН **********,***, да заплати на „Д.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 552.50 лева /петстотин петдесет и два лв. и петдесет ст./, съставляваща направени по делото разноски и възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението е постановено при участието на З. „Б.В.и.г.“, ЕИК . в качеството му на трето лице – помагач на ответника „Д.“ ЕАД, ЕИК .

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ :