№ 255
гр. Стара Загора, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20225500500506 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 – 437 ГПК и е образувано по жалба
на Т. Д. К., чрез адв. Н.Н. срещу постановление от 29.07.2022 г. по изп. дело
№ 10/2016 г. по описа на ЧСИ Д. Ц., рег. № 872, район на действие ОС- Стара
Загора, с което СИ отказва да прекрати изпълнителното дело на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Излага съображения, че постановлението е издадено в противоречие с
материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е
необосновано. Твърди, че делото било образувано през 2016г., клиентът му
бил в чужбина и не бил получил книжа по делото. Счита, че е налице
хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8, ГПК – взискателят не бил поискал
изпълнителни действия срещу длъжника много повече от две години. Твърди,
че прехвърлянето на вземането не било съобщено на длъжника, поради което
не било породило правни последици. Оспорва издадения изпълнителен лист,
тъй като не било ясно по кой ред бил издаден. Излага и други съображения,
които са неотносими към предмета на делото.
Искането е да се отмени постановения отказ да се прекрати
производството по делото на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.
В законоустановения срок е постъпило писмено възражение от другата
страна – въззивник „К.И.И. БГ“ ЕАД, с което се взема становище за
неоснователност на жалбата. Моли да се отхвърли. Претендира разноски.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК по делото са постъпили писмени
1
мотиви по обжалваните действия от ЧСИ Д. Ц., с район на действие Окръжен
съд – Стара Загора, с които се взема становище за неоснователност на
жалбата.
Старозагорският окръжен съд, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становището на страните и ЧСИ, събраните по делото
доказателства и като разгледа приложеното изпълнително дело, намира за
установено следното:
Изпълнително дело № 10/2016г. по описа на ЧСИ Д. Ц. е образувано по
молба на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД на 06.01.2016г. Възложено е на съдебния
изпълнител, след извършване на проучване имущественото състояние на
длъжника да определи адекватен способ за изпълнение на осн.чл.18 ЗЧСИ.
Наложени са запори на суми, налични по банковите сметки на длъжника,
последният от които е наложен на 14.01.2016г. по сметките при „П.и.б.“АД.
На 08.06.2017г. е постъпила молба от взискателя за налагане на запори върху
трудово възнаграждение или банкови сметки на длъжника и възбрани, или да
се насрочи опис на движими вещи. По тази молба няма извършени валидни
изпълнителни действия на ЧСИ, освен справки. На 22.11.2018г. е постъпила
молба от „К.И.И. БГ“ ЕАД за конституирането му като взискател на мястото
на цедента „БНП П.П.Ф.“ЕАД. Със същата молба, вх.№ 5726/22.11.2018г. е
направено искане за извършване на опис на движими вещи, находящи се в
дома на длъжника и възлагане на основание чл. 18 ЗЧСИ извършване на
всички необходими действия. На 18.06.2019г. с молба „К.И.И. БГ“ЕАД е
поискал извършване на справки за банкови сметки на длъжника и действия за
налагане на запор върху тях. На 28.06.2019г. е наложен запор върху суми по
банкови сметки на длъжника при „П.и.б.“АД. След това действие на ЧСИ, в
продължение на две години не е налице нито искане от взискателя за
извършване на действия, нито извършени действия по инициатива на ЧСИ до
27.06.2021г. Едва на 29.07.2021г. е постъпила молба от взискателя- „К.И.И.
БГ“ ЕАД за налагане запор върху банкови сметки на длъжника. На
12.07.2022г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
при Поделение „А.п.а“ гр.С.З..
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е допустима тъй като е редовна, подадена от процесуално
легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител в предвидения от закона срок за обжалване. Внесена е дължимата
държавна такса по делото.
В разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК са изброени изрично хипотезите,
при наличието на които изпълнителното производство се прекратява. Срокът
по чл. 433, ал.1 т. 8 ГПК е 2 - годишен и започва да тече от последното
изпълнително действие по изп. дело. Давността се прекъсва с предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
2
способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е по
почин на ЧСИ при възлагане съгласно чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са
насочването на изпълнение чрез налагането на запор или възбрана,
присъединяването на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан, постъпването на парични суми от
проданта или запора или плащания от трети задължени лица. Нова давност
започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал.1 т. 8 ГПК. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т.нар. перемпция настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти. Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че
в изпълнителният процес взискателят има задължението, със своите действия
да поддържа неговата висящност, която не е обусловена само от подадената
молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на
предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното
производство зависи от взискателя, от това какви изпълнителни способи ще
иска да бъдат приложени от съдебния изпълнител, от искането за повтаряне
на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.
Съгласно мотивите към т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС – ОСГТК
по тълк. д. № 2/2013г, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В настоящият случай се установява наличието на посоченото основание
за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК -
бездействие на взискателя в продължение на повече от две години след
образуване на делото. Установи се по делото, че на 28.06.2019г. ЧСИ е
наложил запор върху банкови сметки на длъжника при „П.и.б.“АД. След това
действие на ЧСИ в продължение на повече от две години не е налице искане
от страна на взискателя за извършване на изпълнителни действия, нито
извършени изпълнителни действия по инициатива на ЧСИ. Двегодишният
срок на давността след последното валидно изпълнително действие изтича на
27.06.2021г. Едва на 29.07.2021г., след изтичане на повече от две години от
последното валидно извършено изпълнително действие по делото е постъпила
молба от взискателя - „К.И.И. БГ“ ЕАД за налагане запор върху банкови
сметки на длъжника. Предвид горното изпълнителното производство следва
3
да се счита прекратено по силата на закона, считано от 28.06.2021г.,
независимо дали е прогласено същото от ЧСИ.
По изложените съображения постановлението на ЧСИ Д. Ц. от
29.07.2022г., с което се постановява отказ за прекратяване на производството
по изп. дело № 10/2016 г. по описа му е неправилно и следва да бъде
отменено. Делото следва да се върне на ЧСИ за произнасяне съгласно
мотивите на съда в обстоятелствената част на решението.
Съображенията на жалбоподателя, изложени в жалбата му, относно
невръчването на книжата по делото, несъобщаването на цесията, оспорването
на изпълнителния лист и несеквестеруемост на запор, доколкото са
неотносими към предмета на поставения за разглеждане спор пред съда в това
производство не следва да се обсъждат.
Така мотивиран и на основание чл.437, ал.4 от ГПК Старозагорският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 29.07.2022 г., постановено по изп. дело №
10/2016 г. по описа на ЧСИ Д. Ц., рег. № 872, район на действие ОС- Стара
Загора, с което се отказва прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Д. Ц. за произнасяне.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4