Определение по дело №201/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК.

Образувано е по жалба на „МИНЕРАЛ ВИЛИДЖ“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Решение № 26/311/00703/3/01/04/02 от 09.01.2023 г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което на дружеството е наложена финансова корекция в размер на 379 485,53 лева.

Постъпило е искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК.

Искането се обосновава с настъпило ново обстоятелство, а именно – образувано в НАП изпълнително дело № *********/2023 г., във връзка с което били получени съобщение за насрочване на опис на къща и дворно място и постановление за налагане на обезпечителни мерки. Твърди се, че извършената оценка на недвижими имоти във връзка с одобрен кредит от банката значително надхвърля задължението по решението. Акцентира върху обстоятелството, че жалбата е вероятно основателна, като се позовава на практика на ВАС. Допълва, че изпълнителното производство е започнало във връзка с предварителното изпълнение на акта, което ще доведе до значителна и труднопоправима вреда на дружеството. Били запорирани банковите сметки на търговеца, поради което същият е в невъзможност да изплати трудовите възнаграждения на работници и служители. Налагането на запора води до прекратяване възможността на търговеца да се разплаща с контрагенти във връзка с реализиране на дейността по експлоатация на къщите за гости, свързани със снабдяване, услуги, приемане на плащания от туристи. Липсата на приходи и обстоятелството, че наличните средства по банкова сметка ***, за да бъдат покрити текущите разходи на търговеца, ще доведе до предприемане от страна на публичния изпълнител и на други мерки за обезпечаване изпълнението, вкл. и по отношение изградената къща за гости. Допълва, че къщата за гости не е спряла да функционира /2022 г. и от месец януари до месец октомври 2023 г./ и реализира приходи от туристическа дейност, за което се внасят дължимите данъци. Изпълнението върху притежаваните от дружеството активи води до прекратяване на търговската и туристическата дейност на дружеството, както и до прекратяване на процеса по реализиране на приходи и заплащане на данъчни задължения върху тях. Отделно, в дейността на дружеството били заети общо 7 броя служители, като от прекратяването на договорите ще следва отиване на борсата на труда, съответно – същите ще останат без трудови възнаграждения, без здравно и пенсионно осигуряване, т.е. ще бъдат в тежест на държавното обществено осигуряване. Търговецът би се лишил от основни доходи, необходими за препитание на семейството му. Съществувала опасност някой от кредиторите по търговска сделка да депозира молба за откриване на производство по несъстоятелност. Сочи се, че в резултат от предварителното изпълнение дружеството би изпаднало в невъзможност за погасяване на вноските по банковия си кредит и предсрочната му изискуемост. Оправдано било, докато тече производството по оспорване на решението, къщата за гости да продължи да функционира, което било в интерес за търговеца, персонала и банката, но и би спомогнала за изплащане на сумата по наложената финансова корекция при евентуално отхвърляне на жалбата. Допълва, че спирането не би довело до затрудняване или осуетяване реализирането на задълженията, а от закъснението на изпълнение нямало да последват вреди за ДФ „Земеделие“. Позовава се на определение по адм. дело № 3070/2020 г. на ВАС. Нарушен бил принципът на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК, като се поставяло в риск предоставянето на хотелската услуга в предстоящия сезон. Моли съдът да вземе предвид, че задължението не е установено с влязъл в сила АУПЗ или влязло в сила решение по определяне на финансова корекция. Публичната продан на семейния хотел води до значителна и труднопоправима вреда на жалбоподателя – търговец, който през последните пет години е работил и осъществявал дейност, изключително в посока на превръщането на къщата за гости в основен източник на доход. Търговецът губи лични финансови средства, вложени в строителството на хотела и в изпълнението на СМР по поддръжката му. Всички тези средства няма как да бъдат възстановени при продажба на публична продан на имота. Отделно, при евентуална отмяна на оспореното решение трудно би могло да бъде възстановено съществуващото положение след настъпило изпълнение върху недвижимата собственост чрез продажба. Вредата, която би настъпила, е в значително по-големи размери в сравнение с предварителното изпълнение на издадения акт, тъй като това би довело да разходване на всички натрупани парични средства по наличности по банкова сметка ***. Допълва, че не всички средства за изграждането на проекта са представени от европейските фондове от страна на ДФ „Земеделие“, като допълнителното финансиране на проекта е осъществено със собствени средства и средства, предоставени в заем от други търговци. Моли да бъде спряно предварителното изпълнение на акта до влизането му в сила.

Административен съд – Хасково, въз основа на изложеното от жалбоподателя и представените по делото писмени доказателства, формира следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл. 73, ал. 4 във връзка с чл. 27, ал. 2, изр. Първо от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление „оспорването на индивидуалните административни актове и на административните договори не спира тяхното изпълнение“.

Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК „допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2“.

В конкретния случай по силата на закона е допуснато предварително изпълнение на оспореното решение. Не е предвидена изрична забрана за осъществяване на съдебен контрол, поради което за оспорващия съществува възможност да иска спирането му при условията на чл. 166, ал. 2 АПК.

Искането е депозирано в хода на образуваното съдебно производство по жалба на дружеството срещу подлежащ на оспорване акт, поради което същото е допустимо.

Разгледано по същество, е ОСНОВАТЕЛНО.

Съгласно чл. 166, ал. 2 АПК „при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства“.

В производствата по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК законодателят презюмира наличие на особено важни държавни и обществени интереси, която презумпция следва да бъде оборена от жалбоподателя, доказвайки, че неговият частен интерес е съществено засегнат, т.е. че биха настъпили значителни или трудно поправими вреди. При това съдът следва да установи дали спрямо жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В тежест на жалбоподателя е докаже значителна или трудно поправима вреда, която предварителното изпълнение на акта би могла да му причини.

С разпоредбата чл. 166, ал. 2 от АПК законодателят, използвайки израза „ако то би могло да причини“, въвежда като възможна, евентуална, последица от допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на акта настъпването на значителни или трудно поправими вреди. В този смисъл се изследва причинно-следствената връзка между допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на акта и настъпването на значителни или трудно поправими вреди, не и настъпването на вреди от самия акт, без значение дали те са значителни или трудно поправими. Ирелевантни са всички факти и обстоятелства, които са пряко следствие на издадения и оспорен акт или които са се осъществили преди издаването на акта. Безспорно в Определение № 8400/17.08.2023 г. по адм. дело № 7504/2023 г. на ВАС, Четвърто отделение, постановено при предходното искане на жалбоподателя по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК, е посочено, че фактът на образувано изпълнително производство за събиране на публични вземания с основание процесното решение за налагане на финансова корекция е пряка последица на този акт /представляващ годно изпълнително основание по см. на чл. 268, т. 1 АПК/, поради което е ирелевантен за основателността на искането за спиране. Възприемайки постановеното в цитираното определение, т.е. че основание за спиране могат да бъдат единствено нови обстоятелства, осъществили се след издаване на акта, като в обхвата на това понятие не се включва образуваното изпълнително производство, би следвало да се формира извод, че всъщност липсва основание за спиране на допуснатото предварително изпълнение на акта. Въпреки това съдът намира за необходимо да изследва осъществилите се към датата на подаване на искането факти и обстоятелства, както и дали взаимодействието между тях и допуснатото по силата на закона предварително изпълнение има за резултат значителна или трудно поправима вреда, засягаща правната сфера на оспорващия.

Пред НАП е образувано изпълнително производство, във връзка с което е получено постановление за налагане на обезпечителни мерки на основание чл. 200 във връзка с чл. 195, ал. 1-ал. 3 и чл. 201-207 ДОПК и съобщение за насрочване на опис на 27.10.2023 г. на три броя недвижими имоти – къща „А“, къща „Б“ и УПИ на основание чл. 233, ал. 1 ДОПК /изпълнение върху вещи/. Евентуална, макар и недоказано като факт, публична продан на имота, за който е предоставена финансова помощ, ще представлява труднопоправима вреда за собственика на имота, до степен тази вреда да не бъде поправена въобще в един бъдещ момент. Липсват по делото доказателства, че от евентуалната публична продан на недвижимите имоти ще бе изплатена наложената финансова корекция, вкл. и доколкото не е извършена оценка на вещта по смисъла на чл. 233, ал. 2, т. 4 ДОПК. Отделно, предварителното изпълнение на акта би довело лишаването на семейството на собственика на дружеството от доходи.

Обществено оправдано е докато тече производството по оспорване на решението за налагане на финансовата корекция, къщата за гости да продължи да функционира. Това би било в интерес не само на оспорващия, но и би спомогнало за изплащане на сумата по наложената финансовата корекция дори при отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Целта е да се създадат жизнеспособни предприятия, а не възстановяване на неоснователно получени суми. Отделно от това, при спиране предварителното изпълнение на решението няма да се затрудни или осуети реализирането на задълженията, които ще произтекат в случай, че жалбата бъде отхвърлена. А от закъснението на изпълнението няма да последват вреди за ДФ „Земеделие“, които да са трудно поправими. В този смисъл Определение № 3399/11.04.2022 г. по адм. дело № 3070/2022 г. ІV отд. на ВАС, Определение № 2831 от 17.03.2023 г. по адм. д. № 2529/2023 г., ІV отд. на ВАС, Определение № 6037 от 07.06.2023 г. по адм. д. № 3959/2023 г., ІV отд. на ВАС.

Представена е към искането оборотна ведомост, в която се сочат приходи от къщата за гости за периода от месец януари 2023 г. до месец септември 2023 г., от която справка се установява безспорно, че икономическото и финансовото състояние на адресата на решението не позволява погасяване на определеното задължение, без това да се отрази на финансовото състояние на дружеството. Реализираната като приходи сума не е достатъчна за заплащане на определената финансова корекция.

Следва да се посочи, че видно от сключения договор за отпускане на финансова помощ, само 70 процента от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи представляват безвъзмездна финансова помощ, която Фондът предоставя. При това с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи по сключения договор са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство при спазване на принципите законност и добро финансово управление ще се накърнят съществено правата и законните интереси на жалбоподателя, доколкото същият не само ще загуби финансови средства, но и за реализирането на проекта всъщност се е лишил от собствени такива. Дали ползвателят на помощта е положил грижа на добър стопанин да създаде всички необходими предпоставки за ефикасното и ефективно ползване на инвестицията не е предмет на настоящото производство, а касае наличието на предпоставки за издаване на решението за налагане на финансова корекция и неговата законосъобразност.

Действително, свързаната с предварителното изпълнение на оспореното решение промяна в имуществото на адресата на акта, е типична, предвидима и дължима вреда, но следва да се държи сметка за баланса на изпълнението, произтичащ от принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. С допуснатото предварително изпълнение на оспореното решение правата и законните интереси на адресата му биха се засегнали в степен, по-голяма от необходимото за целта, преследвана с издаването на акта. Предизвиканото с решението имуществено разместване ще причини тежки вреди за оспорващия заради значителния размер на финансовата корекция, което вземане като най-голямо по размер представлява окончателно подлежащо на възстановяване публично държавно вземане /видно от обосновката на органа, издал акта/. Събирането на вземането ще затрудни стопанската дейност на жалбоподателя, а това е вреда, несъизмерима с преследваната цел /чл. 6, ал. 5 АПК/ и предполага въздържане от действия по изпълнението. Предварителното събиране на установеното вземане, преди евентуалното влизане в сила и стабилизиране на издадения административен акт, би създало повече от значителни затруднения за адресата на акта.

При обективиране на своите разсъждения съдът изцяло съобрази мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСК на ВАС, задължително по чл. 130, ал. 2 ЗСВ, а именно - „допуснатото предварително изпълнение от закона не съдържа законова презумпция за непогрешимост, за избягване на несъразмерност с конкретната ситуация и несъизмеримост на вредите с целите на издадения административен акт“. За пълнота следва да бъде отбелязано, че предварителното изпълнение на акт, който при съдебен контрол би могъл да бъде отменен като незаконосъобразен, ще доведе до вреди за дружеството, изразяващи се в това да защити правата си от загубата на управлявания от същия имот, приходите, които е имал от този имот, вкл. и при евентуално прекратяване на търговската му дейност, като инициира дела за обезщетяване. Дори и възмездено, дружеството не би могло да възстанови състоянието си, което има, ако предварителното изпълнение на акта не бъде спряно.

Извод: искането за спиране на предварителното изпълнение на оспореното решение следва да бъде уважено.

В практиката си по аналогични случаи Върховният административен съд на Република България приема, че доказателства, установяващи финансовото състояние на жалбоподателя, което съпоставено с размера на задължението, обуславя невъзможността му да изпълни същото, обосновават извод за наличието на реална опасност от настъпването на вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК.

В този смисъл Определение № 9658 от 01.11.2022 г. по адм. д. № 9376/2022 г., VІІІ отд. на ВАС, Определение № 7691 от 12.08.2022 г. по адм. д. № 7156/2022 г., І отд. на ВАС, Определение № 1110 от 07.02.2022 г. по адм. д. № 588/2022 г., І отд. на ВАС, Определение № 725 от 20.01.2021 г. по адм. д. № 400/2021 г., VІІІ отд. на ВАС, Определение № 4091 от 31.03.2021 г. по адм. д. № 3404/2021 г., VІІІ отд. на ВАС, Определение № 9176 от 16.08.2021 г. по адм. д. № 7988/2021 г., 5 чл. с-в на ВАС и др.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 и ал. 3 АПК Административен съд-Хасково

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА предварителното изпълнение на Решение за налагане на финансова корекция № 26/311/00703/3/01/04/02 от 09.01.2023 г., издадено от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, до приключване на производството по оспорването му с влязъл в сила съдебен акт.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 7 - дневен срок от съобщаването му, подадена пред Върховния административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните на основание чл.138, ал. 3 АПК.

	Съдия: