Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 443
гр.Враца 23 .11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публичното
заседание на 09.11.2017г. /две хиляди и седемнадесета година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА
ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН
ВЪТОВ като разгледа докладваното от
съдията С.ВАСИЛЕВА адм. исково д.№645 по
описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 от
Административно-процесуалния кодекс
вр.чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано е на основание искова молба от Й.Ц.Н. ***,
депозирана чрез пълномощника му * Г.С., против Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури – Бургас, с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. В
исковата молба се сочи, че вследствие на отменено незаконосъобразно наказателно
постановление ищецът е претърпял
имуществени вреди, които следва да бъдат справедливо обезщетени и които
определя в размер на 850лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за предоставена защита при
обжалване на НП пред РС – Бяла Слатина. Претендира се и присъждане на законната лихва върху сумата, считано от
датата на завеждане на исковата молба - 14.09.2017г. до окончателното й
заплащане. Претендират се и направените
по настоящето дело деловодни разноски.
Процесуалният представител на ответника в писмен
отговор оспорва исковата претенция по основание и размер и
счита, че същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
Участващият в делото прокурор дава заключение за
частично уважаване на исковата претенция.
Към делото е приложено анд №417/2013г. на РС-Бяла Слатина, предмет
на разглеждане по което е било Наказателно постановление №63/16.09.2013 г. на
Началник сектор „Рибарство и контрол“ към МЗХ ИАРА гр. Враца.
Административният съд, като се
запозна с доводите и съображенията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С издаденото от Началник сектор „Рибарство и контрол“
към МЗХ ИАРА гр. Враца Наказателно постановление № 63/16.09.2013 г. на ищеца е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 лв., на основание чл.
70, ал. 1 от ЗРА.
НП е обжалвано по съдебен ред и е отменено с Решение
№4/28.01.2014 г., постановено по анд №417/2013 г. по описа на РС – Бяла
Слатина. В производството пред Районния съд ищецът е ползвал адвокатска защита, видно от
приложения договор за правна защита и съдействие от 19.11.2013 г., с договорено
и платено в брой възнаграждение от 800 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
В настоящото производство безспорно
се установи, че НП, от което се твърди, че са настъпили вредите, е отменено с
влязло в сила решение, а искът е предявен против юридическото лице, чийто орган
го е издал, което съгласно чл. 205 АПК е пасивно легитимирано да отговаря за
причинените вреди. НП е издадено от Началник сектор „Рибарство и контрол“ към
МЗХ ИАРА гр. Враца, а съгласно чл.5, ал. 2 от Закона за рибарството и
аквакултурите, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури е съответното
юридическо лице.
Предвид това съдът намира от правна
страна, че предявеният иск е процесуално допустим, обусловен от правопораждащия
факт на отмяната на незаконосъобразно наказателно постановление.
Независимо от
обстоятелството, че
административно-наказателното производство не е типичното
административно производство, както и наказателното постановление не е типичен
административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, а е акт на правораздаване,
макар и издаден от административен
орган, в съответствие с т.1 от Тълкувателно постановление №2/19.05.2015г. по
т.д. №2/2014г. на ВКС и ВАС , исковете за
обезщетение за произлезли от тях вреди следва
да се разглеждат по реда на исковото производство, предвидено в рамките на
административния процес. По правилата на това производство по тях следва да
отговаря и така конституирания ответник, тъй като той е юридическото лице,
чийто представител е органът, издал отмененото наказателно постановление. За да
бъде проведено успешно производство по така предявения осъдителен иск, освен
факта на отмяната на незаконосъобразен административен акт, респ.наказателно
постановление, е необходимо да се докаже наличие на вредоносен резултат и той
да е пряка и непосредствена последица от
издаването на незаконосъобразния акт. Настоящият съдебен състав не споделя
доводите на ответната страна за необоснованост и недоказаност на предявената
искова претенция и възраженията в тази насока са неоснователни. Заплащането на
съдебни разноски за процесуално представителство, доказано по размер с
приложения договор за правна защита и съдействие, засяга имуществената
сфера на ищеца, като намалява нейните
активи и е в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй
като е осъществено в процеса по неговото оспорване, довело до отмяната му. Ако НП
не беше издадено, за ищеца нямаше да е налице право на обжалване, съответно
нямаше да плати хонорар за това. Следователно именно издаденото НП, което
наказаното лице е счело за незаконосъобразно, е предпоставка за ангажиране на
адвокатска защита чрез сключване на договор за правна защита и съдействие,
последица от което е и заплащането на хонорара. Административният характер на
дейността по издаване на наказателните постановления, при или по повод на която
са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното
основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления
като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и цитираното по-горе
Тълкувателно постановление на ВКС и ВАС. В административнонаказателния процес, развиващ
се пред Районния съд, се прилагат правилата на
наказателното производство по силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН. НПК урежда отговорността за
разноски в наказателното производство, без обаче да предвижда възможност за
лицето, спрямо което неоснователно е осъществена административнонаказателна
репресия, да претендира направените в хода на съдебното производство разноски.
Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в
административнонаказателното производство обуславя извода, че разходваните от лицето
средства се явяват за него имуществена вреда, за която ответникът дължи обезщетение. Независимо от
обстоятелството, че в това производство адвокатската защита не е задължителна,
право на всяко обвинено лице е да ползва
такава в случаите, когато му липсва достатъчно квалификация само да защити
интересите си.
При тези констатации искът за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди е доказан по основание, но по размер само до
сумата от 800 /осемстотин / лв., за която следва да се уважи. Това е сумата,
която ищецът е заплатил в брой на 19.11.2013 г., съгласно приложения договор за
правна защита и съдействие в процеса по обжалване на НП пред РС, а не както е
посочено в исковата молба – 850 лв. В останалата част до пълния размер искът
следва да се отхвърли като недоказан. Върху присъденото обезщетение следва да
бъде начислена и законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата
молба - 14.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата, съобразно
направеното искане от ищеца.
При този изход на спора и при своевременно направено искане, на ищеца
следва да бъдат присъдени частично и направените от него деловодни
разноски. По делото е представен договор
за правна помощ, от който е видно, че ищецът е договорил и заплатил в брой на
09.11.2017 г. възнаграждение за адвокатска защита в размер на 900 /деветстотин/ лв. Съобразно уважената
част от иска на ищеца следва да се присъди
за адвокатско възнаграждение сумата от
830 / осемстотин и тридесет/ лв. и държавна такса от 10/десет/ лв., или
общо следва да му се присъдят деловодни разноски от 840/осемстотин и четиридесет/ лв.
Воден от горното
и на основание чл.172 от АПК
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ –
БУРГАС ДА
ЗАПЛАТИ на Й.Ц.Н. *** сумата
от 800 /осемстотин / лв. обезщетение за претърпени от него имуществени вреди,
заедно със законната лихва върху нея, считано от 14.09.2017г. до окончателното
й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния размер.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА
АГЕНЦИЯ ПО РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ – БУРГАС ДА ЗАПЛАТИ на Й.Ц.Н. ***
сумата от 840 /осемстотин и четиридесет/ лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховен административен съд чрез Врачански административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните,че е изготвено.
АДМ.СЪДИЯ: