Решение по дело №906/2020 на Районен съд - Кърджали

        Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

28.10.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

06.10.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Симона Иванова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

906

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС-84/03.07.2020 г., издадено от заместник-председател на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. на Община Черноочене, ЕИК *********, адрес с.Черноочене, ул. „Шеста“ № 9, представлявана от кмета Айдън Осман, за нарушение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.

Жалбоподателят Община Черноочене намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, тъй като не било извършено процесното административно нарушение. В нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН наказващият орган не събрал доказателства за извършването му, не провел и разследване на спорните обстоятелства. При съставяне на акта и при издаване на наказателното постановление били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. В нарушение на чл.57, т.5 от ЗАНН, атакуваното постановление не съдържало описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. На следващо място, на Община Черноочене в нарушение на чл.40, ал.2 от ЗАНН не била изпратена покана за съставянето на АУАН, което също водело до нарушаване правото на защита. Не била спазена и разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН при съставяне на акта. В нарушение на чл.43, т.4 от ЗАНН, АУАН не бил предявен на кмета на Община Черноочене. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.      

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник адвокат, който поддържа жалбата. Моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Твърди, че били нарушени процесуалните правила, тъй като кметът на Общината не бил уведомен за започнатото административно производство и за съставения акт. Претендира и за присъждане на направените разноски по делото.  

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебното заседание, не се представлява. Чрез пълномощник е депозирал писмено становище по делото, в което оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Моли и за присъждане на разноски в производството, съобразно чл.63, ал.3 от ЗАНН.  

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.10.2019 г. свидетелите Ц.И. и М.К. – служители в РО НЯСС ЮБ при ДАМТН, извършили проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатация на язовир „Паничково“, находящ се в поземлен имот № 55395.001119 в землището на с. Паничково, общ.Черноочене. Язовирът бил собственост на Община Черноочене съгласно Акт за публична общинска собственост № 503/29.10.2009 г. Проверката касаела изпълнението на задължителни предписания дадени с Констативен протокол № 08-02-69/14.06.2019 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“. С предписание под т.2 от цитирания протокол, собственикът на язовира бил задължен да извърши ремонтно-възстановителни работи на преливника и да го приведе в техническа изправност. Даденият краен срок за изпълнение на предписанието бил 07.10.2019 г. Контролните органи установили, че това предписание не било изпълнено от жалбоподателя в срок. На 22.10.2019 г. при обхождане и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея, те констатирали, че не били извършвани ремонтно-възстановителни работи на преливника, наблюдавало се свличане на земни маси по откосите му, с което била намалена пропускателната му способност и застрашена конструктивната му устойчивост. Това означавало, че не е изпълнено предписанието дадено с цитирания по-горе протокол от 14.06.2019 г. По този повод на 06.01.2020 г. срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, а именно за деяние съставляващо неизпълнено на 08.10.2019 г. задължително предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. АУАН бил съставен в отсъствие на нарушителя, след връчване на надлежна покана входирана в Община Черноочене на 10.12.2019 г. На 20.02.2020 г. бил предявен на кмета на Община Черноочене, но той отказал да подпише и получи акта. Отказът му бил надлежно удостоверен с подпис на свидетеля З.П.. На 03.07.2020 г. наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ наложил административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. на Община Черноочене, за нарушение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.

Изложената фактическа обстановка се установява след анализ на показанията на свидетелите Ц.И., М.К., Д.К. и З.П., на които съдът дава вяра изцяло като последователни, непротиворечиви и безпристрастни; Акт за установяване на административно нарушение от 06.01.2020 г.; Заповед № А-5 от 02.01.2018 г. на председателя на ДАМТН; Покана за съставяне на АУАН от 06.12.2019 г.; Констативен протокол № 08-02-159/22.10.2019 г.; Констативен протокол № 08-02-69/14.06.2019 г.; Заповед № А-601 от 18.09.2019 г. на председателя на ДАМТН; Акт за публична общинска собственост № 503/29.10.2009 г.; Скица № К00572/03.09.2015 г., както и другите приети по делото писмени доказателства.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:  

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.  

С обжалваното наказателно постановление на Община Черноочене е наложено административно наказание за нарушение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ задължава собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията по ал.1, т.3. Текстът на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ съответно предвижда, че председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл.141, ал.2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл.13, т.1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение. Санкцията за посоченото нарушение е наложена на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ,  предвиждащ да се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 1 000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или задължение по чл.190а, ал.2 от ЗВ. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е осъществил административно нарушение по чл.190а, ал.2 от ЗВ, чието изпълнително деяние се изразява в неизпълнение на задължително предписание по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. В случая на Община Черноочене е било дадено предписание относно язовир „Паничково“, да извърши ремонтно-възстановителни работи на преливника и да го приведе в техническа изправност, което Общината като собственик на язовира и адресат на предписанието не е сторила в определения срок до 07.10.2019 г. Правилно е констатирано от контролните органи, че е налице нарушение извършено на 08.10.2019 г., тъй като дори и след тази дата не са извършени ремонтно-възстановителните работи на преливника и същият не е приведен в техническа изправност, а дадения с предписанието краен срок за това е бил 07.10.2019 г. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. При индивидуализиране на наказанието обаче наказващият орган не е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН, тъй като не е съобразил степента на обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. В случая деянието е с типичната за този вид нарушения обществена опасност, не са представени и доказателства жалбоподателят да е бил наказван друг път с влязъл в сила акт за подобно нарушение. Затова законосъобразно се явява наказание към минималния размер на предвиденото в закона, което налага наказателното постановление да бъде изменено като наложената „имуществена санкция” се намали на 1 000 лв. Това наказание съдът счита, че е достатъчно и справедливо, за да постигне целите на административнонаказателното преследване.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и атакуваното постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. На следващо място, събрани са достатъчно доказателства за извършеното административно нарушение, за което жалбоподателят е понесъл санкция. Действително АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, но това е сторено след изпълнена процедура по чл.40, ал.2 от ЗАНН – отправена и получена в Община Черноочене покана за съставяне на акта. Неоснователен е доводът за неспазване на разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН. АУАН е съставен от свидетелката Ц.И., в присъствието на свидетели,  присъствали и при установяване на нарушението, което е видно от констативния  протокол за извършената проверка. Не се установи да са допуснати и съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на АУАН. Същият е бил надлежно предявен на кмета на Община Черноочене, но той е отказал да го подпише и получи, за което обстоятелство са налице гласни и писмени доказателства.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор гр.София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

С оглед изхода на делото, жалбоподателят няма право на разноски и не следва да му се присъждат поисканите такива от пълномощника.

Така мотивиран, Съдът

                                             Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-84/03.07.2020 г., издадено от заместник-председател на ДАМТН, с което на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2 000 лв. на Община Черноочене, ЕИК *********, адрес с.Черноочене, ул. „Шеста“ № 9, представлявана от кмета Айдън Осман, за нарушение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция” от 2 000 лв. на 1 000 лв.

ОСЪЖДА Община Черноочене, ЕИК *********, адрес с.Черноочене, ул. „Шеста“ № 9, да заплати на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор гр.София, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено. 

                                  

 

                                              Районен съдия: