Решение по дело №2783/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172 ал.5 от ЗДвП, вр.чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Д. Д. Л., от гр.Варна, бул.“Д-р Ж.“, [адрес], подадена чрез пълномощник адв. Ж.Г., против Заповед № 23-0442-000362/20.11.2023г. на Началник сектор към ОД на МВР-Варна, ІV РУ, за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ по чл.171 т.2 б.“а“ от ЗДвП – временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на неизправността.

В жалбата и в депозирани в последствие допълнителни молби и материали са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Основно се твърди неправилно възприета от органа фактическа обстановка, като се оспорва обстоятелството, че автомобила е технически неизправен, поради механичното затъмняване на предното стъкло. Твърди се, че описаното в ЗППАМ нарушение не се подкрепя от нито едно доказателство, доколкото както при извършената проверка, така и по принцип проверяващите към ОД на МВР-Варна не разполагат с техническо средство, с което да измерват светлопропускливостта на стъклата. Сочи се, че употребата на автомобилни фолиа за стъклата на автомобилите, не е забранена и не представлява заплаха при едно евентуално счупване на стъклото. Позовава се на практика на Съда на ЕС. Поддържа се, че процесното МПС успешно е преминало технически преглед и в хода на същия не са установени фолиа на стъклата му, а напротив - автомобилът е отговарял на изискванията на цитираната в ЗППАМ Наредба Н-32/16.12.2011г. На изложените основания се претендира отмяна на оспорения акт.

В съдебно заседание и по съществото на спора, жалбата се поддържа лично от Л. и чрез пълномощник – адв. М., а след първо с.з. и от адв.Г.. Допълнително се излага, че ПАМ е наложена за нарушаване на разпоредба от подзаконов нормативен акт, а ноторно известен е фактът, че реда за пускането в експлоатация на ППС е уредено в ЗДвП, като нито той, нито цитираните в представените от жалбоподателя допълнителни материални, нормативни изисквания и правила, не забраняват употребата на фолио. Поддържа се, че събраните по делото доказателства обуславят основателност на жалбата. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

От ответната страна - Началник сектор към ОД на МВР- Варна, РУ 04 Варна, чрез процесуален представител - гл.ю.к. Г.Г., жалбата се оспорва. Твърди се, че заповедта е правилна и законосъобразна, като издадена от компетентен орган, в съответствие с процесуалните норми и с материалния закон. В съдебно заседание от процесуалния представител се поддържа, че основния спор не е затова дали стъклата са затъмнени, а че върху тях има механично поставено фолио, което дори и да е безцветно, съставлява техническа неизправност на автомобила, съгласно цитираната в ЗППАМ Наредба. Сочи се, че ЗДвП урежда основни положения, които се доразвиват от подзаконовите актове, включително от процесната Наредба, която конкретизира какво следва да се разбира под технически неизправно МПС. Твърди се, че депозираните свидетелски показания установяват вмененото нарушение. Претендира се присъждане на ю.к. възнаграждение.

След преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съобразно обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна, средното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, от легитимиран субект – адресат на оспорената заповед и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява основателна, по следните съображения:

От приложения към административната преписка АУАН серия GA № 676287/18.11.2023 г. се установява, е същият е съставен на Д. Л. затова, че на същата дата, около 13.31ч в община Варна, на път Втори клас, без номер, след отбивката за м.“Кантара“, с посока от Аспарухово за м.“Крушките“, е управлявал собствения си лек автомобил Нисан „Х-Трейл“, с рег.№ [рег. номер], като автомобилът е технически неизправен, тъй като предно челно и страничните му стъкла, осигуряващи видимостта на водача към пътя, са облепени с тъмно фолио, с което е нарушено качеството им - при натрошаване парчетата на счупеното стъкло да са такива, че рискът от нарязване да е минимален. Прието е, че това съставлява незначителна техническа неизправност на МПС съгласно чл.3.2 б.“Б“ от Приложение 5 на Наредба Н-32/16.12.2011г., с което Л. е нарушил чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Въз основа на издадения АУАН, като е описана същата фактическа обстановка, от Началник сектор към ОД на МВР-Варна, ІV РУ, е издадена процесната Заповед № 23-0442-000362/20.11.2023г. на с която на основание чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДвП спрямо Л. е приложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на пътно превозно средство до отстраняване на неизправността.

Към административната преписка са приложени подадени от жалбоподателя: възражение срещу АУАН, ведно със Свидетелство за регистрация на процесния автомобил, Удостоверение от 18.01.2023г. за техническата му изправност, фактура от 18.03.2008г. за закупуването му като нов такъв от „Мавро – ВМ“ ЕООД, както и служебна бележка от дружеството от 20.11.2023г., съгласно която същото като официален дилър и оторизиран сервиз за автомобили на NISSAN за гр.Варна удостоверява, че автомобилът е с фабрично потъмнени стъкла.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя е представен Протокол от извършен технически преглед от 18.01.2024г. от „К. фолио“ ЕООД, съгласно който при извършения преглед на процесния автомобил е констатирано, че по предните стъкла на предните две врати /лява и дясна/, както и по предното челно стъкло, не е установено наличие или следи от поставено фолио, а е констатирано фабрично потъмняване на същите. Съгласно цитирания протокол, при извършено допълнително замерване на светлопропускливостта на предните две стъкла с уред „LS162“, със сериен номер 16263527, е установена светлопропускливост на стъклото на предна лява врата 70.4 % и предна лява – 70.6 %, отговарящи на нормите описани в т.6.3.1.1.1 от раздел „Изпитване на устойчивостта на светлинно излъчване“ и т.9.1.4 от раздел „Оптично качество“ разписани в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации“. Към протокола са представени: удостоверение за актуално състояние от ТР, видно от което фирмата - издател на протокола, извърша дейност в тази сфера; и снимков материал от хода на самото тестване с посочения уред.

От жалбоподателя е представено и Удостоверение рег.№ 442000- 2013/05.02.2024г. от Началника на РУ 04, съгласно което служителите на Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, осъществяващи контрол на пътното движение, не са оборудвани с техническо средство за измерване на светлопропускливостта на автомобилните стъкла.

Останалите представени от жалбоподателя доказателства, свързани с подавани от него жалби до различни институции, приложенията към тях и отговори по същите, съдът намира за неотносими към предмета на настоящия спора, поради което не следва да ги обсъжда.

От ответника по делото, в изпълнение на съдебно разпореждане, предвид наведени от жалбоподателя възражения, са представени: Формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика и Типова длъжностна характеристика на полицай – старши полицай /водач на патрулен автомобил/, и 3 бр. снимки /на хартиен и не ел. носител/, изготвени при проверката на 18.11.2023г.

В хода на съдебното производство, с оглед указаната от съда доказателствена тежест, по искане на страните са допуснати до разпит две групи свидетели – С. Н. Д. и А. З. К. /старши полицаи към 04 РУ, първият актосъставител, а вторият - свидетел по АУАН/, извършили проверката на 18.11.2023г.; и А. В. Х., воден от жалбоподателя и присъствал на проверката.

Свидетелят [населено място] заявява, че при извършената проверка е видял, че на стъклата на автомобила има поставено тъмно фолио. На въпрос на проверявания Л. е заявил, че няма уред за измерване на светлопропускливостта, но в случая става въпрос за техническа неизправност, поради залепено фолио на стъклата. Свидетелят заявява, че е установил наличието на фолио като е пипнал стъклото от вътрешната страна, тъй като е било леко свалено, и от там пръстът му е закачил фолиото. Само е констатирал, без да отлепя, тъй като няма това право.

Свидетелят А.К. дава показания, че също е констатирал затъмнени стъкла. Видял е, че е фолио, защото в единия край на предното стъкло, същото е било малко отлепено. Сочи, че е направил снимки със служебния таблет.

И двамата свидетели заявяват, че първоначално проверявания е казал, че е дал средства за поставяне на фолио и няма да го свали, а след това е заявил, че всъщност няма фолио, а затъмняването е фабрично. Сочат, че в автомобила е имало и трето лице.

От показанията на свид. А.Х. се установява, че същият е бил в колата на Л. към момента на проверката от служителите на полицията. След спирането му, жалбоподателят е свалил прозореца за да си подаде документите, след това бил извикан за проба за алкохол и наркотици и при слизането от колата затворил прозореца, предвид студеното време. В последствие свидетелят чул единият полицай да говори, че имало фолио на колата, на което Л. отговорил, че е фабрично. Заявява, че проверяващите не са отваряли вратата, не са пипали стъклото и не са идвали да гледат колата. Само са направили 2-3 снимки на колата.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Обжалваната заповед, предвид разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП и приложените с преписката Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. на Директора на ОД на МВР-Варна, е издадена от компетентен орган – началник Сектор към ОД МВР Варна, при упражняване на предоставените му съгласно цитиранта заповед и закона, правомощия.

Относно процесуалната и материалноправната законосъобразност на акта:

Съгласно чл.168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 – дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. При извършената проверка, съдът намира, че формално са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, т.к. в заповедта са посочени фактическите и правни основания за издаване на акта. Видно от съдържанието на оспорената заповед в същата изрично е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 139 ал.1 т.1 от ЗДвП като управляваният от Д.Л. лек автомобил е технически неизправен, тъй като предно челно и страничните му стъкла, осигуряващи видимостта на водача към пътя, са облепени с тъмно фолио, с което е нарушено качеството им, при натрошаване парчетата на счупеното стъкло да са такива, че рискът от нарязване да е минимален, като според административния орган, това съставлява незначителна техническа неизправност на МПС, съгласно чл.3.2 б.“Б“ от Приложение 5 на Наредба Н-32/16.12.2011г.

При така даденото описание, съдът намира, че не е ясно точно за какво е нарушението, за което е наложена ПАМ и по-конкретно, защо органът е приел, че процесното МПС е неизправно. Дали само поради допълнително поставено на автомобила фолио /което ще е проблем при евентуално счупване на стъклото/, или защото поставеното фолио е тъмно /както е посочено в заповедта/.

Ако се приеме изявлението на процесуалния представител на ответника, направено в съдебно заседание, че ПАМ е приложена само поради наличието на механично добавено фолио, без значение неговата светлопропускливост, съдът намира следното:

На първо място трябва да се посочи, че събраните по делото доказателства не установяват наличието на механично поставено от жалбоподателя, или трето лице фолио върху двете стъкла на предните врати и върху предното стъкло на автомобила. Доколкото това твърдение на ответника е оспорено от жалбоподателя и предвид указаната от съда доказателствена тежест, за установяването му от ответната страна са ангажирани свидетелски показания на извършилите проверката полицаи. Същите обаче, ценени помежду им и в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства, не обосновават по категоричен начин горното обстоятелство. Свидетелят [населено място] заявява, че е установил такова фолио като е закачил същото, пипайки страничното стъкло от вътрешната страна. От своя стана свид. А.К. не твърди да е видял това, нито пък той да е констатирал подобно нещо за страничните стъкла. Последният свидетелства за наличие на фолио на предното стъкло, като същото е било видимо, защото е било малко отлепено. Последното от своя страна не се установява от приложените по делото, направени по време на проверката снимки, които визуализират автомобила на Л. с вдигнати стъкла и то от разстояние. Липсват снимки на стъклата в близък план и по-конкретно на местата сочени от свидетелите. От своя страна свид. А.Х., за когото няма спор, че е бил в колата по време на проверката, заявява, че освен изготвянето на снимките, проверяващите не са извършвали други действия по автомобила, а проверката е била насочена към водача Л..

На второ място, безспорно разпоредбата на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП регламентира, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Както правилно сочи и процесуалния представител на ответника, подзаконовите нормативни актове доразвиват и регламентират основните положения в закона. В случая, именно в чл.10 от ППЗДвП е определено кога едно МПС е технически неизправно, като сред хипотезите са посочени стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи /чл.10, ал.1, т.6, б.“в“/.

В процесната ЗППАМ органът обаче не се е позовал на тази разпоредба, а е счел, че автомобилът не съответства на изискванията на т.3.2 б.“б“ от Приложение 5 на Наредба Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Същата регламентира, че състоянието на стъклата при извършване на технически прегледи се установява чрез визуална проверка, като за технически неизправни се считат стъкло или прозрачна плоскост /включително светлоотражателно или цветно фолио/, които не отговарят на спицификациите в изискванията^(а). В края на Приложение 5 във връзка със сигнатурата ^(а) е дадено пояснение, че под “изисквания“ се имат предвид изискванията за одобряване на типа към датата на одобряване, първа регистрация или пускане в употреба за първи път, както и задълженията за преоборудване или на националното законодателство на държавата на регистрация, като е добавено, че тези причини за неизправност са приложими само когато е проверено съответствието с изискванията.

В ЗППАМ липсва позоваване на такива конкретни изисквания, както и мотиви в какво се изразяват същите, кои точно от тях са нарушени и как са установени. От друга страна, съдът не открива самостоятелна нормативна забрана за поставяне на фолио на стъклата на автомобилите. Същото ще представлява нарушение само когато ограничава видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, или когато намалява прозрачността им - чл.105 ал.1 от ЗДвП. И в двата случаи обаче е налице предвидено изключение – ограничаване на видимостта се допуска само при наличие на огледала за виждане назад от двете страни на автомобила /чл.105 ал.2/, а намаляване прозрачността на стъклата се допуска само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации, в което е прието, че за безопасни се считат тези стъкла с нормална светлопропускливост равна или по-голяма от 70 %. В конкретния случай, съобразно представените от жалбоподателя, неоспорени от ответната страна доказателства се установява, че светлопропускливостта на стъклата на процесния автомобил, установена с технически уред, съответства на разписаните в Правило № 43 изисквания.

Допълнително следва да се посочи, че доказателствата по делото сочат отсъствие на несъответствие на автомобила на жалбоподателя с изскванията на Наредба Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, доколкото същият е преминал редовен технически преглед през 2023г., както и допълнителен такъв след издаване на ЗППАМ, установяващ в частност, че по предните стъкла на предните две врати /лява и дясна/, както и по предното челно стъкло, не е установено наличие или следи от поставено фолио, а е констатирано фабрично потъмняване на същите. Ответникът не оспорва и от представената от жалбоподателя служебна бележка от „Мавро ВМ“ ЕООД - оторизиран сервиз за автомобили на NISSAN за гр.Варна, че процесното МПС е с фабрично потъмнени стъкла, съответстващи в процентно отношение на гореописаните нормативни изисквания.

С оглед наведените от страните твърдения и възражения, съдът намира, че патрулиращите полицаи, извършили проверката на жалбоподателя, съобразно нормативно разписаните правомощия, както и длъжностната им характеристика, са разполагали с това право. Безспорно е и обстоятелството, че същите не са разполагали с технически уред, с който да се установи процента светлопропускливост на стъклата на автомобила.

Предвид гореизложеното съдът намира жалбата за основателна. Обжалваната заповед е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалноправните разпоредби, поради което следва да се отмени.

При този изход на делото основателно се явява своевременно направеното искане от жалбоподателя на присъждане на разноски по делото. Същите са доказани в размер на 820 лв., от които 10.00 лв. държавна такса за образуване на делото и 10 лв. за призоваване на свидетел, и 800 лв. адвокатско възнаграждение, с данни, че е заплатено при подписване на договора за правна защита и съдействие.

Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № 23-0442-000362/20.11.2023г. на Началник сектор към ОД на МВР-Варна, ІV РУ, с която на Д. Д. Л., от гр.Варна, бул.“Д-р Ж.“, [адрес], е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2 б.“а“ от ЗДвП – временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на неизправността.

ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на Д. Д. Л., от гр.Варна, бул.“Д-р Ж.“, [адрес], съдебно-деловодни разноски в размер на 820 /осемстотин и двадесет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.