РЕШЕНИЕ
№ 826
гр. Пловдив, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300500002 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на К. С. П. с ЕГН ********** от
***, чрез адв. М.Д., против Решение № 262125/30.07.2021 г., постановено по
гр.д.№ 15434/2020 г. по описа на ПРС – ІІ бр. състав, с което се изменя
режима на упражняване на родителските права по отношение на малолетното
дете С.В.С.а с ЕГН **********, постановен с влязло в сила Решение №
260902/16.10.2020г., постановено по бр.д. № 7308/2020г. по описа на
Пловдивския районен съд, като упражняването на родителските права по
отношение на детето С.В.С.а е предоставено на бащата, определено е
местоживеенето на детето при бащата В. А. С., определен е режим на лични
отношения между майката К. С. П. и детето С. В. С.а, като майката има право
да взема при себе си детето всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца за времето от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване
при майката, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения
годишен отпуск на бащата, майката е осъдена да заплаща на детето си
детето С. чрез нейния баща и законен представител В.А. издръжка в размер
на 170 лв. месечно, считано от 23.11.2020 г. до навършване на пълнолетие от
детето, или до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от
падежа до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлен предявеният от
К. С. П. срещу В. А. С. насрещен иск за осъществяване на определения с
1
бракоразводното решение № 260902/16.10.2020г., постановено по бр.д. №
7308/2020г. по описа на Пловдивския районен съд режим на лични отношения
между бащата и детето С.В.С.а в присъствието на неутрален възрастен –
служител от ДСП – Пловдив. Прави се искане за отмяна на обжалваното
решение и за постановяване на друго такова, с което предявените исковете
против нея от В. А. С. да се отхвърлят, а предявеният от нея насрещен иск да
се уважи. Постъпила е и частна жалба от К.П. против определение №
263939/25.11.2021 г., постановено по същото гражданско дело, с което е
отхвърлено искането и за изменените на постановеното по делото решение в
частта за разноските, като се остави без уважение искането на ищцовата
страна за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. С частната
жалба се иска отмяна на така постановеното определение и постановяване на
друго определение, с което искането за изменение на решението в частта за
разноските да се уважи.
Въззиваемият В. А. С. чрез адв. А.Б. оспорва жалбата и частната жалба
като неоснователни. Намира постановените от първоинстанционния съд
актове за правилни и законосъобразни и моли за тяхното потвърждаване.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна по следните съображения:
Предявени са искове с правно основание чл.59, ал.9 от СК и чл.143, ал.2
от СК.
Ищецът В. А. С. основава иска си за промяна на мерките за
упражняването на родителските права по отношение на малолетната С. на
твърдението, че след първоначалното им определяне с Решение №
260902/16.10.2020г. по бр.д. № 7308/2020г. на ПРС, завършило със
споразумение, е настъпила промяна на обстоятелствата, изразяваща в
следното: ответницата непрекъснато настройвала детето срещу него, в
присъствието на детето го наричала ***, *** и други подобни, казвала на С.,
че баща и я настройва и манипулира, което не било вярно. След 25.10.2020 г.
ответницата заедно с детето напуснали семейното жилище и заживели на
квартира, като от този момент ответницата забранила на детето да разговаря
с баща си по телефона. В продължение на дни телефонът на детето бил
изключен, на позвъняванията му майката не отговаряла и ищецът нямал
възможност да се чуе с детето. Това го мотивирало да уведоми Отдел
„Закрила на детето“, защото от С. знаел, че тя иска да говори с него, но майка
й забранява и ако все пак разреши, искала да присъства на разговорите им, а
детето не било съгласно с това. На 13.11.2020 г., след като с дни не могъл да
се свърже по телефона нито с детето, нито с майката, отишъл до училището,
за да види С. и да се убеди, че е добре и помолил дежурните деца да я
извикат. С. не излязла, но майка й позвънила на бащата по телефона и му
2
казала, че няма право да се вижда този ден с детето и да създава напрежение.
Той й отговорил, че е притеснен, тъй като нямал телефонна връзка с детето от
дни и затова молел да види детето, на което тя му отговорила, че той ще може
да види С., когато тя дойде. Той я изчакал и тя пристигнала около 17,15 часа,
казал й, че иска само да види детето, а не да го взема, а майката му казала да
се отдръпне от нея. Отдалечил се настрани и след 10 минути учителката Л.и
С. излезли пред входа на училището. Когато го видяло, детето тръгнало към
него, но госпожа Л. го хванала за ръкава и го издърпала обратно. Детето се
разплакало, госпожата се върнала в училището и тогава С. се затичала към
него и го прегърнала плачейки. Обърнала се към майка си и й казала, че не
иска повече да живее с нея и че няма да се прибере при нея, че иска да живее
при баща си. Ищецът твърди, че е започнал да успокоява детето и заедно с
майката тръгнали към нейната квартира. Като стигнали до входа, детето
отказало да се прибере. Тогава ответницата се обадила вероятно на телефон
112 и заявила, че подава сигнал срещу бащата, защото той е възпрепятствал
прибирането на детето в дома им. Детето като чуло тава, изтичало към майка
си и в слушалката извикало, че това е лъжа. Дошъл полицейски екип, който
установил, че бащата не пречи на прибирането на детето, а причината е, че
детето отказвало да се прибера при майката. С общи усилия успокоили детето
и го убедили да се прибере. Ищецът счита, че ответницата не се грижи добре
за детето, не му обръща особено внимание, отнася се с него грубо и
заповеднически, не контролира подготовката му за училище. Твърди още, че
детето С. го моли и иска да живее при него, като непрекъснато повтаря, че не
желае да живее с майка си. Написала му и писмо, в което го умолявала да
остане при него и го молела за помощ. След уикендите, които прекарвали
заедно, намирал в джобовете си бележки от детето в същия смисъл.
Ответницата К. С. П. оспорва иска, като възразява, че бащата е
емоционално нестабилен, не може да приеме последиците от развода и
въвлича детето в недопустим конфликт между родителите, индиция за което е
и фактът, че само два месеца след постановяване на решението за развод
ищецът е инициирал настоящото производство. Искал да вижда и да чува
детето си ежедневно, не провеждал нормална комуникация с него, а желаел да
говори с него по телефона в различни часове на деня и нощта и изискването
му било майката да не присъства на разговорите му с детето. Това му
поведение било обсебващо. Майката счита, че бащата не е в състояние сам да
полага грижи за детето, тъй като в дните, в които осъществява лични
отношения с него е подпомаган изцяло от неговата майка. Твърди, че след
като е прекарало време с баща си, детето ставало тревожно и агресивно,
отказвало да се храни с майка си, да си ляга навреме, да се къпе и да си мие
зъбите, противопоставяло се на опитите на майката тя да се запознае с
учебния материал и домашните и. Счита, че бащата целенасочено уронва
авторитета на майката пред детето, като иска да се превърне в единствения
значим възрастен за него. Предявява насрещен иск, като иска да се измени
определения до момента режим на лични отношения между бащата и детето,
3
като същият да се осъществява в присъствието на неутрален възрастен,
например служител на ДСП, Отдел „Закрила на детето“, който да следи
отношенията на бащата към детето да е съобразено с неговата възраст и
потребности.
Бащата оспорва насрещния иск като неоснователен.
Видно е от доказателствата по делото, че страните са бивши съпрузи,
като гражданският им брак е прекратен по взаимно съгласие с Решение №
260902/16.10.2020г. по бр.д. № 7308/2020г. на ПРС. С това решение е
утвърдено и споразумение между страните по чл.51, ал.1 от СК, като
родителските права върху роденото от брака им дете С. са предоставени за
упражняване на майката. На бащата е определен режим на лични отношения
с детето, като е постановено той да има право да го взема при себе си всеки
първи и трети уикенд от месеца, от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя,
половината от лятната ваканция, във време, което да не съвпада с годишния
платен отпуск на майката, както и половината дни от всички останали учебни
ваканции и в конкретни дни през официалните празници.
По делото пред РС са представени 3 бр. бележки от детето С. до баща / от
26.10.2020г., от 04.01.2021 г. и една без дата/, с които тя моли баща си за
помощ. Обяснява, че майка и и е взела телефона и тя не може да му се обади,
че баща и и липсва много и че не иска да живее с майка си. Представени са
още две бележки от детето до майка и, едната от 10.10.2020 г., а другата без
дата, с които детето заявява, че мама е чудесна и че тя я обича много.
Представена е и изпратена от детето до майката картичка по случай
08.03.2021 г., в която детето пише на майка си, че тя е най-добрата майка и тя
я обича много. Няма спор между страните относно авторството и датите на
съставяне на тези бележки.
По делото пред РС детето С. С.а е изслушано, като към този момент тя е
била навършила 11 години. С. казва, че се разбира и с двамата си родители.
Ходи при баща си както е определено в режима, два пъти в месеца, с две
преспивания. Чувства се много добре при него. Когато ходи при него, спи в
спалнята, а баща и и баба му спят в хола. Баща и искал да и направи детска
стая. Баща и и помагал с домашните и по английски език. С. често споделя с
него и той я разбирал. Общувала много спокойно с него. С майка си също
общувала, но когато имала да сподели нещо хубаво, и го казвала, но и
спестявала лошото. Например, ако и кажела нещо, което се е случило в
училище, или не е била идеална, майка и и казвала, че е „същата като баща
си“ и започвала да обижда баща и. Затова, когато не се е представила много
добре в училище, С. спестявала лошото на майка си, за да не започне да
обижда баща и. Майката казала: „Ами ако стане така, че баща ти спечели
делото? Тогава ти няма да имаш майка!“. Детето споделя, че майка и и баща
и трудно комуникират, даже изобщо не комуникират. Разказва за случай, при
който баща и искал да я вземе в един месец, в който имало пет седмици.
Заради това родителите и жестоко се скарали и майка и извикала полиция, а
4
баща и нищо не бил направил. Сочи и друг случай, в който двете с майка и
били в парка и тя била без телефон. Баща и позвънил на телефона на майка и,
която в началото не му вдигнала, а след като му отговорила, се разкрещяла,
защото в този ден не трябвало да взима детето. Викнала за свидетел една
нейна приятелка и шефката на ресторанта, макар, че те нищо не видели.
Обяснява, че при баща си се чувства много добре, ходи при него с
удоволствие е доволна от това. Неприятно и е, когато се връща при майка
си. Тя постоянно крещяла и обиждала баща и пред нея.
Видно от изготвения пред ПРС социален доклад, след влизане в сила на
бракоразводното решение майката и детето отишли да живеят на квартира.
Към момента на изготвяне на доклада основни грижи за детето полагала
майката, като потребностите му се задоволяват по адекватен начин от
майката. По данни от бащата, той подпомагал майката в отглеждането на
детето. Детето поддържало връзка както с роднините си по майчина линия,
така и с роднините си по бащина линия. Режимът на лични отношения на
бащата с детето не е прекъснат. С. изразява обич и привързаност и към
двамата си родители. Казала, че иска да живее с баща си. Комуникацията
между двамата родители е нарушена, те не обсъждали въпроси, свързани с
детето.
Установява се от разпитаната като свидетел пред ПРС Р.М., майка на
ищеца и баба на С., че синът и и снаха и се разделили през м.октомври на
предишната година. Детето след раздялата останало при майки си. С. и се
обаждало по телефона през няколко дни. Сочи, че ходи при сина си, когато С.
отива при него според режима на лични отношения. От тогава детето на
няколко пъти и заявявало, че там, където живее, не и е дом, а домът и е при
баща и. Това С. казвала и на баба си, и на баща си. Много пъти С. не е искала
да си отива след приключване на режима, заявявала, че иска да си остане в
къщи, а при майка и не и е комфортно и там не е нейният дом. С. и споделяла,
че майка и има грубо отношение към нея. Казвала и, че е гладна, че при майка
си няма какво да яде. Казвала и, че майка и не готви, не се грижи за
обучението и в училище, не и помагала при къпането. Майка и нагрубявала
бащата пред детето. С. е чувала майка и да нарича пред нея баща и „***“, като
употребявала и други обидни думи. Сочи, че след раздялата майката
променила коренно отношението си към бащата, не пускала детето да вижда
бака си, нито му давала да говори с него по телефона. След като в
продължение на една седмица синът и не е могъл да се свърже със С., отишъл
в училището, за да я види как е. Тогава дошла и майката и започнала да му
крещи да се маха и да не доближава С.. Детето обаче искало да прегърне
баща си, а той ги изпратил до входа на дома им. Пред входа майката
извикала полиция. Това се случило в началото на 2021 година. За станалото
научила от сина си, а детето също споделяло за тази случка. Свидетелката
сочи, че С. постоянно им казвала, че иска да дойде да живее при баща си.
След като си отивала при майка и, или когато синът и отивал да я взима,
много често намирал бележки в джобовете си, в които детето го молело за
5
помощ и казвало, че иска да живее при него. Свидетелката сочи, че се е
случвало в събота и неделя, когато детето било при майка си, да и се обади по
телефона и да и каже, че се е събудила и е сама в къщи и не знае къде е майка
и. Детето се тревожело от това, че е само, страхувало се. Свидетелката сочи,
че бащата В. полагал сам грижите за детето, когато то е при него, а тя само
им била в помощ - да поизчисти, да сготви, да ги покани да се нахранят, да
излязат на разходка заедно. Ако тя не била сготвила, готвел той. Бащата учел
заедно със С., подготвял я за училище всеки път. Баща и дъщеря се
забавлявали заедно - излизали, гледали филмчета, рисували, на компютъра
си, коментирали нещо. Бащата възпитавал С. и когато тя споделяла нещо
лошо за майка си, той и свидетелката реагирали остро, казвали и да не говори
така, защото тя и е майка. Свидетелката сочи, че детето спи само в спалнята и
че синът и подготвя детска стая, вече били купени мебели. Семейното
жилище, в което е израснало детето, е на бащата и С. казвала, че това е
нейният дом. Когато учела, С. стояла в хола.
Като свидетел пред РС е разпитана и К.К., без родство, която сочи, че
познава страните по делото от 2010 година. Заедно с ответницата лежали в
болницата за задържане, когато били бременни. Сближили се, децата им
също били много близки. Виждала се предимно събота и неделя. След
развода не се е виждала с В.. След раздялата К. и детето С. отишли в друго
жилище на квартира, в което майката направила изключително добра детска
стая. В това жилище С. била изключително щастлива. Искала да й покаже,
че имала лаптоп, секция и всичко необходимо в стаята си. След развода С.
била на кръстопът, не знаела какво да каже за единия и за другия си родител.
Свидетелката сочи, че детето е въвлечено в конфликта между родителите си.
Когато веднъж баща и звъннал по телефона, тя отишла в другата стая, за да
говори, а после била много нервна. К. почти не споменавала името на бащата
и С. не е говорила пред свидетелката за баща си. Много пъти С. и е казвала
– „аз много обичам мама“. Свидетелката сочи, че майката и бащата
организирали отделни тържества за рождения ден на С.. Всичко, което
подарял бащата на детето, оставало в неговия дом. С. казвала, че това си е
нейно и си е там, при баща и. Когато ходи при баща си, С. си оставя там част
от багажа. Там са и снимките – детските. Нищо не се вземало от дома на
баща и. Свидетелката не е ставала очевидец на отрицателно отношение на
К. към детето. Никога не е имало към детето физическо посегателство от
страна на майката към детето. Не е чувала отрицателни думи от майката по
адрес на бащата. През лятната ваканция преди развода С. живеела при баща
си и неговата майка.
Приложена е Преписка, водена в Отдел „Закрила на детето“ при ДСП -
гр. Пловдив за детето С., образувана по сигнал от майката К.П. от 17.06.2021
г., в който същата посочила, че от 06.06.2021 г. детето С. е при баща си и че
последният не е върнал детето при нея след осъществен режим на лични
отношения. Към преписката е приложено и заявление от В.С. до Директора
на ДСП – Пловдив от 07.06.2021 ., с което бащата е уведомил ДСП, че от
6
предишния ден дъщеря му С. е останала при него, категорично отказва да се
прибере при майка си и не желае да живее при нея. В доклада е посочено, че
не се отчитат рискове за детето. С. е при баща си, майката е наясно с това и
няма да предприеме действия. В проведените срещи с детето то винаги е
заявявало, че желае да живее с баща си.
Установява се от приетото по делото пред РС заключение на вещото
лице Б.Д. по назначената от съда съдебно-психологична експертиза, че от 5
- 6 юни 2021 г., когато детето по режим е било при бащата, е отказало да се
прибере при майка си, въпреки настояванията на баща си. От тогава до
настоящия момент С. живее в жилището на баща си и отказва да се върне при
майка си. Към момента В.С. отглежда С. в адекватна среда, която
благоприятства физическото, психическото и емоционалното развитие на
детето, детето се чувства спокойно и обгрижено. Може да бъде подпомаган в
грижите за детето от своята майка към която детето е привързано и има
изградена емоционална връзка. Между С. и баща и има силна емоционална
връзка. Той е значимият възрастен и авторитет за детето. Бащата посреща
адекватно нуждите и задоволява потребностите на детето, осигурявайки му
спокойна семейна среда. Детето се чувства спокойно в присъствието на баба
си по бащина линия (баба Р.), налице е привързаност и топло позитивно
отношение. При наблюдаване на контакта между С. и баща и се установи
доверие, привързаност, спокойно и без притеснение детето разговаря с него,
търси неговото внимание, подкрепа, сътрудничество, похвала и одобрение.
Предпочита баща си, за нея той е значимият възрастен и авторитет, с него има
изградена по-силна и по-близка връзка. Заявява своето желание да живее с
него.
Емоционалната връзка с майката към момента на изготвяне на
експертизата е прекъсната. Детето С. С.а не желае да поддържа връзка с
майка си, игнорира я и я отхвърля. Експертизата открива белези за синдром на
родителско отчуждаване на детето по отношение на майката К.П., като
ограничените и непълноценни контакти на С. с майка и са неблагоприятен
фактор за психичното и емоционално развитие на детето. Липсата на
пълноценни контакти между майката и детето може да доведе до
задълбочаване на отчуждението, като по този начин, в един момент ще
направи невъзможно възстановяването на връзката. В отговорите си в
съдебно заседание вещото лице пояснява, че със сигурност това отчуждение
между детето и майката се дължи на поведението на самата майка, но и в
огромна степен на вложените отношения между родителите. Бащата няма
никаква намеса в отношението на детето към майката. Бурната реакция на
детето към майката е повече провокирана от страх майката да не го вземе при
себе си, въпреки нейното нежелание.
Според заключението на вещото лице Д., към момента на изследването
В.С. проявява искрена заинтересованост и изразено положително отношение
към детето. Между него и детето има изградена силна емоционална връзка,
привързаност, разбиране за същността на родителската отговорност и
7
загриженост към детето. Бащата умее да поставя адекватни правила, граници
и изисквания по отношение на детето. В.С. притежава авторитетен стил на
родителско възпитание, разбира и осъзнава важната роля, която има за
определяне на характера на детето си, но признава и неговото право за
саморазвитие. Трезво преценя кои искания трябва да се задоволят и кои – не.
Към момента на изследването К.П. проявява искрена заинтересованост,
изразено положително отношение към детето, притеснение поведението на
детето което я отблъсква, декларира разбиране за същността на родителската
си отговорност и загриженост към детето, наясно е, че детето е въвлечено в
конфликта между родителите.
Според вещото лице, К.П. има смесен тип стил на родителско
възппитание, съчетаващ в себе си преобладаваш авторитарен стил и отчасти
авторитетен стил на родителско възпитание. Вещото лице пояснява, че
авторитарният стил се характеризира с проекция върху детето на собствения
начин на поведение, свързан с подчинение на правила; всички решения се
взимат от родителя. Характеризира се с високо ниво на контрол - приучаване
към задължително изпълнение на изискванията без право на собствена
самостоятелност, насаждане на дисциплина, непостоянство в общуването.
Авторитетният родител има власт, изразяваща се в грижи и съвети.
Дефицитите в родителските капацитети и на двамата родители са по
отношение на недобрата комуникация между тях, липсата на родителско
сътрудничество в името на детето и въвличането на детето в родителския
конфликт.
В заключението си вещото лице Д. приема, че не би следвало С. да
става свидетел на негативни и оценъчни коментари по адрес на който и да е
от двамата родители и техните близки. Подобно поведение със сигурност се
отразява неблагоприятно върху развитието на детето. За да се осигури
правилното емоционално развитие на детето и сигурността му, необходимо е
С. да не се въвлича в конфликта между възрастните, да не се поставя в
ситуации да избира между един от двамата родители, тъй като няма
възможността и ресурса да се справи с подобна отговорност. За правилното
емоционално, психическо и личностно развитие на детето е необходимо
детето да има възможност да общува с двамата си родители и разширените им
семейства.
В производството пред окръжния съд е назначена повторна СПЕ с
вещо лице Д.Т., която в заключението си и в отговорите си в открито съдебно
заседание посочва, че по отношение на детето С. това е най-критичната
възраст, в която може да се развеждат родителите. За да се адаптира детето
трябва адекватно да се реагира спрямо него. Сама за себе си тя си обяснява
това, че родителите й са разведени и въпреки, че все още не се е адаптирала
към това изцяло, тя си обяснява, че нещата не могат да имат обратен процес и
тя се старае да се адаптира адекватно към това, че родителите й са разведени.
Това, което не може да приеме е, че няма адекватна комуникация между тях и
8
тя се явява посредник между тях и че нейната грижовна майка в един момент
не може да я разбере. Вещото лице сочи, че макар и детето да твърди, че са
налице и физически посегателства от страна на майката, тъй като те не са
декларирани пред съдията и пред предната експертиза, а сега за първи път се
декларират, това поражда съмнения за манипулация от страна на детето, че са
се състояли тези посегателства.
Според вещото лице, когато С. декларира тези неща, тя вече не е
живеела при майка си, а това не е казано в първата експертиза. Ето защо
вещото лице приема, че данните не са достатъчно достоверни.
Същото вещото лице приема и по отношение на оплакванията от
лишенията от храна. В първата експертиза не е споменато за такива
посегателства, дори бащата не е декларирал за такива лишения от храна.
Според вещото лице, тъй като С. не е живеела при майка си към този момент
и въпреки това тя не е споделила за лишенията от храна при изготвянето на
първата експертиза. Смята, че това се дължи на огромното желание на детето
да остане да живее при баща си, поради което и има също данни за
манипулираност на експертизата.
Според вещото лице, огромното желание на С. да остане да живее
при баща си е било декларирано още преди развода и то е водещото. Отделно
от това децата на тази възраст много добре осъзнават, че между родителите
няма комуникация, няма обратна връзка и те могат да говорят това, което е в
тяхна полза.
В отношението на детето към майката има амбивалентност,
двойственост на чувствата обич и омраза. Детето казва, че мрази майка си, а
след това не е напълно сигурно. Омраза не е точната дума. Тя е получавала
грижата, одобрението на майка си, стила на поведение и възприятия на
майката, което в тази възраст се отрича от детето. Тя не го разбира и водена
от емоциите и най-вече от гняв, тя просто бърка двата конструкта обич и
омраза, но според вещото лице, детето не мрази майка си.
В заключението вещото лице сочи, че в тази възраст надделява
осъзнаването на личността, самовъзпитанието и фрустрацията от това, че
твоето мнение не се зачита. Има така наречения разрив на отношенията. И тук
не е отчетено правилно от майката, че детето е на такава възраст, че не се
приема така, както ние го желаем. То си има своя среда, свои разбирания, на
тази възраст самовъзпитанието е определящо.
Според вещото лице, отношенията между детето и бащата по данни
и на двамата са добри, много добри. Има връзка между тях. Желанието
изцяло на С. е било да остане да живее при баща си и той е бил запознат с
това, въпреки това и е обяснил, че тя е момиче и е добре да остане при майка
си. Детето вижда бащата като отглеждащ родител в момента. Стилът на
поведение, който има бащата е на откликващ и разбиращ родител. Стилът на
бащата е либерално - авторитетен, като в случая много пъти взима превес
либералното. Към момента на обследването, детето изпитва към баща си
9
чувства на зачитане, уважение, взаимна емоционална близост и привързване.
Приема дома на баща си като свой дом, където се чувства удовлетворена,
спокойна и сигурна. В отговорите си в съдебно заседание вещото лице
заявява, че С. е свикнала с дома на баща си, винаги го е приемала като свой
дом и никога не е отвиквала от този дом. Никой не и е дал възможност да
свикне и да се адаптира. Тя е тръгнала с нежелание да живее при майка си.
В заключението се приема, че детето има положителни, топли
взаимоотношения на разбирателство, приемане, зачитане, уважение, топли
емоционални взаимоотношения с баба си по бащина линия Р.М..
Според вещото лице, няма никаква родителска комуникация между
двамата родители и точно затова С. взима превес и над двамата. По данни на
детето, то е въвлечено в родителския конфликт от майката. По данни на
бащата, той заявява, че е от майката. Детето не одобрявало поведението на
майката към бащата. Имало обидни думи, грозни думи. По данни на майката
тя също признава, че според нея детето е въведено в родителския конфликт от
нея.
През този период вещото лице препоръчва едно адекватно
поведение и на двамата родители. Към майката, защото детето казва, че
непрекъснато й е натрапвано нещо, затова тя трябва да преосмисли своя
авторитетен стил на родителство, тъй като когато не е балансиран, той
започва да се приема от тийнейджъра като деспотичен. Трябва да има
правилно, адекватно поведение на майката и правилни контакти с бащата.
Ако детето желае да има срещи извън режима, по-добре е да има. Според
вещото лице, бащата е откровен в това, че осъзнава, че детето трябва да
поддържа контакт с майка си.
Пред настоящата инстанция въз основа на запитване от съда е
постъпило писмо-отговор от Комплекс за социални услуги за деца и
семейства при Община Пловдив, видно от което КСУДС-Пловдив работи по
случая на детето С. С.а на база Направление за ползване на социални услуги
№ НП/Д-РВ-188 от 21.09.2021 г., издадено от Дирекция „Социално
подпомагане“ – Пловдив във връзка със заявка от страна на г-н С. за
реализиране работа на психолог, както с детето, така и с родителите, с цел
подобряване на комуникацията между майката и детето, както и между
двамата родители по въпроси, свързани с дъщеря им и използване на
правилни родителски похвати. Заложеният срок на социалната услуга в
направлението е 12 месеца, до 21.09.2022г. Изготвен е договор за
предоставяне на социални услуги към КСУДС и индивидуален план за
подкрепа с г-н С., които са подписани на 05.11.2021 г., а с г-жа П. същите са
подписани на 10.11.2021 г. И двата договора са в сила до 21.09.2022 г.
Въз основа на така събраните доказателства съдът прави следните изводи
от правна страна:
При преценката дали следва да се променят мерките относно
упражняването на родителските парва съдът следва да изхожда единствено от
10
интереса на детето. За детето изключително неблагоприятно би се отразила
честата промяна на жилището и семейната среда, включително на широкия
семеен кръг. Установи се по делото както от събраните свидетелски
показания, така и от социалния доклад и двете психологически експертизи, че
детето винаги е живеело в дома на баща си и винаги е възприемало този дом
за свой, както и че след развода на родителите си, от м.юни на 2021 г. живее
в този дом постоянно баща си. Установи се, че бащата полага всички
необходими родителски грижи по отглеждането и възпитанието му. В
социално-битов план нуждите на детето от дом, топлина, храна и облекло са
задоволени, то има самостоятелна стая. В грижите си бащата е подпомаган от
своята майка, към която детето има топло чувство на привързаност. При
изслушването си детето е заявило, че иска да живее при баща си. Установи се
от отговорите на вещото лице по СПЕ, дадени пред окръжния съд, че
огромното желание на С. да остане да живее при баща си е било декларирано
още преди развода. Отношенията между детето и бащата са много добри, има
връзка между тях. Детето вижда бащата като отглеждащ родител в момента.
Стилът на поведение, който има бащата е на откликващ и разбиращ родител.
Установи се от заключението по СПЕ , дадено пред ПРС, че между детето и
баща и има силна емоционална връзка, бащата е значимият възрастен и
авторитет за детето, той посреща адекватно нуждите и задоволява
потребностите на детето, осигурявайки му спокойна семейна среда, с него
детето има изградена по-силна и по-близка връзка, заявява своето желание да
живее с него. Между бащата и детето има изградена силна емоционална
връзка, привързаност, разбиране за същността на родителската отговорност и
загриженост към детето. Бащата умее да поставя адекватни правила, граници
и изисквания по отношение на детето. В.С. притежава авторитетен стил на
родителско възпитание /или либерално – авторитетен/, разбира и осъзнава
важната роля, която има за определяне на характера на детето си, но признава
и неговото право за саморазвитие. Трезво преценя кои искания трябва да се
задоволят и кои – не. Детето се чувства спокойно и в присъствието на баба си
по бащина линия, между тях има привързаност и топло позитивно
отношение.
От друга страна, установи се, че към настоящия момент детето не желае
да поддържа връзка с майка си, игнорира я и я отхвърля. Между двамата
родители няма необходимата комуникация във връзка с отглеждането на
детето, а детето е въвлечено в конфликта между родителите от майка си.
Установи се от двете заключения по СПЕ, че майката К.П. има смесен
тип стил на родителско възпитание, съчетаващ в себе си преобладаваш
авторитарен стил и отчасти авторитетен стил на родителско възпитание, като
на моменти проявява неразбиране към потребностите на подрастващото си
дете.
Установи се, че бащата няма никаква намеса в отношението на детето
към майката. Бащата е склонен и проявява готовност да съдейства, за да се
подобрат отношенията на детето с майка му, за което индиция е
11
обстоятелството, че той е инициирал работа по програма с помощта на
психолог към Комплекс за социални услуги за деца и семейства при Община
Пловдив, която работа да бъде както с детето, така и с родителите, с цел
подобряване на комуникацията между майката и детето, както и между
двамата родители по въпроси, свързани с използване на правилни родителски
похвати.
Ето защо, споделя се извода на районния съд, че при бащата интересът на
детето ще бъде защитен в пълен обем и то ще живее в познатата му домашна
среда, която харесва. По изложените съображения съдът приема, че искът за
промяната в мерките относно упражняването на родителските права е
основателен и следва да се уважи, като упражняването на родителските права
върху детето С. следва да се предостави на бащата, да се определи
местоживеенето на детето при бащата. Следва да се определи режим на
лични отношения на майката с детето, като съдът приема за подходят този
режим, определен от районния съд - майката да може да вижда детето и да
го взема при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за
времето от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с преспиване при
майката, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен
отпуск на бащата. Поради уважаването на първоначалния иск, съдът приема
предявеният насрещен иск за неоснователен и като такъв същият следва да се
отхвърли.
Следва да се определи издръжка за детето, която да се заплаща от
неговата майка. При анализ на възможностите на двамата родители да дават
издръжка и нуждите на детето, районният съд е определил месечната
издръжка, която да се заплаща от майката в размер на 170 лв. месечно,
считано от завеждане на иска в съда. Пред настоящата инстанция спор
осносно размера на издръжката между страните не се формира. Във
въззивната си жалба майката обжалва решението в тази му част, но
оплакванията и са само относно началната дата, от която да се заплаща
издръжката, като изтъква, че детето е живяло при нея и тя е поемала всички
негови необходими разходи за живот. Спор между страните няма, че детето
живее при бащата от 06.06.2021 г., като относно този факт се събраха и
категорични доказателства. Ето защо издръжката, която следва да се присъди
за детето, е дължима от майката след тази дата, до настъпване на причини за
нейното изменение или прекратяване. Решението в тази му в частта за
присъждане на издръжка е неправилно за периода от деня на предявяване на
иска до 05.06.2021 г. и като такова ще се отмени. В останалата му част
решението е правилно и като такова ще се потвърди.
По частната жалба на К.П. против определение № 263939/25.11.2021
г.:
С обжалваното първоинстанционно решение К.П. е осъдена да
заплати на В.С. направените по делото разноски в размер на 950 лв., от които
800 лв. са за заплатено адвокатско възнаграждение. С обжалваното
12
определение е отхвърлено искането на К.П. за изменените на постановеното
по делото решение в частта за разноските, като се остави без уважение
искането на В.С. за присъждане на разноски за първоинстанционното
производство за адвокатско възнаграждение. Жалбоподателката счита, че
такива разноски на ищеца не следва да се присъждат, тъй като
доказателствата за заплащането им не са представени своевременно, до
постановяване на определението, с което е даден ход на делото по същество, а
едва след това, с представената по делото писмена защита. Действително,
съдът констатира, че договорът за правна помощ и съдействие, с който е
уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение за процесуалния
представител на ищеца адв. А.Б. не е бил представен по делото до
приключване на съдебното заседание, в което е бил даден ход на делото по
същество, а е бил приложен към представената след това писмена защита.
В мотивите на т.11 към Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК се приема, че събирането на
доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на
определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по
същество на спора. Следователно във фазата на устните състезания
заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е
приключило. До приключване на устните състезания се стига, когато страните
са изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при
постановяване на решението. След тази фаза на процеса съдът постановява
своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват
процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които
са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да
ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им
становище по време на процеса. Представянето на писмена защита, така
както е установено с чл. 149, ал. 3 ГПК, не може да бъде разбирано
разширително, т. е. да бъде възможност за връщане на приключила вече фаза
на процеса - тази, в която могат валидно да бъдат правени искания, с които се
сезира съда, респективно да бъдат представяни доказателства, спрямо които
противната страна не може да ангажира становище.
Предвид тези разяснения съдът намира, че не са били представени
своевременно по делото доказателства за направените от ищеца разноски в
първоинстанционното производство за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 800 лв. С решението си ПРС не е следвало да присъжда такива.
Като е отказал да измени решението си в тази част, като остави искането на
ищеца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение без
уважение, ПРС е постановил неправилен съдебен акт, който ще се отмени, а
вместо него ще се постанови друго определение по същество, с което
искането по чл.248 ГПК ще се уважи в казания смисъл.
Предвид изхода по спора пред тази инстанция, жалбоподателката ще
бъде осъдена да заплати на въззиваемия направените от него разноски по
делото за заплатен адвокатски хонорар, които се констатираха на 600 лв.,
13
видно от представения договор за правна защита и съдействие. По частната
жалба разноски на К.П. не следва да се присъждат, доколкото разноски в
производство по присъждане на разноски не се дължат.
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262125/30.07.2021 г., постановено по гр.д.
№ 15434/2020 г. по описа на ПРС – ІІ бр. състав в частта, с която се изменя
режима на упражняване на родителските права по отношение на малолетното
дете С.В.С. с ЕГН **********, постановен с влязло в сила Решение №
260902/16.10.2020г., постановено по бр.д. № 7308/2020г. по описа на
Пловдивския районен съд, по следния начин: упражняването на родителските
права по отношение на детето С.В.С. с ЕГН ********** се предоставя на
бащата В. А. С. с ЕГН ********** от ***, определя се местоживеенето на
детето С. В.С. с ЕГН ********** при бащата В. А. С. с ЕГН **********,
както и в частта, с която се постановява, че майката К. С. П. с ЕГН
********** от *** ще има право да вижда и взема детето С.В.С. с ЕГН
********** при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за
времето от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване при
майката, както и един месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен
отпуск на бащата, както и в частта, с която майката К. С. П. с ЕГН **********
е осъдена да заплаща на детето си С.В.С. с ЕГН ********** чрез нейния
баща и законен представител В. А. С. с ЕГН ********** от *** издръжка в
размер на 170,00 / сто и седемдесет/ лева месечно, считано от 06.06.2021 г. до
навършване на пълнолетие от детето или до настъпване на обстоятелства за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от падежа до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ Решение № 262125/30.07.2021 г., постановено по гр.д.№
15434/2020 г. по описа на ПРС – ІІ бр. състав в частта, с която майката К. С.
П. с ЕГН ********** е осъдена да заплаща на детето си С.В.С. с ЕГН
********** чрез нейния баща и законен представител В. А. С. с ЕГН
********** от *** издръжка в размер на 170,00 / сто и седемдесет/ лева
месечно, считано от 23.11.2020 г. до 05.06.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262125/30.07.2021 г., постановено по
гр.д.№ 15434/2020 г. по описа на ПРС – ІІ бр. състав в частта, с която е
отхвърлен предявеният от К. С. П. с ЕГН ********** от *** срещу В. А. С.
с ЕГН ********** от *** насрещен иск за осъществяване на определения с
бракоразводното решение № 260902/16.10.2020г., постановено по бр.д. №
7308/2020г. по описа на Пловдивския районен съд режим на лични отношения
между бащата и детето, в присъствието на неутрален възрастен – служител
от “ДСП“ – Пловдив.
ОТМЕНЯ определение № 263939/25.11.2021 г., постановено по гр.д.№
14
15434/2020 г. по описа на ПРС – ІІ бр. състав, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 262125/30.07.2021 г., постановено по гр.д.№
15434/2020 г. по описа на ПРС – ІІ бр. състав в частта за разноските, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. А. С. с ЕГН ********** за
осъждането на К. С. П. с ЕГН ********** да му заплати разноски в
първоинстанционното производство, за разликата над 150 лв. до 950 лв., или
за сумата от 800 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство пред първата инстанция.
ОСЪЖДА К. С. П. с ЕГН ********** от *** да заплати на В. А. С. с
ЕГН ********** от *** сумата от 600 /шестстотин/ лв. - разноски по делото
пред въззивната инстанцоия за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15